Решение № 70 от 03.04.2026, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Сливен, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мая П. Величкова

Членове:

Галина Хр. Нейчева

П. Д. Стефанов при участието на секретаря Нина Б. Кънчева в присъствието на прокурора Р. Н. Р. като разгледа докладваното от Галина Хр. Нейчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252200600323 по описа за 2025 година За да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.

С Присъда Рег. № 37 / 07.04.2025 по НОХД № 1164/2023г. по описа на РС – Я. подс. С. Л. А. е признат за виновен в това, че през периода 30.10.2017г. до 26.01.2018г., в гр.Я., при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, чрез водене на разговори и сключване на договори за парични заеми, е възбудил и поддържал заблуждение у П. М. П. и М. А. Н., двамата от гр.Я., че ще използва предоставените му парични суми за открИ.е на офиси на кредитни и заложни къщи, и след изтичане на сроковете на договорите за парични заеми, ще им върне предоставените в заем парични суми, ведно с уговорената в същите лихва, и с това причинил на тези лица имотна вреда общо в размер на 347 023 лв., от които 60 023,32 лв. за М. Н. и 287 000 лв. за П. П., като причинената вреда е в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, поради което и на основание чл. 211, вр. чл. 209 ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1, вр. чл. 54 от НК е осъден на пет години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим. Подс. А. е осъден да заплати на гражданския ищец и частен обвинител П. М. П. сумата от 287 000 лева за причинени от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието - 10.12.2017г., както и направените по делото разноски в размер на 2 250 лева. Подс. А. е осъден да заплати на 1 гражданския ищец и частен обвинител М. А. Н. сумата от 60 023,32 лева за причинени от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието - 26.01.2018г. На основание чл. 189 ал. 3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати направени по дело разноски в приход на Републиканския бюджет и по сметката на ОД на МВР-Я. в размер на 2 575,82 лв. и в приход на бюджета на съдебната власт по сметката на ЯРС в размер на 609,08 лева. Подс. А. е осъден да заплати държавна такса съобразно уважените размери на гражданските искове в размер на 13 880,93 лева в приход на бюджета на съдебната власт, по сметката на ЯРС.

Срещу така постановената присъда са подадени две въззивни жалби от подсъдимия чрез защитниците му адв. К. и адв. Д..

В подадената чрез адв. Д. въззивна жалба се твърди, че постановената присъда страда от пороците, визирани в чл. 348 от НПК - нарушен материален закон, допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, незаконосъобразно и явно несправедливо наложеното наказание. По делото се установили обстоятелства, коренно различни от приетите от прокуратурата в обвинителния акт. Обвинението не било доказано по несъмнен и категоричен начин. Искането е въззивният съд да отмени присъдата на ЯРС и да постанови нова присъда на основание чл. 336 ал. 1 т. 3 от НПК, с която да признае подсъдимия за невиновен по повдигнатото обвинение и да го оправдае.

В подадената чрез адв. К. въззивна жалба се твърди, че присъдата е постановена от незаконен предубеден състав, който следвало да се отведе от разглеждане на делото и поради това постановил присъда, която била необоснована, постановена в нарушение на материалния закон, при особено съществени нарушения на процесуалните правила. Затова, обжалваната присъда следвало да бъде отменена и въззивният съд да постанови нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен. Направено е искане за отвод на съдии от ОС – Я..

Пред ОС – Я. е било образувано ВНОХД № 196/2025г. по описа на същия съд и след като всички действащи съдии в ОС – Я. са се отвели, с Определение № 256/05.06.2025г. по ЧНД № 511/2025г. по описа на ВКС, ВНОХД № 196/2025г. на ОС – Я. е изпратено за разглеждане в ОС – Сливен.

След изготвяне на мотивите към присъдата, двамата защитници са депозирали пред СлОС допълнително писмено изложение от 10.07.2025г., продължение на подадените от тях въззивни жалби, в което твърдят, че постановената присъда е необоснована, незаконосъобразна, постановена при съществени нарушения на процесуалните правила и явно несправедлива, поради което следвало да бъде отменена, а подсъдимият – оправдан.

Изразяват несъгласие с приетото в мотивите, като твърдят, че съдът просто е подбирал подкрепящи обвинителната теза фрази и изрази от събраните по делото гласни и писмени доказателства без да обсъжда и тълкува представените от защитата факти, опровергаващи тезата на прокурора и доказващи невинността на подсъдимия. Молят за отмяна на обжалваната присъда и признаване на подсъдимия за невинен.

2

На 02.09.2025г. в СлОС двамата защитници са депозирали допълнително писмено изложение, продължение на Допълнителното писмено изложение от 10.07.2025г., в което са изложени съображения, че при разглеждането на делото и постановяване на присъдата и мотивите към нея били допуснати редица съществени нарушения на процесуалните правила, които не можели да бъдат отстранени от настоящата инстанция и това налагало отмяна на присъдата и връщане на делото на първоинстанционния съд. Като такива посочват, че делото било разгледано от незаконен състав, тъй като по неизвестни причини председателят на състава проявявал пристрастност при събирането на доказателства и решаване на всякакви процедурни въпроси.

Негативното предубеждение към подс. А. и защита му се отразило както при воденото на процеса, при събирането на доказателствата, при изготвяне на мотивите, в липсата на мотиви по значителни възражения на защитата, при определяне на размера на наказанието, така и в липсата на подписи на обжалвания съдебен акт. При поискан на 13.06.2024г. отвод на председателя на съдебния състав поради неоснователния отказ да се допълни протокола от проведеното на 22.05.2024г. с.з., за да отхвърли искането за отвод, съдът се произнесъл без да се оттегли на закрито заседание. Считат, че формално погледнато към присъдата липсвали мотиви, поради липсата на подписи на членове на съдебния състав - двамата съдебни заседатели. Подписването на мотивите единствено от съдията съставлявало съществено нарушение на процесуалните правила, неотстранимо пред настоящата инстанция, налагащо отмяна на присъдата и връщане на първата инстанция. Твърдят, че доказателствата, установяващи привличането на пострадалия П. М. и лицето Д.Ж., приобщени на 14.04.2025г. към доказателствения материал, въобще не били обсъдени и в мотивите към присъдата липсвали аргументи за игнорирането им. Предубеденият състав не бил положил никакви усилия да се аргументира срещу доказателствата установяващи, че започването на наказателното преследване срещу подсъдимия било контрамярка на неговото свидетелстване срещу тези две лица. Предубеденият съдебен състав не уважил нито едно от доказателствените искания на защитата, имащи за цел разколебаване на обвинителната теза. Твърдят още, че от обвинителния акт подсъдимият не могъл да узнае в какво го обвиняват, не ставало ясно кога били извършени измамливите действия и какви са те, а от мотивите на присъдата не ставало ясно за какво бил осъден.

Дословно защитниците преповторят и доводите, посочени в писменото допълнение към въззивните жалби от 10.07.2025г., след което са изложили съображения за нарушения на материалния закон и необоснованост. Твърдят, че нямало доказателства пострадалите да са притежавали посочените суми или поне част от тях. Налице били само и единствено техните твърдения, нямало документи подписани от подсъдимия, а наличните такива били подписани от трето лице - А.Д., който нямал никакви писмени пълномощия.

Обясненията на подсъдимия били игнорирани. Не било ясно имало ли е предаване на тези пари от свид. П. на подс. А., причинена ли била от подс. А.

3 на свид. П. съставомерната по чл. 209 от НК щета и с кое действие. Считат, че според установената съдебна практика, при договора за заем, който бил реален договор, следвало да има предаване на заетото, а в случая договорът за заем бил за нещо, което реално се намирало у заемателя. Текстът по чл. 209 НК изисквал в резултат на измамливите действия, измаменият да се е разпоредил с имуществото си и то от неговото владение да е преминало в такова на измамника, а в случая към момента на сключване на договорите за заем имуществото било у подс. А., у когото било „оставено“. Цитират Тълкувателно решение № 56 от 20.XII.1986г. по н. д. № 29/86г., ОСНК според което ако щетата е настъпила преди измамливите действия, то не било налице измама по смисъла на чл. 209 НК, а за да има такава вреда било необходимо разместване на имущество - Решение № 270 от 18.12.2018г. по н. д. № 1037/2018г. на ВКС, 2-ро н.о.. Считат, че съдът погрешно приел, че подсъдимият извършил престъплението измама, защото в случая липсвало разместване на имуществото на свид. П., което според приетото било при А. и си останало там, т.е. нямало причиняване на вреда. Твърдят, че съдът преписал позицията на обвинението, която била погрешна, в нарушение на материалния закон. Направили са множество доказателствени искания.

Молят за отмяна на обжалваната присъда и за признаване на подсъдимия за невинен.

Направено е и алтернативно искане - в случай, че въззивният съд прецени, че при разглеждане на делото и при постановяване на присъдата са допуснати сочените в писмените изложения процесуални нарушения – да отмени присъдата и върне делото за ново разглеждане от друг състав.

В съдебно заседание пред СлОС представителят на държавното обвинение пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда. Счита установената фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите към присъдата на РС – Я. за безспорно установена. Първоинстанционният съд обсъдил всяко едно от събраните доказателства и стигнал до безпротиворечив извод за виновността на подсъдимия в извършване на престъплението. Също така счита, че размерът на наложеното наказание е правилно определен.

Гражданският ищец и частен обвинител М. А. Н., редовно призована, не се явява и не се представлява в съдебно заседание пред настоящата инстанция.

Граждански ищец и частен обвинител П. М. П., редовно призован, не се явява. Представлява се от редовно упълномощен повереник, който оспорва депозираните въззивни жалби и моли въззивния съд да постанови решение, с което да потвърди присъдата на РС – Я., като правилна, законосъобразна и постановена при стриктно спазване на процесуалните правила. Оплакванията във въззивните жалби и допълненията към тях, били изложени пред РС – Я. и в мотивите към присъдата съдът отговорил изчерпателно на всички оплаквания на защитата за незаконосъобразност, процесуална недопустимост и липса на доказателствена тежест на част от доказателствата. Единственото ново оплакване в допълнението към въззивните жалби било, че съставът, който се произнесъл в първата инстанция бил незаконен, тъй като мотивите 4 към присъдата не били подписани от съдебните заседатели. Счита това оплакване за неоснователно, а препращането към сочената съдебна практика – за неточно, неправилно и нелогично в настоящия случай. Счита, че присъдата на РС - Я. не страда от пороците, които са посочени като недостатъци във въззивните жалби и допълненията към тях и моли за потвърждаването й.

Претендира разноски пред настоящата инстанция.

Защитникът на подсъдимия – адв. Д. излага съображенията си в подкрепа на твърденията, че присъдата на РС - Я. страда от визираните в чл. 348 от НПК процесуални нарушения, като е нарушен материалния закон, допуснати са съществени процесуални нарушения, постановената присъда е несправедлива и незаконосъобразна. Искането му е въззивният съд да постанови присъда, с която на основание чл. 336 ал. 1 т. 3 от НПК да оправдае изцяло подсъдимия по повдигнатото му обвинение. Алтернативно пледира делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на РС – Я..