Определение № 783 от 23.12.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 783 гр. Варна, 23.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно частно търговско дело № 20243001000600 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на чл. 278 ГПК по частна жалба, подадена от името на Й. Н. Д. и Д. И. Д., чрез общ пълномощник срещу разпореждане № 1004/28.11.2024г по електронно дело № 20213200900203 от ЕИСС (ТД 203/2021) по описа на ОС – Добрич, с което е било отказано издаване на изпълнителен лист в полза на жалбоподателите за присъдени с влязъл в сила акт разноски по прекратена част от делото.

Частната жалба е подадена от надлежно овластен пълномощник с права за всички инстанции срещу подлежащ на обжалване съдебен акт (чл. 274 ал.1 т. 2 вр. чл. 407 ал.1 ГПК). Спазен е едноседмичен срок по чл. 275 ал.1 ГПК, отчитан от съобщаването на постановения акт. Внесена е такса за настоящото обжалване, жалбата отговаря и на останалите изисквания по чл. 275 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Производството по издаване на изпълнителен лист е едностранно до упражняване на права на взискателя по издаден титул, поради което и в настоящата инстанция не се разменят книжа.

Жалбоподателите се оплакват за необоснован и незаконосъобразен извод на първата инстанция по преценката на предпоставките за издаване на искания изпълнителен лист. Сочат, че съдът не е отчел конкретното основание, посочено от молителите като изпълняем и влязъл в сила акт, и погрешно го е възприел като част от неприключило производство, изпратено за разглеждане от касационна инстанция. Позовават се на изричното връщане в първа инстанция за сведение и изпълнение на необжалван акт на въззивната инстанция за присъждане на разноски, което по време е следвало по-ранното изпращане на друга част от спора за разглеждане от ВКС. Затова считат, че само по себе си касационното производство не може да име каквото и да е значение за тяхното искане и молят обоснования само с тази причина отказ да бъде отменен и съответно молбата им да бъде уважена.

1

За да се произнесе по спорния въпрос, въззивният съд съобразява следното:

Производството пред Окръжен съд - Добрич е било водено по предявен от „Обединена Българска Банка“ АД иск по чл. 135 от ЗЗД против Д. И. Д., Й.

Н. Д. и Д. И. И., за обявяване на недействителен спрямо ищеца договор за прехвърляне на пет недвижими имота срещу задължение за издръжка и гледане. След заявено с вх. № 369/16.01.2023 г., ЧАСТИЧНО оттегляне на предявения иск по отношение на разпореждането с правата върху апартамент № 3, находящ се в гр. Балчик, ул. „Ч.М.“ № 5, първоинстанционният съд с определение от съдебното заседание от 26.01.2023г.(протоколирано и съобщено на страните с № 18/27.01.2023 г.), е прекратил производството в тази му част, на основание чл. 232 ГПК. Това частично прекратяване не е било обжалвано. Това прекратително определение е било допълнено след въззивен контрол на незаконосъобразно произнасяне (инкорпорирано в решение № 79 от 17.07.2023 г.) по молби на на ответниците за присъждане на разноски, съответни на тази част от спорното право. С определение № 38/16.01.2024г. по ВЧТД № 20233001000669 на АпС – Варна исканията по чл. 248 ГПК са били уважени, като ищецът е бил осъден да заплати на всеки от двамата ответници(сега частни жалбоподатели) суми от по 2410.18лв., като част от направени разходи за платена адвокатска защита, съразмерна на интереса по прекратената част от претенцията (измерима с данъчна оценка на този апартамент, спрямо сбора от всички имоти, за които е предявен иска първоначално). Това въззивно определение е било обжалвано, като контролът по него е окончателно приключен с определение № 3462/08.07.2024г. по КЧГД 1404/2024г на ВКС, ІV г.о., като касационното обжалване по същество не е допуснато. С писмо изх.№ 7526/11.07.2024г това дело, както и въззивното производство по молбата за определяне на разноските са напуснали касационната инстанция, а с вх.№ 4670/18.07.24г. от регистър на ОС – Добрич тези дела са удостоверени и като получени от първата инстанция.

При така установените обстоятелства въззивният съд намира оплакванията на жалбоподателите за изцяло основателни. Към момента на подаване на молбата им за снабдяване с изпълнителни листи, регистрирана с вх.№ 7198/11.11.2024г., делата, които имат отношение към посоченото от тях изпълнително основание са били на разположение на съдията докладчик в първа инстанция, тъй като са му били върнати след като останалата част от делото с актовете, отнасящи се до непрекратена част от спора вече са били изпратени към по-горните инстанции(с изх.№ 3387, 3389 и 3390, всички от 06.11.2023г) и контролът по тях още не е привършил. Сама по себе си липсата на останалата част от делото е напълно ирелевантна, тъй като неприключилият още касационен контрол има за предмет съвсем самостоятелна част от претенцията, която не може да има каквото и да е преюдициално значение както към отдавна стабилизираното прекратяване, така и към относимите само към него разноски. Същевременно и към настоящия момент оригиналните книжа, възпроизвеждащи електронните актове, посочени от молителите като основание за изпълняемото право, се намират към преписката с разгледани от първата инстанция документи, поради което не може да има каквото и да е съмнение, че те не са напускали деловодство на първа инстанция и са могли да бъдат съобразени при 2 произнасяне на обжалвания акт.

Отделен е въпросът, че където и да се намират различните части от електронното дело(каквото е воденото в първа инстанция ТД203/2021), цялата информация за движението му е достъпна чрез присъединените в ЕИСС свързани електронни дела на другите инстанции и затова принципно съдът не може да отказва да разглежда по същество искането само защото не можел да удостовери обстоятелства чрез физическа справка. Не е налице и препятствие за изпълнение на служебното задължение на съда да отрази с надлежна бележка върху оригинала на изпълнителното основание обстоятелството за издаден лист, в случай, че искането бъде уважено(чл. 404 ал. 3 ГПК).

Понастоящем тази отметка се извършва автоматично с електронния запис за издаването на лист към изпълняемия електронен акт, а в конкретния скучай поради физическото наличие и на приложеното ВЧТД № 20233001000669 на АпС – Варна, няма каквато и да е пречка първоинстанционният съд да извърши и допълнително отбелязване върху възпроизведения на хартия електронен съдебен акт, като съобрази, че осъдителният диспозитив на въззивното определение допълва собственото му прекратително определение.

В заключение, настоящият въззивен състав намира, че са налице всички предпоставки за легитимиране на молителите като взискатели с изпълнителен титул: определението, с което насрещната страна е осъдена да им заплати разноски по стабилно вече прекратяване е влязло в сила (с изчерпване на средствата за инстанционен контрол) и поражда изпълняемост на осн. чл. 404 т.1 пр.1 ГПК. Исканията на двамата молители са основателни и следва да бъдат уважени. Доколкото при сезиране на първата инстанция не са дадени указания за предварително внасяне на таксата за издаване на двата изпълнителни листа, изпълнението на това задължение следва да се постави като предварително условие за фактическо издаване на оригиналите.

По изложените съображения обжалваното разпореждане следва да бъде отменено и издаването на изпълнителните листи допуснато, а делото да се върне на първа инстанция за фактическото им издаване.

По тези съображения и на основание чл.278, във вр. с чл. 406 ГПК съставът на Варненски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 1004/28.11.2024г по електронно дело № 20213200900203 от ЕИСС (ТД 203/2021) по описа на ОС – Добрич като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

Допуска издаване на изпълнителен лист в полза на молителя Й. Н. Д. за сума от 2410.18лв присъдени разноски по постановено влязло в сила определение № 38/16.01.2024г. по ВЧТД № 20233001000669 на АпС – Варна, при условие на представяне на доказателства за внесена държавна такса в размер на дължимата от 5 лв по сметка на ОС-Добрич.

Допуска издаване на изпълнителен лист в полза на молителя Д. И. Д. за сума от 2410.18лв присъдени разноски по постановено влязло в сила определение № 38/16.01.2024г. по ВЧТД № 20233001000669 на АпС – Варна, при условие на представяне на доказателства за внесена държавна такса в 3 размер на дължимата от 5 лв по сметка на ОС-Добрич.

Делото да се върне на първа инстанция за издаване на посочените изпълнителни листи.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване (ТР ОСГТК № 5/2015 г.)

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4