Решение № 2475 от 16.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2475 гр. София, 15.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20221100508761 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца „БНП П.П.Ф.“ С.А., Париж, Франция, чрез „БНП П.П.Ф.“ С.А., клон България, срещу решение от 20.03.2022 г. по гр.д. №62546/2018 г. на Софийския районен съд, 28 състав, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу С. П. Т. кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 вр. чл.240 ал.1 и 2 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата от 717,90 лв., претендирана като главница по договор за револвиращ кредит по предоставена кредитна карта Mastercard №CARD-121117749 по допълнително споразумение към договор за кредит № CREX11413038 от 24.08.2015 г., сумата от 231,28 лв., претендирана като възнаградителна лихва за периода 01.02.2017 г. - 10.11.2017 г., и сумата от 36,44 лв., претендирана като мораторна лихва за периода 10.11.2017 г. – 11.05.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №36165/2018 г. по описа на СРС, 28 състав.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно. Сочи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че не е установено, че ответникът е получил процесната кредитна карта. Предвид изложеното, жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемата страна С. П. Т. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Не претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите 1 въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

В чл.12 от процесния договор за кредит за покупка на стоки или услуги страните са уговорили, че кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000,00 лв. Кредиторът ще издаде и достави картата на кредитополучателя след проучване на изпълнението на задълженията по договора за кредит. Във всеки случай издаването на кредитната карта ще бъде не по - късно от осемнадесет месеца от първата погасителна вноска по кредита. Ако в този срок не бъде издадена кредитна карта, разделът от договора относно издаването на кредитна карта не произвежда действие и ефект между страните. Страните са се съгласили, че всички задължения, свързани с ползването на кредитна карта, ще възникнат само след активирането от кредитополучателя на издадената кредитна карта по съобщения на кредитополучателя от кредитора начин. В чл.17 от договора е предвидено, че кредиторът ще изготвя и изпраща извлечение, отразяващо състоянието на задълженията на кредитополучателя, всеки месец, следващ месеца на извършената транзакция, но не по - малко от веднъж годишно.

Извлечението ще съдържа период, за който се отнася, извършени през периода транзакции, разполагаем кредитен лимит, намислени лихви, минимална погасителна вноска. В чл.18 е уговорено, че кредитополучателят ще заплаща месечна погасителна вноска до изплащането на начислените задължения. Месечната погасителна вноска ще покрива задължението в последователност: разноски, лихви, главница. Минималната месечна вноска ще бъде посочена в приложението по т.21 от договора. В чл.21 е предвидено, че кредитната карта ще бъде доставена от кредитора на кредитополучателя. С кредитната карта ще бъде съставен документ - приложение, неразделна част от договора, съдържащо всички конкретни условия на револвиращия кредит и процедурата за активиране на картата. Задълженията на кредитополучателя за плащания по картата ще възникнат след активирането и използването й в съответствие с този договор и приложенията към него. Договорът е двустранно подписан.

По делото е представена фактура за платена в полза на „Техномаркет България“ ЕАД сума в размер на 799,00 лв. Като клиент е посочена „СОНУ П. Т.“, с посочен адрес. Положен е подпис от получател.

Съгласно представеното по делото приложение към горепосочения договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта, кредиторът отпуска на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 1000,00 лв., при годишна лихва и такса за ползването му, посочени в договора. Лихвеният процент възлиза на 35 %, а годишният процент на разходите - 44,90 %. Не е предвидена такса на ПОС терминал в страната и чужбина. Таксата за теглене в брой от банкомати АТМ в страната и чужбина – 2,00 лв. + 2% от изтеглената сума; справка за разполагаем лимит 0,40 лв.; месечна такса за обслужване – 4,00 лв.; такса за администриране на просрочени задължения – 12,00 лв. Приложението е подписано за едностранна от кредитора, но не и от кредитополучателя.

По делото е представена товарителница за извършена доставка от куриер на ответницата на пратка, изпратена от „БНП П.П.Ф.“. В товарителницата е посочено, че пратката съдържа документи, както е и посочен № 919011612111749/1612712.

Ищецът е изпратил на длъжника последна покана, в която е посочено, че същата е преустановила плащането на вноските по договора на 01.12.2017 г. Сочи, че съгласно отпуснатия револвиращ потребителски кредит ответницата е активирала и използвала кредитна карта MasterCard CARD-12111749. Излага, че съгласно общите условия по същата за кредитополучателя възниква задължение след като усвои част или цялата сума от 2 кредитния лимит, да заплаща минимална месечна погасителна вноска. Посочено е, че ответника дължи сумата от 717,90 лв.- главница; 231,28 лв. - договорна лихва и 1,20 лв. обезщетение за забава.

От заключението на вещото лице по изслушаната пред СРС СГЕ се установява, че подписите за кредитополучател и саморъчното изписаните имена в договора за потребителски паричен кредит и товарителницата, обект на експертизата, са изпълнени от ответника.

Изискванията по отношение на сключването и изпълнението на договори за потребителски кредит като настоящия, за който се твърди, че е сключен между страните, са уредени с императивни законови норми в ЗПК, който е действащ към датата, на която се сочи от ищеца, че са възникнали спорните облигационни отношения. Въпреки, че страните по делото са сключили един договор, то същият инкорпорира в себе си освен договора за банков кредит /като вид стоков кредит/ и договор за издаване на кредитна карта като вид договор за потребителски кредит. Съгласно разпоредбата на чл.9 и сл. ЗПК, договорът за потребителски кредит е писмен договор с конкретни реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Страни по договора за потребителски кредит са „потребителят“ и „кредиторът“, като „потребител“ е всяко физическо лице, което е страна по договор за потребителски кредит и не действа в рамките на своята професионална или търговска дейност, а „кредитор“ е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.

По делото се установи, че между ищеца и ответника е сключен договор за потребителски стоков кредит с предвидена възможност за отпускане на револвиращ потребителски кредит чрез издаване и ползване на кредитна карта MasterCard CARD12111749 от 24.08.2015 г. В договора страните са предвидили, че възможността за издаване и ползване на кредитната карта е обвързано от проучване на изпълнението на задълженията по договора за кредит на кредитополучателя. Страните са се съгласили, че всички задължения, произтичащи от договора и свързани с ползването на кредитна карта, ще възникнат само след активирането от кредитополучателя на издадената карта по съобщения на кредитополучателя от кредитора начин.

Комплексният договор за кредитни услуги в частта му, с която е договарян револвиращ кредит, има бланкетен, а не условен характер, тъй като освен добросъвестно изпълнение изисква и конкретизация на същественото съдържание, каквото несъмнено е уговарянето на размер на главница и разходите, дължими за ползването . По делото обаче не са ангажирани никакви доказателства описаното по-горе приложение да е било получено от кредитополучателя, както и за наличието на съгласие на потребителя със съдържанието на писмения текст на приложението, поради което се налага извод, че не е завършен фактическият състав на тази част от съглашението. Подписването само на бланкетното съдържание, включено в раздела от документа от 24.08.2015 г., не съдържа онези найсъществени елементи, чиято липса опорочава самото договаряне. Това е така, защото именно изискуемите реквизити по чл.11 ал.1 т.7 /общ размер на кредита и условията за усвояването му/, т.9 /лихвения процент по кредита/, т.10 /ГПР/, т. 11 /условията за издължаване на кредита от потребителя, информация за размера и датите на плащане на погасителните вноски/ не са посочени в първоначалния договор за стоков кредит, а е следвало да се индивидуализират в приложението по чл.21 от договора. Липсата на доказателства за съгласие на потребителя със съществените елементи от правоотношението по договора за потребителски кредит води до извод, че същото е нищожно по изричното правило на чл.22 ал.1 ЗПК.

Отделно от това, само по себе си ползването на предоставена от кредитора кредитна карта не е достатъчно за да обвърже потребител с условия, с които ползвателят не е предварително запознат, а и по делото не е установено, че именно ответникът е лицето, 3 което е използвало платежния инструмент. Липсват доказателства за фактическо приемане именно от ответника на предоставения платежен инструмент /кредитна карта/, уговорено в пакетната услуга като бъдеща доставка до клиента, със съответна инструкция за активация и личен идентификационен код за авторизирано ползване. Ищецът, чиято е доказателствената тежест в производството, не е представил доказателства за получаване на издадената кредитна карта от ответника. Приложената товарителница, удостоверяваща получаването на документи от ответника, не може да обоснове безспорен извод в тази насока, доколкото в същата не са посочени никакви индивидуализиращи данни за съдържанието на пратката, а единствено, че се изпращат „документи“. Не може да се установи какъв документ е предаден на длъжника, нито може да се установи, че със същата пратка са предоставени и издадената от кредитора кредитна карта, както и условията за ползване на същата. Получаването на процесната кредитна карта е било изрично оспорено от ответника. Правилно първоинстанционният съд е заключил, че тегленето с картата на пари в брой и е усвояването на сумата не е достатъчно, за да се приеме, че именно ответникът е теглила сумите, посочени в заключението на вещото лице. Съдът намира, че от едностранните счетоводни записвания в счетоводството на дружеството, които е използвало вещото лице за изготвяне на експертизата, не би могло да се установи по безспорен начин, че за извършените платежни операции е дадено нареждане от ответника. При оспорване от потребителя на факта на теглене на суми от картовата сметка в доказателствена тежест на кредитора е да установи, че плащането на сумите е извършено въз основа на платежни нареждания, изходящи от получателя на картата, т.е. кредиторът следва да докаже, че е изпълнил задължението си да предаде на кредитополучателя електронния платежен инструмент /банкова платежна карта/, посредством която са били извършени съответните транзакции.