Решение № 78 от 11.06.2026, Районен съд - Панагюрище

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Панагюрище, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилиан Бл. Венчев при участието на секретаря Нонка Цв. Стоянова като разгледа докладваното от Емилиан Бл. Венчев Гражданско дело № 20245230100002 по описа за 2024 година

Производството е по реда на 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 26, ал. 1 ЗЗД Производството е образувано въз основа на искова молба подадена от Й.

Й. Г., чрез адв. Г. М. от Адвокатска колегия – Пловдив, срещу „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, с искане да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл. 8 от Договор за паричен заем с № 358735, сключен на 07.06.2021г. между Й. Й. Г. с ЕГН ********** и „Креди Йес" ООД с ЕИК 200688545, съдържаща клауза за неустойка в размер на 230,84 ( двеста и тридесет лева и осемдесет и четири и четири стотинки), както и да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответникът „Креди Йес" ООД с ЕИК 200688545 да заплати на Й. Й. Г. с ЕГН ********** сумата от 174,16 ( сто седемдесет и четири лева и шестнадесет стотинки), представляваща недължимо платена и получена от ответника сума при начална липса на основание по клауза за неустойка, съдържаща се в чл. 8 от Договор за паричен заем с №358735, сключен на 07.06.2021г. между Й. Й. Г. с ЕГН ********** и „Креди Йес" ООД с ЕИК 200688545, в едно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

В исковата молба Й. Й. Г. твърди, че е сключила Договор за потребителски заем с № 358735 към искане с № 183600, сключен на 07.06.2021 г. в гр. Панагюрище, с „Креди Йес“ ООД. Твърди се, че съгласно сключения договор, ответната страна е предоставила в полза на ищцата потребителски заем в размер на 500,00 лева за срок от 6 (шест) месеца. От своя страна заемополучателката се е задължила да върне, съгласно чл. 3, т. 12 от договора, сумата в размер на 561,16 лв. на шест равни вноски от по 93,53 лева. Годишният лихвен процент на разходите по кредита е уговорен в размер на 49,852% ( процента), съгласно чл. 3, т. 5 от договора, а месечния лихвен процент съставлява 3,400%.

Твърди се, че в чл. 6 от договора страните са уговорили договорът да 1 бъде обезпечен с гарант ( и, отговарящ) и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от договора за заем и с още едно от посочените обезпечения, а именно ценна книга, издадена в полза на заемодателя. Разпоредбата на чл. 8 от процесния договор гласи, че ако в тридневен срок не бъде предоставено обезпечението, визирано в чл. 6 от договора или същото обезпечение не отговаря на условията, включени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия за заем на дружеството-заемодател, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 230,84 лв. Сумата се изплаща на разсрочено плащане от шест равни вноски от 38,47 лв. към погасителния план на кредита.

Общата сума, която е следвало да бъде възстановена от ищцата по делото на дружеството-заемодател е в общ размер на 792,00 лева, разпределени на шест вноски по 132,00 лева.

Сочи се, че клаузата на чл. 8 от договора, сключен между Й. Г. и ответното дружество е нищожна на основание чл. 26, ал.1, предложение трето от ЗЗД, поради накърняване на принципа на добрите нрави, както и поради нееквивалентност на престациите на насрещните страни. Същата неустойка не е включена в изчисляването на годишния процент на разходите по кредита, макар че съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК кредиторът е длъжен да я включи. Сочи се, че е нарушен принципът на добросъвестност и справедливост, поради това, че сумата на неустойката съставлява около осемдесет процента от стойността на договора. Именно и затова намира, че чрез включването на такъв допълнителен разход се достига до допълнително скрито възнаграждение по договора за кредит между двете страни. В подкрепа на това твърдение отбелязва, че сумата, дължима като неустойка е включена към погасителния план, договорен в договора и то още при подписване на договора между страните. Като допълнение на наведените доводи, сочи, че така предвидената неустойка излиза извън присъщите й функции и служи единствено като инструмент за неоснователно обогатяване. В исковата молба се твърди, че тази неустойка не е уговорена индивидуално, което противоречи на разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, поради гореизложеното счита, че в случая е налице нищожност на клаузата на чл. 8 от договора, сключен между ищцата и ответното дружество, отнасяща се до неустойка в размер на 230,84 лв. Ведно с установителният иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК е предявен и кумулативно съединен с него иск по чл. 55, ал. 1, предложение 1 от ЗЗД за осъждане на „Креди Йес" ООД с ЕИК 200688545 да заплати сумата, която е заплатена от Й. Г. при начална липса на основание, като това е именно сумата, заплатена по клауза за неустойка, която се съдържа в чл. 8 от Договор за паричен заем с №358735, сключен на 07.06.2021г. между Й. Й. Г. с ЕГН ********** и „Креди Йес" ООД с ЕИК 200688545. Сочи се, че посочената клауза противоречи на добрите нрави и води до неоснователно обогатяване на кредитора, който получава чрез тях неполагащо му се възнаграждение от длъжника. В исковата молба се твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 19, ал.

1 от ЗПК, в годишния процент трябва да се включат всички общи разходи по кредита за потребителя. Сумата, предназначена за неустойка, съгласно чл. 8 от процесния договор не е включена в посочения в договора за кредит годишен процент на разходите. Това не са и разходи по смисъла на чл. 19, ал. 3 от ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, годишния процент на разходите по кредита не може да е повече от пет пъти законната лихва по просрочени 2 задължения в левове и във валута, определена е постановление на Министерския съвет на Република България. Чрез включване на неустоечната клауза в процесния договор се заобикаля императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Плащането на сумата води до неоснователно обогатяване на дружествотоответиик „Креди Йес“ ООД за моя сметка. Налице е изначална липса на основание, тъй като сумата, дължима по неустоечната клауза на чл. 8 от договора е получена на нищожно правно основание.

Твърди се, че съгласно представените по делото разписки за изплащане на кредита, ищцата е заплатила в полза на ответното дружество обща сума по кредита в размер на 735,32 лева. Съгласно чл. 3, т. 12 от договора Й. Г. е следвало да върне сума в размер на 561,16 лева по договора. Точно разликата между двете суми, която е в размер на 174,16 лева е заплатена без правно основание от страна на ищцата. Заплатени са суми, които са получени от кредитора по процесния договор при начална липса на основание, поради нищожност на разпоредбите от договора, с които са уговорени.

Ищцата Й. Г. моли съда да уважи предявените искове.

Представени са писмени доказателства: Копие от договор за паричен кредит, сключен между двете страни; Четири броя приходни касови ордери, удостоверяващи плащания по кредита, включително и един за предсрочно погасяване на задължението; Погасителен план по кредита.

Направено е доказателствено за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, при която вещото лице, след като се запознае с материалите по делото, да изготви заключение, което да отговори на следните въпроси: 1. В какъв размер е общата сума на всички плащания по кредит с номер 358735/07.06.2021г., сключен между страните. 2. Какъв е общият паричен размер на клаузата за неустойка и каква сума е заплатена по нея. 3. Какъв е размера на годишния процент на разходите по кредита в случай, че се добави и клаузата за неустойка . 4. Какви суми са заплатени от Й. Г. за неустоечната клауза, като се вземе в предвид приложената справка за предсрочно погасяване и това че е извършено такова погасяване по задължението.

Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който се излага становище, че депозирания иск за допустим, но изцяло неоснователен. Сочи, че ищецът е кредитополучател, който е сключил с дружеството „Креди Йес" ООД договор за паричен заем № 358735 на 07.06.2021 г., при общи условия и предоставена съответна информация в стандартния европейски формуляр. Договорената сума от 500,00 лв. е получена от кредитополучателя, за което той е подписал РКО от 07.06.2021г..

От страните е уговорено връщането й на 6 месечни погасителни вноски от по 93,53 лв. Едновременно с това е посочен и размера на погасителната вноска от по 132,00 лв. месечно, в който размер е включена и дължимата неустойка, при липса на представено обезпечение, видно от приложения към договора погасителен план. Страните са постигнали съгласие за фиксиран месечен лихвен процент от 3.400% и годишен процент на разходите от 49. 852 %.

Уговорено е и предоставяне от страна на кредитополучателя обезпечение в 3дневен срок от сключване на договора, изразяващо се в осигуряване на 1 поръчител и 2 ипотека или особен залог или банкова гаранция или ценна книга, като при неизпълнение се дължи неустойка в размер на 230.84 лв. /чл. 8 3 вр. чл. 6 от договора вр. чл. 10, ал. 2, т. 1 от ОУ/. В отговора на исковата молба се сочи, че неустойката, визирана в чл. 8 от договора за паричен заем се дължи в пълен размер още в момента на възникване на основание за начисляването й, а именно - при непредставяне в срок на поръчител, който да обезпечи по достатъчно надежден и сигурен начин вземането на кредитора по договора за заем т.е. на поръчител, който да отговаря на условията на чл.10, ал.2, т.1 и 3 т.4 от Общите условия. Размерът на неустойката е предварително точно определен още в договора за заем, от момент предхождащ нейното начисление. По този начин заемателят предварително е запознат с размера на последиците, които биха настъпили за него при непредставяне на исканото обезпечение. Тя е посочена с цифри и думи, достатъчно ясно. Това споразумение е постигнато в израз на доброволно формираната воля на страните и в съответствие с принципите на свободата на договаряне. Размерът на неустойката е изначално определен до точно фиксирана и определена от страните сума, без от длъжникът да се търси нещо в повече, както е съобразен и с поведението и кредитния риск на заемателя. Към момента на сключване на договор, заемателят по него е бил съгласен с тази неустойка, изразил е своята воля, посредством подписването на договора. По този начин ищецът предварително е бил запознат с размера на последиците, които биха настъпили за него при непредставяне на исканото обезпечение. Налице е пълно съответствие между съзнаваното желание и неговото външно проявление, като страните по процесния договор в рамките на свободата на договаряне са се съгласили, че неустойка се дължи и са определили нейния размер. Още при подписване на договора страните са определили ясно кое е задължението, каква е дължимата лихва, какво би могло да бъде неизпълнението, а размерът на неустойката е предварително точно определен още в договора за заем, от момент предхождащ нейното начисление. В тази връзка задължението на заемателят по договор за паричен заем с № 358735 сключен на 07.06.2021г. е формулирано ясно: да върне заетата сума, да заплати възнаградителна лихва за периода на договора, както и ако не предостави обезпечение в тридневен срок от подписването на договора да заплати договорената неустойка по чл. 8.

Сочи се, че при сключване на процесният договор за паричен заем, страните по него са действали в рамките на свободата на договаряне (чл.9 ЗЗД) и по тяхна воля са формулирали клаузата по чл.8 по начин, който да гарантира изпълнението на задълженията на заемателя (обезпечителна функция), да осигури обезщетяването на заемодателя за евентуалните вреди при неизпълнение (обезщетителна функция), както и евентуално да санкционира неизправния заемател чрез заплащане на допълнителна парична сума в полза на изправната страна (санкционна функция). Като клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия па волята в частното право (чл.9 ЗЗД). С нея страните уговорят предварително размера на обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от неизпълнението. Самият договор за заем има за предмет предоставяне на потребителски кредит по смисъла на ЗПК, като са спазени изискванията към този тип договори. Уговорената в договор за паричен заем с № 358735 сключен на 07.06.2021г. и търсена неустойка съставлява разход, 4 който заемателят заплаща при неизпълнение на задълженията си за предоставяне на надеждно обезпечение по него. Тази неустойката е била начислена, само и единствено защото заемателят не е предоставил в тридневен срок след подписване на договора обезпечение, отговарящо на условията на чл.10, ал.2, т.1 от ОУ. Същата е била начислена единствено защото заемателят не е изпълнил поетото от него задължение да предостави обезпечение, отговарящо на условията на ОУ, като неустойката в случая се явява санкция за това неизпълнение. Обстоятелството, че се е натрупало задължение за плащане на тази неустойка е последица именно от неизпълнение от страна на неизправния заемател, който не е изпълнил едно доброволно и съзнателно поето задължение при сключване на договор за паричен заем № 358735 сключен на 07.06.2021г. Именно за това и дължимостта на неустойката е следствие единствено и само от последващото неправомерно поведение на длъжника-заемател. Излагат се съображения, че клаузата по чл.8 от договор за паричен заем с № 358735 сключен на 07.06.2021г. е индивидуално уговорена с кредитополучателя. Тя е съобразена с неговото желание, изразено в молба му за кандидатстване за заем. Заемателят предварително е уточнил и индивидуализирал каква е сумата, която иска да получи. Конкретизирал е параметрите, които биха могли да са по нейните възможности - вид, размер, срок, начин на усвояване, размер и брой, както и периодичност на погасителните вноски. Предвид това е уговорен и размерът на неустойката, който е изцяло съобразен с индивидуалните потребности и възможности на заемателя по договор за паричен заем. Също така, в интерес на обективното разглеждане на спора следва да бъде взето предвид и обстоятелството, че в процесният случай се касае за отпускане на особен тип заем. Той се предоставя от небанкова финансова институция, вписана в Регистъра по чл.З ал.2 ЗКИ, като средствата 6 нея не са набрани чрез публично привличане на влогове. При положение, че след като вземането не е гарантирано и с ипотечно или заложно обезпечение, заемът се явява по-рисков и именно с цел да се обезпечи, Дружеството изисква от заемателя да предостави едно достатъчно надеждно лично обезпечение - банкова гаранция или поръчител/и, които да отговарят самостоятелно или кумулативно на поставените от кредитора условия в чл.10, ал.2, т.1 от ОУ.