Решение № 54 от 20.05.2022, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. П., 20.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър Ст. Михайлов при участието на секретаря М. Янч. М. като разгледа докладваното от Димитър Ст. Михайлов Административно наказателно дело № 20223130200050 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от К. Н. ЗЛ., ЕГН ********** против Наказателно постановление №20-0324-0000951/09.12.2021г. на Началника на РУ-П. при ОД на МВР-Варна, с което за нарушение по чл.145, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.177, ал.6, пр.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева.

С жалбата е наведен довод за незаконосъобразност на НП, тъй като за същото деяние срещу жалбоподателя било възбудено наказателно производство – за извършено престъпление по чл.345, ал.2, вр. с ал.1 от НК.

Иска се наказателно постановление да бъде отменено в обжалваната му част.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява и не се представлява.

Ответната страна по жалбата – Началника на РУ-П. не се представлява в проведеното по делото съдебно заседание.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление и в срок.

1

Разгледана по същество, жалбата е основателна , поради следните съображения:

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 18.10.2021г. в 10,55 часа в Община П. на път трети клас №208 в кв.“Север“ до блок №9, в посока гр.А., въззивника управлявал собствения си лек автомобил „Опел Вектра“, с рег.№*** видно от договор за покупкопродажба с рег.№572/10.08.2021г., като приобретател на МПС, като в срок от един месец не е регистрирал придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянен адрес или адрес на регистрация на собственика.

В тази връзка бил съставен АУАН №470726 от 18.10.2021г., който въззивника подписал без възражения.

По делото е разпитан актосъставителя-св.С. ИБР. Р., който поддържа описаната в АУАН обстановка изцяло.

На 09.12.2021г. било издадено обжалваното наказателно постановление.

Отново, на 18.10.2021г. на въззивника бил съставен и АУАН №470725 за нарушение по чл.140, ал.1, пр.1 по ЗДвП, което е от категорията на нарушението по чл.145, ал.2 от ЗДвП за което било образувано БП №264/2021г. по описа на РУ-П.. В тази връзка е било образувано и НОХД №377/2021г. срещу въззивника за престъпление по чл. 345, ал.2, вр. с ал.1 от НК, по което на 09.12.2021г. е било одобрено споразумение.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетеля С. ИБР. Р., които съдът кредитира, като подробни, логични и безпротиворечиви, изхождащи от лице, даващо показания за непосредствено възприетото от него по време на изпълнение на служебните му задължения, както и от писмените доказателства – АУАН, сер.АА №470725 за нарушение по чл.140, ал.1, пр.1 по ЗДвП и АУАН №470726 от 18.10.2021г. за нарушение по чл. 145, ал.2 от ЗДвП, материалите по НОХД №377/2021г. по описа на ПРС, материалите по БП №264/2021г. по описа на РУ-П., които съдът възприе изцяло, като официални документи, издадени от компетентни длъжностни лица в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред, както и неоспорени от страните.

2

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Наказателно постановление в обжалваната му част е незаконосъобразно, тъй като е издадено в нарушение на разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗАНН и принципа ne bis in idem.

Съгласно разпоредбата на чл.33 ЗАНН когато за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата, административнонаказателно производство не се образува, а при констатиране на признак/признаци на извършено престъпление административнонаказателното производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор.

Принципът ne bis in idem e прогласен в чл.4 от Протокол №7 към ЕКПЧ и представлява забрана за повторно съдене и наказване на едно и също лице за същото деяние. За преценката относно наличието на нарушение на посочения принцип са съществени две обстоятелства: дали двете дублиращи се производства имат характера на наказателно производство и дали касаят едно и също деяние. Понятието „наказателно производство“ / „наказателно обвинение“ има автономно значение по смисъла на Конвенцията, като за преценката относно наличието на такова се прилагат т.нар. критерии „Енгелс“ – квалификация на деянието по националното право, характер и естество на нарушението, вид и тежест на предвиденото наказание. По отношение на втората предпоставка – „idem” – следва да е налице идентичност или съществено сходство във фактите, за които са образувани двете производства.

В процесния случай, от доказателствата по делото се установява, че преди наказването на жалбоподателя с обжалваното наказателно постановление №20-0324-0000951/09.12.2021г. на Началника на РУ-П. при ОД на МВР-Варна, спрямо същия е било възбудено наказателно производство – на 18.10.2021г. Процесното административно-наказателно производство има характера на наказателно преследване, съгласно посочените по-горе критерии. Съгласно принципните постановки, дадени в Тълкувателно решение №3 от 22.12.2015г. на ОСНК на ВКС, когато за едно и също деяние е налице наказателно преследване преди образуването на административнонаказателно производство, последното следва да бъде прекратено. Този извод 3 се извежда и от разпоредбата на чл.33 от ЗАНН, която въплъщава принципът за приоритет на наказателната отговорност над административната, като не се допуска конкуренция между административно-наказателно и наказателно производство срещу едно и също лице за едно и също извършено деяние.

Съдът намира, че в процесния случай е налице и вторият елемент, водещ до нарушаване на принципа ne bis in idem. От доказателствата по делото се установява, че наказателното и административно-наказателното производства са образувани за едно и също деяние. И двете производства касаят осъществените от К. Н. ЗЛ., ЕГН ********** действия на 18.10.2021г., с които е нарушил правилата за движение по пътищата, по едно и също време в едно и също населено място. Налице е идентичност във фактите, за които административно-наказателната отговорност на въззиввника е ангажирана с обжалваната част на наказателното постановление, и тези, за които спрямо същото лице е образувано наказателно производство, а именно за това, че на 18.10.2021г. в 10,55 часа в Община П. на път трети клас №208 в кв.“Север“ до блок №9, в посока гр.А., въззивника управлявал собствения си лек автомобил „Опел Вектра“, с рег.№*** видно от договор за покупко-продажба с рег.

№572/10.08.2021г., като приобретател на МПС, като в срок от един месец не е регистрирал придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянен адрес или адрес на регистрация на собственика.

В първия случай посочените факти са квалифицирани като нарушение на чл.145, ал.2 от ЗДвП, а в другия – като престъпление по чл. 345, ал.2, вр. с ал.1 от НК.

Както вече бе посочено, касае се за една и съща деятелност на жалбоподателя, осъществена на 18.10.2021г.., извършена в Община П. на път трети клас №208 в кв.“Север“ до блок №9, в посока гр.А..

Налице е пълна идентичност в останалите факти, съставляващи извършеното отвъззивника нарушение, за което са образувани двете производства с наказателен характер.

Практиката на ЕСПЧ относно нарушаване на принципа ne bis idem, приема наличието на idem, както в случаите на идентичност на фактите, така и когато те по същество са „значително същите“ – сходни. Нещо повече, приема се, че ще има нарушение на чл.4, т.1 от Протокол №7 към 4

Конвенцията и в случаите, когато административното нарушение съдържа само един от аспектите на деянието, наказуемо по наказателния закон, стига осъжданията да се основават на едно и също поведение на дееца.

Предвид на изложените мотиви, наказателното постановление в обжалваната му част следва да бъде отменено като незаконосъобразно – постановено в нарушение на чл.33 от ЗАНН и чл.4, т.1 от Протокол №7 към ЕКПЧ.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №20-0324-0000951/09.12.2021г. на Началника на РУ-П. при ОД на МВР-Варна, с което на К. Н. ЗЛ., ЕГН ********** за нарушение по чл.145, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.177, ал.6, пр.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд - гр.Варна в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________ 5