Определение № 789 от 21.05.2025, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 789 гр. Шумен, 21.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Петранка Б. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20253600500275 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 413, ал.2 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. №1764/11.04.2024 г. (депозирана чрез ССЕВ) на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК 203670940, действащо чрез пълномощника си юриск. Б.Д. срещу разпореждане №348/24.03.2025 г. по ч.гр.д. №197/2025 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав, в частта, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника А. С. Х. за следните суми: горницата над 811,80 лв. до пълния предявен размер 914,35 лв. – главница по договор за заем; 160,65 лв. - договорна лихва по договор за заем за периода 05.03.2024 г. до 05.11.2024 г.; 811,80 лв. – сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги към договор за заем за периода 05.03.2024 г. до 05.11.2024 г.; за горницата над 110,45 лв. до пълния предявен размер от 113,27 лв. (за 2,82 лв.) – лихва за забава за периода от 06.03.2024 г. до датата на депозиране на заявлението в съда – 27.02.2025 г., както и сумата от 15 лв. представляваща разликата на претендираната и присъдената държавна такса. Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно и незаконосъобразно.

Сочи, че съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД във вр. чл. 146, ал. 5 от ЗЗД наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи. В случая договора за кредит, от който са възникнали задълженията за главница, договорна лихва и лихва за забава, можел да продължи действието си и без договора за допълнителни услуги, поради което заповедния съд е следвало да отхвърли само претенцията за допълнителни услуги и да присъди всички останали заявени суми. С оглед изложеното, моли съда да отмени атакуваното разпореждане в обжалваните части.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът я намира за неоснователна, поради следното: Производството пред ВПРС е образувано по заявление за издаване на 1 заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от „Агенция за съзиране на вземания" ЕАД, срещу длъжника А. С. Х. за сумите: 914,25 лв. главница; 160,65 лв. договорна лихва за периода от 05.03.2024 г. до 15.11.2024 г.; 811,80 лв. - суми за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 05.03.2024 г. до 05.11.2024 г.; 113,27 лв. лихва за забава по договор за заем за периода от 06.03.2024 г. до подаване на заявлението в съда 28.102.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното плащане.

Заявителят е посочил, че вземането произтича от следните обстоятелства: задължение по договор за заем MicroCredit № 9042-00166354 и договор за допълнителни услуги към заем MicroCredit № 9042-00166893, сключени между "Микро Кредит" АД и А. С. Х. на 29.12.2023 г., като впоследствие вземанията по двата договора са прехвърлени от "Микро Кредит" АД на „Агенция за събиране на вземания“ ООД по силата на Приложение № 1/21.06.2024 г. към Рамков договор за продажба на вземания /цесия/ от 30.03.2023 г..

С атакуваното разпореждане №348/24.03.2025 г. по ч.гр.д. №197/2025 г. на ВПРС е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу длъжника А. С. Х. за следните суми: горницата над 811,80 лв. до пълния предявен размер 914,35 лв. – главница по договор за заем; 160,65 лв. - договорна лихва по договор за заем за периода 05.03.2024 г. до 05.11.2024 г.; 811,80 лв. 824,05 лв. (при допусната в диспозитива на съдебния акт очевидна фактическа грешка, като вместо сумата 824,05 лв. е вписана сумата 811,80 лв.) – сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги към договор за заем за периода 05.03.2024 г. до 05.11.2024 г.; за горницата над 110,45 лв. до пълния предявен размер от 113,27 лв. – лихва за забава за периода от 06.03.2024 г. до датата на депозиране на заявлението в съда – 27.02.2025 г., както и в частта за разноските за дължима държавна такса за разликата над 25 лв. до платените 40 лв..

Съдът е приел, че на основание чл. 21, ал. 1, във вр. с чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 от ЗПК претенцията за допълнителни услуги се основава на нищожна клауза в договора за допълнителни услуги. Касае се за неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 3 ЗЗП.

Посочил е, че длъжникът е платил първата месечна погасителна вноска по договора за заем с падеж 05.02.2024 г. в размер на 119,47 лв., разнесена както следва: 85,75 лв. за погасяване на главница и 33,72 лв. за погасяване на договорна лихва, както 90,20 лв., с които е погасил първата вноска по договора за допълнителни услуги. Предвид изводите за неравноправност на клаузите, които уреждат дължимостта на възнаграждението за допълнителни услуги и с оглед извършеното плащане в размер на 90,20 лв., като недължимо платена по неравноправни (нищожни клаузи) е отнесъл сумата за погасяване на главницата, при което остава да се дължи сумата от 824,05 лв. Тъй като договорната лихва била начислена върху главница в по-висок размер от дължимата и доколкото в заповедното едностранно производство съдът не бил длъжен, но и не следвало да извършва изчисления на суми, за които се изискват специални знания, отхвърлил искането за присъждане на сумата от 160,65 лв. договорна лихва изцяло. Приел, че лихвата за забава е частично основателна за сумата 110,45 лв., изчислена върху оставащата дължима главница от 811,80 лв. за периода 2

06.03.2024 г. до 27.02.2024 г..

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните изводи: Съгласно разпоредбата на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Република България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията на Република България съгласно чл. 411, ал. 2 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т.

3, на чл. 411, ал. 2 /нова - ДВ бр. 100/2019 г./ заповедният съд е задължен да следи за наличието на неравноправни клаузи, или е налице обоснована вероятност за това, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто е настоящият случай. С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по смисъла на пар. 13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК.

Съгласно чл. 24 ЗПК за договора за потребителски кредит се прилага и чл. 143-148 от ЗЗП, като неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл. 143, ал. 2 ЗЗП са посочени 20 хипотези, при наличието на една от които би могло да се приеме, че е налице неравноправна клауза.

В случая заявителят претендира заплащане на сумата 914,25 лв. - остатък от главница по договор за заем, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда 28.02.2025 г. до изплащане на вземането; 160,65 лв. договорна лихва за периода от 05.03.2024 г. /падеж на първата неплатена погасителна вноска/ до 15.11.2024 г. /падеж на последната погасителна вноска/; 811,80 лв. – остатък от сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 05.03.2024 г. /падеж на първа неплатена вноска по договор за допълнителни услуги/ до 05.11.2024 г. /падеж на последсна вноска по договор за допълнителни услуги/; 113,27 лв. лихва за забава по договор за заем за периода от 06.03.2024 г. до подаване на заявлението в съда - 28.102.2025 г., Видно от договора за кредит и погасителния план предоставеният размер на кредита е 1000 лв., при договорна лихва в размер на 194,70 лв. /или общо 1194,70 лв./, на 10 месечни вноски, всяка по 119,47 лв.. Видно от представения договор да допълнителни услуги длъжникът се задължава за заплати сума в общ размер на 902 лв. на 10 месечни вноски, всяка от 90,20 лв., т. е. общата дължима сума по двата договора възлиза на 2096,70 лв..

В чл. 11, т. 10 от ЗПК е уредено, че договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите 3 предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Следва да бъдат посочени основните данни, които са послужили за изчисляване на ГПР. Целта на уредбата е чрез императивни норми да се уеднакви по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита.

В конкретния случай в процесния договор е посочен годишен процент на разходите, но единствено като абсолютна процентна стойност - 48,90%, като липсва ясна, разбираема и недвусмислена информация как е формиран той. Липсва яснота относно отделните компоненти, определящи същия, а именно: не се установява дали е формиран от усвоената от потребителя главница или и от сумите, уговорени като допълнителни услуги. Не става ясно дали цената на последните е част от формулата за определяне на годишния процент на разходите. По този начин на практика не е предоставена адекватна възможност на потребителя да се информира за това какви са условията и стойността на кредита, в това число и вида на отделните компоненти, определящи ГПР.

Освен това, видно от договора за допълнителни услуги, същите са: 1. Посещение в къщи или на удобно място за събиране на вноската; 2. Безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на "Микро Кредит" АД, 3. Безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; 4. Разглеждане до минути; 5. Преференциално обслужване и 6. Право за участие в специални промоции. Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема е регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Налице е изрична забрана съгласно сочения текст да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Настоящата инстанция счита, че в случая не е налице допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК.

Допълнителни са такива услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на страните - например издаването на различни удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение. Посочените по-горе услуги имат характер на действия, свързани с управлението на кредита, за които разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК забранява заплащането на такси.

Следователно клаузата заобикаля изискванията на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което е нищожна съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК. От друга страна, съгласно чл. 10, ал. 4 ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират такси, трябва да са ясно и точно определени в договора, а в процесния случай не е посочено за всяка една от деветте услуги какъв е размерът на дължимата такса в рамките на общото възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги. Следва да се отбележи също, че съгласно клаузите, уреждащи съдържанието на допълнителните услуги, се налага извода, че ползването на всяка от тях е обусловено от насрещната воля на кредитора, което потвърждава извода, че не се касае за 4 допълнителни ползи или преференции на кредитополучателя, а за неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 3 от ЗЗП.