Решение № 390 от 10.04.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 390 гр. Варна, 10.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря М. Д. Манолова като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Въззивно гражданско дело № 20253100500087 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 99674/09.12.2024 г. от М. В.

А., гр. Варна, чрез адв. М. Н., срещу Решение № 4143/20.11.2024 г., постановено по гр.д. № 4274/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, 26 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от въззивника срещу „ХОСПИС – СВЕТИ ПАНТЕЛЕЙМОН“ ЕООД искове с правно основание чл.

422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 232 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцата сумата от 1119, 58 лева, представляваща общо дължими разходи за ползвани В и К - услуги, за периода м. август 2021 г. - м. ноември 2021 г., съгласно т. 5.3.2 от договор за наем на недвижим имот от 09.02.2017 г., заплатени от кредитора, както следва: сумата от 493, 23 лв. - за м. август 2021 г., дължима по фактура №1111572715; сумата от 291, 44 лв. - за м. септември 2021 г., дължима по фактура №1111587429; сумата от 250, 64 лв. - за м. октомври 2021 г., дължима по фактура №1111599824, сумата от 84, 27 лв. - за м. ноември 2021 г., дължима по фактура №1111610362, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 31.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за което задължение е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 633 от 10.02.2023 г. по ч.гр.д. №1177/2023 г. по описа на ВРС.

1

По делото е постъпила и въззивна жалба с вх. № 100106/10.12.2024 г. от „ХОСПИС – СВЕТИ ПАНТЕЛЕЙМОН“ ЕООД, ЕИК 204464651, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Янко Славчев“ № 36, чрез адв.

М. Н., срещу Решение № 4143/20.11.2024 г., постановено по гр. д. № 4274/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, 26 състав, в частите, с които:

1. ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „ХОСПИС - СВЕТИ

ПАНТЕЛЕЙМОН" ЕООД, ЕИК 204464651, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Оборище" 36, ет. 5, представлявано от И. Н. Н., ДЪЛЖИ на М. В. А., ЕГН **********, с адрес: *****, сумата от 5326, 84 евро /пет хиляди триста двадесет и шест евро и осемдесет и четири евроцента/, представляваща сбор от дължима главница за неплатена наемна цена, съгласно т. 3.1 от анекс от 28.02.2018 г. към договор за наем на недвижим имот от 09.02.2017 г. за помещения в обект, представляващ вилна сграда, находяща се в гр. Варна, местност „Св. Никола" 1-968, както следва: сумата от 250, 43 евро - част от незаплатен наем за м. май 2020 г.; сумата от 250, 43 евро - част от незаплатен наем за м. юни 2020 г.; сумата от 599, 65 евро - част от незаплатен наем за м. август 2020 г.; сумата от 272, 93 евро - част от незаплатен наем за м. ноември 2020 г.; сумата от 233, 05 евро - част от незаплатен наем за м. м. април 2021 г.; сумата от 272, 42 евро - част от незаплатен наем за м. юни 2021 г.; сумата от 98, 57 евро - част от незаплатен наем за м. август 2021 г.; сумата от 897, 74 евро - част от незаплатен наем за м. септември 2021 г.; сумата от 1000 евро - незаплатен наем за м. октомври 2021 г.; сумата от 1000 евро незаплатен наем за м. ноември 2021 г.; сумата от 451, 61 евро - незаплатен наем за периода от 01.12.2021 г. до 14.12.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 31.01.2023 г. до окончателното изплащане, за което задължение е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 633 от 10.02.2023 г. по ч.гр.д. №1177/2023 г. по описа на ВРС.

2. ОТХВЪРЛЯ предявените от „ХОСПИС - СВЕТИ ПАНТЕЛЕЙМОН" ЕООД, ЕИК 204464651, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.

„Оборище" 36, ет.5, представлявано от И. Н. Н., против М. В. А., ЕГН **********, с адрес: ***** насрещни искове с правно основание по чл. 59, ал.

1 от ЗЗД, с цена на иска от 1713,39 лв., представляваща внесен в полза на М.

В. А. авансов данък за 2020 г.; и с цена на иска от 1447,02 лв., представляваща внесен в полза на М. В. А. авансов данък за 2021 г.

3. ОТХВЪРЛЯ предявения от „ХОСПИС - СВЕТИ ПАНТЕЛЕЙМОН" ЕООД, ЕИК 204464651, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.

„Оборище" 36, ет. 5, представлявано от И. Н. Н., против М. В. А., ЕГН **********, с адрес: ***** насрещен иск с правно основание по чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, с цена на иска 3000 лв., представляваща платен и подлежащ на връщане депозит по т. 3.2. от договора за наем от 09.02.2017 г. и анекса към договора от 28.02.2018 г.

4. ОТХВЪРЛЯ предявеното от „ХОСПИС - СВЕТИ ПАНТЕЛЕЙМОН" ЕООД, ЕИК 204464651, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.

2

„Оборище" 36, ет. 5, представлявано от И. Н. Н., против М. В. А., ЕГН **********, с адрес: ***** възражение за прихващане със сума в размер на 2136 лв., с твърдение, че е погрешно внесена на 05.01.2018 г. по сметка, посочена от ищцата М. В. А..

Във въззивната жалба с вх. № 99674/09.12.2024 г. от М. В. А. са изложени основания за неправилност на решението в обжалваната му част.

Въззивникът изразява несъгласие с мотивите на първоинстанционния съд досежно ползваните в процесния недвижим имот ВиК услуги за периода от м.

08.2021 г. до 11.2021 г., че същите не са платени от ищцата. Излага, че в обжалваното решение е прието, че за цитирания период недвижимият имот е бил ползван от ответното дружество. Сочи, че от представените по делото доказателства се установявало неизпълнение на задължението на ответника да заплати консумативите във връзка с ползването на наетия имот на основание т. 5.3.2. от процесния договор за наем и сключения към него анекс за сумата от 1119.58 лева. Излага се съгласно представените 4 броя разписки, които се намирали у ищцата, че сумите по същите били заплатени именно от нея. Моли съдът да отмени решението в обжалваната част и да постанови ново, с което да бъдат уважени изцяло предявените искове. Отправя доказателствени искания. Претендира разноски за исково и за заповедно производство.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна – „ХОСПИС – СВЕТИ ПАНТЕЛЕЙМОН“ ЕООД депозира писмен отговор на въззивната жалба, в който излага становище за правилност на решението в обжалваната от насрещната страна част. Аргументира позицията си за неоснователност на изложеното във въззивната жалба с липсата на достатъчно убедителни доказателства в подкрепа ищцовите твърдения. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част и присъждане на направените разноски.

Във въззивна жалба с вх. № 100106/10.12.2024 г. от „ХОСПИС – СВЕТИ ПАНТЕЛЕЙМОН“ ЕООД се излага, че първоинстанционното решение е неправилно и необосновано в обжалваните части като постановено при неправилна преценка на събраните доказателства и при нарушение на материалния закон, както и при допуснати съществени процесуални нарушения. Посочва се в жалбата, че не били доказани по безспорен и несъмнен начин процесните вземания по размер и изискуемост. Сочи липсата на подробни мотиви по отношение размерите на присъдените на насрещната страна суми, с което аргументира наличието на нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК и константната съдебна практика. Въззивникът твърди, че в Анекс от 28.02.2018 г. била допусната грешка при изписването на наемната сума, като счита, че изписаната сума с букви следвало да бъде зачетена, а не цифровия израз на същата.

По отношение на насрещния иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД въззивникът сочи, че първоинстанционният съд неправилно възприел извод, че не са представени доказателства, от които с категоричност да се направи 3 извод, че дружеството е платило на ищцата сумите от 1447.02 лева и 1713.39 лева, като твърди, че от представените по делото доказателства се установявало, че дружеството е изплатило /а не само декларирало за плащане/ на ищцата доход от наем на недвижим имот в размер на 22450.39 лева през 2020 г. и 16078 лева през 2021 г. Посочва, че в обжалваното решение не били обсъдени всички представени доказателства. Представя и моли да бъде прието като нововъзникнало доказателство по делото Декларация от 09.12.2024 г. от управителя на ответното дружество, с която твърди представянето на три броя декларации по чл. 55 ЗДДФЛ и справки по чл. 73 ЗДДФЛ за 2020 г. и 2021 г., доказващи плащания към ищцата за доход върху наем на недвижим имот в твърдените размери. По отношение на отхвърления с обжалваното решение иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3000.00 лева, въззивникът излага, че първоинстанционният състав не съобразил правилно всички приложени по делото доказателства, с което неправилно отхвърлил насрещния иск.

Във връзка с релевираното от ответното дружество възражение за прихващане с насрещно вземане на стойност от 2136 лева, въззивникът излага, че сумата била погрешно преведена на ищцата, с което обуславя извод за липса на основание за превеждането й. Твърди наличието на процесуално нарушение на решаващия състав, изразяващо се в недопускане събирането на гласни доказателства. Аргументира необходимостта от разпита на заявените от ответника свидетели с обстоятелството, че към датата на превеждане на сумата от 2136.00 лева на ищцата, а именно – 05.01.2018 г., страните по делото не се намирали в договорни отношения.

На изложените във въззивната жалба доводи и твърдения е отправено искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните части и постановяване на ново, с което искът на ищцата бъде отхвърлен изцяло, а при условията на евентуалност, да постанови решение, с което насрещните искове на ответника бъдат уважени, както и релевираното от дружеството възражение за прихващане. Претендира разноски за две съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът по тази въззивна жалба депозира писмен отговор вх. № 3014/13.01.2025 г., с който изразява становище за неоснователност на наведените с жалбата твърдения. Отправя искане за потвърждаване на решението в обжалваните части. Претендира разноски.

В съдебно заседание въззивникът М. В. А., чрез процесуалните си представители адв. М. Н. и дъщеря й Д. А., моли съда да уважи подадената от нея въззивна жалба, като отмени решение на Варненския районен съд в обжалваната му част по съображенията, изложени във въззивната жалба, както и да отхвърли подадената от насрещната страна въззивна жалба. Прави искане за присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание и с писмени бележки въззиваемата страна „ХОСПИС – СВЕТИ ПАНТЕЛЕЙМОН“ ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. М. Н., моли съда да отмени първоинстанционното решение 4 в обжалваните от него части, съответно да остави без уважение подадената от насрещната страна въззивна жалба. Претендира присъждане на разноски по делото.

За да се произнесе по спора, Варненският окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявена искова молба по реда на чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК, с обективно съединени искове на основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД и евентуално съединен осъдителен иск на основание чл. 236, ал. 2 от ЗЗД, от М. В. А., ЕГН **********, с адрес: ***** срещу „Хоспис - Свети Пантелеймон" ЕООД, ЕИК 204464651, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Оборище" 36, ет. 5.

Ищцата е предявила исковата молба за установяване на вземането, предмет на Заповед № 633/10.02.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1177/2023 г. по описа на ВРС за следните суми: сумата от 5326.84 евро, представляваща сбор от дължима главница за неплатена наемна цена, съгласно т. 3.1 от анекс от 28.02.2018 г. към договор за наем на недвижим имот от 09.02.2017 г. за обект, представляващ вилна сграда, с площ от 130 кв.м., както следва: сумата от 250.43 евро - част от незаплатен наем за м. май 2020 г.; сумата от 250.43 евро част от незаплатен наем за м. юни 2020 г.; сумата от 599.65 евро - част от незаплатен наем за м. август 2020 г.; сумата от 272.93 евро - част от незаплатен наем за м. ноември 2020 г.; сумата от 233.05 евро - част от незаплатен наем за м. м. април 2021 г.; сумата от 272.42 евро - част от незаплатен наем за м. юни 2021 г.; сумата от 98,57 евро - част от незаплатен наем за м. август 2021 г.; сумата от 897.74 евро - част от незаплатен наем за м. септември 2021 г.; сумата от 1000 евро - незаплатен наем за м. октомври 2021 г.; сумата от 1000 евро - незаплатен наем за м. ноември 2021 г.; сумата от 451.61 евро - незаплатен наем за периода от 01.12.2021 г. до 14.12.2021 г.; сумата от 1119.58 лева, представляваща общо дължими разходи за ползвани В и К - услуги от абонатен №1718332, за периода м. август 2021 г. - м. ноември 2021 г., съгласно т. 5.3.2 от договор за наем на недвижим имот от 09.02.2017 г., заплатени от кредитора, както следва: сумата от 493.23 лв. - за м. август 2021 г., дължима по фактура №1111572715; сумата от 291.44 лв. - за м. септември 2021 г., дължима по фактура №1111587429; сумата от 250.64 лв. - за м. октомври 2021 г., дължима по фактура №1111599824, сумата от 84.27 лв. - за м. ноември 2021 г., дължима по фактура №1111610362, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението 31.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането. В условията на евентуалност ищцата предявява осъдителен иск по чл.236, ал.2 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползване на процесния имот след прекратяване на договор за наем на недвижим имот от 09.02.2017 г., въпреки противопоставянето на наемодателя в размер /с допуснато изменение в хода на делото/, както следва: сумата общо от 4734, 43 евро, представляваща: сума от 337.96 евро - част от незаплатено обезщетение за м. ноември 2020 г.; сумата от 5