Решение № 1739 от 05.04.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3206/2023
- Вид
- Решение № 1739
- Подписан
- 05.04.2023
- В сила
- 05.04.2023
- Състав
- Свилен Станчев, Албена Ботева, Невена Чеуз
Цитирани разпоредби
- чл. 426, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 458 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 200 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 1739 гр. София, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж, в закрито заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Свилен Станчев
Членове:
Албена Ботева
Невена Чеуз като разгледа докладваното от Албена Ботева Въззивно гражданско дело № 20231100503206 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 787/25.10.2022 г., подадена от длъжника „Д.Т.“ ЕООД, ЕИК *******, срещу Постановление на ЧСИ, обективирано в съобщение от 10.10.2022 г. по изпълнително дело № 20227780400109 по описа на ЧСИ, с рег. № 778 в КЧСИ.
Жалбоподателят, чрез адв. П.П. от САК, обжалва отказа на ЧСИ, с рег. № 778 в КЧСИ, да му възстанови надвзета сума в размер на 10 903.81 лева, представляваща такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, изчислена върху присъединените публични вземания, съгласно Удостоверение с изх. № 670/19.09.2022 г. на НАП. Заявява, че сумата от 10 903.81 лева е ненужно начислена, противоречива и завишена. Излага съображения, че е внасял периодично задълженията си към НАП, че задължението му е било съгласувано и уточнено с публичен изпълнител на НАП още преди образуване на изпълнителното дело, че сумата, дължима на НАП е била платена директно по сметка на НАП, не е била предмет на спора със взискателя и не е „минавала“ като плащане чрез ЧСИ. Излага съображения относно характера на пропорционалната такса, събирана от ЧСИ и твърди, че ЧСИ му е причинил вреди.
В мотивите си, депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител излага подробни съображения, че жалбата е допустима, но неоснователна.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:
1
Изпълнително дело № 20227780400109 по описа на ЧСИ В.И., с рег. № 778 в КЧСИ, с район на действие СГС, е било образувано на 14.09.2022 г. по молба на С.Д.Н., и въз основа на изпълнителен лист, издаден на 31.08.2022 г. по гр.д. № 20211110136595/2021 г. по описа Софийски районен съд, 74 състав, съгласно който „Д.Т.“ ЕООД е осъдено да заплати на С.Д.Н., на основание чл. 200 КТ, сумата от 25 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на трудово злополука, ведно със законната лихва, считано от 02.03.2020 г. до окончателното плащане.
Молбата от 14.09.2022 г. съдържа искане да бъде образувано изпълнително производство за събиране на сумата по изпълнителния лист, да бъде наложен запор върху сметките на длъжника в посочените банки и се претендират на правените по делото разноски.
На 14.09.2022 г., е изискана Справка от Национална агенция за приходите (НАП) за наличието или липсата на задължения на длъжника.
На 19.09.2022 г., по изпълнителното дело е депозирано Удостоверение от НАП (с изх. Номер от НАП от 16.09.2022 г.), според което публичните задължения на „Д.Т.“ ЕООД са в общ размер на 293 075.59 лева.
С Постановление от 20.09.2022 г., ЧСИ е присъединил държавата (като взискател по изп. дело) и е определил дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 10 903.81 лева.
На 20.09.2022 г., на длъжника е изпратена Покана за доброволно изпълнение за сумата по изпълнителния лист (ведно със законната лихва), сумата от 293 075. 59 лв. (като е посочено, че е дължима съгласно удостоверение на НАП и че държавата е присъединен взискател) и за разноските по изп. дело, в т.ч.: 10 903.81 лева - такса по т.
26 от ТТРЗЧСИ.
На 20.09.2022 г., е наложен запор на вземанията на длъжника по сметките в посочените банки.
Н а 21.09.2022 г., длъжникът е получил Поканата за доброволно изпълнение (видно от известие за доставяне – л. 14 от изп. дело).
На 21.09.2022 г. (в 15.07 ч.), „Д.Т.“ ЕООД е превело по сметка на ТД на НАП, сумата от 292 922 лева и сумата от 697.81 (видно от платежно нареждане, вносна бележка, л. 17 от изп. дело и л. 18).
На 29.09.2022 г., длъжникът е възразил срещу приетото от ЧСИ адвокатско възнаграждение и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
С постановление, обективирано в съобщение с изх. № 692/04.10.2022 г., ЧСИ е редуцирал приетите разноски за адвокатски хонорар от 950 лева на 200 лева и е посочил, че „съответно се намалява пропорционалната такса в размер на 2550.40 2 лева, с ДДС, като разликата от редуцираните суми ще бъде възстановена по сметка на „Д.Т.“ ЕООД, като надвнесени“. На 07.10.2022 г., длъжникът отново е възразил.
С обжалваното Постановление на ЧСИ, обективирано в съобщение от 10.10.2022 г., съдебният изпълнител е приел, че таксата по т. 26 е дължима, независимо, че задълженията са погасени извънсъдебно, но след образуване на изпълнителното дело. Приел е, че присъединяването на държавата след започване на изпълнителното производство, на основание чл. 458 ГПК е задължително по силата на закона, а не е по избор или желание на съдебния изпълнител. При наличие на публични задължения, държавата винаги е присъединен взискател, а твърдения за съгласуване и уточняване с публичния изпълнител са ирелевантни.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното:
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноски. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от извършването на действието, съответно от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).
В настоящия случай, жалбата е подадена от активно легитимирана страна в предвидения за това срок по чл. 436, ал. 1 ГПК и е насочена срещу действия на съдебния изпълнител, който подлежат на обжалване от длъжника на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, поради което и същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
На основание чл. 79 ГПК, всички такси и разноски по изпълнението, с изключение на изрично посочените такива, са за сметка на длъжника. Изпълнението може да бъде реализирано чрез един или няколко изпълнителни способа, като по съществото си всеки такъв способ представлява самостоятелен изпълнителен процес, който се урежда както от важащите само за него правила, така и от тези, които са общи за всички изпълнителни способи.
Таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ е за сметка на длъжника и се дължи по всяко изпълнително дело за парични притезания, независимо от начина, по който е събрана сумата – платена доброволно от длъжника директно на взискателя или чрез сметка на съдебен изпълнител или постъпила в резултат на извършени изпълнителни действия. В този смисъл е трайната и последователна практика на ВКС, например: решение № 640/04.10.2010 г. по гр. дело № 920/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение № 82/08.05.2012 г. по гр. дело № 1891/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 266 / 19.12.2013 г., по гр.д. 1427/2012 г. на ВКС, ІV г. о. и др.
Съгласно чл. 458 ГПК, Държавата се смята винаги за присъединен взискател за дължимите и от длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен на 3 съдебния изпълнител до извършване на разпределението.
Поради изложеното, и с оглед на обстоятелството, че държавата е била конституирана като взискател по изп. дело на 20.09.2022 г., сумите, платени на 21.09.2022 г. директно по сметка на НАП от „Д.Т.“ ЕООД , следва да се включат в „събраната сума“ по смисъла на т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Аргумент в подкрепа на горния извод е и обстоятелството, че с ПМС № 215 от 24.07.2014 г. за допълнение на ТТРЗЧСИ, в т. 26 „Забележки“ от Тарифата е създадена т. 6 с текст: „Върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение, такса не се събира.“ Така приетата разпоредба бе прогласена за нищожна - с Решение №13014/02.12.2015 г. по адм. дело №4389/2015 г. на Върховния административен съд, 5-чл. с-в, I-ва колегия (обн., ДВ, бр.100/2015 г .), с аргументи, че:
„Пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ се дължи с оглед изпълнението на парично вземане, за събирането му след предявяване на изпълнителния лист пред частен съдебен изпълнител и образуването на изпълнително производство. След като то е образувано, независимо от способа и механизма на погасяване (с или без участието на частен съдебен изпълнител, тоест изпълнение пряко на взискателя или чрез постъпване на сумата по изпълнителното дело), сумата се счита „събрана“ от този съдебен изпълнител за погасяване на задължението... тъй като изпълнението на паричното вземане следва по време започването на изпълнително производство по смисъла на чл. 426, ал. 1 от ГПК, като длъжникът е погасил задължението си след предявяване на изпълнителния лист пред съдебен изпълнител и в хода на това производство“, също и че освобождаване от такси може да стане само със закон. Такъв закон обаче не е приет.
На следващо място, заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защита в изпълнителното производство представлява направени от него разноски по изпълнението (срв. т. 6 от диспозитива на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС) , които са за сметка на длъжника, съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК, поради което те се събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист чрез съответното изпълнително действие. Поради това, направените от взискателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство се включват, както в понятието „материален интерес“ по смисъла на чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ, така и в понятието „събрана сума“ по смисъла на т. 26 от ТТРЗЧСИ. В този смисъл например е решение №278/25.06.2012 г. по гр.д. №414/2012 г. на ВКС, ІV ГО.
Съобразявайки изложеното, в случая, размерът на определената от ЧСИ такса (с вкл. ДДС) не надвишава предвидената в т. 26 от ТТРЗЧСИ, поради което и жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Абсолютно недопустимо е в настоящото производство да се навеждат и обсъждат доводи и възражения извън обхвата на проверката в цитираните по – горе 4 разпоредби.
Разноски за настоящото производство не се следват доколкото същото е с оглед дължимост и размер на разноските в друго производство. Не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, поради което нормата на чл. 81 от ГПК е неприложима.
В този смисъл определение № 489/17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на ВКС, IV ГО, определение № 933/17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г. на ВКС, IV ГО.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 787/25.10.2022 г. на „Д.Т.“ ЕООД, ЕИК *******, срещу Постановление на ЧСИ, обективирано в съобщение от 10.10.2022 г. по изпълнително дело № 20227780400109 по описа на ЧСИ, с рег. № 778 в КЧСИ.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5