Решение № 128 от 28.04.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. *******, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – *******, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ПЕТЕВАГЕОРГИЕВА при участието на секретаря П. Д. Д.-Ш. в присъствието на прокурора В. Р. Р. като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-ГЕОРГИЕВА Частно наказателно дело № 20265600200280 по описа за 2026 година Производство по чл. 32, вр. чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

Образувано е по постъпило в ОС – ******* Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, изпратено от Централното инкасово бюро при Министерството на правосъдието на Кралство ************ с искане за признаване и изпълнение на финансова санкция, наложена в същата държава на пребиваващ в страната ни български гражданин. Съгласно същото удостоверение санкциониран с глоба в размер на 850 евро е Д. Л. Г., роден на 17.03.1986 г. и живеещ в гр. *******, ул. „****** ******“ № *.

След насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание е извършена служебна справка в НБД „Население“, която 1 установява, че засегнатият действително носи имената Д. Л. Г., неговият ЕГН е **********, а регистрираният от него постоянен адрес е идентичен с посочения в удостоверението. Настоящият адрес е в с. ********, община ************ според същата справка.

В съдебното заседание прокурорът намира искането за основателно .

Засегнатото лице не взема становище.

Упълномощеният защитник оспорва формулираното в удостоверението искане. Счита сезиращия документ за непълен относно представените факти, свързани с уведомяването на засегнатия за постановения съдебен акт.

Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства, съобрази следното:

Съгласно съдържащите се в разглежданото удостоверение данни, решението за налагане на финансовата санкция, чието признаване се иска, е постановено на 29.04.2024 г. от Окръжен съд-Централна ************, Кралство ************. То е с № 96/046054-23 и се отнася до извършено на 23.01.2023 г., 02:22 ч., в района на гр. ******** престъпление. Според посоченото в Удостоверението решението, с което финансовата санкция е наложена, е влязло в сила на 14.06.2025 година. В същото удостоверение е описано деянието, за което засегнатият Д. Г. е бил наказан и което според изложеното се изразява в това, че на посочената дата – 23.01.2023 г., той е управлявал моторно превозно средство с рег. № ******* след употреба на алкохол – измерено съдържание на алкохол в дъха от 745 микрограма на литър и то без да са изминали пет години от датата, на която за първи път му е било издадено свидетелство за правоуправление. Извършеното е определено като поведение, нарушаващо разпоредбите за движение по пътищата и е квалифицирано като съставомерно по чл. 8 от Закона за движението по пътищата от 1994 г. Наложеното наказание е глоба в размер на 850 евро.

Изложеното налага следните изводи: Издаденото въз основа на постановеното решение Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета изхожда от компетентния орган на изпращащата държава, като то отговоря на одобрения образец и съдържа всички реквизити, позволяващи разглеждането му по същество. Според същото удостоверение посоченото деяние е извършено на територията на издаващата държава.

2

Изложените факти сочат, че се касае за поведение, нарушаващо правилата за движение по пътищата.

На следващо място, удостоверението е отразено, че решението на наказващия орган, чието изпълнение се иска, е влязло в сила на 14.06.2025 г., т.е. окончателно е, а по информация на органа, издаващ удостоверението, в изпълняващата държава не е постановявано решение срещу същото лице за същото деяние и такова решение не е изпълнявано в Република ******** или в трета държава, различна от издаващата или изпълняващата. Сведения в противната насока не се установяват.

Посочено е още, че производството против санкционираното лице не е било писмено, т.е. проведен е бил съдебен процес, на който според записаното засегнатият не се е явил. Уточнено е на следващо място и в съответствие с отбелязаното неприсъствено производство, че постановеният съдебен акт е бил лично връчен на 30.05.2025 г. с разяснения за правото на жалба или повторно разглеждане с възможност за представяне на нови доказателства. В кореспонденция с тази декларация е записът на стр. 7 от удостоверението /т.3.3 от раздел „З“/, според който лицето не се е възползвало от тези процесуални права. В т. 4 от същия раздел е отбелязан способът, по който е било получено съдебното уведомление - „чрез полицията“.

Следват в удостоверението разяснения относно възможността за налагане на алтернативни санкции (такива се допускат чрез замяна на глобата с лишаване от свобода за срок от 17 дни), както и относно давността за изпълнение на наказанието. Заявено е също, че плащания по повод наложената финансова санкция в издаващата държава не са постъпили.

Изложеното сочи, че са спазени формалните изисквания на закона за признаване на наложената в издаващата държава финансова санкция, а именно: решението за налагане на финансова санкция е издадено от орган на държава-член на ЕС; удостоверението отговоря на формалните изисквания в Приложение № 2 към Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета и не са налице условията на чл. 35 от националния ни закон, при които може да се откаже изпълнение. Както фактическите елементи на деянието, за което Г. е бил санкциониран, така и направената от наказващия орган правна квалификация, установяват, че в случая се касае за нарушение на правила за движение по пътищата. За такъв род поведение, предмет на санкционирането, 3 разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС не изисква преценка за двойна наказуемост. Въпреки това, следва да се отбележи, че санкционираното поведение покрива изцяло обективните и субективни признаци на предвиденото в националния ни наказателен кодекс престъпление по чл. 343б ал. 1 от същия.

На следващо място, изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо. Не са налице и други основания от изброените в т. 5 - 11 от чл. 35 на ЗПИИАКОРНФС, които да налагат отказ за признаване на решението. Действително, Г. не е бил призован за проведения съдебен процес, но по разписания в закона на издаващата държава ред е бил информиран за неговите последици, т.е. за постановения съдебен акт. Декларацията по т. 4 от раздел „з“, производна на изпълнените реквизити по предходния раздел и поконкретно на приложената хипотеза по т. 3.3 е достатъчна, за да се приеме, че санкциониращата държава е изпълнила една от алтернативните гаранции за информираност на засегнатия относно водения против него наказателен процес и е предприела нужните и съответстващи на законодателството й мерки за осведомяване относно важните за наказателното производство аспекти – правото на жалба и правото на повторно разглеждане. Както изрично е записано, тези мерки са включвали изпращане на уведомление чрез полицейски орган, надлежното връчване на което не попада в обсега на проверката, с която настоящият съд е оторизиран, доколкото неговите правомощия са ограничени до формалните основания за редовност на сезиращия документ, без да е позволена преценка за процесуална законосъобразност на проведените административни или съдебни процедури.

Вярно е, че разпоредбата в чл. 35 т. 10 б. „а“ от ЗПИИАКОРНФС, подобно и на общностния акт, изисква информирането да е сторено по начин, „недвусмислено“ доказващ, че адресатът е получил процесуалните сведения, но декларацията, че избраният от решаващия съд процесуален подход изпълнява посоченото условие е от една страна в синхрон с автономната и неподлежаща на контрол оценка за надеждност от страна на санкциониращия орган, а от друга – напълно съвместима с принципите за взаимност и свободно прилагане от всяка държава-член на предвидените в законодателството й разпоредби за законосъобразен съдебен процес. Освен това, отбелязаното 4 връчване „чрез полиция“ несъмнено попада в категорията на тези способи, които са с висока и достатъчна степен на достоверност относно снабдяването на адресата с въпросното уведомление. Ето защо, съдът прие, че проведеното задочно производство не е причина за отказ наложената спрямо Г. финансова санкция да бъде призната и изпълнена в страната по неговото обичайно местоживеене и местопребиваване, като наведените от защитника доводи, основани на недостигнала до засегнатия информация за постановения съдебен акт, се оцениха като неоснователни.

В заключение следва да се посочи, че нарушението е допуснато на територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на български съдебни или административни органи, което да поставя въпроса за редуциране на наложеното наказание до предвидения размер според българското законодателство. Според удостоверението не е налице пълно или частично плащане на наложената санкция – глоба.

Ето защо, решението подлежи на изпълнение. С оглед разпоредбата на чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република ********, определяне на левовата равностойност на наложената глоба не е наложително.

Воден от горното и на основание чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА решение № 96/046054-23 от 29.04.2024 г., постановено от Окръжен съд-Централна ************, Кралство ************, влязло в сила на 14.06.2025 г., по силата на което на Д. Л. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес – гр. *******, ул. „****** ******“ №* и настоящ адрес - с.

********, община ************, е наложена финансова санкция - глоба в размер на 850 евро, за извършено на 29.01.2023 г. нарушение по чл. 8 (3) (а) от Закона за движението по пътищата от 1994 г. на Кралство ************.

Препис от решението, прието за изпълнение, ведно с препис от настоящото решение, да се изпрати на органите на Националната агенция по приходите за изпълнение.

5

ДА СЕ УВЕДОМИ компетентният орган на издаващата държава, като копие от Уведомлението се изпрати и на Министерството на правосъдието на Република ********.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – ******* в 7-дневен срок от днес.

Съдия при Окръжен съд – *******: _______________________ 6