Определение № 608 от 23.04.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 608 гр. Плевен, 23.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20254400500281 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 вр. с чл.248 от ГПК.

С определение рег.№1119 от 04.03.2025г., постановено по гр.дело №1464/2024г. РС – гр. Плевен е оставил без уважение молбата на Д. Ю. Т., ЕГН********** за изменение на осн. чл.248 от ГПК на Решение № 1225/21.09.2024г., постановено по гр.д.№ ********** 1464/2024 по описа на РС-Плевен в частта за разноските като неоснователна.

Срещу така постановеното определение е подадена частна въззивна жалба от п р о ф . Д. Ю. Т., чрез адвокатско држество „Милованови“, представлявано от адв.Г. В.. В нея се правят оплаквания, че определението е незаконосъобразно и необосновано. Развиват се подробни доводи в тази насока, първо, че неправилно съдът приема за основателно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.78 ал.5 от ГПК, тъй като същото съответствана обичайния и разумен размер на договаряното такова от адвокатите в цялата страна. На второ място сочи, че дори и да се приеме, че следва да се зачита решението на СИС по дело С-438/2022г. и да не се прилага ограничението по чл.78 ал.5 от ГПК, то следва трудът на адвоката да е бил съществено надценен. Счита, че предвид разясненията на ВКС уговореното адвокатско възнаграждение не е съществено увеличено и отговаря на пазарните условия. Към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие, адвокатското възнаграждение е съобразено с минималните 1 размери, предвидени в НМРАВ, като в него е включен и дължимия Данък добавена стойност, който следва да се добавя допълнително, с оглед на което претендираната сума е съобразена с ниската фактическа и правна сложност на дело.

В заключение моли определението да бъде отменено и да се измени решението на РС-Плевен в частта за разноските, като се присъди възнаграждението в пълния размер от 1200лв. или с 500лв. повече.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор по частната жалба от ответното „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез пълномощника си гл. юрк. М.М.. В него се изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че съдът изцяло се е съобразил със съдебната практика и правилно е отхвърлил искането за присъждане на разноски в пълен размер. Сочи че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, производството по него е приключило в рамките на 6 месеца с едно открито съдебно заседание, на което процесуалният представител на ищцата не се е явил като освен писмени, други доказателства не са събирани. Заявява, че в съдебна практика е прието, че когато е релевирано единствено твърдение , че вземането е погасено по давност посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир, но без да са обвързващи за съда.

Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Моли определението да бъде потвърдено.

Окръжният съд, като съобрази доводите на страните, представените по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения седмичен срок от връчване на съобщението до процесуалния представител на ищеца, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

С решение № 1225/21.09.2024г., постановено по гр.д.№ 1464/2024 РСПлевен е признал за установено, на основание чл.124 ГПК, по отношение на ЕОС Матрикс ЕООД, ЕИК***, , че Д. Ю. Т., ЕГН**********, не дължи 2 плащане сумите от 7160.32 лева - главница, ведно със законната лихва от 20.10.2010г., 1145.65 лева - договорна лихва от 15.04.2009г. до 19.10.2010 г., 694.18 лева - наказателна лихва от 15.04.2009г. до 19.10.2010 г., 672 лв. разноски в заповедното производство, за които суми е издаден изпълнителен лист от 20.01.2011г. по ч.гр.д.№ 8173/2010г. по описа на РС Плевен, поради погасяване на вземането по давност.

Със същото осъдил ЕОС Матрикс ЕООД, ЕИК***, да плати на Д. Ю. Т., ЕГН**********, направените деловодни разноски в размер на 1087,00 лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Подадена е молба по реда на чл.248 от ГПК за изменение на решение в частта за разноските от Д. Ю. Т., с която се иска да се присъдят още 500лв. от заплатения адвокатски хонорар до пълния размер от 1200лв.

С атакуваното определение РС-Плевен е оставил молбата без уважение, като е приел, че фактическата и правна сложност на делото не е висока и настоящото производство не се отличава от обичайната такава за исковете по чл.439 ГПК. По делото е проведено едно открито съдебно заседание и са събрани само писмени доказателства, поради което договореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. се явява прекомерно.

Процесуалният представител на ищцата не се е явявал в открито съдебно заседание. Подал е искова молба, молба по хода на делото и е приложил списък по чл.80 ГПК.

Въззивният съд счита, че правните изводи на първата инстанция не могат да бъдат споделени. Правилно съдът е определил, че са предявени искове с обща цена 9672,15лв. , която определя и материалния интерес по делото на 9672,15 лв. Правилно съдът е изчислил, че минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение съобразено с материалния интерес е в размер на 1267,22 лв., съобразно изискванията на чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Видно е, че по делото е представен надлежен договор за правна защита и съдействие и пълномощно, с което Д. Т. е упълномощила адвокатско дружество „Мшилованови“ да я представлява по делото и е договорено възнаграждение за процесуално представителство пред първа инстанция в размер на 1200лв. с ДДС, платимо в брой или по банков път. По делото л.187 е представено и платежно нареждане, от което е видно, че тази сума е заплатена 3 от Калин Томов на адвокатското дружество по договора и издадената от дружеството фактура №0701001353/15.12.2023г.

При тези данни несъмнено са налице доказателства за извършени разходи от страна на ищцата и за заплащане на адвокатското възнаграждение, съобразно изискванията на чл.78 ал.1 от ГПК.

Ответникът своевременно е направил възражението по чл.78 ал.5 от ГПК, като е поискал намаляване на адв. Хонорар.

Самата норма на чл.78 ал.5 от ГПК е императивна и изрично и ясно разпорежда, че „ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата “. В чл.36 ал.2 от ЗА е предвидено, че минималното възнаграждение се определя с Наредба.

Това е именно Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Действително в последната си съдебна практика ВКС на РБ, позовавйки се на постановеното Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, приема, че Съгласно същото, приетата от Висшия адвокатски съвет, като съсловна организация, Наредба № 1/09.01.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, което е забранено от член 101, пар. 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. Поради това, минималните размери по Наредбата не са съобразими, като императивно зададена граница срещу занижаване, при възражение за прекомерност. На съобразяване подлежат действителната фактическа и правна сложност на делото, обхвата и съдържанието на осъществената защита и защитаваният материален интерес. Определение № 568 от 24.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 1868/2024 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Росица Божилова.

В същата насока е и Определение № 1045 от 1.04.2025 г. на ВКС по ч. т. д. № 229/2025 г., II т. о., ТК, докладчик председателят К.Е., в което се казва, че основният критерий, съгласно задължителните разяснения в мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, от 4 който следва да изхожда съдът, когато определя размера на адвокатското възнаграждение при заявено възражение за прекомерност, е законоустановеният критерий в чл. 78, ал. 5 ГПК , а именно – действителната правна и фактическа сложност на делото. В съответствие с тези разяснения и приетото в решението от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на СЕС , задължително за съдилищата съгласно чл. 633 ГПК, е формирана и практика на ВКС, която се споделя и от настоящия състав (определение № 638 от 18.03.2024 г. по ч. т. д. № 757/2023 г. на I т. о., определение № 474 от 28.02.2024 г. по ч. т. д. № 961/2023 г. на I т. о, определение № 638 от 18.03.2024 г. по ч. т. д. № 757/2023 г. на I т. о. и др.). Съобразно посочената практика, съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1/2004 г. на ВАС, а тези размери могат да служат единствено за ориентир, като от значение за определяне на цената на предоставените адвокатски услуги е преди всичко фактическата и правна сложност на делото, която произтича от вида на претенцията, обема на събраните доказателства, извършените от страните процесуални действия, подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика.

В случая е налице очевидна колизия от разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК и задължителния характер на решението на СЕС по дело C-438/22, което има също задължителен характер по силата на чл.633 от ГПК. Тази колизия въззивният съд счита за преодоляна, чрез тълкуването на чл. 19 Договора за Европейския съюз, съгласно която националните юрисдикции и Съдът на ЕС отговарят за осигуряването на пълното прилагане на законодателството на ЕС в държавите-членки и за съдебната защита на правата на отделните лица, произтичащи от това законодателство. Международните договори, които страната ни е ратифицирала по конституционен ред /със закон от 2005г./, обнародвани и влезли в сила, са част от вътрешното ни право и са с предимство пред противоречащите им национални норми - чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България.

Ето защо въззивният съд счита, че приложени, тези критерии в настоящия случай обосновават справедлив размер на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение. Самият характер на иска – установителен иск за установяване на недължимост на вземане, поради погасяване по давност - указва единствен възможен път за защита на интересите на длъжника - ищец, а именно чрез предявяване на иск. Т.е. за 5 ищцата не съществува никаква друга възможност да отрече правото на ответника, освен чрез предявяване на иск, следователно и с извършването на разноски за него, вкл. адвокатско възнаграждение.

В случая дори адвокатския хонорар е в размер под минималния предвиден в Наредбата. Както бе посочено по-горе, той е 1267,22 лв.

Договореният по делото е 1000лв., тъй като 200лв., представляват ДДС, който винаги се начислява от данъчно задължените лица и е задължително начисляването му съгласно пар.2а от Допълнителните разпоредби на Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Косвения данък се дължи и по силата на ЗДДС и не е в противоречие с нето една норма на миждународното право.

Размерът на така определеното възнаграждение от 1000лв. при интерес от 9672.15лв. напълно съответства на положения труд от адвокатите по делото, както и на неговата фактическа и правна сложност. Видно е, че преди подаване на иска адвокатското дружество е положило усилия извънсъдебно да постигне търсения с решението резултат, но без успешно. Представени са множество писмени доказателства, в това число и кореспонденция с ответника. С отговора ответникът е оспорил иска като недопустим, алтернативно неоснователен. Действително проведено е едно съдебно заседание, без явяване на процесуален представител на ищцата, но е представена молба с писмени бележки по същество на спора.