Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 480 от 17.04.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 2344/2025
Вид
Решение № 480
Подписан
17.04.2026
Състав
Мария Георгиева, Асен Воденичаров, Валентин Димитров Бойкинов

Цитирани разпоредби

  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

РЕШЕНИЕ

№ 480 гр. София, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20251000502344 по описа за 2025 година

САС е сезиран с въззивна жалба от ответника по гр.д. 10 558/22 г. по описа на СГС.

С решение по делото № 3291/29.05.25 г. съдът на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е уважил предявения от Г. Г. срещу Прокуратурата на РБългария иск и му е присъдил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., ведно със законната лихва от 22.03.2019 г., а за разликата до заявените 100 000 лв. искът е отхвърлен.

Недоволен от решението е ответникът, който обжалва решението в осъдителната му част. Доводите му са свързани с недоказване на заявените неимуществени вреди на ищеца, а по отношение на доказаните се твърди, че страданията са надценени. На това основание се иска присъденото в полза на ищеца обезщетение да бъде намалено.

В производството пред въззивния състав не са събирани нови доказателства.

Въззивникът поддържа жалбата си, а въззиваемият я оспорва с доводи, че постановеното от СГС обжалвано решение е правилно.

САС, като установи, че въззивната жалба е допустима, а постановеното решение е валиден и допустим съдебен акт, дължи произнасяне относно правилността на решението с оглед доводите за неправилност, съдържащи се във въззивната жалба.

Въз основа твърденията на страните, в рамките на очертания предмет и съобразно доказателствата, приобщени в първоинстанционното производство, САС прави следните изводи:

1

Безспорно е установено, че след продължило над 8 г. наказателно преследване с преквалифицирано на няколко пъти обвинение за участие на ищеца в организирана престъпна група, производството е приключило с оправдателна присъда, непротестирана от ответника. През това време ищецът е бил с взети мерки за неотклонение задържане под стража и домашен арест съответно за времето 19.08.2011 г. – 13.10.2011 г. и 14.10.2011 г. – 21.12.2011 г.

С оглед на това искът несъмнено е основателен (обстоятелство, неоспорено с жалбата). Следва да се установи дали ищецът е понесъл вреди и какъв е справедливият им паричен еквивалент.

По делото са събрани гласни доказателства – разпитан е приятел на ищеца, който е продължил да се вижда с него и след освобождаването му и поставянето му под домашен арест – Д. Т.. Той описва приятеля си като силно променен след началото на производството срещу него. Поради огласяване в средствата за масова информация, бързо се разчуло, че той е участвал в група, организирана за да изнудва с подкупи водачи на МПС (ищецът бил инспектор в Областен отдел Контролна дейност ДАИ Стара Загора към ИА Автомобилна администрация). Той бил отстранен от длъжност.

Изпитвал силна тревога да не бъде осъден – имал боязън, тъй като в мястото, където понасял мярката си за неотклонение, условията били изключително тежки. Хората говорели зад гърба на ищеца, че е престъпник. Отдръпнали се от него. Свидетелят си спомня, че когато мярката за неотклонение на ищеца била променена и той го придружавал в заведение, на масата им не сядали познати. Това оскърбявало ищеца, който още по-силно се затварял в себе си.

САС приема, че показанията на свидетеля са последователни и лишени от вътрешни противоречия. Същият не е заинтересован от изхода на спора и поради това съдебното решение може да се основе на тях, като се преценят и обичайните страдания, които неосъждано лице, с добра обществена реализация, би изпитало при повдигане на подобно обвинение, в процес воден от Специализирания наказателен съд и с продължителността на конкретния процес.

При така установените вреди, настоящият състав приема, че присъденото от СГС обезщетение не е завишено. Обвинението срещу ищеца е било за участие в организирана престъпна група, като инкриминираните дейния били за вземане на неследваща се облага по повод действия в кръга на дейността му по служба, като подкупът бил в голям размер. Поради воденето на процеса срещу няколко обвиняеми/подсъдими, същият е продължил несъразмерно дълго. Съобразно недоказаността на обвинението и постановената оправдателна присъда, взетите мерки за неотклонение – задържане под стража, съответно домашен арест са незаконни. При наличието на чисто съдебно минало принципно ненужно е било обвиняемият да бъде задържан под стража. Поради повдигнатото и поддържано обвинение в продължение 2 на 8 г. през това време невиновно лице е живеело под стрес поради риск да бъде осъдено, при поставянето му в непривична за него среда (подобна на тази от следствения арест), като публичната му репутация е била тежко накърнена. След вземането на мярка за неотклонение домашен арест ищецът живеел в село, а в помалкият социум отгласът от наказателния процес бил несъмнено по-силен. Това обосновава и страха на съселяните на ищеца да общуват с него, което пък го поставило в социална изолация, предизвикваща допълнителни негативни емоции (които са в пряка причинна връзка с поддържаното от ответника обвинение).

Тъй като настоящият състав достига до извод за правилност на постановеното решение, на основание чл. 272 ГПК САС се ползва от мотивите, съдържащи се в първоинстанционното решение.

Въззиваемият не е участвал в проведеното от въззивния състав открито заседание.

Удостоверено е заплащането на хонорар в размер на 2 300 лв, равняващи се на 1176 €.

Въпреки, че настоящият състав приема, че този размер на хонорара е несъразмерен спрямо процесуалната дейност на повереника на въззиваемия (изготвяне на схематичен отговор на жалбата) липсва оспорване на претенцията за присъждане на разноски от въззивника като завишена съобразно чл. 78, ал. 5 ГПК и на това основание доказаните разноски следва да се присъдят по начина, по който са удостоверени като направени.

Водим от разгърнатите съображения, САС:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА в осъдителната му част решение № 3291/29.05.25 г., постановено по гр.д. 10 558/22 г. по описа на СГС.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Прокуратурата на Република България да заплати на Г. М. Г. направените разноски за делото в размер на 1176 (хиляда сто седемдесет и шест) €.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при прилагане разпоредбите на чл. 280 и сл. ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4