Решение № 76 от 07.04.2023, Окръжен съд - Добрич
- Съд
- Окръжен съд - Добрич
- Дело
- Въззивно наказателно дело от частен характер 14/2023
- Вид
- Решение № 76
- Подписан
- 07.04.2023
- В сила
- 07.04.2023
- Състав
- Петър Петков Монев, Милена Иванова Хараламбиева, Калиптен Ибрям Алид
Цитирани разпоредби
- чл. 182, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 26, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл. 78а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.102 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 76 гр. гр. Д., 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Петър П. Монев
Членове:
М.а Ив. Хараламбиева
Калиптен Ибр. Алид при участието на секретаря Сибел Бедел като разгледа докладваното от М.а Ив. Хараламбиева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20233200600014 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното :
С присъда № 260016/18.10.2022г. по н.ч.х.д № 1301/***г. Районен съд-гр.Д. е признал подсъдимата С. С. К. с ЕГН ********** за виновна в това, че при условията на продължавано престъпление, в качеството си на *** – *** на детето В. Г. Г. с ЕГН ********** е извършила следните деяния: на 07.11.***г. в *** часа на адрес гр.Д., , ул. “С.С.” № **, ***, *** не е изпълнила съдебно решение - Определение № 260125/31.08.***г. по гр. дело № 1444/***г. по описа на PC - Д., относно личните контакти на бащата Г. С. Г. ЕГН ********** с детето В. Г. Г. ЕГН ********** и на 21.11.*** г. в *** ч. на адрес гр. Д., ул. “С.С.” № **, ***, *** не е изпълнила съдебно решение - Определение № 260125/31.08.***г. по гр. дело № 1444/***г. по описа на PC - Д., относно личните контакти на бащата Г. С. Г. ЕГН ********** с детето В. Г. Г. ЕГН ********** – престъпление по чл. 182, ал. 2, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК. На основание чл. 78а, ал.1 от НК е освободил подсъдимата от наказателна отговорност и й е наложил административно наказание глоба в размер на 1000лв. Със същата присъда е оправдал подсъдимата по първоначално повдигнатото й обвинение за това, че в периода 05.09.***г. – 23.10.***г. в гр. Д., в условията на продължавано престъпление, в качеството си на *** – ***, на детето В. Г. Г. ЕГН **********, е извършила следните деяния:
1
- на 05.09.***г. в *** часа на адрес гр. Д., ул. „С.С.“ № **, ***, *** не е изпълнила и е осуетила изпълнението на съдебно решение - Определение № 260125/31.08.***г. по гр. дело № 1444/***г. по описа на PC - Д., относно личните контакти на бащата Г. С. Г. ЕГН ********** с детето В. Г. Г. ЕГН **********; на 19.09.***г. в *** часа на адрес гр. Д., ул. „С.С.” № **, ***, *** не е изпълнила и е осуетила изпълнението на съдебно решение - Определение № 260125/31.08.***г. по гр. дело № 1444/***г. по описа на PC - Д., относно личните контакти на бащата Г. С.
Г. ЕГН ********** с детето В. Г. Г. ЕГН **********;
17.10.*** г. от *** часа на адрес гр.Д., пл.“С.“ *** - в кантората на ЧСИ С.С. не е изпълнила и е осуетила изпълнението на съдебно решение - Определение № 260125/31.08.***г. по гр. дело № 1444/*** г. по описа на PC - Д., относно личните контакти на бащата Г. С. Г. ЕГН ********** с детето В. Г. Г. ЕГН **********; на 23.10.***г. от *** ч. на адрес гр.Д., пл.“С.“ *** - в кантората на ЧСИ С.С. не е изпълнила и е осуетила изпълнението на съдебно решение - Определение № 260125/31.08.***г. по гр. дело № 1444/***г. по описа на PC - Д., относно личните контакти на бащата Г. С. Г. ЕГН ********** с детето В. Г. Г. ЕГН **********“, както и по отношение на това, че на 07.11.***г. и на 21.11.***г. „е осуетила изпълнението на съдебно решение“.
Осъдил е подсъдимата да заплати на Г. Г. сумата от 500 лв, представляваща обезщетение за нанесени с деянието неимуществени вреди ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на тъжбата – 07.12.***г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърлил иска за горницата до предявения му размер.
В тежест на подсъдимата РС –гр.Д. възложил и заплащането на сторените по делото разноски.
Срещу така постановената присъда са постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от подс.С. С. К. чрез адв.М. К. от АК-гр.Д., с които се предявяват претенции за неправилност и незаконосъобразност на постановения акт и се настоява за цялостна отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимата да бъде призната за невиновна и оправдана по повдигнатото й с тъжбата обвинение, респ. се иска отмяна и на гражданскоосъдителната част на присъдата и се оспорва депозираната от частния тъжител въззивна жалба. В съдебно заседание защитникът на подсъдимата поддържа жалбата на посочените основания.
Постъпила е и въззивна жалба от частния тъжител Г. С. Г. чрез адв.Г. Г. от АК-гр.Д., с която се настоява присъдата в частта, с която подсъдимата е призната за невиновна да бъде отменена. Иска се определяне на наказание в максимално предвидения законов размер, както и уважаване в цялост на предявения граждански иск. Претендират се съдебни разноски, както и заплатеното адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание жалбата се поддържа, а касателно разноските се заявява отказ от присъждането им.
Д.кият окръжен съд на основание чл. 314, ал. 1 от НПК извърши изцяло проверка 2 правилността на обжалваната присъда и като взе предвид изнесеното в жалбите, както и становищата на страните, констатира:
От фактическа страна се установява следната обстановка:
Подс. К. и частният тъжител Г. ***, а от *** на ***г. се родил *** им - В. Г. Г.. След раздялата на ***ите, ***ските права по отношение на детето В. Г. били предоставени на ***та – подс.К.. Съгласно Определение № 260125 от 31.08.***г. по гр. д. № 1444/***г. на РС-гр.Д. за бащата – тъжителят Г. бил постановен режим на лични контакти с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от *** ч. в събота до 16.00 ч. в неделя, с преспиване в дома на бащата, като бащата следва да взема и връща детето от дома на ***та, както и първата половина на всяка ученическа ваканция, за Коледа ***г. – на 24.12.***г. при бащата, на 25.12.***г. – при ***та, за Нова година – на 31.12.***г. при ***та, на 01.01.2021г. – при бащата, с преспиване в дома на бащата, като бащата следва да взема и връща детето от дома на ***та. За въпросното определение подсъдимата била уведомена надлежно, а на 01.10.***г. получила и Покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № ****** по описа на ЧСИ С.С., рег. № *** на КЧСИ .
На 05.09.***г. в ***ч. частният тъжител и *** му - св. И. Г. отишли до жилището на подсъдимата в гр.Д., ул. „С.С.“ № **, ***, *** с намерение тъжителят да вземе детето. Св. Г. изчакал на площадката между етажите, а частният тъжител позвънил на вратата.
Подсъдимата отворила и заявила, че детето не желае да отиде при баща си, както и че багажът му не бил подготвен, след което затворила входната врата на апартамента, а частният тъжител и *** му си тръгнали.
На 19.09.***г. тъжителят пак посетил дома на подсъдимата отново с желанието да вземе детето В. и да осъществи личен контакт с него.Този път тъжителят бил придружен от св. М. С. Г., който останал скрит на площадката между етажите, но чул отказа на подсъдимата да предаде детето на бащата.
На 25.09.***г. въз основа на съдебното решение по гр. д. № 1444/***г. по описа на РС-гр.Д. бил издаден Изпълнителен лист в полза на частния тъжител и било образувано изпълнително дело № ****** по описа на ЧСИ С.С.. Последният на 17.10.***г. в *** ч. в кантората си насрочил предаване на детето за осъществяване на режим на контакт с бащата.
От изготвения протокол за проведените в кантората на ЧСИ действия е видно, че страните са се явили в *** ч., но от проведения разговор се установило, че детето е със *** и частният тъжител предложил да се среща с детето за по час-два през следващата седмица от 19.10.***г. до 25.10.***г. Поради това частният съдебен изпълнител отложил предаването на детето за друга дата – 23.10.***г. в *** ч., за която дата ***та е поискала да се осигури участие и на ***.
На 23.10.*** г. в *** ч. в кантората на ЧСИ /видно от изготвения протокол/ са се явили подс.К. и *** й, частният тъжител и св.И. – ***. Установило се, че след последната проведена среща *** състояние на детето В. се било *** и това наложило да му бъде оказана *** В кабинета на ЧСИ присъстващите решили, че следва ***та да ползва социална 3 услуга и ***. На 06.11.***г. подсъдимата подала заявление за п***Проведени били обаче само три планирани срещи и поради системно неспазване на графика за консултации ***заложените в плана за предоставяне на услугата цели и задачи.
На 07.11.*** г., повече от месец, след като подсъдимата е била уведомена по надлежния ред, че има постановено от съда Определение по гр. д. № 1444/***г. по описа на РС-гр.Д., определящо режим на лични контакти между бащата и детето, частният тъжител отново посетил дома на подсъдимата с намерение да вземе *** си съгласно предоставените му със съдебния акт права. Тъжителят бил придружен от св. М. С. Б., като двамата отишли до жилището на подсъдимата, частният тъжител позвънил на звънеца на входната врата, но никой не отворил, след което със свидетеля излезли навън, където изчакали, а не след дълго видели ***та на подсъдимата да излиза от входа на блока.
На 21.11.***г. частният тъжител отново посетил адреса, на който живеела подсъдимата заедно с детето В.. Този път тъжителят бил заедно със св. Н. З. И., който останал на горния етаж и чул разговора, проведен между двамата ***и, подсъдимата за пореден път отказала да даде детето на бащата.
Изложената фактическа обстановка изцяло се подкрепя от събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, удовлетворяващи напълно критериите, установени в чл.102 от НПК. Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция намира, че присъдата на РСгр.Д. е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по безспорен и категоричен начин се подкрепя от приобщените по делото доказателства. Постановявайки съдебния си акт, първостепенният съд е обсъдил и анализирал събраната доказателствена съвкупност, а доводите и съображенията му са споделят изцяло от настоящия състав.
Категорично по делото е установено, че подс.К. и частният тъжител имат общо дете – В. Г. Г. с ЕГН **********, както и че с Определение № 260125 от 31.08.***г. по гр. д. № 1444/***г. на РС-гр.Д. ***ските права по отношение на детето са били предоставени на подс.К., а за бащата – тъжителят Г., бил постановен описаният по-горе режим на лични контакти с детето. Безспорно в хода на производството пред РС-гр.Д. е било доказано, че на инкриминираните дати – 07.11.***г. и 21.11.***г. подс.К. не е осъществила вменените й със съдебния акт действия по предаване на детето на неговия баща и по този начин не е изпълнила постановения с определението режим на лични контакти между частния тъжител и неговия ***. Правилно и обосновано този извод районният съд е основал на събраните по делото доказателства. Особено ценно е споделеното от свидетелите М. Б. и Н.И., явяващи се очевидци на отказа на подс.К. да предаде детето за осъществяване на личен контакт с бащата – тъжителят Г.. Показанията им правилно са оценени като последователни, произхождащи от лични и непосредствени възприятия за ситуацията пред жилището на подсъдимата на инкриминираните дати и не са изолирани от останалите събрани по делото доказателства. Не могат да бъдат споделени наведените от защитата на подсъдимата доводи за заинтересованост на тези две лица. Макар и в близки отношения с тъжителя, тези двама свидетели са дали показания под страх от наказателна отговорност. Достоверността на 4 споделеното от св.Б. не може да се дискредитира от факта, че същият е свидетелствал и по други дела, по които страна е бил тъжителят Г., както и че специално е придружавал тъжителя на инкриминираната дата. Напротив, заявеното от св.Б. в максимална степен пресъздава обстановката и описва хронологията на събитията във въпросния ден по повод отказа на подс.К. да осигури възможност на тъжителя да осъществи лична среща със*** си.
Настоящият състав не съзира противоречие и непоследователност в показанията на св.И., каквото възражение е наведено в жалбата на подсъдимата. Св.И. непосредствено е възприел случилото се на 21.11.***г. пред жилището на подс.К.. Свидетелят е категоричен : „Той отиде да иска да си види детето, но С. директно му отказа. Тя му каза, че няма да му даде детето. Среща не се осъществи.“/л.112 от нохд 1301/***г./, както и без колебание е пояснил, че е разпознал гласа на подсъдимата К.. Или макар и да не се е намирал на същия етаж и да е нямал видимост към жилището на подсъдимата, този свидетел ясно и безпроблемно е чул проведения между тъжителя и подсъдимата разговор, респ. и разпознал гласа на последната.