Определение № 1109 от 09.05.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1109 гр. Пловдив, 09.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Н. Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно частно гражданско дело № 20235300500964 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба на „А1 България“ ЕАД, ЕИК: 131468980, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кукуш“ 1, представлявано от А.Д. – главен изпълнителен директор и М.М. – изпълнителен директор, чрез юрисконслут П.П., срещу Разпореждане от 08.03.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 1309 по описа на Районен съд Пловдив за 2023 г., с което се отхвърля заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против Н. В. К., от гр. Пловдив, за сумата от 165,68 лева – такса за събиране на дължими суми, начислена еднократно във фактура 405209147, сумата от 47,31 лв. – мораторна лихва върху вземането от 165,68 лв. за периода 16.12.2019 г. – 15.01.2020 г., сумата от 1464,65 лева – неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС и отстъпка от цената на устройство и сумата от 408,46 лева - мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода от 25.01.2021 г. - 27.01.2023 г., както и за разноските по делото за разликата от присъдените до пълния претендиран размер.

С частната жалба се оспорва извода на съда, че неустоечната клауза е нищожна, доколкото излиза извън присъщата и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, тъй като кредитора би получил имуществена облага, каквато би получил и ако договорът не е бил развален. Твърди, че размерът на неустойката, в частите, в които е обвързана с месечни абонаментни такси, поставят праг на максималния размер на неустойката за физически лица в трикратния размер на същите, като счита, че така формулирани уговорените неустойки не създаван неравновесие в правата и задълженията на потребителя и мобилния оператор, по смисъла на чл. 143 ЗЗП и не излизат извън обезщетителната си функция, доколкото са във връзка с направените отстъпки за срок на обвързаност и обезпечават вредите от неизпълнение на задължение, поето за определен срок. Подробно мотивира съображения, че целта на така предвидената неустойка не излиза извън присъщите и обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции, а доколкото неустойките са 1 начислени за прекратяване на договори за предоставяне на услуги по вина на абоната, законен интерес на оператора е да търси уговорената свободно неустойка поради неизпълнение на задълженията му по срочния договор, с който се е обвързал, по който е ползвал преференциални цени за услугите. Счита, че изложените мотиви в обжалвания акт обезсмислят предоставяне на отстъпки заради срочността на обвързаност на абоната и поставят дружеството в неравностойно положение спрямо него. Твърди, че поради неизпълнение на задължението на абоната дружеството е предприело действия по администриране на просроченото задължение, като за тази цел е извършило разходи, които са извънсъдебни и счита, че страните са в правото си да уговарят такси по между си.

Моли да бъде отменено обжалваното разпореждане в частта, в която са отхвърлени заявените претенции, като неправилно и да бъдат признати разноските в претендирания размер.

След преценка на събраните по делото доказателства, във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено следното:

Жалбата е подадена от легитимирана страна, при спазване на срока по чл. 275 ГПК, във вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК, поради което и процесуално допустима.

Производството пред РС – Пловдив е образувано по заявление с вх. № 8968 от 30.01.2023 г. на ПРС, на кредитора „А1 България“ ЕАД ЕИК:131468980 гр. София, чрез юрисконсулт П., за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за незаплатени суми за електронни съобщителни услуги за периода от 20.12.2019 г. до 25.05.2020 г. по Рамков договор № 504980322 от 11.03.2019г. и партида към него М5470437, сключен между страните и неустойка за невърнато оборудване, ведно с мораторната лихва и законна такава от датата на подаване на заявлението, за които е била издадена заповед за изпълнение. Със заявлението е претендирано и присъждане на сумата от 165,68 лева – такса за събиране на дължими суми, начислена еднократно във фактура 405209147, сумата от 47,31 лв. – мораторна лихва върху вземането от 165,68 лв. за периода 16.12.2019 г. – 15.01.2020 г., сумата от 1464,65 лева – неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС и отстъпка от цената на устройство и сумата от 408,46 лева - мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода от 25.01.2021 г. - 27.01.2023 г., както и за разноските по делото за разликата от присъдените до пълния претендиран размер, за които суми съдът е отхвърлил заявлението. С уточняваща молба се конкретизирани претенциите за присъждане на неустойка, поради предсрочно прекратяване на посочените по-горе договори, за посочения период, поради забава на плащането на потребителя, продължила повече от 124 дни, на осн. т. 54.12 от ОУ за взаимоотношенията между „А1 България“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на „А1 България“ ЕАД. Видно от приложените договори е, че неустойката за предсрочното прекратяване по вина на абоната е определена като сбор от стандартните месечни абонаментни такси за мобилните планове без отстъпки, дължими от абоната, до изтичане на съответния срок на абонамента. Посочено е, че когато абонатът е физическо лице, максималният размер на неустойката при предсрочно прекратяване на договора по тази клауза не може да надвишава трикратния размер на 2 месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка, като в тази хипотеза абонатът дължи и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства, съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент. Посочена в табличен вид с допълнителна молба е стойността на неустойките, но не и как са формирани по всеки отделен договор (приложение) за всяка от посочените услуги.

Посочено е в допълнителната молба, че таксата от 165,68 лева – такса за събиране на дължими суми, начислена еднократно във фактура 405209147/20.01.2020 г.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението за начислената еднократна такса за събиране на вземането, част от претендираните неустойки, както и частично за претендираните мораторни лихви, както и за разноските по делото за разликата от присъдените до пълния претендиран размер. Съдът е приел, че клаузата уговаряща такса за спорно вземане е нищожна, тъй като същото следва да бъде събрано по съдебен ред, а доколкото размерът на неустойката е равен на сбора от всички стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпките), дължими до изтичане на срока на ползване на услугите, но не повече от трикратния размера на абонаментната такса, клаузата, въз основа на която се претендира тя, противоречи на добрите нрави, тъй като е уговорена извън присъщите на всяка неустойка обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Обосновал е извод, че в случая процесната неустойка дава право на оператора да получи част от вземането си по договора, като сам той е освободен от задължението да предоставя съответните услуги, поради прекратяване на правоотношението, като това създава условия за неоснователно обогатяване на оператора и нарушава принципа за справедливост. В мотивите е залегнал и извода му, че с оглед начина, по който е уговорена процесната неустойка, размерът й и условията, при които тя се дължи, е налице обосновано предположение за противоречие на клаузата с чл. 143, ал. 2, т. 13 ЗЗП, тъй като се постига заобикаляне на първоначално обявената и договорена с потребителя цена на веща.

Настоящият състав на съда, след като се запозна с материалите по приложеното заповедно производство, съобрази доводите на жалбоподателя и прецени правилността на обжалваното разпореждане, намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

Длъжникът в заповедното производство е потребител по см. на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и съдът е задължен преди да издаде заповедта служебно да извърши проверка на основание чл. 411, ал. 1, т. 2, пр. 2 и т. 3, пр. 2 от ГПК, както за съответствие на клаузите в договора със закона и добрите нрави, така и относно наличието на неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП, като е достатъчно и обоснована вероятност вземането да се основава на неравноправна клауза, за да бъде оставено без уважение искането за издаване на заповед за изпълнение.

С оглед данните по делото настоящият състав на съда също намира, че в конкретния случай съществува обоснована вероятност вземането за неустойка и такса за извънсъдебно събиране на вземането да се основава на неравноправна клауза. Таксата за извънсъдебно събиране на вземането не е обоснована по размер, едностранно е определена от доставчика 3 на услуги, като не е включена в договора, а в приложимите общи условия, поради което и клаузата в чл.51 Д от ОУ вероятно е неравноправна, на осн. чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 19 ЗЗП.

Клаузата е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на услуги, който едностранно, без посочени критерии, определя размера и, което и не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.

Съдът намира, че независимо от уговорения максимален размер на неустойката за прекратяване на договора, а именно трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка, с добавяне на възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства, съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент, с оглед начина по който се формира неустойката, остава неясен за потребителя. В процесните договори и представените приложения към тях, не се съдържа ясна информация относно дължимия размер на общата стандартна месечна абонаментна такса, без начислени отстъпки, която потребителят би дължал към момента на прекратяване на договора, от която такса следва да се формира размера на неустойката. Неясно остава и кои конкретни услуги включва тази такса и как е формирана, както и каква част от общо претендираната сума представлява стойността на отстъпките.

В разпоредбата на чл. 47 от ЗЗП е предвидено задължение на търговеца за предоставяне по ясен и разбираем начин информацията, свързана с определянето на крайната цена на стоките и услугите, с включени всички данъци и такси, съответно начина на нейното изчисление. В решенията по дела на СЕС – С-26/13 с С-96/14, Van Hove , се приема, че „изискването договорните клаузи да са изразени на ясен и разбираем език, следва да се схваща като налагащо и задължение в договора да е прозрачно изложен точния механизъм, за който се отнася съответната клауза, както и евентуално отношението между този механизъм и механизма, предвиден в други клаузи, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици“.

На следващо място и настоящият състав намира, че искането на заявителя е в противоречие с добрите нрави. В случая по отношение на оператора претендираната неустойка би заместила дължимото от клиента изпълнение на задължението да заплаща цена за договорените мобилни услуги, независимо дали договорът ще е действащ и дали ще се предоставят такива услуги. И след като при действащ договор заплащането на месечни такси е срещу престирано от оператора изпълнение на задължението му за предоставяне на мобилни услуги, то така уговорената неустойка при прекратяване би довела до недопустимо неоснователно обогатяване на оператора. Поради това и споделя, че е налице обосновано предположение за наличие на неравноправна клауза, въз основа на която се претендира заплащане на неустойка, по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 и 15 от ЗЗП.