Решение № 83 от 16.10.2024, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Ловеч, 15.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И. И.

Членове:

ВАСИЛ АНАСТАСОВ

ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА

ТЕНЕВА при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА ТЕНЕВА Въззивно наказателно дело от частен характер № 20244300600320 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава 21 НПК.

С Присъда №9/15.04.2024 по нчхд №354/2022 по описа на РС – Троян подсъдимият М. И. М., ЕГН **********, е признат за невиновен в това, че на 12.07.2022 г. в местността „****“ в землището на с. Д., обл. Ловешка, противозаконно унищожил селскостопанска продукция - 80кг. бял лук (чесън) на стойност 800 лв. и 40кв. червен лук на стойност 200 лв., всичко на обща стойност 1000 лв., собственост на И. Х. Д., ЕГН **********, като случаят е маловажен, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение да е извършил престъпление по чл. 216, ал. 4 във вр. с ал. 1 НК. С присъдата на основание чл. 190, ал. 1 НПК И. Х. Д., ЕГН **********, е осъден да заплати на М. И. М., ЕГН **********, сумата 1200 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от частния тъжител И. Х.

Д., в която са направени оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Намира, че в хода на първоинстанционното 1 производство са се разкрили признаците на престъпление по чл. 216, ал.5 НК.

Навеждат се твърдения за заинтересованост и предубеденост от страна на съдията и разследващите органи. Счита престъплението за доказано въз основа на събрания доказателствен материал. Намира за нарушени чл. 13, ал.1 и 2 и чл. 14 НК. Моли присъдата да бъде отменена, вместо което подсъдимият да бъде осъден.

В законоустановения срок подсъдимият М., чрез защитника си А. Ч., подава писмено възражение срещу въззивната жалба. Намира твърденията на тъжителя, уличаващи го в извършване на процесното деяние, за недоказани.

Посочва, че тъжителят не твърди категорично, че именно М. М. е извършил твърдяното престъпление. В тази връзка намира за правилен изводът на първоинстанционния съд за недоказаност на авторството на деянието, наличието на селскостопанска продукция, количеството й, съответно унищожаването й. С оглед на това, счита обжалвания акт за правилен, поради което моли да бъде потвърден.

В проведеното открито съдебно заседание пред въззивната инстанция страните поддържат позициите, заявени във въззивната жалба и възражението срещу нея.

Съдът, като прецени доводите на страните, събраните доказателства и извърши цялостна служебна проверка на обжалвания акт, намира за установено следното:

По електронен път до РУ МВР – Троян е подаден сигнал, именуван „жалба“, за твърдяното престъпление – за извършено на 12.07.2022 г. деяние, изразяващо се в унищожаване на продукция на И. Х. Д. от червен и бял лук, на стойност от около 700 лв., находяща се в собствен на последния имот – земеделски парцел с идентификатор №***, в м. ****, с. Д., чрез преминаване върху нея с трактор с дискова косачка. Въз основа на същия е образувана преписка вх. №3812/2022 г., по която на 01.11.2022 г. е образувано досъдебно производство №354/2023 по описа на РУ – Троян за извършено престъпление по чл. 216, ал. 1 НК. В хода на същото са извършвани множество действия по разследването. С постановление от 26.05.2023 г. наказателното производство по ДП №354/2022 е спряно на основание чл. 244, ал.1, т.1, вр. чл. 25, ал.1, т.6 НПК, доколкото с оглед установената от заключението на агротехническа експертиза, назначена в хода на 2 производството, стойност на унищожената селскостопанска продукция – 114 лв., прокурорът е приел, че деянието представлява маловажен случай по см. на чл. 93, т.9 НК, съответно същото представлява престъпление по чл. 216, ал.4 НК, което се преследва по тъжба на пострадалия. В тази връзка на И. Х.

Д. е изпратено уведомление по чл. 50 НПК, съдържащо и указания за подаване на тъжба до РС – Троян в срока по чл. 81, ал.3 НПК. Уведомлението е получено от тъжителя на 31.05.2023 г., видно от приложената по делото разписка.

Сезиращият първоинстанционния съд акт е депозиран на 21.11.2023 г. В тъжбата е посочено, че тъжителят притежава гореописания парцел, където засадил 2 фитари кромид лук и 1 фитара чеснов бял лук с размер на всяка от тях 60 кв.м. на 12.07.2022 г. При посещение на мястото в имота, където бил засаден лукът тъжителят установил, че продукцията му била унищожена, тъй като върху нея било минавано с дискова косачка. Съседният му парцел, собственост на М. М., също бил окосен. Тъжителят установил и отпечатъци от гуми на малогабаритен трактор, какъвто подс. М. притежавал. В тъжбата е отправено искане за възстановяване на причинените вреди в размер на 800 лв.

– за унищожена продукция и разходи. Сочи като сторени разходи 500 лв. за явяване като пострадал 4 пъти в РУ – Троян, 800 лв. – преки и косвени вреди във връзка с тъжбата, 200 лв. косвени разходи за закупуването на нужната продукция от тъжителя и близките му, 500 лв. – други косвени разходи, довели до психически и здравни разстройства и последици с продължителен характер.

С разпореждане №396/22.11.2023 г., връчено на И. Д. на 30.11.2022 г., първоинстанционният съд е указал на тъжителя да отстрани в седемдневен срок от получаване на съобщението констатираните в тъжбата нередовности, като конкретизира времето, мястото и начина на извършване на твърдяното престъпление, в резултат на какво са причинени вреди, както и да индивидуализира увреденото имущество, в какво се изразяват вредите по него и тяхната левова равностойност, начина на формирането й, включително да посочи има ли документи за това, които да бъдат приложени. Указано е искането възстановяване на нанесени вреди да бъде формулирано като граждански иск срещу подсъдимия.

В предоставения от съда срок – на 06.12.2022 г., тъжителят е представил 3 уточнителна молба „Тъжба – коригирана“, в която заявява, че е констатирал извършването на процесното престъпление на 13.07.2022 г., за което е подал сигнал до РУ – Троян. Посочва, че всички претърпени вследствие на същото вреди възлизат на над 2000 лв., като липсва уточнение в какво се изразяват.

Изложени са твърдения относно личните отношения между него, подсъдимия и кметицата на с. Д. във връзка с предходно присвояване на „бели петна“ в селото. Подчертава, че не може да даде исканата от съда конкретизация.

С разпореждане №420/07.12.2023 г., връчено на 14.12.2023 г., съдът е дал отново указания за отстраняване на констатираните нередовности в тъжбата, като е указал на тъжителя възможността да използва безплатна правна помощ.

С нова уточнителна молба вх. №5754/21.12.2023 г. – „Тъжба /актуализирана по нчхд 354/2023г/“, тъжителят излага отново идентична фактическа обстановка, като навежда твърдения за наличие на хипотезата на чл. 216, ал.5 НК. Предявява претенция за сумата от 114 лв. Посочва, че е имал намерение да продаде продукцията си на пазара, като цената й варирала между 12 и 15 лв. Сочи като сторени разходи 500 лв. за явяване като пострадал 4 пъти в РУ – Троян, 800 лв. – преки и косвени вреди във връзка с тъжбата, 200 лв. косвени разходи за закупуването на нужната продукция от тъжителя и близките му, 500 лв. – други косвени разходи, довели до психически и здравни разстройства и последици с продължителен характер.

С разпореждане №5/11.01.2024 г., връчено на 18.01.2024 г., съдът е счел, че указанията не са изпълнени, поради което отново е дал такива: щом тъжбата се подава от двамата съпрузи, да бъде посочена като тъжителка съпругата на тъжителя с три имена, ЕГН и адрес, като тя следва да подпише също жалбата. Ако тъжителят Д., ще представлява съпругата си, да бъде приложено цитираното пълномощно, с което съпругата е упълномощила съпруга си да я представлява в качеството му на повереник по НЧХД № 354/2023 по описа на РС – Троян.

Подадена е нова уточнителна молба вх. №448/25.01.2024 г., с която са изложени съображения за наличие на опит от страна на съда да омаловажи искането на тъжителя. Последният преповтаря описаната в тъжбата и предходните уточнителни молби фактическа обстановка. Представя пълномощно от Кина И.а Д.а, ЕГН **********, с което същата упълномощава тъжителя да извършва всякакви разпоредителни действия с притежаваните от 4 нея недвижими имоти, да я представлява пред всякакви органи, да предявява съдебни искове, да подава жалби до прокуратурата и др.

С разпореждане №18/26.01.2024 г. съдът е дал ход на тъжбата.

Подсъдимият М. е депозирал отговор вх. №648/05.02.2024 г., с който навежда твърдения, че процесната тъжба не отговаря на изискванията на чл.

81 НПК. Счита, че е налице неяснота относно подателя на тъжбата, характера на повдигнатото обвинение – дали е повдигнато такова за престъпление по 216, ал.4 НПК или е отправена гражданска претенция за обезвреда за посочените в тъжбата суми, обстоятелствата, при които е извършено процесното деяние.

С разпореждане от 06.02.2024 г., връчено на 12.02.2024 г., съдът е дал указания на тъжителя да направи уточнения във връзка с релевираните от подсъдимия М. възражения.

Тъжителят е депозирал „Тъжба-отговор“, в която излага твърдения за предисторията на отношенията си с подсъдимия, като преповтаря и твърденията си от предходните уточнения.

В първото открито съдебно заседание по делото частният тъжител е уточнил, че датата на извършване на деянието е 12.07.2022 г., когато подсъдимият М. е унищожил селскостопанска продукция, собственост на Д. – 80 кв. бял лук (чесън) на стойност 800 лв. и 40 кг. червен лук на стойност 200 лв., което уточнение е допуснато от съда.

С крайния съдебен акт съдът е признал подсъдимия М. за невиновен в това, че на 12.07.2022 г. в местността „****“ в землището на с. Д., обл.

Ловешка, противозаконно унищожил селскостопанска продукция - 80 кг. бял лук (чесън) на стойност 800 лв. и 40 кг. червен лук на стойност 200 лв., собственост на И. Х. Д., ЕГН **********, като случаят е маловажен, поради което и на основание чл. 304 НПК го оправдавал по повдигнатото му обвинение да е извършил престъпление по чл. 216, ал. 4, вр. ал. 1 НК, т.е. по повдигнатото съобразно последното уточнение, допуснато с определението от 23.02.2024 г.

С оглед установеното относно обстоятелствата по администриране на тъжбата и разглеждане на делото, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

5

Преди извършване на анализ по същество въззивният съд намира за необходимо да изясни изискванията към тъжбата и нейните функции.

В производствата от частен характер функцията на тъжбата е да очертае предмета на доказване в следващия наказателен процес от гледна точка на твърдяното извършено престъпление и участието на подсъдимия в него. За да отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 НПК, тъжбата следва да съдържа обстоятелства не само за лицето, срещу което е повдигнато обвинението, но и за всички елементи от състава на престъплението, което е необходимо с оглед правилното определяне на правната квалификация на престъплението от съда, и правилното определяне кой е компетентният да разгледа делото съд.

Чл. 81, ал. 3 НПК поставя и изискването тъжбата да бъде подадена в шестмесечен срок от деня, когато пострадалият е узнал за извършване на престъплението, или от деня, в който пострадалият е получил съобщение за спиране на наказателното производство на основание чл. 25, ал. 1, т. 6. Този срок освен за депозирането на самата тъжба се отнася и за отстранява на всички нередовности, констатирани в нея, в т.ч. за въвеждането на нови обстоятелства, посочването на нова дата на деянието, време, място, начин на извършване и предмет на престъплението, изобщо за всички съществени елементи от състава на престъпелението. Отстраняването на нередовности извън този срок би довело до заобикаляне правилото на чл. 81, ал.3 НПК, съответно до възможност за въвеждане на нови инкриминирани обстоятелства без ограничение – в този смисъл Решение №50131/17.05.2023 г. по н.д.

№570/2022 на ВКС, II НО.

С оглед конкретиката на настоящия казус, касаещ престъпление по чл.