Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 154 от 07.10.2024, Районен съд - Свиленград

Съд
Районен съд - Свиленград
Дело
Административно наказателно дело 614/2024
Вид
Решение № 154
Подписан
07.10.2024
В сила
05.02.2025
Състав
Кремена Тодорова Стамболиева Байнова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Свиленград, 07.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20245620200614 по описа за 2024 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С постъпилата Жалба от „Аит интернешънъл транспорт” ЕООД с ЕИК 160072521, със седалище и адрес на управление: село Милево, ул. 24 № 10, област Пловдив, със съдебен адрес: град Пловдив, ул.„Нестор Абаджиев” № 28а, представлявано от управителя Ангел Анев Траков, се оспорва Електронен фиш (ЕФ) за налагане на Имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) № ***********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ) , с който н а дружеството - жалбоподател за извършено нарушение по чл. 139, ал. 5 и ал. 7, вр. чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 187а, ал. 1 и ал. 2 , т. 2, вр.чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер 2 500 лв., както и е определена за заплащане сумата от 133 лв. – такса по чл. 10б, ал.

5 от ЗП. С Жалбата са р елевирани оплаквания за незаконосъобразно, 1 неправилно и необосновано издаване на ЕФ, тъй като правната уредба не позволявала издаване на ЕФ за нарушение на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, налице било противоречие между обстоятелствената част на ЕФ и правната квалификация, не били посочени дата и час на нарушението, не било посочено коректно мястото на нарушението, не били посочени отделните ТОЛ сигменти, техническите характеристики на пътния участък и изминатото разстояние, не било индивидуализирано ремаркето, била налице неяснота по отношение на посочената в ЕФ максимална маса на състава, ЕФ не съдържал дата на издаване, налице била неяснота относно наказаното лице, ЕФ бил издаден в нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН и налице били предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. Претендират се разноски по делото.

В съдебната фаза дружеството - жалбоподател, редовно призовано, не изпраща представител. С Писмена молба процесуалният му представител – юрисконсулт Станислав Йовков, моли за отмяна на ЕФ на основания, идентични с тези, изложени в Жалбата. Претендират се разноски по делото под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

Представен е Списък на разноските.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) и издател на оспорения ЕФ (въззиваемата страна) – АПИ, редовно призовани на посочения съдебен адрес: град Хасково, бул.„Съединение” № 38, етаж 3, стая № 33, изпращат представител – юрисконсулт Т. Д., която пледира за потвърждаване на ЕФ .

Представя Писмени бележки, в които подробно аргументира тезата си за потвърждаване на ЕФ, тъй като бил издаден законосъобразно и не били допуснати процесуални нарушения при издаването му. Претендират се разноски по делото под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Представен е Списък на разноските. Наведено е възражение за прекомерност на исканото юрисконсултско възнаграждение като се сочат доводи в тази насока.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните 2 по делото писмени доказателства, установи следното страна: от фактическа

На 15.08.2021 година в 12.01 часа в извъннаселено място, а именно: по път - автомагистрала (АМ) „Марица” – А 4, при км. 83+554, на територията на община Любимец, област Хасково, с контролно устройство (техническо средство) с идентификатор № 20351 (част (елемент) от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП (т.нар. ТОЛ система), която е стационарна електронна система за заснемане и за събиране на данни ), е регистрирано и заснето движещото се в посока нарастващ километър, пътно превозно средство (ППС), състоящо се от влекач марка „***”, модел „****” с държавен регистрационен № ******** с технически допустима максимална маса 18 000 кг, брой оси 2, екологична категория – евро 5 и ремарке, с общ брой оси на състава 5 и обща технически допустима максимална маса на състава 44 000 кг (явно е че става дума за килограми (18 000 и 44 000) въпреки, че в ЕФ не е посочено изрично, тъй като това е използваната мерна единица за тегло), което е собственост на дружеството – жалбоподател (видно от Справката за собствеността на влекача и Свидетелството за регистрация, част I и част II) и за което не е заплатена изцяло дължимата такса за движение по републиканската пътна мрежа съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП - нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП .

След обработване на информацията от заснемането, от АПИ е издаден ЕФ № ********* на дружеството - жалбоподател в качеството му на собственик на ПС, видно от Справка за собствеността на автомобила към датата на деянието, налична в преписката (както вече бе посочено) и от Свидетелството за регистрация, част I и част II, приложено към Жалбата. ЕФ е изготвен по образец, действащ към датата на изготвянето, съгласно Протокол № 28765/21 от 09.09.2021 година на Управителния съвет на АПИ и Заповед № РД-11-983 от 13.09.2021 година на Председателя на Управителния съвет на АПИ, ведно с образец към последната, представляващ Приложение към посочената Заповед.

В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за цялостно незаплащане на дължимата такса за движение по републиканската пътна мрежа съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл. 139, ал. 5 и ал. 7, вр.чл. 102, ал. 2 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание чл. 187а, ал. 1 и ал. 2, т. 2, вр.чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, на дружеството - жалбоподател е наложено 3 административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 2 500 лв., както и е посочено, че дължи и сумата от 133 лв. - такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП.

Обжалваният ЕФ е редовно връчен на дружеството - жалбоподател на 28.06.2024 година по пощата с Обратна разписка (в този смисъл е и отбелязаното в Писмо с вх.рег.№ 6560 от 05.08.2024 година). Известието за доставяне, надлежно оформено – датирано и подписано, се намира приложено в Административнонаказателната преписка (АНП), с отбелязване и на името на получателя му. Възражения относно начина и формата на връчване на ЕФ не се противопоставят в настоящото съдебно производство. Даден е 14-дневен срок на дружеството – жалбоподател да плати компенсаторната такса с оглед анулирането на ЕФ. В указания срок, дружеството - жалбоподател не плаща компенсаторната такса.

За работата и използването на устройството за конкретното нарушение е изготвен Доклад. Същият е приложен по делото и приет като доказателство.

От съдържанието на Доклада се установяват данни за датата и часа на нарушението, мястото му и характеристиките на процесното ППС. ЕФ е съставен на основание снимков материал – налични са записи от системата и по-точно две снимка, на които е видно процесното ППС. От същите се установява, че е заснето ППС, състоящо се от влекач с държавен регистрационен № РВ 42 11 РС и ремарке. От приложените снимки стават ясни датата и часа на заснемане, идентични с датата и часа на нарушението . В съдебно заседание процесуалният представител на АНО сочи, че на снимковия материал, цифрата след думата „Dir” е посоката на движение на автомобила и същевременно представлява последната цифра на контролното средство и е посочен номерът на контролното устройство 20351, което отчита данните в посока нарастващ километър.

Изискана е информация от „Интелигентни трафик системи” АД, видно от която на процесните дата и час LED индикаторът на технически изправното бордовото устройство, асоциирано към ППС с регистрационен № ********* (, предоставено от партньор на дружеството), е светел в червен цвят, поради което техническо затруднение с бродовото устройство. При светещ в червен цвят LED индикатор, бордовото устройство не предава данни за формиране на ТОЛ декларации и клиентът е длъжен незабавно да преустанови пътуването си по платената пътна мрежа и да закупи маршрутна карта. Във всеки един 4 момент клиентът е отговорен да следи статуса на бордовото устройство и LED индикаторите да светят в зелен цвят, за да ползва правомерно платената пътна мрежа. Няма информация за липса на обхват на мрежата на мобилния оператор, но дори и при липса на обхват на мобилния оператор бордовото устройство разполага с буферна памет, която събира позициите и предава същите при свързване с мрежата на мобилния оператор, т.е. липсата на обхват не е причина за регистрираното нарушение.

Налични са Справка от РУ – Свиленград, видно от която процесното ППС има регистрирано излизане от Република България през ГКПП „Капитан Андреево” на 16.08.2021 година в 06.44 часа, както и Формуляр за поръчка на бордови устройства, между които и процесното), документ за платени такси в Австрия, платежни документи, ведно с преводи на български език и Ръководство за потребителя за ползване на бордовото устройство.

В кориците на делото е приложена Справка от Търговския регистър относно актуалното състояние на дружеството – жалбоподател.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр. чл. 189ж, ал. 5 от ЗДвП видно от датата на депозираното й в Регистратурата на АНО, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издаден атакувания ЕФ) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.

За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 79б, ал. 2 от ЗАНН е неприложима в случая, тъй като има изрична разпоредба в тази връзка - чл. 189ж, ал. 2 от ЗДвП, т.е. настоящият 5

Съдебен състав намира, че нормата на чл. 79б от ЗАНН не е приложима по отношение на ЕФ, издаден по реда на ЗДвП за нарушение, свързано със събиране на пътни такси по ЗП.

Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага следващите правни съображения, идентични до някъде с тези наведени от юрисконсулт Йовков в Жалбата и Писмената му молба:

1. Съгласно чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, „собственикът е длъжен да не допуска движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за ППС не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на ППС.”. С нормата се регламентира забрана за собственика на ППС, движещо се по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да не допуска същото, ако не са изпълнени едновременно задълженията, както по установяване размера на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на ППС, така и по нейното заплащане.

Съгласно чл. 187а, ал. 2 от ЗДвП, „ако собственикът на ППС е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на ППС, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, на собственика се налага Имуществена санкция, както следва – т. 2: по чл. 179, ал. 3а - в размер 1 800 лв. и т. 3: по чл. 179, ал. 3б - в размер 2 500 лв.”. Съгласно цитираната санкционна разпоредба на собственик на ППС, който е допуснал движението на ППС, без едновременно да са изпълнени задълженията по установяване размера и по заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, т.е. нарушил е установената му забрана по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, се налага санкция по чл. 179, ал. 3б, респ. по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.