Протокол № 356 от 04.10.2022, Районен съд - Пещера

ПРОТОКОЛ

№ 356 гр. Пещера, 04.10.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Ангелова при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева

Сложи за разглеждане докладваното от Велина Ив. Ангелова Гражданско дело № 20225240100382 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

ИЩЦИТЕ С. Б. и Д. Б., действащи като родители и законни представители на малолетните си деца Д. Б. и Е. Б., редовно призовани, се явяват лично. Като процесуален представител за тях се явява адв. К., редовно упълномощена.

ОТВЕТНИЦАТА З. Х., редовно призована, не се явява. Като процесуален представител за нея се явява адв. Х., редовно упълномощен.

В.Л. Д. П., редовно призован, се явява лично.

АДВ. К. – Да се даде ход на делото.

АДВ. Х. – Да се даде ход на делото.

При условията на чл. 142, ал. 1 от ГПК,

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

На основание чл. 143 от ГПК, съдът пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора.

1

АДВ. К. - Поддържаме иска така, както е предявен. Моля да се приемат представените доказателства. Уточняваме, че децата на съпрузите са били под грижите и надзора на родителя С. Б., който забелязвайки това, е тръгнал към кучето, започнал да вика, за да привлече вниманието му, да не захапе сина му.

Моля да допуснете поправка, че имаме предвид сина на ответницата З. Ф., а именно И., който е на 13 г., появил се е и извикал кучето. Ответницата ще отговаря в качеството на собственик на кучето. Прокуратурата е извършила проверка, в хода на която отв. Ф. е показала паспорта на кучето, където същото е регистрирано на нейно име като собственик. Тъй като се оспорва този факт, в тази връзка имам доказателствено искане да се приложи цялата прокурорска преписка, където се съдържат обясненията на Ф. за собствеността на кучето и обясненията й във връзка с този паспорт на кучето, който е на нейно име. Прокурорът не може да си измисли данна и да я вкара в постановлението, с което е отказано да се образува досъдебно производство по определени причини. До ден днешен децата изпитват страх. Видят ли на улицата куче, стъписват се, бягат, малкото пищи. Не смее да се доближи до животно. Нямаме информация на колко години е детето И.. Ние се ръководим по чл. 150, ал. 1, б. „з“ и чл. 172, т. 2 от Закона за ветеринарно-медицинската дейност, където се казва, че собствениците на животни са отговорни и са длъжни да вземат мерки, че животното им да не създава опасност за хора и други животни. Кучето се намира под надзор на собственика. Това, че собственикът не знае, че кучето не е вкъщи, не го освобождава от отговорност. Твърдим, че собственик е З. Ф., като този факт ще го установяваме с необходимите доказателства, за което да ни бъде дадена възможност. Твърдим, че собственикът е бил длъжен да се грижи за кучето.

Това не е за първи път. Това ще установим със свидетелски показания. В тази връзка, моля да се приложи цялата прокурорска преписка и чак тогава да се разпитат свидетелите.

АДВ. Х. – Взел съм отношение по исковата молба, посредством отговора. По принцип ответницата неправилно е посочена, тъй като, според разпоредбите на чл. 50 от ЗЗД, отговорност носи собственикът на вещта. След това, твърди се в исковата молба, че са налице предпоставките на 45 от ЗЗД.

Ноторен факт е, че отговорността по чл. 50 от ЗЗД е безвиновна. Поради това 2 не могат да съществуват 2 текста в исковата молба – чл. 50 и чл. 45 от ЗЗД.

Изрично в исковата молба е посочено кой е собственик на кучето. Тогава цитирам: “Когато се развикахме всички, синът на собственика Б.Ф - И. се появи и извика кучето“. В самата искова молба е посочено кой е собственик на кучето. В този казус не може да се говори за виновно и противоправно поведение. Поискал съм да се призове в качеството на свидетел И. Б. Ф. – синът на собственика на кучето. Той е непълнолетен – на 16 г. Прокурорската преписка няма отношение по гражданско-правния казус. Изначално твърдението, че е извършено хулиганство, е в абсолютен разрез с правните норми.

АДВ. К. – Свидетелите ни са относно обстоятелствата на самото ухапване в момента, в който кучето се е нахвърлило върху децата. И за болките и страданията, които децата продължават да търпят – какво е състоянието им и към настоящия момент. Искаме 2-ма свидетели да ни бъдат допуснати до разпит.

АДВ. Х. – Поискал съм да се допусне като свидетел синът на собственика на кучето - И. Б. Ф., при довеждане, който ще удостоверява следните обстоятелства: Когато той е пуснал кучето свободно, имало ли е в училищния двор хора? Кой е собственик на кучето? Това са двете обстоятелства, за които моля да го допуснете в качеството на свидетел, който се установи, че е непълнолетен.

АДВ. К. – Искаме да ги разпитате след прилагане на прокурорската преписка, защото колегата иска да удостоверява собствеността на кучето – чия собственост е. А в прокурорската преписка имаме категорична данна чия собственост е. Без прокурорската преписка няма как да поставяме въпроси на свидетеля, който колегата иска. А и е желателно да се разпитат всички свидетели в едно с.з.

Съдът на основание чл. 145, ал. 3 от ГПК,

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКАНВА страните към спогодба.

3

АДВ. К. – Да ни платят справедлив размер обезщетение, за който да се договорим, както и разноските по делото и съм готова на спогодба.

АДВ. Х. – Доверителката ми не е собственик на кучето. Не бих могъл да водя каквито и да било преговори с колежката за спогодба.

ИЩЕЦЪТ Б. – Ответницата и съпругът й си живееха заедно. Те отскоро са разделени и затова се получава това - кой да плати. По време на случая, те си живееха заедно и кучето си беше под тяхно попечителство. Сега си прехвърлят топката за отговорността за случая. Аз познавам Борислав и затова съм го посочил като собственик.

АДВ. К. – На стр. 2 от постановлението на Прокуратурата изрично е записано, че има копие от паспорта на домашния любимец, от който е видно, че собственик е З. Ф..

АДВ. Х. – Да се отложи делото. Тогава може да организираме параметри и да се договорим за спогодба.

Съдът счита, че следва да впише в протокола следния доклад по делото:

Делото е по реда на чл. 50 от ЗЗД. Постъпила е искова молба от С. И. Б. и Д. Д. Б., двамата от гр. Пещера, ул. „Симон Налбант“ № 46, в качеството си на законни представители на малолетните си деца Д. С. Б. и Е. С. Б., чрез адв.

К., против ответницата З. М. Х., от гр. Пещера, ***, в която твърдят, че на 28.11.2021 г. в гр. Пещера, на ***, около 13,30-14.00 часа, в двора на ОУ „Патриарх Евтимий“ си играели двете им деца – Д. и Е.. Родителят стоял отвън със съседите си Румен Козарев и Д. Зънгаров и си говорели. Децата скачали и тичали по поляната, като в един момент към тях се спуснало голямо черно куче, порода Кане Корсо, което било без намордник, без повод и без собственик до него. Захапало детето Д. по лявото рамо за якето и го съборило на земята. Ищецът тръгнал към кучето и започнал да вика, за да привлече вниманието му, защото детето било вече на земята под кучето и то се опитвало отново да го захапе. Тогава се появил синът на собственика на кучето Б.Ф - И., който бил на 13 г. и извикал кучето. Ищецът взел детето си и го завел вкъщи, като го напръскал с вода иго измил, защото му прилошало.

Детето плачело и хълцало от страх. Дъщеря им също била изпаднала в 4 паника, страх и пищяла. Твърдят още, че същото куче преди 3 м. пак се намирало в двора на училището и се спуснало към децата, като ищецът предупредил собственика Б.Ф, но той не предприел никакви мерки. След инцидента ищецът се обадил на тел. 112, изпратен бил екип, ищецът се обадил на Б.Ф, за да му обясни за случая, като същият приел ситуацията спокойно и дори не знаел, че кучето не е у тях. След 5 мин. по телефона му се обадила съпругата на Ф. – З., която го обиждала и псувала. Ищецът отишъл в „Полицията“ и подал жалба. Твърди още, че децата му не спали през нощта, стряскали се, потърсил психологична помощ и завел детето в „Съдебна медицина“, откъдето се снабдил със съдебно-медицинско удостоверение, в което са описани установените телесни увреждания. Двете деца били в изключително нестабилно психическо състояние и се наложило да посещават психолог, който също им издал съдебно – психологично становище. Оценява причинените увреждания на децата си в размер на 7000 лв. неимуществени щети за детето Д. и 3500 лв. за детето Е..

Моли да се постанови решение, с което се осъди ответницата З. Ф. да му заплати причинените неимуществени вреди – болки и страдания на децата в размер на 7000 лв. за детето Д. и в размер на 3500 лв. за детето Е., ведно с лихви и разноски. Ангажира доказателства.

В указания от съда срок ответницата е депозирала писмен отговор, с който оспорва иска и моли същият да бъде отхвърлен. Излага аргументи.

Претендира присъждане на разноските. Ангажира доказателства.

Съдът разпределя доказателствената тежест в следния смисъл: ищците следва да докажат: настъпили неимуществени вреди, причинени от животното, животното да е собственик на ответника, или последният да е лице, под чийто надзор се намира животното, бездействие от страна на собственика или лицето, под чийто надзор се намира и причинна връзка между бездействието и вредите. Отговорността на собственика и лицето, под чийто надзор се намира животното, е безвиновна. При отговорността по чл.

50, ал. 1 от ЗЗД, не трябва да се изследва наличието на вина от деликвента, като необходим елемент от субективната страна на деянието, тъй като същата има гаранционно-обезпечителен характер.

АДВ. К. - Нямам възражения по доклада.

5

АДВ. Х. - Нямам възражения по доклада.

По доказателствата и на основание чл. 157 от ГПК,

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото допуснатите такива с определение на съда № 329/12.07.2022 г.

ДА се изиска и приложи прокурорска преписка № 6481/2021 г. на РП– Пазарджик, ТО - Пещера.

ДОПУСКА до разпит свидетелите, които да бъдат разпитани в едно с.з., при режим на довеждане, като свидетелят на ответницата да бъде разпитан в присъствието на социален работник.

НАЗНАЧАВА определеното вещо лице Д. П..

Сне се самоличността му, както следва:

В.Л. Д. И. П. - 73 г., български гражданин, женен, неосъждан, без родство и служебна ангажираност със страните.

Предупреден за отговорността по чл. 291 от НК.

Премина се към разпит на в.л. П.:

В.Л. П., със снета самоличност – Представил съм писмено заключение, което поддържам. Само мога да добавя и допълня заключението, че ухапванията от животни по принцип, са доста рискови, защото са първично инфектирани и се подават трудно на антибиотично лечение. Няма значение как ще се ухапе. При хирургическа обработката, е необходимо същата да стане много щателно, за да не остава, да се унищожи инфекцията, която прониква със зъбите и слюнката. При по-тежките наранявания, от 3-та, 4-та и 5-та група, които съм описал, понякога се налага и хирургически да се обработят ранички, като се изрязва до здрава тъкан - меката тъкан се изрязва до здрава тъкан и се зашива, за да се предотврати възпалителния процес в 6 следтравмения период - след ухапването. В такива случаи, когато има развитие на инфекция, по 4-5 месеца пациентът се лекува, докато зараснат раните. Някой път са придружени и от счупвания на костите. Това е като тежест, какво може да стане. Под меки тъкани, в зависимост от дълбочината, тук няма такива наранявания, но се разбират всички тъкани, освен кости – мускули, нерви, кръвоносни съдове. В конкретния процесен случай няма такова нараняване. Аз работих по документи, каквото е представено. Доста са ми ясни тези наранявания от практиката ми. Няма проблеми да го прегледам, но сега не съм имал възможност да видя детето. Тези данни съм ги изготвил на база съдебно-медицинското удостоверение на д-р Пеев и нямам никакви съмнения по него.

АДВ. К. – Нямам въпроси към в.л., да се приеме заключението.