Решение № 244 от 09.09.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 244 гр. София, 09.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вероника Н.

Членове:

Мадлена Желева

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Вероника Н. Касационно търговско дело № 20258002901619 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. Т. Г., срещу решение №15 от 15.01.2025г. по гр.д.№519/2024г. на Великотърновски апелативен съд, 2 състав, в частта му, с която е потвърдено решение от 16.07.2024г. по гр.д.

№28/2024г. на Габровски окръжен съд, в частта, с която предявеният от касационната жалбоподателка срещу „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД иск по чл.432 ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над присъдения размер от 30 000 лева до размера от 60 000 лева.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касационната жалбоподателка счита, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен в нарушение на принципа за справедливост, установен в чл.52 от ЗЗД. Твърди, че въззивният съд необосновано е определил обезщетение в размер на 30 000 лева, без да вземе предвид всички обстоятелства около 1 конкретно претърпените от нея неимуществени вреди, в това число и неизбежните бъдещи такива. Изтъква, че съдът не е взел предвид, че тя е била нетрудоспособна за продължителен период от време и не е могла да ходи на работа, което е сринало самочувствието й, още повече, че е развивала свой собствен бизнес. Като съществен пропуск на въззивния съд изтъква и неотчитането на обстоятелството, че вследствие претърпения инцидент и последвалите медицински интервенции е развила остеопороза в областта на счупения ляв крак. Счита, че по този начин съдът не се е съобразил изцяло със задължителните указания по приложението на чл.52 от ЗЗД, дадени с ППВС №4/1968г. Моли да се отмени въззивното решение и да се осъди ответника да заплати разликата над присъдената сума до сумата от 60 000 лева. Претендира и присъждане на разноски.

Ответникът „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД изразява становище за неоснователност на жалбата, като счита, че при определяне на размера на обезщетението въззивният съд не се е отклонил от задължителните указания в ППВС №4/1968г. и практиката на ВКС. Поддържа, че от въззивния съд са взети предвид получените от Г. Г. увреждания и интензитета на свързаните с тях болки и страдания, както и начинът на тяхното получаване и възстановителния период.

С определение №3251 от 17.11.2025г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК касационно обжалване на решението на Великотърновски апелативен съд, по значимия за изхода на делото материалноправен въпрос относно приложението на принципа за справедливост, въведен в чл.52 от ЗЗД.

Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 от ГПК, приема следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел,че доколкото застрахователят не е упражнил правото си да обжалва решението за частичното уважаване на иска, не могат да бъдат преразглеждани изводът на първоинстанционния съд за наличието на изискуемите от закона предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя на виновния деликвент – „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД за обезщетяване на вредите от 2 конкретното ПТП и изводът за неоснователност на заявеното от ответника възражение за принос за настъпване на вредоносния резултат от страна на пострадалата. За спорен пред въззивната инстанция е приет само справедливият размер на дължимото на ищцата обезщетение.

При анализа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключението на съдебномедицинската експертиза съдът е установил, че вследствие на процесното ПТП, ищцата е получила множество травматични увреждания: охлузвания на върха на носа и на брадичката, кръвонасядания отпред горе вляво на гръдния кош и долу на корема, охлузване в средната горна част на корема, кръвонасядания на дясната предмишница, на лявото бедро, на двете колена (с оток на лявото), на вътрешния глезен на десния крак и счупване на вътрешния глезен (долен край на тибия) на левия крак. Приел е, че единствено отоците на двете колена и особено на лявото са по - значителни, а всички останали охлузвания и кръвонасядания са слабо забележими и незначителни. По отношение на най-сериозната травма - фрактурата на глезена на левия крак, е констатирал, че не се е наложила оперативна интервенция, а на ищцата е проведено консервативно лечение чрез гипсова имобилизация за срок от около 45 дни – до 07.12.2023г. Посочил е, че според медицинската експертиза възстановителният период за отделните травми е бил различен, като за кръвонасяданията и охлузванията е бил две седмици, а най- продължителен е бил този за фрактурата – 5 месеца. Решаващият състав е съобразил данните от заключението на вещото лице, че при ищцата е настъпило локално усложнение /Зудекова остеопороза – комплексен регионален болков синдром, който се развива обичайно след травма на крайник/, което е удължило възстановителния период и конкретно отшумяването на болковата симптоматика над обичайните 3-4 месеца до 5 месеца, но е изтъкнал, че при извършения от вещото лице на 28.03.2024г. преглед не са констатирани някакви промени или деформации, които да дават основание да се приеме, че са налице сериозни усложнения. Позовал се е на изразеното в съдебно заседание от вещото лице становище, че възстановяването протича гладко и се очаква да настъпи пълно възстановяване, като към момента на прегледа ищцата има болки при натоварване на крайника.

Съобразено е и обстоятелството, че произшествието е причинило на пострадалата негативни емоции и психически стрес за период от около 3 3 месеца, колкото е продължил същинският възстановителен процес – докато крайникът й е бил имобилизиран /1,5 месеца/, както и в процеса на раздвижването му, когато ищцата е ползвала патерици за придвижването си.

Също е отчетен и фактът, че непосредствено след инцидента тя е имала нужда от чужда грижа и съдействие в ежедневието си, но с оглед получената травма в никой момент от възстановителния период тя не е била безпомощна и изцяло зависима от чужда помощ, тъй като е можела да използва горните си крайници и движението на снагата й не е било засегнато от увреждането, при което е можела сама да се грижи за личната си хигиена. Въззивният съд е приел за съществено затруднена само възможността на ищцата свободно да се придвижва, вкл. и чрез използването на МПС, както и да изпълнява трудовите си ангажименти, които при нея са били свързани с продължително стоене в изправено състояние. Направен е извод, че проведеното й лечение е консервативно и не е свързано с болки и страдания, възстановителният период не е с голяма продължителност и с неясна прогноза, получената от нея травма няма трайни последици за здравето й, естеството й е такова, че няма основание за засягане на самочувствието й. При тези фактически констатации съдът е приел, че с оглед на характера, тежестта и вида на травмите, интензитета, степента и продължителността на лечебния и възстановителен период, емоционалните и психически преживявания, както и стадия на обществено-икономическото развитие на страната, вкл. и лимитите по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, справедливото по чл.52 от ЗЗД обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди вследствие на процесното ПТП възлиза на 30 000 лв.

Решението е постановено в отклонение от задължителната практика – Постановление №4/1968г. на Пленума на ВС и създадената при действието на чл.290 от ГПК задължителна практика на ВКС по приложението на чл.52 от ЗЗД – решение №83/06.07.2009г. по т.д. №795/2008г. на ВКС, ІІ т.о., решение №95/24.10.2012г. по т.д. №916/2011г. на ВКС, І т.о., решение № 154/30.10.2012г. по т.д. №807/2011г. на ВКС, ІІ т.о., решение №56/04.05.2017г. по т.д. №3584/2015г. на ВКС, II т.о., решение №101/18.04.2018г. по т.д.

№1858/2017г. на ВКС, II т.о., и др. В т.ІІ на Постановление № 4/1968г. на Пленума на ВС е разяснено, че понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за 4 всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, но във всички случаи правилното прилагане на чл.52 от ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии –видът и степента на увреждането, прогнозата за развитие на заболяването, намаляването на работоспособността, възрастта на пострадалия, както и съпричиняването за настъпването на вредоносния резултат. Тези критерии са възприети и във формираната по реда на чл.290 от ГПК практика по приложението на чл.52 от ЗЗД, която приема, че справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди изисква задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти.

В мотивите на обжалваното решение въззивният съд, макар да е обсъдил събраните по делото доказателства за претърпените от ищцата неимуществени вреди, не е оценил в достатъчна степен релевантните установени по делото обстоятелства. По – конкретно не е отчетена сериозността на полученото в резултат на произшествието травматично увреждане, не са съобразени в достатъчна степен и продължителният период, през който ищцата е търпяла болки и страдания, настъпилата негативна промяна в професионалния, социалния и личния живот на пострадалата.

Решаващият въззивен съд не е отчел в пълна степен, не само характера на получените травматични увреждания и продължителността на възстановителния период, но и причинените от уврежданията негативни психични изживявания. Не е оценено удължаването на възстановителния период и болковата симптоматика вследствие на настъпилото локално усложнение - Зудекова остеопороза, представляваща комплексен регионален болков синдром, отличаващ се с интензивна пареща болка, оток, зачервяване, затопляне на засегнатата част от крайника, остеопороза /намаляване на локалната плътност на костта/. Не са съобразени данните от заключението, че този комплексен регионален болков синдром /КРБС/ е състояние, трудно за терапевтично овладяване, което не рядко предизвиква продължителна временна нетрудоспособност и дори трайна инвалидизация. Съставът на апелативния съд не е взел предвид и поясненията на вещото лице в съдебното заседание, в което е прието заключението му, че това усложнение при ищцата е довело до общо намаление на костната плътност, рентгенологично доловимо 5 и значимо спрямо първичната снимка към момента на инцидента. Също така не е отчетено и че към момента на изготвяне на експертизата ищцата е имала болки в крайника при натоварване. По изложените съображения, определеното обезщетение за неимуществени вреди не съответства на принципа за справедливост и се явява занижено, включително при съобразяване на обществено-икономическата обстановка в страната през 2023г.

По изложените съображения въззивното решение следва да бъде частично отменено като неправилно и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, правният спор по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ следва да бъде разрешен по същество.

Съобразявайки вида и обема на получените от ищцата травматични увреждания, подробно изброени по – горе, вида и продължителността на проведеното лечение, общият лечебен и възстановителен период /пет месеца след злополуката/, настъпилото усложнение - комплексен регионален болков синдром, причиняващо интензивни болки и носещо риск от продължителна нетрудоспособност или инвалидизация; интензитетът и продължителността на претърпените от ищцата физически и емоционални болки и страдания за период от пет месеца, настоящият състав приема, че към датата на настъпване на процесното пътно - транспортно произшествие – 27.10.2023г., справедливото по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение е в размер на сумата 50 000 лв. Този размер е съобразен с нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица /чл. 492, т.1 от КЗ/, съставляващи отражение на обществено - икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Съдът отчита и възрастта на пострадалата към момента на произшествието - 39 години, получените трайни усложнения – болка при натоварване на левия крак вследствие на претърпяната фрактура, както и общото намаление на костната плътност / остеопороза/ в зоната на счупване на глезена.