Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3952 от 09.10.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 13445/2021
Вид
Решение № 3952
Подписан
09.10.2024
Състав
Руска Атанасова Андреева

Цитирани разпоредби

  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 143 и сл. · Закон за защита на потребителите
  • чл. 11, т. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 33 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 33, ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 33, ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 3952 гр. Пловдив, 09.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20215330113445 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК.

Предявен е иск от „Банка ДСК” ЕАД против И. К. П. за признаване за установено, че ответницата дължи на банката следните суми: 7 893,08 евро главница, 1 866,37 евро – дължима договорна (възнаградителна) лихва за периода от 04.06.2018 г. до 06.06.2021 г., 719,20 евро – обезщетението за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от 04.06.2018 г. до 06.06.2021 г., всички по договор за кредит „Експресо“ № ............ , 4,38 евро – мораторна лихва в размер на законната лихва след датата на настъпване на изискуемост за периода от 07.06.2021 г. до 09.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда 09.06.2021 г., до окончателното погасяване, които суми са включени в издадената заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 5185 от 11.06.2021 г. по ч. гр. дело № ..........

Ищецът „Банка ДСК” ЕАД твърди, че съгласно договор за кредит „Експресо“ № .......г., „Експресбанк" АД (предишно наименование „Сосиете 1

Женерал Експресбанк" АД) - заличен търговец, с универсален правоприемник „БАНКА ДСК” АД, предоставило на ответницата И. П., кредит в размер на 15 000 евро. Кредитът се олихвявал с номинален лихвен процент в размер на 9,45 %, формиран от...... за евро, който към датата на договора бил в размер на 3,90 % и надбавка от 5,55 % годишно. За срока на договора .... за евро бил един и същ. Месечната вноска била в размер на 198,81 евро. Срокът за издължаване на кредита бил 120 месеца (до 04.11.2021 г.) с възможност за гратисен период максимум до 3 месеца в рамките на една година, но не повече от общо 18 месеца за срока на договора, след одобрение от страна на Банката. Длъжникът се възползвал от гратисен период по т. 7.3 от договора. Съгласно чл. 9, ал. 1, б.

„д", т. 3 и т. 4 от Част II от договора през гратисния месец кредитополучателят заплащал само дължими лихви и застраховки, като ползването на гратисен период водело до удължаване на срока на договора с броя на използваните гратисни месеци.

„Експресбанк" АД изпълнило задълженията си по договора за кредит като предоставило на кредитополучателя сумата от 15 000 евро , респ. кредитът бил усвоен изцяло по разплащателната сметка на кредитополучателя на ......... Кредитът не се обслужвал редовно , поради което банката-ищец (в качеството на универсален правоприемник на „Експресбанк" АД) обявила на длъжницата-ответник предсрочната изискуемост на кредита чрез уведомление, връчено н а ответницата на ............. Задължението било осчетоводено като предсрочно изискуемо на .............. Към посочената дата не били погасени 37 броя погасителни вноски. Общият размер на дължимата сума била 10 483,03 евро, разбита по пера съгласно горепосоченото. За периода 12.03.2020 г. до 14.05.2020 г. (период на извънредното положение в страната) обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) н е било начислявано. „Банка ДСК" АД подала срещу длъжника И. П. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, въз основа на което били издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 11.06.2021 г. и изпълнителен лист № .................

С издадения й изпълнителен титул банката образувала изп. дело № ................ Предвид постъпилото от ответницата срещу издадената заповед за изпълнение писмено възражение и на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК за ищеца възниквал правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове.

2

Ответницата И. П. с отговора на исковата молба оспорва предявените претенции по основания и размер. Оспорва да е усвоила заемната сума по договора за кредит. Оспорва ръкописното изписване на датата на падеж 04.11.2021 г, в договора за кредит, тъй като това дописване било извършено без знанието й. Това било в пълно противоречие с императивните разпоредби на ЗПК и 33П, а и водело до извод за липса на съгласие на кредитополучателя, поради което и договорната връзка била недействителна. Неравноправни били клаузите на чл. 8 и чл. 11 от Част I на договора, във връзка с чл. 4, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 и чл. 6, ал. 2 от Част II от договора, тъй като предвиждали едностранна промяна на размера на възнаградителната лихва. От тълкуването на чл. 4 от договора се достигало до извод, че банката определяла едностранно размера на възнаградителната лихва /базовия лихвен процент/ въз основа на необективни обстоятелства: БЛП не бил определян от конкретен пазарен/борсов индекс. Едностранната промяна на БЛП като компонента на възнаградителните лихви довела до увеличаване размера и на наказателните лихви. Разпоредбата на чл. 9 от договора за кредит била нищожна като противоречаща на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, съгласно която при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва в размер на законната лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Освен това по отношение на наказателните лихви бил налице аиатоцизъм, тъй като съгласно чл. 9 от Част I от договора за кредит наказателната лихва се начислявала върху просрочената вноска. В същото време обаче вноската била анюитетна и съдържала в себе си възнаградителна и наказателна лихва, поради което и заявителят е начислявал наказателна лихва върху лихва, което считал за недопустимо.

В исковата молба като правопораждащ вземанията юридически факт се сочел Договор за кредит „Е..................., но договорът бил предоговарян с предоставяне на гратисни периоди. В резултат, ищецът начислявал лихва върху лихва, което било недопустимо по договор за потребителски кредит.

Освен това, на ............. била подадена втора по ред молба за ползване на гратисен период от кредитополучателя с мнение за одобрение, но към тази молба не бил изготвен и подписан погасителен план, поради което така предоговореният договор за кредит бил недействителен на основание чл. 22 от ЗПК: поради липсата на погасителен план. Ако се счетял договорът за действителен, то при липсата на погасителен план следвало да се приеме, че 3 задълженията са дължими на краен падеж.

Относно предсрочната изискуемост, залепването на уведомление по чл.

47 от ГПК било извършено на действителния адрес на ответницата. Поради трайно отсъствие от страната, обаче, кредитополучателката натоварила .......... на съобщения, касаещи кредита и уведомила за това банката-ищец с писмо, с неин вх. № .............. Доколкото в производството по връчване на нотариални покани били приложими правилата на ГПК, то нотариалната покана следвало да бъде връчена на пълномощника. Не в я р н о б и л о удостовереното в разписката за извършените действия по връчване обстоятелство, че в П....у........., като работодател на ответника, не се намерило лице, което да получи нотариалната покана за връчване чрез работодател. Поради това не било налице надлежно връчване на изявлението на ищеца за обявяване на предсрочната изискуемост. В съдържанието на нотариалната покана не било конкретизирано основанието, на което банката счита кредита за предсрочно изискуем, поради което то не могло да произведе действие. Поради липсата на актуален погасителен план пък падежиралите вноски не следвало изобщо да се присъждат.

Като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представения по делото договор за кредит „Експресо“ № ................. е видно, че „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД (с последващо наименование „Експресбанк“ АД, чийто универсален правоприемник е ищецът по делото) и И. К. П. са дали съгласието си за сключване на договор за кредит, по силата на който банката предоставя на г-жа П. парична сума в размер на 15 000 евро за срок от 120 месеца, а последната се задължава да ги върне с лихва в размер на 9,45 %. Възраженията на ответника относно доказателствената стойност на договора (че той е попълван със съдържание, неизвестно на потребителя) останаха изцяло недоказани. Отделно от това, при сключване на договора на ............. ответницата е подписала Приложение № 1 към него – погасителен план (л. 10 от делото), представляващ неразделна част от договора, в който са отбелязани както датата на сключване на договора, така и падежната дата на всяка вноска, за които се твърди да са дописвани без знанието на потребителя и той да е останал в неведение за тях. В последващите искания на ответницата 4 за предоставяне на гратисен период, отправени към банката, също е посочена падежна дата 4-то число от месеца, както и датата на сключване на договора.

Ето защо, не се приема за основателно възражението на ответницата, че без нейно знание и съгласие бил попълван договорът за кредит със съществено съдържание. По изложените мотиви за неоснователен се приема и доводът на ответницата за нищожност на договора за кредит поради липса на съгласие, основан на същите фактически обстоятелства.

Страните не спорят, че кредитополучателката П. е ползвала одобрен от банката гратисен период по договора за кредит от три месеца, поискан с молба от .............Това обстоятелство документално се потвърждава от представените по делото молба за ползване на гратисен период и съставен нов погасителен план от ..................

От представена молба за ползване на гратисен период от........ се установява, че кредитополучателката е поискала да й се одобри ползване на втори гратисен период от три месеца, считано от .........а гърба на молбата служител на банката е положил резолюция „С мнение да се одобри“. По делото обаче не са представени доказателства за съставен нов погасителен план, в който да са отразени промените, които влече одобрението на гратисния период. Възраженията на ответника, че това обстоятелство следва да повлече недействителност на целия договор за кредит се намират обаче за неоснователни. При предходното одобрение на гратисен период по кредита на потребителката е представен и надлежно е подписан от нея нов погасителен план, който следва да се прилага по кредита, ако не са налице основания за промяната му. В случая последващ погасителен план не се установи да е съставен и присъединен към договора за кредит по правилата на ЗПК. Това не означава обаче, че договорът за кредит е останал без приложен погасителен план, както твърди ответникът. Между страните следва да намери приложение планът след одобрението на първия гратисен период (от 21.12.2012 г.), по надлежното съставяне на който не се спори. При този погасителен план договорът е действителен, респ. не е налице нарушение на чл. 11, т. 11 от ЗПК, нито основание за приложение на чл. 22 от ЗПК.

От представените по делото покана-уведомление, разписка за залепване на уведомление и уведомление по чл. 47 от ГПК се установява, че на длъжницата-ответник П. е връчено чрез залепване на уведомление 5 изявлението на банката за предсрочна изискуемост на кредита поради неплащане на дължими вноски по договора за кредит. В разписката за залепване на уведомление връчителят надлежно е посочил, че на адреса не е открил адресата на книжата, както и лице, съгласно да ги получи; че след посещение на местоработата на длъжницата е получило информация, че тя била в чужбина и не работела, поради което е пристъпил към процедура по залепване на уведомление. Уведомлението е надлежно залепено на адреса на длъжницата – обстоятелство, което не се оспорва от ответника. Установява се, че е спазена процедурата за връчване на книжа, уредена в чл. 47 от ГПК.

Възраженията на ответника, че следвало да се връчи чрез работодателя са несъстоятелни – процесуалният закон не урежда възможност за връчване чрез работодател при отказ или за „принудително“ връчване на книжа чрез работодател.