Определение № 42944 от 30.11.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 42944 гр. София, 30.11.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20221110168532 по описа за 2022 година съобрази следното:

Производството е по искова молба от Т. Г. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.

***против „***“ ООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр. ***. Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан в настоящото производство.

Ищецът с исковата молба и ответникът с отговора на исковата молба са представили писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор и следва да бъдат приети, а по отношение тяхната доказателствена сила съдът дължи обсъждане акта по същество.

На ищеца ще се допуснат двама свидетели при режим на довеждане – един от професиналния и един от приятелския, респ. семейния кръг на ищеца, за установяване на обстоятелствата, посочени в исковата молба.

Искането на ответника за издаване на съдебни удостоверения, които да му послужат съответно пред Национална агенция за приходите и Национален осигурителен институт са основателни.

Съдът като провери редовността и допустимостта на предявените искове и като съобрази направените искания, на основание чл. 140 ГПК във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.02.2024 г. от 09,45 ч., за което страните да бъдат призовани.

ПРИЕМА като писмени доказателства в производството приложените към исковата молба и отговора на исковата молба документи.

ДОПУСКА до разпит двама свидетели при режим на довеждане от ищеца.

ДА СЕ ИЗДАДАТ на ответника съдебни удостоверения, които да му послужат пред НАП и НОИ след представяне на проекти и доказателства за внесена държавна такса.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО както следва:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответното дружество „*** ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, да заплати на Т. Г. П. , ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ***, вх.

А, ет. 2, ап. 9 сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за претърпени 1 неимуществени вреди, изразяващи се в негативно засягане на честта, достойнството и доброто име на ищеца, в резултат от публикувана на 22.11.2022 г. в интернет сайта на електронна медия „Банкеръ“ – www.banker.bg, статия със заглавие „***“, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 16.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че на 22.11.2022 г. в интернет сайта на електронна медия „Банкеръ“ – www.banker.bg, е публикувана статия със заглавие „***“ с посочен автор Б.Ц., с която се запознал в деня на публикуването . Поддържа, че ответникът е собственик на електронната медия и възложител на работата на автора на статията. Сочи, че е претърпял твърдените в исковата молба неимуществени вреди в резултат от следните изрази, поместени в процесната статия: „…На този фон, още по-странно изглежда опитите на някои хора да прехвърлят цялата вина за неприятните резултати от първата проверка върху ГД ГВА, транспортното министерство и президентството. Или, както казва народът – от болната глава на здравата, като за целта бяха атакувани главният директор на ГВА Хр. Щ., вицепремиерът Хр. Ал., началникът на кабинета му и дори държавният глава Р.Р.. Дали пък това не е опит да се прехвърли отговорността на чуждестранния концесионер на летище София върху българската страна в лицето на ГД ГВА и на неговата "шапка" – Министерството на транспорта? И оттам – и върху президентът Р. Р., който лично е назначил (и то за втори път) служебния министър на транспорта и съобщенията Хр. Ал.?

Може и така да е, тъй като след първата проверка, която показа негативните резултати на летище София, се появиха писания, в които за вицепремиера за президента беше написано, че "мълчат като …" Когато обаче резултатите са подобрени, никой дори и зъб не обелва по въпроса. Според добре осведомени люде, зад тези писания отпреди месец се крият двама души: един бивш директор на дирекция и по-късно – пропаднал кандидат за шеф на ГД ГВА, и един настоящ директор на останалото с малко активи и почти без дейност Държавно предприятие "..." ЕАД….“; „…Та ето какви хора плюят по ГД ГВА, министъра на транспорта и дори по президента, влизайки в ролята на главния герой в народната поговорка "Крадецът вика – дръжте крадеца!"…“; „…Бившият директор на дирекция и неуспял кандидат за шеф на ГД ГВА пък се оказа, че в продължение на месеци съвместява две длъжности – държавен служител и шеф в частна авиокомпания. С две думи – чист конфликт на интереси, с който обаче никой не се занимава. На 25 юли 2018 г. ГД ГВА издава Свидетелство за авиационен оператор на италианската авиокомпания „Таяран джет“ ЕАД. В него на две ръководни длъжности – "Ръководител летателна експлоатация" и "Ръководител обучение", е вписан Т. П.. След по-малко от 4 месеца – на 12 ноември 2018 г., тогавашният шеф на ГД ГВА Ст. Л. го назначава за директор на Дирекция "Летателни стандарти", след което П. съвместява двете "служби" цели 7 месеца – до 26 юни 2019 г., когато официално е заменен в "Таяран джет" от К. Н.….”.

Поддържа, че изложените в статията твърдения са неверни и позорящи. Посочва, че според текста на статията Т. П. и Пл. Ст. (настоящият директор на „Летище София" ЕАД) „плюят по ГД ГВА, министъра на транспорта и дори по президента, влизайки в ролята на главния герой в народната поговорка "Крадецът вика - дръжте крадеца!", с което се внушава на обществото, че действията на ищеца са престъпни, като той дори е наречен крадец.

Твърди, че не се е намирал в конфликт на интереси, както се посочва в статията, тъй като за периода от 09.01.2018 г. до 07.09.2018 г. е изпълнявал длъжността „Директор „Летателна експлоатация““ при работодателя „Таяран Джет“ ЕАД, за периода от 13.11.2018 г. до 11.02.2019 г. е бил държавен служител на длъжността „Директор на дирекция „Летателни стандарти“, ранг II младши, а на 09.07.2020 г. е постъпил на работа при „Таяран Джет“ ЕАД на длъжността „Ръководител обучение“ до 20.07.2020 г., когато трудовото правоотношение е било прекратено.

Сочи, че в резултат от възприемането на изложените недостоверни и клеветнически твърдения, засягащи негативно честта, достойнството и доброто му име, претърпял 2 неимуществени вреди, изразяващи се в психически и емоционални страдания в житейски и професионален план, раздразнителност, стрес, тревога, чувство за унижение, срам и несигурност. Ищецът изпитвал притеснения в работната си среда, като се тревожел, че неверните твърдения за наличие на конфликт на интереси ще доведе до иницииране на проверки от различни вътрешни и външни органи, което щяло да създаде съмнения в професионалната му репутация, чувствал срам и унижение и сред колегите си. Изнесените в статията твърдения оказали негативно влияние върху ищеца и в семейния и приятелския му кръг – поведението му се променило, проявявал силно раздразнение, стрес, безпокойство, тревога и отделял значително време и енергия, за да обясни ситуацията пред близки, роднини и колеги. Сочи, че за претърпените от него неимуществени вреди отговорност носи издателят, респ. собственикът на печатната или разпространяваната в интернет пространството медия в качеството си на възложител на работата по съставяне, подбор и поместване на печатни материали в съответните издания. Ето защо намира, че именно ответникът следва да репарира претърпените от ищеца вреди. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен и недоказан. Твърди, че не е процесуално легитимиран да отговаря по предявената срещу него претенция, тъй като не е издател на електронното издание banker.bg, не е и негов собственик, съответно не е възложител на работата на авторите в него. Счита, че представеният с исковата молба констативен протокол № .., том III, рег. № .. г. на М. Т. – помощник – нотариус по заместване при нотариус Алб. Щ. е нищожен. Сочи, че нотариусът не разполага с правомощие да удостоверява съдържанието на интернет страница към определен момент. Оспорва настъпването на твърдяните с исковата молба вреди, наличието на пряка причинна връзка между последните и поведението на лица, на които ответникът е възложил извършването на работа, противоправното поведение и вината на тези лица. Сочи, че не се установява дали ищецът се позовава на наличието на обидни или на клеветнически твърдения в процесната статия. Счита, че в случай на невярно твърдение за конфликт на интереси евентуалните проверки в тази връзка не следва да водят до тревожност и притеснение у ищеца. Посочва, че статията не е от естество да доведе до посочените в исковата молба вреди и доколкото същата не се отнася до ищеца. Оспорва твърдението на ищеца, че не е заемал едновременно длъжности в държавна структура и в търговско дружество – частен превозвач. Счита, че с изложеното в статията не се достига до създаване на внушения, каквито ищецът твърди, като написаното от автора представлява коментар на общозначима тема. Оспорва да е възложил изготвянето на процесната статия, както и размера на твърдяните вреди. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

На основание чл. 154 ГПК в доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване, че физическо лице – пряк изпълнител при изпълнение на възложена му от ответника работа е реализирало фактическия състав на деликта чрез непроверени клеветнически и обидни твърдения, съдържащи се в публикуваната статия на посочената дата в издание на ответника, от което в причинно-следствената връзка ищецът е понесъл конкретни неимуществени вреди.

В тежест на ответника е да установи фактите и обстоятелствата, на които основава възраженията си, вкл. истинността на изнесените факти, както и да обори презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.

3

РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.

УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото заседание следва да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК следва да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление дали желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на техния представител/пълномощник телефонен номер.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба, ведно с приложенията към него.