Решение № 736 от 30.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 736 гр. Пловдив, 30.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20235330201359 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от С. Л. Л., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. А. Д. срещу Наказателно постановление № 22-0432-001891/19.12.2022 г., издадено от А.Р.С. – ***, с което на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането (КЗ) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 (четиристотин) лева за нарушение по чл.

638, ал. 3 от КЗ.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят оспорва материалната компетентност на административнонаказващия орган (АНО). Твърди да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила поради липса на надлежно описание на административното нарушение. Поддържа още в акта за установяване на нарушението да са приети за причинени имуществени вреди, но без те да са описани, както и да съществува неяснота относно посочения адрес по местоживеене на нарушителя. Счита, че поради горните обстоятелства правото му на защита да е съществено ограничено. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В условията на евентуалност поддържа да е налице хипотеза на маловажен случай на административно нарушение. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. С писмено становище с вх. № 30274/30.03.2023 г. на лист 30-31 от делото от адв. А. Д. се навеждат допълнителни доводи за маловажност на случая. В съдебно 1 заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна с писмено становище на лист 2 от делото поддържа производството по издаване на наказателното постановление да е протекло законосъобразно и да не са допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка да е правилно установена, а извършването на нарушението от страна на жалбоподателя и вината му счита за категорично доказани. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от С. Л. Л., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 09.02.2023 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган на 23.02.2023 г., поради което 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 24.11.2022 г. в 08:55 часа в гр. Пловдив, на бул. „Академик Петър Динеков“ до № 27 в посока от запад към изток жалбоподателят С. Л. Л. управлявал лек автомобил „Порше Кайен ГТС“ с рег. № ***, който бил собственост на ***, ЕИК: ***. За този автомобил нямало сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, валидна към датата на управлението му.

По същото време и на същото място служебните си задължения по контрол за спазването на правилата за движение изпълнявал свид. Д. П. К. – ***. Свидетелят К. подал сигнал за спиране на жалбоподателя Л.. Последният изпълнил разпореждането на контролния орган, след което свид. К. извършил проверка за редовността на документите на водача и на превозното средство.

В хода на проверката свид. К. установил, че за управлявания от жалбоподателя Л. лек автомобил „Порше Кайен ГТС“ с рег. № *** нямало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

На място и за така констатираното нарушение свид. К. съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № 860203 от 24.11.2022 г. срещу жалбоподателя Л., в негово присъствие и в присъствието на свидетел. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу разписка.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в 2 настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свид. Д. П. К.. От тях се установяват авторството на деянието от страна на жалбоподателя Л., който е управлявал процесния автомобил, както и че към момента на проверката за това превозно средство е нямало действащ договор за задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Последното обстоятелство свидетелят изяснява, че е установил след извършена дистанционна справка по време на самата проверка. Изяснява се още от показанията на свид. К. и мястото, на което контролните органи са установили движението на управлявания от жалбоподателя автомобил – в гр. Пловдив, на бул.

„Академик Петър Динеков“. Твърдението на свидетеля, че МПС не е било собственост на жалбоподателя, а на юридическо лице – също получава доверие, тъй като достоверността му е проверена при съпоставката с писмените доказателства по делото и по-конкретно със справката за собственост. В показанията си свид. К. възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е възприел като очевидец по време на проверката. Те се ценят за достатъчно подробни и вътрешно непротиворечиви. Свидетелските показания изцяло намират подкрепа и в събраните писмени доказателства, които служат за тяхната проверка. По тези съображения при формиране на фактическите си изводи съдът ползва с доверие показанията на свид. К..

От справка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ от базата данни на Гаранционен фонд (лист 13 от делото) се установява, че към дата 24.11.2022 г. за МПС с рег. № *** не е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

От справка за собственост на МПС с рег. № *** се изяснява, че същото представлява лек автомобил с марка и модел „Порше Кайен ГТС“ и към 24.11.2022г. негов собственик е ***.

От Заповед № 317з-7973/30.08.2021 г. на директора на ОДМВР – Пловдив (лист 16-17 от делото) се установява, че началниците на районните управления на МВР са оправомощени да издават наказателни постановления за нарушения по чл. 638, ал. 1-3 и ал. 5 и по чл. 639 от КЗ.

От Заповед № 8121к-6674/27.05.2021 г. на министъра на вътрешните работи (лист 21 от делото) се изяснява, че А.Р.С. е преназначен на длъжност „***“, а от Акт за встъпване в длъжност (лист 22 от делото) се установява, че същият е встъпил в тази длъжност на 27.05.2021 г.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, 3 ограничаващи правото на защита и представляващи основание за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42, ал. 1 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление от материално и териториално компетентен орган. То отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Налице е съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и в НП.

Възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения по жалбата съдът намира за неоснователни. На първо място е оспорена материалната компетентност на административнонаказващия орган. Съгласно разпоредбата на чл. 647, ал. 2 от КЗ наказателното постановление за нарушенията по чл. 638, ал. 1 - 3 и 5 и чл. 639 от КЗ се издава от директора на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, в чийто район е установено нарушението, или от оправомощено от него длъжностно лице. По делото като писмено доказателство е приета Заповед № 317з7973/30.08.2021 г. на директора на ОДМВР – Пловдив, в района на която областна дирекция е извършено процесното нарушение. С тази заповед началниците на районните управления на МВР са оправомощени да издават наказателни постановления в рамките на правомощията на наказващия орган по чл. 647, ал. 2 от КЗ. По отношение на конкретното длъжностно лице, издало обжалваното НП, се доказва, че същият е назначен на длъжност „Началник I степен на Първо районно управление – Пловдив на Областна дирекция на МВР – Пловдив“ със Заповед № 8121к-6674/27.05.2021 г. на министъра на вътрешните работи. Като писмено доказателство е приет и Акт за встъпване в длъжност от 27.05.2021 г. При така събраните доказателства и установените от тях факти съдът приема, че наказателното постановление е издадено от надлежно оправомощено лице, което е действало в рамките на своята материална и териториална компетентност.

Твърди се в жалбата и нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 6 от ЗАНН при съставянето на АУАН поради неяснота при описанието на точния адрес на жалбоподателя. Съгласно посочената разпоредба актът трябва да съдържа собственото, бащиното и фамилното име и възрастта на нарушителя, точния му адрес и месторабота, единен граждански номер. Целта, която това правило обезпечава, е да се постигне несъмнена индивидуализация на нарушителя още на фазата на съставяне на АУАН, както и да се съберат определени характеристични данни за него, които биха могли да са значими на по-късен етап от производството при евентуално налагане на административно наказание. От отразената в конкретния Акт с бл. № 860203/24.11.2022 г. информация за нарушителя съдът приема, че тази цел е надлежно изпълнена, поради което нарушение, опорочаващо съществено производството, не е допуснато. В АУАН са посочени трите имена на жалбоподателя Л. и неговия 4

ЕГН. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) основните данни за гражданската регистрация на лицата са техните имена, дата и място на раждане, пол, гражданство и единен граждански номер (ЕГН).

Последният посочен идентификационен белег – ЕГН, съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗГР представлява административен идентификатор на подлежащите на регистрация физически лица и е уникален номер, чрез който физическите лица се определят еднозначно . Следователно предназначението на ЕГН е да служи за разграничение на физическите лица едно от друго, тъй като всеки номер е уникален, тоест не е дублиран. При несъмнената индивидуализация на личността на жалбоподателя в АУАН възраженията за неяснота относно точния му адрес се явяват изначално негодни да обосноват основание за отмяна на наказателното постановление.

Независимо от това, дори и разгледано по същество, възражението е неоснователно. Съдът намира, че по пределно ясен начин в акта е описано местоживеенето на жалбоподателя в ***. От своя страна населеното място гр.

З. е административен център и на община З., която попада в област С..

Изброяването е от по-общото към по-конкретното, за да се стигне до определен административен адрес. Улицата и нейният номер са изписани непосредствено след гр. З., като при така направения запис на адреса настоящият състав намира, че не възниква никакво съмнение или неяснота в кое населено място се намира този адрес. Така мотивиран, съдът приема възражението за неоснователно.

На следващо място нередовност на АУАН се поддържа и поради неописание на претърпени имуществени вреди. Възражението не се споделя, тъй като то е обосновано с превратно тълкуване на бланката на акта за установяване на нарушението. В същата фигурира запис: „От нарушението имуществени вреди са претърпели“. Това не представлява изявление на актосъставителя, а е част от самото съдържание на бланката на акта, подобно на други такива изрази като: „Иззех като доказателства“ или „Запознах се със съдържанието на акта и правя следните обяснения и възражения“.