Решение № 77 от 17.03.2022, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Пазарджик, 17.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20225200500015 по описа за 2022 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №260337/06.10.2021г., постановено по гр.д.№1213/2020г. по описа на РС- П. е прието за установено по отношение на Д.Й. С. с ЕГН 635304501, адрес: гр.П., ул.“Д-р П.Ц.“ №62, че по Договор за паричен заем от 13.04.2018г. дължи на Р.П.- Д. с ЛНЧ **********- румънски гражданин със статут на пребиваващ в РБългария, с адрес: гр.Х., бул.“Г.С.Р.“ №16, вх.Б, ет.4, ап.20, сумата от 14708лв.

Осъден, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Д.Й. С. с ЕГН 635304501, адрес: гр.П., ул.“Д-р П.Ц.“ №62, да заплати на Р.П.- Д. с ЛНЧ **********румънски гражданин със статут на пребиваващ в РБългария, с адрес: гр.Х., бул.“Г.С.Р.“ №16, вх.Б, ет.4, ап.20, сумата от 2638,32лв.- направени от ищеца деловодни разноски, от които: 1294,16лв.- за заповедното производство по ч.гр.д.№868/2020г. на РС- П. и 1344,16лв.- за настоящото исково производство.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от адв.М.П., в качеството й пълномощник на Д. Й. СЛ..

1

Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, обезпечаващи обсъждане в пълнота и във взаимна връзка всички доказателства по делото, което е довело до необоснованост на изводите за основателност на претенцията по чл.422, във вр. с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, иск с правна квалификация по чл.240 от ЗЗД и необоснованост.

Сочи се, че неправилни са изводите на съда, че депозираните по делото свидетелски показания са недопустими за установяване на привидност на възражението за нищожност на договор за паричен заем от 13.04.2018г. на това основание остава недоказано по делото.

Счита се, че тези изводи са неправилни при въведени с отговора на исковата молба твърдения, че действителните отношения между страните по договор за заем са същият да служи за обезпечение на изпълнението на договора за покупко- продажба на МПС /изплащане на продажната цена от ответника между фирмата на ответника „Й. 1996“ ЕООД и „Р.“, в която ищецът Р.П.- Д. е съдружник, с което се нарушава законова забрана. В този аспект се счита, че страните не желаят последиците на договора за заема, а искат заобикаляне на забраната по чл.152 от ЗЗД.

Сочи се, че фактическите твърдения, че договора за паричен заем е сключен в нарушение на закона или го заобикаля може да се установява с всички доказателствени средства, поради което в този случай забраната по чл.164, ал.1, т.6 от ГПК не се прилага.

Приема се, че съдът дължи произнасяне по всички доказателствени средства по делото, относими към това възражение /включително свидетелски показания/, като искът не може да бъде уважен, ако възражението е основателно.

Твърди се, че съдът в нарушение на съдопроизводствените правила е пристъпил към постановяване на решение без да обсъди депозираните показания на свидетелите Й. С., Ц. С.а- Ц. и СС.А..

Сочи се, че несъответстващи на писмените доказателства са показанията на св.Челибиева, че единият камион е бил нейн, а другия на Р..

Счита се, че предвид писмените и гласни доказателства по делото, жалбоподателят с допустими и относими доказателства е установил, че Договора за паричен заем от 13.04.2018г. е нищожен поради заобикаляне на 2 закона и единствената причина поради която е сключен е обезпечение на изпълнението на договор за покупко- продажба ва МПС /изплащане на продажната цена от ответника/ между фирмата на ответника „Й. 1996“ ЕООД и „Р.- 072/ ООД, в която ищецът Р.П.- Д. е съдружник.

В този смисъл се излагат подробни съображения.

Искането е да се отмени изцяло обжалваното решение и се постанови друго такова, с което се отхвърли предявения иск.

Моли се за присъждане на направените съдебно- деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

В срок е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- Р.П.- Д., чрез процесуалния му представител адв.А. П..

Твърди се в него, че подадената въззивна жалба е допустима, но е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

В тази връзка се излагат подробни съображения.

Искането е да се остави в сила обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски направени пред въззивната инстанция.

В съдебно заседание, жалбоподателят Д. Й. СЛ., редовно призован не се явява. Не се явява и пълномощникът му адв.П.. От страна на последния е постъпило писмено становище, в което поддържа подадената въззивна жалба, като са изложени съображения по съществото на спора. Искането е да се отмени изцяло обжалваното решение и се постанови друго такова с което се отхвърли предявения иск. Моли се за присъждане на направените по делото съдебно- деловодни разноски. В случай, че бъде оставено в сила първоинстанционното решение, на основание чл.78, ал.5 от ГПК се прави възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение на ответника по жалбата.

Ответникът по жалбата- Р.П.- Д., редовно призован не се явява. Същият се представлява от упълномощеният от него адв.А. П., който оспорва подадената въззивна жалба, като моли същата да бъде оставена без уважение.

Моли за потвърждаване на обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.

Моли за присъждане на разноските по делото, пред настоящата 3 инстанция.

Пазарджишкият окръжен съд, съобразявайки правомощията си визирани в чл.269 от ГПК, провери изцяло валидността на обжалваното решение, неговата допустимост в обжалваната му част, а по останалите въпроси с оглед изложеното във въззивната жалба, прие за установено следното:

Производството пред първоинстанционният съд е образувано по повод на подадена искова молба от П.-Д. Р. срещу Д. Й. СЛ.- за установяване по отношение на ответника, че по договор за паричен заем, сключен между двамата на 13.04.2018г., дължи на ищеца сумата от 14708лв.

Твърди се от страна на ищецът, че на 13.04.2018г. в Испания е предоставил на ответника в заем сумата от 17000 евро. Бил оформен договор, съгласно който парите следвало да бъдат върнати на две вноски- до 28.02.2019г. През месец май 2019г., ответникът върнал на ищеца 9480 евро, равняващи се на 18541лв., като остатъкът в размер 14708лв. не е върнат и до момента.

Сочи се, че повод за настоящата искова претенция е възражение, подадено от ответника Д. Й. СЛ. срещу издадената по ч.гр.д.№868/2020г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

Искането е, съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че по договор за заем от 13.04.2018г. дължи на ищеца сумата от 14708лв. Претендират се направените деловодни разноски в настоящото и в заповедното производство.

В срокът по чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор от страна на ответникът. В него, последният оспорва иска по основание и по размер.

В тази връзка се твърди, че на 02.10.2017г. между „Й. 1996“ ЕООД и „Р.- 072“ ООД е сключен договор за покупко- продажба на конкретен камион /Р.-М. 480, 18Т/, като към онзи момент ответникът е бил управител на първото дружество, а ищецът- съдружник във второто.

Визира се, че въпреки, че в издадената по този договор фактура е посочено, че продажната цена на камиона е 5000лв.- двамата се разбрали цената да е 17000 евро като, за да е сигурен ищецът, че ще я получи в този размер- подписали договора за заем от 13.04.2018г., без реално ответникът да е получавал тази сума от ищеца.

4

Сочи се, че твърдяната връзка между двата договора се установява и от обстоятелството, че в този за заем същият камион е посочен като обезпечение.

С оглед на изложеното се навежда твърдение за нищожност на договора за заем, поради заобикаляне на закона, като се визира разпоредбата чл.152 от ЗЗД.

Твърди се, че са направени от страна на ответника плащания на: суми за данъци на камиона преди прехвърлянето му /1500лв./, глоби па шофьор на фирмата- продавач /3900лв./ и нейни разходи за гориво /1950лв./ и магистрални такси /1000лв./, за който имало уговорка за приспадане от договорената цена на камиона в размер на 17000евро; а след калкулирането им с платените по фактурата 5000лв. и признатите за получени от ищеца 18541лв. оставали дължими 1358лв. Претендират се разноски.

От фактическа страна, съдът приема за установено от следното:

Видно от материалите по заповедното производство- образувано гр.д.

№686/2020г. по описа на РС- П. се установява, че във връзка с подадено заявление от страна на Р.П.- Д., чрез пълномощника му адв.П. от АК- Х. е издадена Заповед №188 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 27.08.2020г., съгласно която длъжникът Д. Й. СЛ. от гр.П. е осъден да заплати на кредитора Р. П. Д., сумата от 14708лв., както и сумите 294,16лв.лв.- държавна такса и 1000лв.- адвокатско възнаграждение.

Постъпило е възражение от страна на Д. Й. СЛ. с вх.№4456 от 25.09.2020г., че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. В тази връзка с разпореждане на заповедния съд от 28.09.2020г. е разпоредено на кредитора в едномесечен срок да предяви иск относно вземането си, като довнесе дължимата се държавна такса.

Видно от Договор за паричен заем- л.5 се установява, че същия е сключен между П.- Д. Р.- заемодател и Д. Й. СЛ.- заемател на 13.04.2018г., съгласно който първият се е задължил да предаде в собственост на втория, сумата от 17000евро. Заемателят се е задължил да върне на заемодателя заемната сума на две вноски, като първата в размер на 8000евро до 30.09.2018г., а втората в размер на 9000евро до 28.02.2019г. Посочено е в договорът, че връщането на заемната сума от заемателя ще бъде обезпечено по следния начин: „камион Рено ..8 Т, с регистрационен номер РА ... и рама 5

VF617GКА...... и петдесет процента от стойността на заема.

Видно от Декларация- л.6 от Д. Й. СЛ. се установява, че същия декларира, че е получил 17000евро от П.- Д. Р. в брой на 13.04.2018г.

От Справка за актуално състояние- л.14-15 на „Й. 1996“ ЕООД към 10.12.2020г. се установява, че управител и едноличен собственик на капитала е Й. Д. С..

Видно от Справка за актуално състояние- л.17-18 на „Р.-072“ ООД се установява, че към дата 10.12.2020г., управител на дружеството е Ж. Д.а Ч., като съдружници в това дружество са Ж. Д.а Ч. и П.- Д. Р..

От Протокол на ОС от 29.05.2017г.- л.21 е видно, че е взето решение на Общото събрание на съдружниците на „Р.- 072“ ООД, а именно Ж. Д.а Ч. и П.- Д. Р. за продажба на следното ПС, вид Влекач, марка „Рено“, модел „..8 Т“, рег.№ Х 13 90 КК, за сумата от 5000лв., като съдружниците са дали съгласие за продажба на това ПС, като за целта управителя на дружеството ще упълномощи А.Д.Ц., да представлява дружеството при продажбата на купувача, нотариус и при всякакви други държавни и общински органи, физически и юридически лица.

От Фактура №......25 от 02.10.2017г. е видно, че „Р.- 072“ ООД е доставчик на Камион Магнум 480, ..., със сума за плащане с ДДС в размер на 5000лв. Получател по фактурата е Д.С.. Няма данни за реализирано плащане на тази парична сума.

По делото са снети обяснения от ищецът по делото, както и с разпитани трима свидетели ангажирани от страна на ответната страна, а именно свидетелите Й. С., Ц. С.а- Ц. и СС.А. и един от ищцовата страна- св.Ч..

При тези данни, настоящата инстанция от правна страна намира следното:

В изпълнение разпоредбата на чл.267, ал.1 от ГПК, настоящият съдебен състав извърши проверка на депозираната жалба и констатира, че същата е редовна и допустима- отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

С оглед на извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е 6 валидно и с оглед обхвата на обжалването допустимо.

Подадената въззивна жалба, в случая се явява неоснователна.