Решение № 44 от 02.02.2026, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 940/2025
- Вид
- Решение № 44
- Подписан
- 02.02.2026
- В сила
- 02.02.2026
- Състав
- Ирина Руменова Славчева, Лилия Маркова Руневска, Ивайло Петров Георгиев
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 179 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 19, ал. 1, т. 1 · Закон за пътищата
- чл. 30, ал. 1 · Закон за пътищата
- чл. 3, ал. 2 · Закон за пътищата
- чл. 8, ал. 2 · Закон за пътищата
- §1, т. 14 · Закон за пътищата
- чл. 410, ал. 1, т. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 44 гр. София, 02.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Ирина Р. Славчева
Членове:
Ивайло П. Георгиев
Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20251800500940 по описа за 2025 година
С решение № 144 от 03.07.2025 год. по гр. д. № 415/2025 год. РС-Самоков е осъдил Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София да заплати в полза на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, гр. София сумата от 324,25 лева – главница, представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП на 12.01.2024 год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 17.10.2024 год. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 450 лева, представляваща направени по делото разноски.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ с твърдения, че същото противоречи на закона и на събраните по делото доказателства. Сочи, че не са налице доказателства за конкретните обстоятелства, при които е настъпило процесното ПТП; не е съставен протокол за ПТП, съдържащ всички необходими реквизити; по делото няма данни, въз основа на които да се определи скоростта на движение на процесното МПС. В КЗ са предвидени минималните задължителни реквизити, които следва да съдържа договорът, като едни от тях са покритите застрахователни рискове. В конкретния случай приложената полица не съдържа посочените реквизити. С оглед това по делото не е доказано настъпването на твърдения застрахователен риск на евентуалното ПТП. Ако се приеме, че публикуваните в интернет пространството Общи условия за застраховане на сухопътни превозни средства на застрахователя са актуални към момента нанастъпване на произшествието, то по делото не са представени доказателства дали при реализирането на ПТП същият е бил под въздействието на алкохол или други упойващи вещества. Не са събрани доказателства от страна на ищеца за извършена проверка за причиняване на вреди в резултат на настъпили обстоятелства, 1 попадащи в раздел IV „Изключения от застрахователното покритие“. Застрахователната полица също не удостоверява основанието за изплащане на застрахователното обезщетение, тъй като не е доказателство за настъпване на ПТП. Останалите приложени с исковата молба документи – уведомление за щета и др. са частни свидетелстващи документи, изготвени от застрахователното дружество, в които не се съдържат неизгодни за издателите им факти, поради което не следва да се кредитират. Твърди, че в случая не е налице и отговорност на ответника по чл. 49 от ЗЗД, каквато се носи, само ако се установи, че ответникът е имал задължение за поддържа пътя и вредите са настъпили в резултта на това неизпълнение /бездействие/. В случая не е изключена възможността за съпричиняване от страна на пострадалия за настъпване на самото произшествие или на размера на вредите. Сочи, че водачът се е движел с несъобразена скорост – нарушение на чл. 179 от ЗДвП, поради което с поведението си е допринесъл за настъпване на вердоносните последици. Моли съда да отмени изцяло решението и да отхвърли предявения иск, евентуално – да приеме, че е налице съпричиняване на вредите от страна на пострадалия водач, поради което следва да намали размера на обезщетението, на основание чл. 51 от ЗЗД.
Ищецът оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение.
Софийският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
В исковата молба се твърди, че на 12.01.2024 год. в посока от с. К. към с. П., на 200 метра от населеното място, настъпило ПТП, при което лек автомобил „Мерцедес С 220 СДИ“ с ДК № СВ 5628 КТ, управляван от Х.С., попаднал в необезопасена дупка на пътното платно. Местопроизшествието е посетено на място и събитието е освидетелствано от компетентните органи на сектор „Пътна полиция“ РУ-Разглог при ОД на МВР-София с протокол за ПТП № 1852257 от 12.01.2024 год., в който са описани видимите материални щети, нанесени на МПС, което е било застраховано по застраховка „Каско“ при ищцовото дружество със застрахователен договор № 0050000536752 от 03.10.2023 год. със срок на действие до 11.10.2024 год.
На 19.01.2024 год. ищецът заплатил претендираната сума на собственика на повредения автомобил по щета № 0500910123 от 15.01.2024 год. въз основа на застрахователната полица по повод настъпило застрахователно събитие – ПТП на 12.01.2024 год. Ответникът е поканен с регресна покана изх. № РК-014-470/2/6.3.24 год., получена на 08.03.2024 год. да възстанови на застрахователя изплатеното застрахователно обезщетение, но това до настоящия момент не е сторено.
От представената по делото преписка по щета № 0500910123 от 15.01.2024 год. се установява, че е подадено заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от пострадалия собственик на автомобила Х.С. по застраховка „Каско на МПС“. Представен е опис на щета по претенцията, доклад по щета и платежно нареждане от 19.01.2024 год. От същите се установява, че ищецът е признал наличието на щета във връзка с ПТП, възникнало на 12.01.2024 год. и е изплатело застрахователно обезщетение на третото увредено лице в размер на 324,25 лева.
Видно от подаденото заявление от Х.С., на 12.01.2024 год., движейки се по пътното платно със скорост около 70-80 км./ч. от с. К. в посока с. П., около 250 метра преди последното при разминаване с друг автомобил се прибрал вдясно за по-безопасно 2 разминаване, но попаднал в необезопасена дупка на платното, при което била повредена предната дясна гума на управлявания от него автомобил „Мерцедес С 220 СДИ“ с ДК № СВ 5628 КТ.
Тези обстоятелства са потвърдени и от показанията на св. С., разпитан в о.с.з. на 27.06.2025 год. В показанията си свидетелят твърди, че на посочената дата управлявал личния си автомобил от с. К. в посока с. П., като на пътното платно се образувала колона от автомобили, а свидетелят бил последен. Имало и насрещно движещи се автомобили. В момент, когато се прибирал вдясно към банкета, автомобилът попаднал в необезопасена дупка на пътното платно, която водачът не видял. Представителите на КАТ пристиганли след 1 час и съставили протокол. При произшествието били повредени предната дясна гума и джанта на лекия автомобил. Свидетелят заплатил около 450 лева за възстановяването на щетите.
Представен е протокол за ПТП от 12.01.2024 год., в който е описана схемата на ПТП, посетено на място от служител на РУ към ОДМВР-София, при което са установени повредите по лекия автомобил и наличието на необезопасената дупка на пътното платно.
Според заключението на приетата по делото автотехническа експертиза, механизмът на настъпилото на 12.01.2024 год. ПТП е следният: Х.С. С. управлявал лекия автомобил „Мерцедес“ на републикански път 181 в участъка от с. К. към с. П., като на 200 метра преди населеното място автомобилът попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, разположена изцяло в лентата за движение на автомобила. Последният се движел близо до осевата линия, а препятствието /дупка/ било изцяло от дясната страна на автомобила с неустановени размери и дълбочина. Вследствие на удара в стените на дупката е увредено предно дясно колело – гума предна дясна и джанта. Според вещото лице нанесените щети на превозното средство кореспондират с описания по-горе механизъм на причиняването им, като е налице причинно-следствена връзка между щетите и произшествието. Стойността на необходимия ремонт по средни пазарни цени възлиза на 324,25 лева, без ликидационните разходи. Заплатената от застрахователя сума напълно кореспондира със средните пазарни цени на нови части и труд за съответната марка и модел лек автомобил - марка „Мерцедес“, модел „ С 220 ЦДИ“ с ДК № СВ 5628 КТ.
При така установените фактически обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
Според чл. 410, ал. 1, т. 3 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50 от ЗЗД.
Несъстоятелни са оплакванията на въззивника, че съдът се е произнесъл по непредявен иск с довода, че в исковата молба ищецът е посочил като правна квалификация разпоредбата на чл. 411 от КЗ. Това е така, тъй като предметът на делото е спорното материално субективно право - претендирано или отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска. Каква е правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения, като посочената от страната правна квалификация не е задължителна за съда. В случаите, когато 3 съдът е разгледал наведените от ищеца като основание на иска факти, но е определил погрешно правната квалификация на иска, той не е разгледал непредявен иск и не се е произнесъл недопустимо, а е допуснал нарушение на материалния закон, което обуславя неправилност на решението, а последната следва да бъде отстранена от въззивната инстанция чрез даване на правилната правна квалификация.
За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: наличие на валиден договор за имуществена застраховка между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество, плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение и деликтната отговорност - виновно противоправно поведение - действие или бездействие, на служители на ответника по отношение на увредения-застрахован при причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с вредоносния резултат, отговорността на ответника досежно поддръжката и ремонта на пътния участък в качеството на собственик на вещта, наличието на необезопасена дупка на пътното платно, станало причина за ПТП, вид и размер на претърпените вреди.
Видно от приложена по делото застрахователна полица със срок на действие от 12.10.2023 год. до 11.10.2024 год. към датата на настъпване на ПТП – 12.01.2024 год. е съществувало валидно застрахователно правоотношение между собственика на увредения автомобил и ищеца. Ищецът е бил застраховател по застраховка "Каско на МПС" за л.а.
„Мерцедес С 220 СДИ“ с ДК № СВ 5628 КТ, която е била валидна към датата на застрахователното събитие. Представени са и доказателства за заплащане на претендираното обезщетение по имуществената застраховка за нанесените вреди по автомобила в размер на 324,25 лева.
За установяване на спорните обстоятелства относно механизма на ПТП и настъпването в причинна връзка с него на вреди по застрахования автомобил са събрани писмени доказателства, гласни доказателства чрез разпит на свитедел, както и е прието заключение на допусната съдебно-автотехническа експертиза.
Съдът намира за доказан по категоричен и безспорен начин въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства твърдяния в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП – на 12.01.2024 год., движейки се от с. К. към с. П., на около 200 метра преди навлизане в населеното място застрахованият лек автомобил, собственост на Х.С. С. попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, разположена изцяло в лентата за движение на автомобила, в резултат на което били увредени предна дясна гума и джанта.
Посоченият механизъм на настъпване на ПТП - попадането на процесния автомобил в необезопасена дупка на пътното платно, се установява от показанията на разпитания свидетел, протокола за ПТП и автотехническата експертиза. Свидетелските показания следва да се кредитират изцяло, тъй като свидетелят е незаинтересовано от изхода на спора лице, т.к. не е лице по чл. 172 ГПК и предвид обстоятелството, че свидетелят е самият водач на увредения процесен автомобил, съдът намира, че показанията му са с възможно най висока степен на непосредственост. Ето защо и предвид липсата на доказателства, които да опровергават гласните такива, съдът приема за доказано по безпротиворечив начин, че уврежданията на предна дясна гума и джанта на пострадалия автомобил са били причинени именно след преминаване през необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, 4 представляваща непреодолима при шофиране със скорост в рамките на нормативно допустимата пътна неравност. За процесния пътен инцидент е съставен и протокол за ПТП от служители на МВР, който има обвързваща доказателствена сила за фактите, осъществени в присъствието на съответното длъжностно лице, а именно – за констатираното и възпроизведено в документа положение на участвалото в ПТП моторно превозно средство, наличието на необезопасена дупка на пътя и претърпените вреди. Механизмът на произшествието е установен и от заключението на назначената от съда автотехническа експертиза, което съответства на отразеното в протокола за ПТП относно начина на настъпване на произшествието. Щетите по автомобила, констатирани към момента на произшествието и отразени от експерта в опис-заключението по щетата при застрахователя, са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и възлизат на сумата 324,25 лева – пазарна цена на повредените части.