Определение № 154 от 14.02.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 154 гр. София, 14.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камен И.ов

Членове:

Владимир Астарджиев

Величка Цанова като разгледа докладваното от Камен И.ов Въззивно частно наказателно дело № 20241000600200 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.440 ал.2 вр.чл.345,ал.1 вр.чл.341 ал.2 НПК,като е образувано по частна жалба на лишения от свобода А. Х.

М.,роден на ******** година в с.***, община ***,с постоянен адрес в гр.*** ,,ул.“***“

№*,български гражданин,осъждан,неграмотен,неженен,с установена самоличност,ЕГН

**********,понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в ЗОЗТ“Кремиковци“ към Затвор гр.София против протоколно определение №439/29.01.2024 година на Софийски градски съд,постановено в открито съдебно заседание по н.ч.д. №453/2024 година по описа на съда.

С атакуваното определение е оставена без уважение молбата на осъдения М. за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяна част на наложено му наказание „лишаване от свобода”, като съдът не е уважил искането да се постанови УПО по реда на гл.ХХХV,раздел І-ви,чл.437-442 НПК за останалия срок на изпълнение на наказание „лишаване от свобода”,определено му по н.ч.д. №427/2023 година на Районен съд гр.Ихтиман.

В частната жалба се твърди,по същество,че атакувания съдебен акт е незаконосъобразен и „неоснователен“,постановен в противоречие с установени по делото факти и обстоятелства.

Не са изложени съображения за предпоставката по чл.70 ал.1,т.2 НК,доколкото осъдения е изтърпял фактически повече от 2/3 на определеното 1 му наказание „лишаване от свобода“.

Във връзка с втората предпоставка,изискуема от Закона сочи,че съдът необосновано се е съобразил с твърдения на администрацията на Затвора,които „….не отговарят на действителността….“.

Претендира отмяна на атакувания съдебен акт и уважаване на направеното искане.

Съдът,като прецени оплакванията в частната жалба до въззивния съд и провери атакуваното определение,въз основа на собствена оценка на доказателствата по делото,намери жалбата за процесуално допустима,но неоснователна по същество.

Съображенията са следните:

Осъденият А. Х. М. е роден на ******** година в с.***, община ***,с постоянен адрес в гр.*** ,,ул.“***“ №*,български гражданин, осъждан ,неграмотен,не е женен,с установена самоличност е,ЕГН

**********.Понастоящем изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в ЗОЗТ“Кремиковци“ към Затвор гр.София.Наказанието,което М. изтърпява в ЗОЗТ “Кремиковци“ при Затвор гр.София му е определено като общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от ТРИ години и ЧЕТИРИ месеца С определение №144 /12.09.2023 година по наказателно дело № 427/2023 година на РС гр.Ихтиман за престъпления по чл.196 ал.1,т.2 вр.чл.195 ал.1,т.т.3 и 5 вр.чл.194 НК вр.чл.29 ал.1,б.“а“ и б.“б“ НК.

Зачетен е предварителен арест и търпяно наказание от осъдения М..Видно от приложените по делото писмени доказателства М. първоначално е постъпил в затвора гр.София на 16.12.2022 година с начало на наказанието от посочената.Впоследствие,на 06.01.2023 година,е преведен в ЗОЗТ „Кремиковци“ към затвора в гр.София.

Наказанието се изпълнява при първоначално определен „строг“ режим.

Първоначално определеният режим не е променян.

Първоначалната оценка на риска от вреди и рецидив е определена на 64 точки, непроменяна.Към датата на постановяване на атакувания съдебен акт29.01.2024 година осъдения М. е изтърпял фактически 2 години,3 месеца и 6 дни,като към тази изтърпяна част са добавени и зачетени 2 месеца и 21 дни от работа или всичко-2 години,5 месеца и 27 дни,вж.справка №17/29.01.2024 2 година от МП,ГД “ИН“,затвор гр.София,л.18 от делото.

Остатъкът към посочената дата е 10 месеца и 3 дни.

За да постанови атакувания пред САС съдебен акт,първият съд е анализирал писмените доказателства,събрани надлежно по делото-становища изх.№17/22.01.2024 година,л.2-ри и справка №17/29.02.2024 година от МП,ГД “ИН“,затвор гр.София,л.18 от делото,по чл.437 ал.2 НПК от началник на Затвора гр.София,доклад по чл.155 ЗИНЗС за лишения от свобода А. Х.

М.,л.3-л.5,изготвен от инспектор СДВР на 04.01.2024 година,ведно с план на присъдата,л.л.

7-8,изготвен от инспектор

СДВР при

ЗОЗТ“Кремиковци“,Затвор гр.София на 26.01.2023 година,експертна оценка на актуалното психично и емоционално състояние на осъденото лице, писмени доказателства,приложени към досие №878/20223 година на лишения от свобода А. М.,относими към обстоятелства, подлежащи на установяване по реда на чл.439а ал.2 вр.ал.1 НПК.

По същество на правния спор следва да се посочи следното:

Няма спор,съгласно чл.70 ал.1 НК,че за прилагане института на УПО е необходимо кумулативно да са налице две предпоставки:

-осъденият М. да е дал доказателства за своето поправяне и -да е изтърпял фактически не по-малко от 2/3 от наказанието си.

Въззивният съд намира,че правилно и законосъобразно първият съд е намерил и приел да е налице предпоставката по чл.70 ал.1,т.2 НК във връзка със срока на фактическо изтърпяване на определеното наказание „лишаване от свобода“ на осъдения М..

По същество спор в тази насока между страните няма.

Оценявайки втората изискуема от Закона предпоставка за прилагане института на условното предсрочно освобождаване,свързана с доказателствата за поправяне на осъденото лице,настоящият съд,както това е сторил и първия съд,отчита данните за поведението на осъденото лице в хода на изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ и провеждания корекционен процес.Първият съд,макар и изключително лаконично,правилно е отчел разписаното в чл.439а НПК,като коректно е оценявал, както доказателствата за поправяне на осъдения А. Х. М.,свързани със степента на изпълнение целите на наказание по плана на присъдата и 3 установеното в положителна насока,така и фактите,които сочат,че корекционния процес не е завършен по начина,по който Закона изисква.

Коректно са оценени както положителните тенденции при превъзпитанието и поправянето на осъдения,така и фактическите обстоятелства,сочещи неустойчива тенденция за преодоляване на констатирани дефицити в наблюдаваните зони,проявена в хода на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.

Неоснователно е оплакването,че атакувания съдебен акт е необоснован и неправилен.

Първият съд коректно е посочил и отчел факта,че осъденото лице спазва установените правила на поведение в пенитенциарното заведение и работи,вж.изготвения доклад,л.2-ри,4-ти абзац/,не е наказван,изпълнява отговорно трудовите си задължения има дължимо отношение към служителите от затворническата администрация,спазва режимните ограничения,награждаван е със заповед № 162/26.10.2023 година с „писмена похвала“.

Оценяваните факти по делото сочат осъдения М. като лице без прояви на агресия спрямо трети лица в пенитенциарното заведение и със запазени социални контакти.

От друга страна,както е сторил първия съд и настоящият съд отчита да е налице неустойчиво и колебливо поведение на осъдения М.,липсата на изградени устойчиви положителни модели на подражание,непреодолени от осъденото лице дефицити в наблюдавани зони за превъзпитание. Настоящият съд,с оглед сторено възражение от осъдения,не открива превратно тълкуване на доказателствените източници,относими към законосъобразното решаване на поставените от Закона въпроси в това наказателно производство.Този извод на настоящият съд е свързан с начина,по който на основа изготвения по делото доклад за осъдения А. М. първият съд е отчел коректно данните,установяващи стремеж у М. да спазва примерно поведение,факта на уважително отношение към затворническата администрация,че работи и е награждаван без да е наказван.Всички тези обстоятелства бяха очертани и от въззивния съд по-горе.Ясно е акцентирана липсата на агресивни и дискриминационни прояви от страна на осъдения М. в пенитенциарното заведение.

4

На сетне,обаче следва да се посочи,че обективно несъответно на доказателствените източници е твърдението на осъдения,че не са оценени обективно всички установени по делото обстоятелства.

Видно е,че и понастоящем осъдения М. изтърпява наказание при „строг“ режим,а риска от вреди,с оглед първоначално определената средна степен /64 точки/ на риск,не е променяна.Това са първите две основания,за да се приеме,че се постигат резултатите на прогресивната система. Това изрично е отбелязано,както в представения по делото доклад,така и в становището на началника на Затвора.Не са налице основания въззивният съд да приеме,че в пенитенциарното заведение липсва адекватна оценъчна дейност от затворническата администрация,а при оценка резултатите от корекционния процес за осъдения,включително свързаните с оценката за риск от вреди и рецидив,затворническата администрация е действала без необходима задълбоченост.

Настоящият съд анализира изводите на инспектор СДВР при ЗОЗТ“Кремиковци“,затвор гр. София,касателно установените и наблюдавани в хода на корекционния процес дефицитни зони. Следва ясно да се подчертае,че се касае за наблюдавани динамични фактори,изменящи се с оглед резултата /или липсата на такъв/ в хода на възпитателната работа с едно осъдено лице,като част от наблюдаваните параметри са статични /напр.извършени правонарушения,за които е осъдено едно лице/,а други се характеризират с вътрешна динамика и променливост.Няма спор,че правомощие и задължение на съответните лица от затворническата администрация е да обсъдят и наблюдават зоните,които намират за дефицитни,и които определят в основна степен формирането на оценката за риск от рецидив.

На основа заповед №ЛС-04-103/26.02.2020 година на Министър на правосъдието са утвърдени правила и принципи за работа в пенитенциарни заведения,по които се отчита оценка от риск от рецидив,без да се сочи конкретно по какъв начин да се изготви първоначален план на присъдата и как да се оформят изменения в този план в хода на възпитателната работа с едно осъдено лице.В тази заповед са посочени единствено срокове,в които следва да бъде извършена оценка на риска от рецидив и вреди,както и планиране и/или препланиране на присъдата.

5

Анализът на изготвения доклад за осъдения А. М. от страна на първия съд,макар и лаконичен,правилно акцентира очертани и обсъдени дефицити с различна степен на проявление в няколко зони,като конкретно са отчетени дефицити в зони:

-Криминално минало на лишения от свобода М..

-Отношение към правонарушението,с отчетено формално приемане отговорност за деяние и последици,без разпознаване на факторите,допринесли за проявената упорита криминална деятелност.Акцентирана е непреодоляна инерция в криминалните нагласи и неясна мотивация за промяна,както и липса на ясно целеполагане.Отчита се незадоволителен напредък в тази наблюдавана зона.

-Образование и обучение,като изрично е подчертано

„неутрално“отношение към образователния и обучителния процес.

-Отчетени са дефицити в зона “начин на живот и обкръжение“при отчетени рискови нагласи и интеграция с лица с такива нагласи,като начина на живот е определен като „..хищнически, безразсъден и рисков“.При осъдения М. са констатирани дефицити и в наблюдавана зона „Умение за мислене“,вж. изготвения доклад,л.3-ти.

След като ясно се установява,че режимът на осъдения А. М. не е променян,че не е променяна оценката от риск от вреди и осъденият е проявил непостоянство при преодоляване на дефицитите,констатирани в хода на водения корекционен процес,то не се отчита постигане целите на прогресивната система на възпитание.Дефицитите към настоящия момент не са преодолени,а резултатите от водената корекционна работа с осъдения А.

М.,макар да сочат определен напредък,са незадоволителни.

Въззивният съд намира,че обосновано първият съд е приел липса на категорични доказателства за трайно положително изграждане на поведенчески модели у осъдения. Фактическите и правни изводи на решаващия съд в тази насока са съобразени с данните, установени по делото по реда на чл.155 ЗИНЗС и чл.156 ЗИНЗС.Въззивният съд намира за верен извода на първия съд,основан на приложен по делото доказателства,вкл.доклад на инспектор СДВР при ЗОЗТ „Кремиковци“,затвор гр.София и становището на началника на затвора гр.София за това, че по отношение на осъдения А. Х. М. не са постигнати такива положителни 6 резултати,които Закона предпоставя,за да се постанови условно предсрочно освобождаване. Процесът на личностно поправяне на осъдения не е завършил.Не е реализиран принципът на прогресивната система на изпълнение на наказанието,доколкото превъзпитанието и промяната на едно лице е цялостен процес,който се определя от това лишеният от свобода да достигне състояние,което може да се определи като крайна фаза на превъзпитателния процес/вж.ППВС№7/1975 година,изм.с ППВС №8/1987 година/.