Решение № 497 от 26.05.2022, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 497 гр. Бургас, 25.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселка Г. Узунова

Членове:

Таня Д. Евтимова

Йорданка Г. Майска при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело № 20222100500120 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Предмет на въззивна проверка е решение № 260220/26.10.2021г., постановено от Районен съд–Несебър по гр. д. № 292/2021г. С това решение съдът отхвърля иска на Етажна собственост в сграда с идентификатор *** да се приеме за установено по отношение на М. Б., гражданин на ******, родена на ************* БУЛСТАТ: 147132981 с постоянен адрес в к.к. „Слънчев бряг“, ПИ ***, жилищна сграда ******** ет.** ап.*****, че същата дължи сумата от 7 321,45 лева, представляваща сбор от годишни такси за поддържане и обслужване на общи части за 2014г., 2015г., 2016г., 2017г. и 2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 02.12.2020г. до окончателно изплащане на вземането и сумата от 250,15 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 31.07.2020г. до 30.11.2020г.

Подадена е въззивна жалба от Етажната собственост в сграда с идентификатор *** против решение № 260220/26.10.2021г. Жалбоподателят оспорва извода на районният съд, че вземанията са погасени по давност. Етажната собственост подчертава, че общото събрание е взело решение да се предостави допълнителен срок за погасяване на задълженията до 31.01.2019г., след който да се предприемат действия по принудително изпълнение. Жалбоподателят оспорва извода на районния съд, че това решение противоречи на повелителните разпоредби на ТЗ и подчертава, че решенията на общото събрание, с които са определени вноските не са обжалвани и са влезли в сила. Етажната собственост иска от въззивната инстанция да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да уважи предявените искове.

Етажната собственост на жилищна сграда Сънсет бийч“ в к. к. „Слънчев бряг“ не се представлява в съдебно заседание.

Ответната страна – М. Б. се представлява в процеса от особен представител – адвокат П.Ч., който депозира писмен отговор и изразява становище за неоснователност на жалбата.

1

В съдебно заседание адвокат Ч. пледира за отхвърляне на жалбата.

Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд приема за установено следното:

ФАКТИ:

М. Б. притежава право на собственост върху апартамент № В1 с идентификатор ***, находящ се в жилищна сграда „Сънсет Бийч 1“ в к. к. „Слънчев бряг – запад“, построена в УПИ ХIII – 334 , разположен на втори етаж с обща площ от 90,42 кв. м.

На 03.01.2014г. е проведено общо събрание на ЕС на сградата с т.3 от дневния ред:

„Приемане на годишен бюджет за приходите и разходите и определяне размера на паричните вноски, дължими от собствениците, за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата и сроковете, в които същите следва да бъдат заплатени“ и т.4 от дневния ред „Избор на дружество, което ще осъществява дейности по поддържането на общите части на сградата срещу възнаграждение“ По т.2 от дневния ред е взето следното решение: Приема годишен бюджет за приходите и разходите за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2014г. и определя размер на паричната вноска, дължима от всеки от собствениците за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2014г., равен на общата квадратура на притежавания от съответния собственик обект (РЗП и общи части), умножена по 13,50 лева без ДДС, платима авансово до 31 декември на предходната година. По т.4 от дневния ред общото събрание избира „СХ“ ООД, ЕИК: 102900145 за дружество, което ще осъществява дейност по управлението и поддръжката на общите части на сградата срещу възнаграждение в размер на 13,50 лева без ДДС на кв. м. за година. По делото не се твърди и не се установява да е оспорена законосъобразността на тези решения.

На 23.11.2015г. е проведено общо събрание на ЕС на сградата с т.2 от дневния ред:

„Приемане на годишен бюджет за 2016г. за приходите и разходите и определяне размера на паричните вноски, дължими от собствениците, за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата и сроковете, в които същите следва да бъдат заплатени“. По тази точка от дневния ред е взето следното решение: Приема годишен бюджет за приходите и разходите за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2016г. и определя размер на паричната вноска, дължима от всеки от собствениците за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2016г., равен на общата квадратура на притежавания от съответния собственик обект (РЗП и общи части), умножена по 12,50 лева без ДДС, платима авансово до 31 декември на предходната година. По делото не се твърди и не се установява да е оспорена законосъобразността на тези решения.

На 14.12.2016г. е проведено общо събрание на ЕС на сградата с т.3 от дневния ред:

„Приемане на годишен бюджет за 2017г. за приходите и разходите на етажната собственост“. По тази точка от дневния ред е взето следното решение: „Приема годишен бюджет за 2017г. за приходите и разходите на етажната собственост“.

На 14.12.2017г. е проведено общо събрание на ЕС на сградата с т.3 от дневния ред:

„Приемане на годишен бюджет за 2018г. за приходите и разходите на етажната собственост“. По тази точка от дневния ред е взето следното решение: Приема годишен бюджет за 2018г. за приходите и разходите на етажната собственост“.

На 13.12.2018г. е проведено общо събрание на ЕС на сградата с т.3 от дневния ред:

„Приемане на годишен бюджет за 2019г. за приходите и разходите на етажната собственост“ и т.5 от дневния ред „Предприемане на действия по принудително събиране на неплатени задължения от етажни собственици“. По т.3 от дневния ред е взето следното решение:

Приема годишен бюджет за 2019г. за приходите и разходите на етажната собственост“. По т.5 от дневния ред, общото събрание взема следното решение: „Етажните собственици на самостоятелни обекти, описани в таблицата, приложена във финансовия отчет на управителя, които имат неплатени задължения за текущата календарна година да ги изплатят в срок до 31.01.2019г. Управителят на етажната собственост, лично или чрез упълномощен 2 адвокат, да предприеме предвидените в закона действия по получаване на изпълнителен лист и принудително събиране на неплатените задължения на етажните собственици, срещу тези от тях, които не са погасили изцяло задълженията си в допълнително гласувания срок до 31.01.2019г.“ Въз основа на това решение, на 09.06.2020г. етажната собственост изпраща покана до М. Б. да заплати сумата от 7 321,45 лева, представляваща: такса за 2014г. – 1464,29 лева; такса за 2015г. – 1464,29 лева; такса за 2016г. – 1464,29 лева; такса за 2017г. – 1464,29 лева и такса за 2018г. – 1464,29 лева. Поканата е връчена от ЧСИ по реда на чл.47 от ГПК.

На 02.12.2020г. Етажната собственост на жилищна сграда Сънсет бийч“ подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против М. Б. за следните вземания: годишна такса за 2014г. – 1464,29 лева; годишна такса за 2015г. – 1464,29 лева; годишна такса за 2016г. – 1464,29 лева; годишна такса за 2017г. – 1464,29 лева; годишна такса за 2018г. – 1464,29 лева, ведно с мораторна лихва за периода от връчване на покана по чл.38 от ЗУЕС до подаване на заявлението в размер на 250,15 лева. На 03.12.2020г. Районен съд – Несебър издава заповед № 260190/03.12.2020г. за претендираните суми, както и за сумата от 745,43 лева, представляваща разноски по делото. Съобщението за заповедта е връчено по реда на чл.47 от ГПК, в резултат на което Етажната собственост на комплекс жилищна сграда Сънсет бийч“ предявява установителен иск по чл.422 от ГПК, вр. чл.6, ал.1, т.8, т.9 и т.10, вр. чл.38, ал.1 от ЗУЕС, вр. чл.86 от ЗЗД.

В отговор по чл.131 от ГПК особеният представител на Б. оспорва материалноправната легитимация на ищеца и възразява против съществуването на етажната собственост. Ответницата въвежда оплакване за нищожност на взетите решения на общото събрание и предявява насрещни искове с правно основание чл.40 от ЗУЕС за всички решения на общото събрание на етажната собственост. Б. прави възражение за погасяване на вземанията по давност.

В хода на първоинстанционното производство са представени нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 165, том III, рег.№ 1970, дело № 554/19.03.2007г. на нотариус с рег.№ 110 в РНК, протокол от общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда Сънсет бийч“ от 03.01.2014г., ведно с регистрационен списък на собствениците в сградата, протокол от общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда Сънсет бийч“ от 23.11.2015г., ведно с регистрационен списък на собствениците в сградата, протокол от общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда Сънсет бийч“ от 14.12.2016г., ведно с регистрационен списък на собствениците в сградата, протокол от общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда Сънсет бийч“ от 14.12.2017г., ведно с регистрационен списък на собствениците в сградата, протокол от общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда Сънсет бийч“ от 14.12.2017г., ведно с регистрационен списък на собствениците в сградата и покана от 09.06.2019г. до М. Б., връчена по реда на чл.47 от ГПК.

Въз основа на събраните доказателства, районният съд формира извод за неоснователност на иска. В мотивите, съдът приема, че вземанията на етажната собственост за 2014г., 2015г., 2016г. и 2017г. са погасени поради изтичане на кратката тригодишна давност, тъй като същите представляват периодични плащания по смисъла на чл.111, б. „в“ от ЗЗД, а изискуемостта им е настъпила съответно на 20.01.2014г., на 31.12.2014г., на 31.12.2015г. и на 31.12.2016г. (до 31-ви декември на предходната година), т.е. три години преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. По отношение на вземането за 2018г. съдът приема, че същото не се основава на влязло в сила решение на общото събрание, тъй като за този период, етажната собственост не определя вноски, а приема само годишен бюджет за приходите и разходите.

Въз основа на изложените факти, Бургаският окръжен съд достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна 3 страна, за която първоинстанционното решение поражда неблагоприятни правни последици.

Поради това, жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от ГПК. Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е разбираемо.

Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената защита за всяка от страните и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.

Решение № 260220/26.10.2021г. е правилно. Този извод се налага по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.111, б. „в“ от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. Според ТР № 3/18.05.2012г., постановено от ОСГК по ТД № 3/2011г. понятието „периодични плащания“ се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са определени изначално или са определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Погасителната давност отнема възможността на кредитора да търси принудително осъществяване на своето право.