Решение № 199 от 07.04.2025, Районен съд - Дупница

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 199 гр. Дупница, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: И. Б. Д. при участието на секретаря Ива Д. Г. като разгледа докладваното от И. Б. Д. Гражданско дело № 20241510102504 по описа за 2024 година

И. Д. А., ЕГН **********, е предявил срещу Л. Д. А., ЕГН ********** и С. Б. К., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, чл. 76 ЗН и чл.34 от ЗС. Производството е във фазата по допускане на съдебната делба и определяне квотите на съделителите в делбената маса.

В исковата молба се сочи, че ищецът и ответницата Л. Д. А. са съсобственици при равни права на основание наследство от техните родители Д.З. А., починал на 24.05.1999 г., и В.В. А., починала на 15.04.1984 г., на: - двуетажна масивна жилищна сграда -еднофамилна с идентификатор *** по КК и КР на село Самораново община Дупница, одобрени със Заповед № 300-5-61/05.08.2004 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КК и КР, засягащо сградата, е от 10.09.2021 г., адрес на сградата: село ***, разположена в ПИ № ***, застроена площ: 71 кв.м., брой етажи: 2; - селскостопанска сграда с идентификатор *** по КК и КР на село Самораново община Дупница, одобрени със Заповед № 300-5-61/05.08.2004 г. на ИД на АГКК последно изменение на КК и КР, засягащо сградата, е от 10.09.2021 г., адрес на сградата: ***, разположена в ПИ № ***, застроена площ: 48 кв.м. брой, етажи: 2; - сграда с идентификатор *** по КК и КР на село Самораново община Дупница, одобрени със Заповед № 300-561/05.08.2004 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КК и КР, засягащо сградата, е от 10.09.2021 г., адрес на сградата: село ***, разположена в ПИ № ***, застроена площ:

9 кв.м., етажи: 1.

След смъртта на родителите И. Д. А. декларирал имота на двамата наследници, 1 тоест на свое име и на сестра си - Л. А.. През годините той редовно плащал данъци и владял и ползвал имотите: има достъп до сградата и е ползвал двора, двата етажа на жилищната сграда, банята и тоалетната в двора и стопанската сграда. Ответницата Л. А. се развела и започнала да обитава процесния имот заедно с брат си И. А.. Тя ползва стаята на първия етаж и кухнята, а И. А. ползва кухнята на първия етаж, а на втория хола и спалнята, като двамата ползват банята и тоалетната в двора и складовата постройка. Л. А. по никакъв начин не е проявявала собственически претенции спрямо ищеца и двамата знаели, че са собственици на всичко по равно.

През февруари 2024 г. ищецът направил справка в Агенцията по вписванията и установил, че Л. Д. А. се е снабдила с нотариален акт № 22, том II, дело № 214 от 12.07.2021 г., вписан под акт № 1, том 12, дело 7747 от 2021 година на СВ-Дупница, с който е призната за собственик на целия имот заедно с построените в него сгради на основание наследство и давност.

На 31.08.2021 г. процесните имоти са прехвърлени с договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт № 56, том III, дело 410 от 2021 г., вписан под акт №17, том 16, дело № 2407 от 31.08.2021 г. на СВ-Дупница от Л. А. на дъщеря й С. К..

Ищецът твърди, че Л. А. не е ограничавала достъпа му до сградите и не е придобила по давност неговата идеална част. Поради това описаната продажба няма вещнотранслативен ефект за ½ ид. част от сградите, която е собственост на ищеца.

На следващо място, ищецът счита продажбата на другата ½ ид. част, собственост на Л. А., за недействителна по отношение на него на основание чл.76 ЗН.

Искането е: за признаване за установено по отношение на ответниците правото на собственост на ищеца върху ½ ид. част от процесните сгради с идентификатори ***, *** и *** по КК и КР на село Самораново, община

Дупница; за прогласяване на договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт № 56, том III, дело 410 от 2021 г., вписан под акт №17, том 16, дело № 2407 от 31.08.2021 г. на СВ-Дупница, за недействителен по отношение на ищеца за ½ ид. част от продадените сгради, притежавана от продавача Л. А. по наследство от родителите й Д.З. А., починал на 24.05.1999 г. и В.В. А., починала на 15.04.1984 г.; за допускане до делба на процесните сгради с идентификатори ***, *** и *** по КК и КР на село Самораново, община Дупница между И.

Д. А. и Л. Д. А. при равни права – по ½ ид. част.

В постъпилия писмен отговор от ответниците се сочи, че Д.З. А., починал на 24.05.1999 г., приживе е бил собственик на процесните сгради и на ПИ *** и решил да извърши делба между децата си, като дарил апартамент в гр. София на ищеца, а на Л. Д.

А. оставил процесния имот, но поради внезапната си смърт не успял да оформи разпореждането. От 30 години ищецът се е дезинтересирал от имота и не го е посещавал. От 2

1996 г. Л. Д. А. живее постоянно в процесната жилищна сграда. Извършвала е подобрения, за които уведомила ищеца, но той заявил, че къщата не е негова и не участвал финансово. С поведението си Л. Д. А. демонстрирала пред ищеца намерението да владее имота като изцяло свой. Поради това е придобила правото на собственост върху наследствените идеални части на ищеца на основание давност в периода след 1999 г. и извършената продажба от Л. Д. А. на С. К. има вещен ефект.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, установено следното: прие за

Видно от представения акт за женитба №2/04.02.1947 г., В.В. А. и Д.З. А. са сключили граждански брак на 04.02.1947 г., а съгласно удостоверение за наследници с изх. № 15/22.01.2024 г. на община Дупница В.В. А. е починала на 15.04.1984 г., Д.З. А. e починал на 24.05.1999 г. и техни наследници по закон са децата им И. Д. А. и Л. Д. А..

Ищецът е представил доказателства за подаването от него на данъчна декларация за описания имот и сгради след смъртта на Д.З. А. през 1999 г. и за заплащането от него на дължимите местен данък и такси в периода 2012 г. – 2021 г.

С нотариален акт № 22, том II, дело № 214/2021 г. на нотариус О. Т. на 12.07.2021 г.

Л. Д. А. е призната за собственик на основание наследство и давност на ПИ № ***.

С договор за продажба във формата на нотариален акт № 56, том III, дело 410/2021 г. на нотариус Л. С. на 31.08.2021 г. Л. Д. А. прехвърлила на С. Б. К. правото на собственост върху ПИ № *** и върху процесните сгради с идентификатори ***, *** и ***., като запазила правото на ползване на имота и сградите.

От свидетелските показания се установява, че процесните сгради са изградени по време на брака между В.В. А. и Д.З. А.. От 1996 г. Л. Д. А. и двете й дъщери /ответницата С.

Б. К. и свидетелката Д. Б. С./ се установили в процесния имот по предложение на Д.З. А., грижили се за него, включително в периода преди смъртта му, когато боледувал от тежко заболяване, извършвали ремонти и подобрения в имота /ремонт на покрива, построили баня, сменили дограмата и др./.

От около 30 години И. Д. А. живее в София, като посещава процесния имот един-два пъти годишно и разполага с ключ за входната врата на двора, ответниците не са ограничавали достъпа му и не са му пречили да идва в имота.

Свидетелските показания относно участието на ищеца в извършваните ремонтни дейности са противоречиви, като според свидетелката З.Г. участвал със сумата 2000 лв. в ремонт на покрива, а според свидетелките Д. С. и Д.Р. при разговорите с ответниците винаги заявявал, че те живеят в къщата, тя е тяхна и те следва да я поддържат. Според тези свидетелки приживе Д.З. А. заявявал, че той е купил апартамент в София на ищеца и зА. къщата в с. Самораново е на Л. Д. А.; в края на живота си искал и да извърши разпореждане с имота в нейна полза, но не успял поради рязкото влошаване на здравословното му състояние.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Предявеният положителен установителен иск за собственост е обуславящ по отношение на иска за делба. В тежест на ищеца по него е да установи при условията на пълно и главно доказване качеството си на собственик, съобразно твърдяното придобивно основание, а в тежест на ответниците е да наведат и установят правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на ищеца.

3

Предявеният иск е допустим, предвид снабдяването с титул за собственост върху целия процесен имот от ответницата Л. Д. А. и извършеното разпореждане с имота.

По делото не е спорно, че приживе В.В. А. и Д.З. А. са били собственици на процесните сгради. Ответницата Л. Д. А. твърди, че е придобила имота на основание давност в периода след 1999 г. Презумпцията на чл.69 от ЗС в отношенията между съсобствениците е приложима, но следва да се счита оборена, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт, показва съвладение /Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК/. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху чуждата идеална част на основание, изключващо владението на останалите, намерението му за своене се предполага.

Тогава е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в сроковете по чл.79 от ЗС. Когато обаче основанието, на което е установена фактическата власт, показва съвладение и съсобственикът е започнал да владее собствената си идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена.

В конкретния случай е безспорен наследственият характер на възникналата след смъртта на В.В. А., впоследствие и на Д.З. А., съсобственост. Следователно основанието, на което е установена фактическата власт от техните наследници, показва съвладение.

Поначало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. Ответниците са започнали упражняването на фактическата власт като държатели на идеалната част на другия съсобственик – ищеца, който от дълъг период от време се е установил в друго населено място. За да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение.

Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици.

По делото не бяха ангажирани доказателства за извършване на такива действия от ответниците в периода до 12.07.2021 г. От свидетелските показания се установи, че ищецът е имал безпрепятствен достъп до съсобствения имот и е разполагал с ключ за дворната врата /от гласните доказателства не се установи по безспорен начин, дали вратите на самата жилищна сграда се заключват и необходимо ли е било ищецът да има ключ и за тях/. Не е такова действие заплащането на дължимия местен данък и такси, тъй като всеки от съсобствениците има задължение съгласно чл.30, ал.3 ЗС да участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си, респ. – платилият в повече от дела си има право да иска от останалите съсобственици припадащата им се част от разноските.

Не бяха ангажирани доказателства за извършено приживе от наследодателите разпореждане с процесния имот и уравняване на дела на ищеца с пари за покупка на жилище в гр. София.

Едва през 2021 г., посредством снабдяването с нотариален акт и извършеното разпореждане с имота, ответниците са извършили такива действия, които недвусмислено да сочат намерението им да владеят в цялост процесните сгради. До датата на предявяване на иска по чл.124, ал.1 ГПК /с който е прекъсната давността на основание чл.84 ЗС вр. чл.116, б. «б» ЗЗД/ - 07.11.2024 г., давностният срок за недобросъвестно владение не е изтекъл.

Поради гореизложеното съдът приема, че процесните сгради не са изгубили съсобствения си характер и ищецът, като наследник на В.В. А. и на Д.З. А., се легитимира като собственик на ½ ид. част от сградите /при прекратяване на брака, съпружеската имуществена общност се трансформира в обикновена дялова съсобственост при равни 4 права, т.е. след смъртта на В.В. А. на 15.04.1984 г. съпругът й Д.З. А. е собственик на ½ ид. част, а другата ½ ид. част съгласно чл.14, ал.7 от СК от 1968 г. се разпределя по равно между двете им деца И. Д. А. и Л. Д. А. – по ¼ ид. част; след смъртта на Д.З. А. през 1999 г. неговите наследници по закон И. Д. А. и Л. Д. А. притежават по ½ ид. част/.