Протокол № 103 от 17.05.2023, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 173/2023
- Вид
- Протокол № 103
- Подписан
- 17.05.2023
- Състав
- Милен Петров Славов, Петя Иванова Петрова, Мария Кръстева Маринова
Цитирани разпоредби
- чл. 153, ал. 1 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- § 5, ал. 2 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
Личните данни в текста са заличени.
ПРОТОКОЛ
№ 103 гр. Варна, 17.05.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Милен П. Славов
Членове:
Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
Сложи за разглеждане докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело № 20233000500173 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:43 часа се явиха:
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
ВЪЗЗИВНАТА СТРАНА КОМИСИЯ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ
НА КОРУПЦИЯТА И ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО
ПРИДОБИТОТО ИМУЩЕСТВО, редовно призована, представлява се от държавен инспектор А. В., редовно упълномощена и приета от съда от днес, за което беше представено пълномощно.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА М. МЕХМЕТ С., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат И. Т. - редовно упълномощен и приет от съда от първата инстанция.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
ИНСПЕКТОР В.: Моля, да бъде даден ход на делото.
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА
1 и постъпилия писмен отговор.
Настоящото производството е образувано по въззивна жалба, подадена от КПКОНПИ, гр. София /по-нататък само Комисията/, срещу решение № 260000/13.03.23г. по гр.д. № 308/18г. на ОС-Разград, с което е отхвърлен предявения от Комисията против М. М. С. от гр. Шумен иск с правно основание чл. 153, ал. 1 от ЗПКОНПИ, вр. § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗПКОНПИ, за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 236 890 лв., както следва:
1. ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ, състоящ се от две стаи, салон и тоалетна, ведно с ЮЖНА СУТЕРЕННА СТАЯ от двуетажна жилищна сграда, съставляващ УПИ IХ-5997 от квартал * по плана на гр. Ш., ул. „* *“, № *, заедно с ½ идеална част от ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ 390 кв.м., при граници: от изток – ул. „* *“; от запад – *-*; от север – поземлен имот *-*; от юг – улица; граници за етажа: от изток – ул. „* *“; от запад, север и юг – дворно място; от горе – втори жилищен етаж; от долу – сутерен, със самостоятелен вход от югозапад в двора и граници за сутеренната стая: от изток – улица; от запад и юг – двор; от север – общ коридор и тоалетна на собствениците на втория жилищен етаж, със самостоятелен вход от юг, ЗАЕДНО с ½ идеална част от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, а съгласно скица на поземлен имот № 15 – 205462/23.06.2014 г. – СГКК гр. Шумен, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № *, на едно ниво, попадащ в сграда с идентификатор № ***, находяща се в поземлен имот с идентификатор № ***, по кадастралната карта на гр. Ш., при съседи за етажа: на същия етаж и под обекта – няма; над обекта № * и съседи за поземления имот: № *; № *; № *; № *.
2. ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от двуетажна жилищна сграда, състоящ се от две стаи, салон и ниша, при граници: от изток – улица, от юг, запад и север – двор, от долу – първи жилищен етаж, от горе – таванско помещение с отделен самостоятелен вход и изложение запад-север, ведно с МАЗЕ в сутеренният етаж, при граници: от изток – улица, от север и запад – двор, от юг – тоалетна и салон, от изток – улица, от юг – стая, от запад – коридор и от север – мазе, ведно с целия ТАВАН , при граници: от три страни – двор, от изток – улица, от долу – втори жилищен етаж и от горе – покривна конструкция, заедно с ½ идеална част от общите части на сградата, а съгласно Схема № 15-476155/03.11.2015 г. от СГКК – Ш. – Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № * в гр. Ш., ет. *, ап. *, намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, с предназначение – жилище, апартамент, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма; под обекта: идентификатор № *; над обекта – няма и ½ идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *** по кадастралната карта на гр. Ш., с 2 площ 393 кв.м., адрес на поземления имот – гр. Ш., ул. „* *“, № *, с предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, при съседи: поземлен имот с идентификатор № *, № *, № *, № *, за който имот е отреден УПИ IХ-5997 в квартал * по действащия ПУП на гр. Ш..
3. ЛЕК АВТОМОБИЛ марка „О.“, модел „К.“, рег. № *, рама № *, двигател – без номер, дата на първа регистрация 04.03.1996г.
4. ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ, марка „Л.“, модел „А.“, рег. № *, рама № *, двигател – без номер.
5. ЛЕК АВТОМОБИЛ, марка „Ф.“, модел „Т.“, рег. № *, рама № *, двигател № *.
6. сумата в размер на 26 000 лв., представляваща допълнителни вноски на собственика М. М. С. в „А.“ ЕООД, ЕИК *.
7. сумата в размер на 590 лв., представляваща внесените парични средства по разплащателна сметка в лева *, открита в „С.” ЕАД.
8. сумата в размер на 16 500 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на ЛЕК АВТОМОБИЛ, марка „М.“, модел „П.“, рег. № *, № на рама *, № на двигател *.
Счита се, че решението е неправилно и необосновано и се претендира неговата отмяна и уважаване на предявения иск за отнемане на незаконно придобито имущество. Посочено е, че съдът не е изложил мотиви защо приема като законен източник на средства предоставените в заем от първата братовчедка на ответника 30 000 щ.д., след като освен нейните твърдения пред съда, не е бил представен писмен документ, че тя е притежавала свободни средства в този размер. Освен това не е било съобразено, че ако средствата са били дадени в брой в Т., то не е представена митническа декларация, с която да се удостовери внасянето на сумата в Б.. Позовава се в тази връзка на Решение № 89/14.08.12г. по гр.д. № 317/11г. на ВКС, ІV г.о., в което е прието, че непогасяването през дълъг период от време на заемите към лица, които не заявяват, че са подарили сумите или че са опростили задължението, е индиция, че заеми в действителност не са получени. Не се споделя приетото от съда за върнат на ответника от сестра му заем от 65 000 щ.д., както и за получаването от ответника от сестра му на заем от 35 000 щ.д., поддържайки възражението, че представените документи в тази връзка са били антидатирани и за получените суми отново липсват митнически документи за пренасянето им през границата. Освен това и тази свидетелка не е представила доказателства да е разполагала с такива средства. Оспорва се и приетото от съда, че ответникът е получил и паричен заем от своята майка в размер на 15 000 щ. д., тъй като не е съобразил и събраните по делото гласни доказателства, сочещи на това, че същата не получава собствена пенсия и се подпомага за задоволяване на ежедневните си нужди от получаването на наем. Поради всичко това се поддържа, че ответникът не е доказал наличието 3 на законни доходи с посочените източници на средствата. Подкрепените с доказателства (заключението на СИЕ и по-точно вариант І) според Комисията факти са, че получените от ответника доходи за целия проверяван период са били в размер на 5 960.84 лв., обичайните и извънредните му разходи за този период са били в размер на 88 564.13 лв., нетният му доход при това положение е бил отрицателен – минус 82 603.29 лв., а стойността на придобитото през периода имущество е била в размер на 142 261.27 лв.
(вариант І на заключението, който въззивникът настоява да бъде кредитиран от съда). Поради това несъответствието е в размер на 224 864.56 лв. за целия проверяван период и при наличието и на останалите предпоставки на закона се претендира уважаване на предявения иск, вкл. и поради това, че ще е в съответствие с решение № 29/12.04.21г. по гр.д. № 1021/19г., ІІІ г.о. Иска се присъждането и на разноските за двете инстанции.
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна М. М. С. чрез адв. И. Т. от АК-Ш., с който същата е оспорена като неоснователна. Позовава се на допуснати от Комисията процедурни нарушения, отразили се на възможността ответникът да установи обективната истина относно своите законни доходи – невъзможността да подаде декларация пред Комисията, неизготвянето на доклад от проверяващия орган в съответния срок и др. Поддържа се, че вписаните в нотариалните актове за придобиване на недвижимите имоти и в договорите за покупка на МПС цени, са реалните такива и са изложени съображения в подкрепа на изразеното становище чрез анализ на събраните писмени и гласни доказателства по делото за всяка от придобитите вещи. Относно претендираната за отнемане сума от 26 000 лв. се сочи, че в исковата молба не са конкретизирани точни дати на извършени вноски от ответника в неговото ЕООД „А.“, за периода от 2008г. до 2015г.; не са представени доказателства от ищеца, че за ответника не е налице установен източник на доходи; няма доказателства за хронологическа последователност и проследяване на движението на паричните средства и тяхната трансформация от един в друг вид. Относно претендираната за отнемане сума от 590 лв. като внесени средства в разплащателна банкова сметка се поддържа, че твърдението за незаконност на източника на доходи също е останало недоказано. Поддържат се и възраженията против размера на обичайните и извънредни разходи на ответника, имайки предвид момента на фактическата раздяла между съпрузите (през *г.) и събраните доказателства относно начина на пребиваване, и живот при пътуванията в Т.. Сочи се на липса на доказателства и установяване на причинно-следствената връзка между престъплението, за което ответникът е бил привлечен като обвиняем и дало повод за образуване на проверката от Комисията, и придобитото от ответника имущество. Въз основа на всичко изложено се поддържа, че обжалваното решение е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което се претендира да бъде изцяло потвърдено, ведно с присъждане на разноските за настоящата инстанция.
4
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването на обжалваем съдебен акт.
ИНСПЕКТОР В.: Поддържам подадената въззивна жалба. Нямам искания за събиране на нови доказателства.
АДВ. Т.: Оспорваме въззивната жалба. Поддържаме подадения отговор.
Нямаме допълнителни искания. Представям списък за разноските.
ИНСПЕКТОР В.: Представям списък на разноски. Правя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Не ми е ясно защо се претендират разноски за първата инстанция.
АДВ. Т.: Присъдени са тези разноски, но с оглед различната практика, когато сме изправени пред втора инстанция. Някъде ни питат защо не претендираме разноските за първата инстанция. Затова съм ги включил.
Иначе са ни присъдени тези разноски в първата инстанция. По отношение на другата сума, може би, като дойде моментът ще обоснова, че това е съобразно минималните размери. Тъй като част от сумата е ДДС, и тъй като в тази насока някои съдебни състави в страната искат доказателства да се представят, че е налице такава ДДС регистрация, затова съм представил и доказателства за същата.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените списъци на разноските от всяка от страните по делото, ведно с доказателства за извършването им.
СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
5
ИНСПЕКТОР В.: Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите въззивната жалба. По същество част от въпросите, които са мотивирали съда да отхвърли предявените искове, са предмет към настоящия момент на все още висящо тълкувателно дело, които няма да засягам. Поддържам доводите в тази връзка, изложени подробно във въззивната жалба. Искам още веднъж да затвърдя нашата теза и основно възражение, че по същество обосновката на първоинстанционния съд за отхвърляне на исковете, се базира единствено и само на свидетелски показания, дадени от близки и роднини, които са заинтересовани от изхода на делото. Никакви писмени доказателства по делото не са ангажирани за това да обосноват наличие на финансова възможност на въпросните лица да предоставят, съответно - да връщат заеми, още повече, че се касае за факти и обстоятелства, които по твърдения на свидетелите са се случили в Т.. Липсват доказателства по какъв начин, дори да се приеме, че ответникът е получил заемни средства от свои роднини, по какъв начин тези средства са били пренесени в Р. Б.. Няма никаква следа нито по банков път, нито на вход, през митнически пункт. Също така, струва ми се, че е абсолютно нелогично житейски, необосновано е твърдението, от една страна, че ответникът е придобил два имота в Т., т.е. разполагал е с някакви средства, същевременно е вземал заеми от свои роднини, за да придобие имущество и в Р. Б.. По тези съображения, моля да уважите въззивната жалба и да уважите предявените искове за отнемане на имущество, придобито, по твърдения на Комисията, по незаконен начин.
Разпечатката съдържа 48 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/63b28858-883e-490f-97b9-051403bf095d