Решение № 16640 от 16.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16640 гр. София, 16.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Я.Е.В.П. при участието на секретаря Н.А.И. като разгледа докладваното от Я.Е.В.П. Гражданско дело № 20211110110526 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава XII от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по искова молба на /ФИРМА/ срещу /ФИРМА/ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 587,13 лева главница, представляваща част от разликата в размер от 736,74 лева, между изплатеното от /ФИРМА/ застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС” по преписка № ****, ведно с направените обичайни разноски за определяне на обезщетението, в размер от 8854,90 лв., и доброволно възстановената от /ФИРМА/ сума от 8 118,16 лв., ведно със законната лихва върху главницата за периода от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 100.64 лева, представляваща мораторна лихва върху предявената главница и част от цялото вземане за мораторна лихва в размер от 126,28 лв. за периода от 17.06.2019г. (датата, на която изтекъл указаният в чл.412, ал.З от КЗ 30-дневен срок за доброволно погасяване на задължението) до 22.02.2021 г. (датата, предхождаща датата на завеждане на исковата молба).

Ищецът твърди, че на 29.01.2019 г., в гр. София, на *******, е реализирано ПТП между влекач „ДАФ“ с per. № ****** с прикачено ремарке с per. № *******, управляван от М.К.М. и влекач „МАН ТГХ“ с per. № **** с прикачено полуремарке „Кроне СДП 27“ с per. № ******, собственост на /ФИРМА/, управляван от В.Е.Н.. Отговорността за настъпване на ПТП била на М.К.М., който поради неупражняване на достатъчен контрол върху управлявания от него влекач „ДАФ“ с per. № ****** ударил влекач „МАН ТГХ“ с per. № **** и прикаченото към него полуремарке с per. № ******. В резултат на ПТП на застрахованото в /ФИРМА/ по застраховка „Каско на МПС“, полица № *******, полуремарке „Кроне СДП 27” с per. № ****** 1 били нанесени материални вреди. Твърди се, че за описаното по-горе ПТП е съставен Протокол за ПТП № ******** от 29.01.2019г. от длъжностно лице от Сектор „Пътна полиция“ при СДВР, в който са отразени констатациите на компетентния орган относно настъпилото ПТП, виновното поведение на М.К.М., причинната връзка между осъщественото ПТП и част от нанесените материални вреди на полуремарке „Кроне СДП 27” с per. № *******. Твърди се, че гражданската отговорност на водача на влекач „ДАФ” с per. № ****** е застрахована в /ФИРМА/. На основание сключената застраховка „Каско на МПС“, полица № *******, за полуремарке „Кроне СДП 27” с per. № ****** и след постъпило искане за изплащане на застрахователно обезщетение за възстановяване на увредения от описаното ПТП автомобил, в /ФИРМА/ била образувана Ликвидационна преписка № ****. Извършени били огледи на увредения автомобил от ищеца и са изготвени заключения с опис на щетите.

Увреденият автомобил бил възстановен в автосервиз /ФИРМА/. За извършените ремонтно-възстановителни работи по полуремарке „Кроне СДП 27” с per. № ****** била представена фактура № **** от 21.03.2019г. на стойност 8839.90 лева. В изпълнение на застрахователния договор по застраховка „Каско на МПС”, Полица № *******, дължимата сума по фактурата е била изплатена от /ФИРМА/ на автосервиз /ФИРМА/ с Преводно нареждане от 09.04.2019г. Във връзка с ликвидацията на преписката от Дружеството са били реализирани обичайни разноски в размер на 15.00 лева.

Сочи се, че с изплащане на застрахователното обезщетение /ФИРМА/ встъпи в правата на застрахования срещу /ФИРМА/ в качеството му на застраховател по задължителната застраховка

„Гражданска отговорност" на автомобилистите на водача на влекач „ДАФ” с per. № ******* на основание чл. 411 КЗ за сумата от 8854.90 лв., представляваща изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 8839.90 лв. и направените обичайни разноски за неговото определяне в размер на 15.00 лв. Твърди се, че а ответника било изпратено Писмо с Изх. № 310025712 от 16.05.2019 г., ведно с регресна покана за задължението му по преписка № **** и документите по процесната преписка. Поканата била получена от /ФИРМА/ на 17.05.2019 г.

Твърди се, че претенцията на /ФИРМА/ не била възстановена в пълен размер от /ФИРМА/, а само за сумата от 8118.16 лева. Непогасената част от задължението на ответника било в размер на 736.74 лв., от които по настоящето производство ищецът претендира 100 лв.

В срока по чл. 131 ГПК писмен отговор на исковата молба е подаден от ответника /ФИРМА/. Същият оспорва исковете като неоснователни. Счита, че отговорността на /ФИРМА/ се съизмерява със сумата 8118,16 лв., представляваща размера на застрахователното обезщетение и обичайните разноски за определяне на същото, която сума е изплатена извънсъдебно на /ФИРМА/. Твърди, че във връзка с пътнотранспортно произшествие, реализирано на 29.01.2019 г., и предявена от страна на /ФИРМА/ претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, при /ФИРМА/ е заведена щета № ********-2019 г. Твърди, че след анализ на представените от страна на застрахованото лице документи, по посочената преписка, от страна на ответника е реализирано плащане във връзка с предявената регресна претенция в размер на 8118,16 лв. по щета № ********-2019 г. Според ответника с изплащането на цитираното застрахователно обезщетение /ФИРМА/ изцяло и напълно е възмездило вредите по процесното МПС, 2 възникнали в резултат на гореописаното събитие, съобразно тяхната действителна стойност. Сочи, че плащане на обезщетение в по-голям размер би довело до неоснователно обогатяване на ищцовото дружество. Оспорен е предявеният иск по размер, тъй като бил предявен в завишен размер и не отговарял на действителните стойности за единица труд към датата на настъпване на събитието. Твърди се, че изплатеното от ищцовото дружество обезщетение надхвърля средните пазарни цени за труд и части. Описаните в приложената фактура стойности на труд и части за подмяна били завишени и не отговаряли на среднопазарните цени. Твърди се, че в представената калкулация за извършените възстановително-ремонтни дейности били вписани завишени количества на вложените труд и материали с оглед необходимите операции за отстраняване на уврежданията по процесния автомобил. Увреденото МПС било отремонтирано при завишени цени на труд и материали, като не била взета предвид годината на първата регистрация на МПС.

В проведеното по делото открито съдебно заседание съдът е допуснал изменение на предявените искове, като същите следва да се считат предявени за сумата от 587,13 лв. – главница, като частичен от 736,74 лв. и за сумата от 100,64 лв. – лихва за забава, като частичен от 126,28 лв.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с правна квалификация по чл. 411, ал. 1 КЗ и чл.

86, ал.1 ЗЗД.

По иска по чл. 411, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да докаже 1) наличие на застрахователно правоотношение по имуществена застраховка между ищеца и увреденото лице; 2) плащането на застрахователно обезщетение по нея; 3) осъществено непозволеното увреждане от трето лице по чл. 45, ал. 1 ЗЗД: деяние – настъпилото ПТП от 29.01.2019 г., противоправно поведение на водача на влекач „ДАФ“ с per. № ******, вреда – щетите по полуремарке „Кроне СДП 27” с per. № ******; причинна връзка между това деяние и претърпени от застрахования по имуществената застраховка вреди; наличие на валидна към датата на ПТП застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника по спора. По иска с правна квалификация чл. 86, ал.

1 ЗЗД в тежест на ищеза е да докаже наличието на главен дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

Предвид твърденията в отговора на исковата молба, в тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване фактите, от които произтичат възраженията му – направено плащане в размер от 8118,16 лв. по претенцията на ищеца за изплащане на застрахователно обезщетение по повод ПТП от 29.01.2019 г. Вината на делинквента се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като в тежест на ответника е да обори тази презумпция.

С оглед твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК с доклада по делото са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 29.01.2019 г., в гр. София, на *******, е реализирано ПТП между влекач „ДАФ“ с peг. № ****** с прикачено ремарке 3 с per. № *******, управляван от М.К.М. и влекач „МАН ТГХ“ с peг. № **** с прикачено полуремарке „Кроне СДП 27“ с peг. № ******, собственост на /ФИРМА/, управляван от В.Е.Н.; че по отношение на полуремарке „Кроне СДП 27” с peг. № ****** е сключена застраховка „Каско на МПС“, полица № ******* със застраховател ищецът; че застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите на водача на влекач „ДАФ” с per. № *******, е ответникът по полица № BG/23/118001141731; че извършеното от ищеца плащане към увреденото лице в размер на 8854,90 лв. – застрахователно обезщетение; че ищецът е предявил регресна претенция до ответника, по която ответникът е платил сумата от 8118,16 лв. и е отказал да заплати остатъка от сумата до претендирания от ищеца размер от 8854,90 лв., поради което и на основание чл. 153 ГПК съдът приема тези факти за установени. За пълнота следва да се отбележи, че същите се установяват и от представените по делото писмени доказателства – застрахователна полица по застраховка „Каско на МПС, свидетелство за регистрация, протокол за ПТП, опис – заключение за вреди на МПС, приемо-предавателен протокол, преводно нареждане от 9.04.2019 г., както и от заключението на допуснатата по делото съдебна автотехническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано.

При съвкупната преценка на посочените доказателства се налага извод, че виновен за настъпване на процесното ПТП е именно водачът на товарен автомобил „ДАФ“ с рег.№ *****, с полуремарке рег. № ********, който поради недостатъчен контрол върху управляваното от него МПС реализира ПТП с намиращия се отдясно товарен автомобил „МАН ТГХ“ с рег. № *******, с полуремарке „Кроне СДП 27“ с рег. № *******.

Ответникът не оспорва този факт, като по образуваната пред него преписка по щета № ********-2019 е заплатил на ищеца сумата от 8118,16 лв. с уведомление за прихващане на насрещни задължения, с което счита, че е действителната стойност на нанесените по полуремарке „Кроне СДП 27“ с рег. № ******* имуществени вреди. Ищецът признава направеното плащане за посочената сума.

За установяване на нанесените на лекия автомобил щети при настъпване на процесното ПТП по делото е изслушано заключение по съдебна автотехническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано. Съгласно заключението от механизма на ПТП, сравнението на щетите в описа на застрахователя и отразените в протокола за ПТП видими увреждания, се налага извода, че щетите по товарния автомобил „МАН ТГХ“ и по полуремарке „Кроне СДП 27“ се намират в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото на 29.01.2019 г. произшествие.

Вещото лице е посочило, че при оценка на нанесените щети по полуремарке „Кроне СДП 27“ е взел предвид извършените от ищеца огледи и съставени описи на увредените детайли, като в описите били отразени видът и степените на щетите, съгласувани от собственика на застрахованото полуремарке. Същите се установяват от приложения на л. 28 от делото опис заключение на вреди на МПС. Стойността на вредите, определена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, според вещото лице е 8 690,29 лв., при средна пазарна стойност на един човекочас труд за отремонтиране на товарни автомобили към датата на процесното ПТП – 26 лв. без ДДС. Според 4 вещото лице всички описани и фактурирани операции в приложената фактура (л. 45 от делото) е било необходимо да бъдат извършени, с оглед отстраняване на уврежданията по процесното полуремарке.