Решение № 754 от 28.07.2020, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ №…. гр. Добрич, 28.07.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Добричкият районен съд, Гражданска колегия, девети състав, в открито съдебно заседание, проведено на втори юли две хиляди и двадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ при участието на секретаря Галина Христова сложи за разглеждане гр. дело №3433 по описа за 2019 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.262 във връзка с чл.150 от

Кодекса на труда във връзка с чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата във връзка с чл.178 ал.1 т.3 във връзка с чл.187 ал.5 т.2 и чл.187 ал.6 от Закона за Министерството на вътрешните работи и чл.86 от Закона за задълженията и договорите.

Образувано е по искова молба на Н.Д.Т. с ЕГН ********** ***, представляван от процесуалния представител адвокат Х.Х. с адрес ***, офис 10, срещу ОД на МВР – Добрич с административен адрес гр. Добрич, ул.“М. Горки“ №12, представлявана от директора старши комисар *** по чл.262 във връзка с чл.150 от Кодекса на труда във връзка с чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата във връзка с чл.178 ал.1 т.3 във връзка с чл.187 ал.5 т.2 и чл.187 ал.6 от Закона за Министерството на вътрешните работи и чл.86 от Закона за задълженията и договорите за заплащането на следните суми: 1) 1696.66 лева, представляваща неплатено възнаграждение за положен извънреден труд вследствие на преобразуването на нощен труд към дневен такъв за периода от 15.09.2016 г. до 15.09.2019 г., заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на исковата молба (30.09.2019 г.) до окончателното плащане. 2) 266.39 лева, представляваща сбор от законните лихви върху неплатените възнаграждения за положен извънреден труд вследствие на преобразуването на нощен към дневен труд по т.1 за периода от 22-ро число на съответния месец до 15.09.2019 г., както и за направените разноски.

В исковата си молба ищецът сочи, че е в служебни правоотношения с ответника, като през процесния период е работил на длъжността „полицай“; трудовата си дейност осъществява по утвърдени протоколи и графици при режим на труд на смени с продължителност от 12 часа – дневна и нощна от 22.00 часа до 06.00 часа при сумирано изчисляване на работното време съгласно чл.187 ал.3 от Закона за Министерството на вътрешните работи; редът за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, като през процесния период е действала Наредба №8121з-776/29.07.2016 г., в която липсва изрична регламентация за преизчисляването на нощния труд в дневен; липсата на такава норма не следва да се приема като законова забрана за преизчисляване на положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен; налице е празнота в уредбата на реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР; при наличието на такава непълнота в специалната уредба субсидиарно следва да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата; съгласно чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място; настоява за уважаването на предявените искове. В последното съдебно заседание след изслушването на заключението на вещото лице по молба на ищеца е било допуснато намаляването на иска за заплащането на възнаграждение за положен извънреден труд вследствие на преобразуването на нощен към дневен такъв за периода от 15.09.2016 г. до

15.09.2019 г. от

1696.66 лева на 1478.30 лева, като е прекратено производството за разликата между двете суми поради извършения отказ от иска; допуснато е намаляването на иска за заплащането на законната лихва върху неплатените възнаграждения за положен извънреден труд вследствие на преобразуването на нощен към дневен труд за периода от 22-ро число на съответния месец до 15.09.2019 г. от 266.39 лева на 225.26 лева, като е прекратено производството за разликата между двете суми поради извършения отказ от иска.

В законоустановения едномесечен срок е получен отговор от ответника, в който се сочи, че предявените искове са неоснователни и недоказани; статутът на ищеца е уреден единствено в Закона за Министерството на вътрешните работи, като за него е установено сумирано отчитане на работното време; в конкретния случай няма нито закон, нито акт на Министерския съвет, с който да се допуска преизчисляването на положения нощен труд от ищеца с коефициент 1.143; не е приложима Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и по-конкретно чл.9 от нея; ищецът не е полагал нощен труд извън установеното за него работно време; тъй като в МВР е разрешено полагането на 8 часа нощен труд, за разлика от другите държавни служители, на които е разрешено полагането на 7 часа нощен труд, това води до неприложимост на посочения коефициент, получаващ се от съотношението на 8 часа дневен труд към 7 часа нощен труд; не е налице празнота в нормативната уредба, за да се премине към прилагане на разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), в какъвто смисъл е и съдебната практика; за периода от 15.09.2016 г. до

15.09.2019 г. е действала Наредба

№8121з-776/29.07.2016 г.; напълно необосновано е препращането по аналогия към чл.9 ал.2 от НСОРЗ, съгласно която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициента на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, тъй като самата нормална продължителност на нощния труд за служители на МВР е 8 часа; съгласно издадените от министъра на вътрешните работи наредби за всеки отработен час през нощта на държавните служители е заплащан нощен труд в размер на 0.25 лева; третото тримесечие на 2019 година не е приключило и това не може да даде пълна представа за отработените часове за месеците юли, август и септември 2019 година; на ищеца редовно е заплащан както отработения извънреден, така и нощен труд, като за втория е получавано допълнително възнаграждение от 0.25 лева на час; настоява за отхвърлянето на предявените искове и присъждането на сторените разноски.

Ищецът чрез своя процесуален представител в последното съдебно заседание и в писмената си защита е заявил, че предявените искове са основателни по основание и в размера според първия вариант на заключението на вещото лице; няма погасяване по давност на процесните вземания, защото същите се дължат от следващото тримесечие след отчетния период; от заключението на вещото лице става ясно, че положеният през процесния период нощен труд не е преобразуван чрез преизчисляване с коефициент 1.143; разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата са приложими по аналогия и за лица по служебно правоотношение в МВР, тъй като Конституцията на Република България утвърждава като основно достижение на правовата държава правото на труд с гаранции за пълноценната му реализация; вещото лице е установило неплащането на сумите по главния иск, а ответникът дължи и мораторните лихви, които също са доказани по размер; действително на ищеца е заплатено дължимото възнаграждение за полаган нощен труд в размер на 0.25 лева за всеки отработен час, но това е станало на друго правно основание и не касае исковата претенция; непревръщането на нощните часове в дневни би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо работниците по трудови правоотношения, регулирани от Кодекса на труда; по сходни казуси има богата съдебна практика на уважаване на исковите претенции; настоява за присъждането на целия договорен адвокатски хонорар на процесуалния представител на ищеца в размер на 600 лева; евентуално дължимото на ответната страна юрисконсултско възнаграждение следва да бъде определено по размер в съответствие с Наредбата за правната помощ, а не Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения; прави възражение за прекомерност на поисканото от ОД на МВР – Добрич юрисконсултско възнаграждение от 600 лева.

Ответникът чрез своя процесуален представител в писмената си защита е посочил, че предявените искове са неоснователни;

Законът за Министерството на вътрешните работи е специален закон и урежда изчерпателно условията на труд и статута на служителите в него; само в отделни части законодателят е предвидил прилагането по аналогия на Кодекса на труда, като заплащането на положения нощен труд не е сред тях; през процесния период правната уредба на нощния труд в структурите на Министерството на вътрешните работи е регламентирана в чл.187 ал.3 във връзка с ал.1 и чл.179 от Закона за Министерството на вътрешните работи, както и в Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи, които са съобразени с функциите на МВР и естеството на извършваната дейност; посочените нормативни актове изчерпват правната регламентация на нощния труд на работещите в МВР и е недопустимо субсидиарното прилагане на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, както сочи ищецът; спецификата на работата на служителите на МВР е различна от тази на работещите по Кодекса на труда и държавните служители по Закона за държавния служител; ищецът не е ощетен и не е поставен в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, а точно обратното – последните са ощетени, защото трудът им не е първа категория, нямат привилегията за ранно пенсиониране, нямат увеличен отпуск за всяка прослужена година, нямат увеличение на заплатата с процент от прослуженото време, не ползват безплатен транспорт и нямат много други придобивки, които са достъпни единствено за служителите на МВР; има богата съдебна практика за отхвърлянето на исковете; настоява за присъждането на сторените разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове са процесуално допустими.

Разгледани по същество, те са неоснователни.

Налице са всички предпоставки за отхвърлянето на предявените искове. В този смисъл е практиката на Окръжен съд – Добрич, обективирана в Решение №155/06.07.2020 г. по в. гр. дело №888/2019 г. по описа на ДОС, което е окончателно и не подлежи на касационно обжалване. Според тази практика разпоредбата на чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за преобразуването на нощния труд в дневен е неприложима при служебните правоотношения на служителите в структурите на Министерството на вътрешните работи. Безспорно установено по делото е обстоятелството, че през процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника, като е осъществял трудовата си дейност по утвърдени графици на дневни и нощни смени с продължителност от 12 часа и сумирано изчисляване на работното време за тримесечен период съгласно чл.187 ал.3 от Закона за Министерството на вътрешните работи. За полагания нощен труд според чл.179 ал.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи се дължи допълнително възнаграждение, а съгласно чл.187 ал.9 от Закона за Министерството на вътрешните работи (в редакцията му през процесния период) редът за организацията и определянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители са се определяли с наредба на министъра на вътрешните работи, като тогава е действала Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. В тази наредба не е регламентирано превръщането на нощния труд на служителите в структурите на МВР в дневен, а според разпоредбата на чл.32 ал.1 от същата наредба положеният труд извън редовното работно време се компенсира при условията и в размерите, определени в Закона за Министерството на вътрешните работи, но не и Кодекса на труда или други подзаконови нормативни актове. Основният си аргумент ищецът черпи от разпоредбата на чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, според която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното (8 часа съгласно чл.136 ал.3 от Кодекса на труда) и нощното работно време (7 часа според чл.140 ал.1 от Кодекса на труда), т.е. 1.143. Това правило е неприложимо спрямо служителите на МВР, за които според действалата до 10.07.2020 г. (включително през процесния период) разпоредба на чл.187 ал.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно, а според чл.187 ал.3 от същия закон за работещите на смени е предвидена възможността за нормално работно време до 8 часа нощен труд за всяка 24-часова смяна.