Решение № 706 от 10.11.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 706 гр. София, 10.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Красимир Маринов при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело № 20221001000453 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по повод постъпил въззивна жалба от Национална агенция за приходите, с която обжалва решение № 341 от 31.03.2022 г., постановено по т.д. № 1 686/21 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 23 състав, с което съдът е отхвърлил предявените от Национални агенция за приходите срещу „Пост Финанс 2“ ЕАД (н), искове по чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ за установяване поредност на удовлетворяване по чл.

722, ал. 1, т. 1 от ТЗ на предявени и приети в производството по несъстоятелност срещу „Пост Финанс 2“ ЕАД публични държавни вземания.

В жалбата се твърди, че с атакуваното решението неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че от събраните по делото доказателства се установява, че постановленията за налагане на обезпечителни мерки са вписани в ЦРОЗ с номера 2020082100128, 2020082100221 и 2020082100371, т.е. след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, с оглед на което съдът е приел, че не е допустимо налагане на обезпечителни мерки след тази дата. Твърди, че действително разпоредбата на чл.638, ал.4, изр.3 от ТЗ въвежда забрана за налагането на такива мерки, вкл. и по реда на ДОПК, но жалбодателят твърди, че същите са наложени преди датата на решението. Твърди, че в цитираната разпоредба на ТЗ не е въведена забрана за вписване в съответния регистър на обезпечителна мярка наложена преди откриване на производството по несъстоятелност.

Твърди, че вписването не е елемент от фактическия състав на обезпечителната мярка.

1

Оспорва и изводите на съда, съобразно които съдът е приел, че вписания запор по реда на ЗОЗ не създава привилегия за кредитора. В тази връзка твърди, че разпоредбата на чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ е императивна и не подлежи на стеснително тълкуване, както и оспорва корективното тълкуване на същата разпоредба, дадено от съда. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното като неправилно и незаконосъобразно в отхвърлителната част, като вместо него се постанови ново, с което да се уважи предявеният иск. Претеиндира разноски.

Ответникът по въззивната жалба „Пост Финанс 2“ ЕАД (н) редовно уведомен за постъпилата въззивна жалба не взима становище по същата.

Синдика на дружеството в несъстоятелност Т. И. редовно уведомен оспорва жалбата. Твърди, че наложените преди вписването в ЦРОЗ обезпечителни мерки (чрез получаване на запорни съобщения) не създават привилегия по т.1 на чл.722, ал.1 ТЗ, които текст изисква вписването на запора по реда на ЗОЗ. Твърди, че съгласно императивната разпоредба на чл.638, ал.4, изр.3 от ТЗ не се допуска налагане на запори след откриване на производство по несъстоятелност. Поддържа изводите на съда по отношение необлходимостта от корективно тълкуване на разпоредбата на чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ, като твърди, че наложените индивидуални обезпечителни мерки са непротивопоставими на кредиторите в производството по несъстоятелност, а разпоредбата на чл.724 от ТЗ урежда привилегия само по отношение на обезпечен със залог или ипотека кредитор, а не и такъв, в полза на който са допуснати обезпечителни мерки. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното в тази част.

Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното решение № 341 от 31.03.2022 г., постановено по т.д. № 1 6 86/21 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 2 3 състав, че съдът е отхвърлил предявените от Национални агенция за приходите срещу „Пост Финанс 2“ ЕАД (н), искове по чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ за установяване поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ на предявени и приети в производството по несъстоятелност срещу „Пост Финанс 2“ ЕАД публични държавни вземания; признал е за установено по искове по чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ на Национални агенция за приходите срещу „Пост Финанс 2“ ЕАД (н), вземане за лихви по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху възнаграждения за вещи лица, платени от държавния бюджет по чл. 78, ал. 6 от ГПК, установени с изпълнителен лист от 19.07.2016 г. по гр.д. № 1 018/15 г. на Районен съд - гр. Дупница и изпълнителен лист от 22.12.2016г. по гр.д. № 14/2016 г. на Районен съд - гр. Дупница, в общ размер на 98. 57 лева, от които 74. 06 лева, възникнали преди откриване на производството по несъстоятелност, с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1 т. 8 от ТЗ, и 24.51 лева, начислени до 27.08.2020 г., с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 9 от ТЗ и е осъдил „Пост Финанс 2“ ЕАД (н) да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 50 лева държавна такса по исковата молба по делото, на основание чл. 694, ал. 7 от ТЗ, а на Национална агенция за приходите, с адрес гр.

София, ул.“Княз Дондуков“ № 52 да заплати сумата от 100 лева разноски за юрисконсултско 2 възнаграждение по чл. 78, ал. 1 от ГПК, като сумите се съберат от масата на несъстоятелността.

Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че с решение № 1 359 от 23.07.2019 г., постановено по т.д. № 1 552/18 г. по описа на Софийски градски съд, Tърговско отделение, 22 състав, е обявена неплатежоспособността и е открито производство по несъстоятелност на дружеството „Пост Финанс 2“ ЕАД, за начална дата на неплатежоспособността е приета 31.12.2017 г., като така постановеното решение е обявено в търговския регистър при Агенция по вписванията на 29.07.2019 г.

Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, с молба изх. № 24-28-1544/18 от 31.08.2020 г., Националната агенция за приходите е предявила публични вземания, за които е било поискано определянето на ред на удовлетворение по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, тъй като същите обезпечени с постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С180022-0220048041/05.07.2018 г., постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С180022022- 0051119/18.07.2018 г. и постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С1800220-022-0056921/13.08.2018 г., издадени от издадени от публичен изпълнител при ТД на НАП София. Така издадените постановления са вписани на в Централния регистър на особените залози под № 2020082100129, № 2020082100221 и № 2020082100371.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че така предявените вземания са включени в списъка на приетите вземания съгласно обявяване от 22.10.2020 г. (№ 20201022082935) по партидата на длъжника, като същите е определен ред за удовлетворяване. Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че ищецът е подал възражение изх. № 24-28-1544/18 от 29.10.2020 г. срещу списъка на приетите вземания, като е направено искане да бъде променена поредността на удовлетворяване на вземанията, като същите бъдат вписани с поредност за удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ.

Не се спори, а се установява и от определение № 264 031 от 02.08.2021 г. постановено по т.д. № 1 552/2018 г. по описа на Софийски градски съд, Tърговско отделение, 22 състав, обявено в търговския регистър № 20210803133836, че така подаденото възражение е оставено без уважение. Със същото определение на съда по несъстоятелността е оставено без уважение и възражението на ищеца срещу неприемането на парични вземания за лихви за забава върху разноски от 220 лева по изпълнителен лист от 19.07.2016 г., издаден по гр.д. № 1 018/15 г. по описа на PC- гр. Дупница и изпълнителен лист № 116 от 22.12.2016 г., издаден по гр.д. № 14/16 г. по описа на P C - гр. Дупница, общо лихвите в размер на 98.57 лева, от които 74.06 лева възникнали до датата на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност и 24.51 лева след това, изчислени в периода от 24.07.2019 г. до 27.08.2020 г., които вземания също са били предявени е молба изх. № 2428-1544/18 от 31.08.2020 г. Списъкът с неприети вземания относно лихвите е обявен със същото обявяване в търговския регистър - от 22.10.2020 г.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че исковата молба, 3 по която е образувано производството пред Софийски градски съд е подадена по пощата на 13.08.2021 г.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

С атакуваното решение № 341 от 31.03.2022 г., постановено по т.д. № 1 6 86/21 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 2 3 състав, съдът е отхвърлил предявените от Национални агенция за приходите срещу „Пост Финанс 2“ ЕАД (н), искове по чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ за установяване поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т.

1 от ТЗ на предявени и приети в производството по несъстоятелност срещу „Пост Финанс 2“ ЕАД публични държавни вземания; признал е за установено по искове по чл. 694, ал. 2, т.

1 от ТЗ на Национални агенция за приходите срещу „Пост Финанс 2“ ЕАД (н), вземане за лихви по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху възнаграждения за вещи лица, платени от държавния бюджет по чл. 78, ал. 6 от ГПК, установени с изпълнителен лист от 19.07.2016 г. по гр.д. № 1 018/15 г. на Районен съд - гр. Дупница и изпълнителен лист от 22.12.2016г. по гр.д. № 14/2016 г. на Районен съд - гр. Дупница, в общ размер на 98. 57 лева, от които 74. 06 лева, възникнали преди откриване на производството по несъстоятелност, с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1 т. 8 от ТЗ, и 24.51 лева, начислени до 27.08.2020 г., с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 9 от ТЗ и е осъдил „Пост Финанс 2“ ЕАД (н) да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 50 лева държавна такса по исковата молба по делото, на основание чл. 694, ал. 7 от ТЗ, а на Национална агенция за приходите, с адрес гр. София, ул.“Княз Дондуков“ № 52 да заплати сумата от 100 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 1 от ГПК, като сумите се съберат от масата на несъстоятелността.

Решението е атакувано в частта, в която съдът е отхвърлил предявеният иск, поради което в останаблата част същото е влязло в законна сила.

По допустимостта и основателността на подадената жалба:

По отношение на допустимостта на подадената въззивна жалба, съдът намира, че същата е процесуално допустима, като подадена в установените от закона срокове и от упълномощено лице. Атакуваното решение е валидно и допустимо. Предявеният иск е допустим, доколкото жалбоподателят Национална агенция за приходите, жалбоподател в настоящото производство се легитимира като кредитор на несъстоятелния длъжник „Пост Финанс 2“ ЕАД (н) с предявени и приети по предвидения в закона ред вземания, както и своевременно е оспорил реда за удовлетворяване на процесните публични вземания, като с определение по чл. 692, ал. 2 и 3 от ТЗ възражението му по чл. 690 от ГПК е оставено без уважение. Трайна е съдебната практика, че предмет на иска по чл. 694 от ТЗ може да бъде и само поредността за удовлетворяване на приетото вземане, когато кредиторът твърди, че тя е различна от определената от синдика такава (с определение № 374 от 13.06.2014 г. по ч. т. д. № 599/2014 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС, по аргумент от разпоредбата на чл. 726, ал. 2 от ТЗ, е призната допустимостта на иск за установяване на привилегиите, определяне поредността на удовлетворяване на вземането, различна от определената от синдика, респективно в определението на съда по чл. 692, ал. 4 ТЗ, вкл. и поради това, че се отнася до установяване на акцесорно право, за което ищецът има правен интерес, а не до факт).

Релевираните в жалбата доводи са свързани с изводите на съда по отношение на приложението на чл.638, ал.4, изр.3 от ТЗ, както и с корективното тълкуване на 4 разпоредбита на чл.722, ал.1, т.1 и чл.724 от ТЗ. По отношение на наведените доводи за незаконосъобразност на решението, съдът намира, че същите са неоснователни по следните съображения:

Разпечатката съдържа 35 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/63ac0c69-66b6-4a2c-97cc-40db6ce25336