Решение № 1298 от 03.11.2025, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 1298 гр. Горна Оряховица, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен М. Дойков при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Гражданско дело № 20254120100713 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от „Юробанк България“ ЕАД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление : гр. София, ул.

„Околовръстен път“ № 260 чрез пълномощника адв. М. Ц., със съдебен адрес: гр. София, ул. **** против Н. М. В., ЕГН **********, с адрес: с. В., общ.

Стражица, ул. ****.

Ищецът сочи, че между него и ответника е бил сключен Договор за кредит № FL 1382164/ 22.05.2023г. На 24.07.2023г. кредитополучателят бил преустановил плащанията по дължимите вноски за главница и лихва и е изпаднал в забава. Поради просрочието банката била направила кредита предсрочно изискуем на 04.04.2024г. , за което била връчена покана на В..

За събиране на вземането ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист. В Районен съд гр. Горна Оряховица било образувано ч.гр.д. № 1090/ 2024 г. на ГОРС и била издадена Заповед № 456/ 23.05.2024г. за изпълнение на парично вземане и изпълнителен лист. Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и на банката било указано да предяви установителен иск за вземането си.

Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си по посочения договор за кредит.

С допълнителна молба се уточнява, че се иска осъждане на ответника за всички суми посочени в издадената по делото Заповед № 456/ 23.05.2024г. за изпълнение на парично вземане.

Ищецът претендира да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ответникът Н. М. В., ЕГН ********** дължи на Юробанк 1

България“ ЕАД, ЕИК 000694749, следните сумите : 20087.53лева , дължима главница за периода 24.07.2023г. до 12.05.2024г.; сумата от 1388.38лева, дължима възнаградителна ( договорна) лихва за периода 24.07.2023г. до 04.04.2024г.; сумата от 1047.15лева , дължима мораторна лихва за периода от 24.07.2023г. до 12.05.2024г., за което е била издадена Заповед № 456/ 23.05.2024г. за изпълнение на парично вземане по ч.гр.д. № 1090/ 2024г. на Районен съд гр. Горна Оряховица.

Ищецът представя писмени доказателства, прави доказателствени искания. Претендират се разноски.

Ответникът Н. М. В. депозира писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК чрез адв. А. Ш., АК Велико Търново, със съдебен адрес: гр. Велико Търново, ул. **** – особен представител.

Ответната страна намира иска за недопустим. Сочи се, че ищецът не е посочил договора за кредит със съществените му елементи – главница, договорна лихва, срок и вид на кредита, както и датата на сключване.

Защитата смята, че е възможно между страните да има повече от един договор със сходни параметри. Ответникът следвало да знае последиците от неизпълнението на кой договор се претендират с иска.

Искът бил и неоснователен . Голословно било твърдението за предсрочно прекратяване на договора.

На следващо място се взема становище, че договорът е недействителен поради неспазване на чл. 11 и чл. 19 от ЗПК.

Ищецът не бил изпълнил задължението си да предостави уговорената сума на ответника. В. не бил получавал суми по кредита и не дължал връщането им. По същите съображения не се дължали и лихви.

Предявените искове са с материалноправно основание в чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В съдебно заседание процесуалния представител на ищцовото дружество се явява, като исковата молба се поддържа с изрична писмена молба.

Ответникът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. А.

Ш., която поддържа подадения писмен отговор. Иска се отхвърляне на иска.

По делото са представени : Договор за потребителски кредит № FL 1382164/ 22.05.2023г.; погасителен план по договор за кредит; констативен протокол № 2373/ 25.04.2024г. на ЧСИ Виктор Георгиев; покана за изпълнение; извлечение от счетоводните книги на банката; ч.гр.д. № 1090/2024г. на РС гр. Горна Оряховица.

От приетите по делото писмени доказателства се установи следното.

На 22.05.2023г. между „Юробанк България“ АД и Н. М. В., с. В., общ.

Стражица е бил сключен Договор за потребителски кредит № FL 1382164.

Съгласно посочения договор банката е предоставила на ответника сумата в размер на 20368.00лева под формата на потребителски кредит, при фиксиран лихвен процент в размер на 7.550% за първите шест месеца и 6.900% за периода от седмия месец до крайния срок на издължаване на кредита.

Предвидено е сумата да бъде върната за период от 60месеца до 22.05.2028г.

Уговорено е, че ГПР е в размер на 9.61% , а общата дължима сума ще е в размер на 25390.89лева. Кредитодателят и кредитополучателят уговорили също, че при просрочие на дължимите погасителни вноски , както и при 2 предсрочна изискуемост на кредита, В. дължи обезщетение за времето на забавата върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава , чиито размер се определя от Министерски съвет. Представен е погасителен план за дължимите от В. суми. В чл. 14, ал. 1 от договора е посочено, че при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по кредита , банката има право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем.

По делото е приложено ч.гр.д. № 1090/ 2024г. на ГОРС. По делото е издадена Заповед № 456/ 23.05.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Н. М. В.. При ЧСИ Виктор Георгиев е образувано изпълнително дело № 736/ 2024г., но длъжникът не е намерен за връчване на съдебните книжа, като след прилагане на чл. 47, ал. 5 от ГПК на ищеца е указано да предяви иск за установяване на вземането.

В хода на съдебното дирене е назначена ССчЕ. В заключението си вещото лице сочи, че заемната сума е била усвоена по разплащателна сметка с IBAN BG 68 BPBI 7942 10 25319902 с титуляр Н. М. В.. Сочи се, че на 22.05.2023г. сметката е с наличност 0.00лева, като на същата дата е била заверена от ищеца със сумата в размер на 20368.00лева и посочено основание „усвояване на кредит“. Вещото лице сочи, че от сметката са направени две плащания – сумата 1368.00лева с основание „застрахователна премия FL 1382164 доп – е FL 1382164- 1” и сумата 390.00лева с основание „комисионна – такса за обработка на документи за потребителски кредит“. Вещото лице е установило, че по кредита е извършено погасяване на обща стойност от 473.43лева, като сумата е разпределена за погасяване на главница в размер на 280.47лева – главница на вноска № 1 от погасителния план, с падеж 22.06.2023г. ; договорна лихва в размер на 192.21лева – лихва по вноска № 1 и лихва в размер на 64.06лева – част от лихвата по вноска № 2 с падеж 22.07.2023г. , както и погасена наказателна лихва в размер на 0.75лева.

Последното погасяване на задължение по договора за кредит в на 28.07.2023г., след която дата на било налице просрочие в плащанията на кредита , като банката е начислявала наказателни лихви и на 04.04.2024г. е обявила кредита за предсрочно изискуем. След тази дата е преустановено начисляване на договорна лихва, а върху размера на неиздължената и предсрочно изискуема главница е начислявана наказателна лихва. Установено е, че към 12.05.2024г. неплатените задължения по договора са в общ размер на 22523.06лева – 20087.53лева главница, договорна лихва в размер на 1388.38лева и 1047.15лева наказателна лихва. Самата главница е сбор от падежиралите вноски от № 2 до № 10 ( падеж 22.03.2024г. ) в обща размер на 2605.01лева и предсрочно изискуема главница в размер на 17482.52лева. Договорната лихва в размер на 1388.38лева е сбор от лихвата на вноска № 2 с падеж 22.07.2023г. в размер на 62.32лева, лихва по вноски от № 3 до № 10 на обща стойност 1257.10лева и 68.96лева част от лихва по вноска № 11 с падеж 22.04.2024г. – начислена до 04.04.2024г. Установено е , че след 12.05.2024г. не са извършвани погасявания по процесния договор.

Настоящият състав намира възраженията на особения представител ответника за недължимост на посочените суми за неоснователни и недоказани. От събраните по делото писмени доказателства безспорно се доказа претенцията на банката за дължимостта на посочените в Заповед № 456/ 23.05.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и 3 изпълнителен лист суми. Не се спори, че между „Юробанк България“ ЕАД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление : гр. София, ул.

„Околовръстен път“ № 260 и Н. М. В., ЕГН **********, с адрес: с. В., общ.

Лясковец, ул. **** е сключен процесния договор, по който банката отпуснала на кредитополучателя В. сумата в размер на 20368.00лева. Видно от неоспорената по делото ССчЕ В. не е погасил в уговорения срок дадения му заем, като са останали дължими сумите претендирани от ищеца по делото.

Съдът е приел заключението на вещото лице, като същото не е оспорено от страните.

Особеният представител на ответника твърди наличие на неравноправни клаузи, като конкретно с отговора на исковата си молба не сочи такива, а развива съображенията си в писмената си защита. Твърди се, че неравноправна клауза била договорката по чл. 20, ал. 4 от договора , свързана с едностранна промяна на погасителния план. Обстоятелствата сочени като водещи до тази промяна били упоменати в чл. 20, ал. 1, т. 1- 3 , като особеният представител сочи, че неравноправност се съдържала в уговорката за промяна на погасителния план свързана с преустановяване на постъпването на средства в размер по – нисък от нетното изражение на официалната МРЗ , актуална към датата на превода , представляваща цялото месечно трудово възнаграждение на кредитополучателя по сметката, посочена в чл. 3, ал. 11, т.

1 от договора за период , надвишаващ три последователни месеца, считано от датата, на която сметката е била последно заверена със средства в размер по – нисък от нетното изражение на МРЗ. Според особения представител клаузата не била индивидуално уговорена, като постъпленията от заплата зависели от работодателя на ответника, а последния щял да бъде държан отговорен за чуждо поведение – като не му плати работната заплата. В противоречие с изискването за яснота било и това как се определя разпределението на постъпилите плащания по отделни пера на погасителния план , следващо от нормата на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗПК. Следва да се отбележи, че видно от договора клаузите по него са уговорени индивидуално и не са налице основания посочените от особения представител клаузи да се считат за неравноправни и водещи до недействителност на договора. На първо място изрично в договора е посочено, че В.а ползва преференциални лихвени условия – чл. 3, ал. 11 от договора, което сочи, че уговорките по него са били индивидуално предвидени при сключване на договора. Наред с това извод може да се направи и от начина на уговаряне на дължимите ГЛП и ГПР – чл. 3, ал. 1 и ал. 9 от договора. Уговорката за евентуалната промяна на погасителния план не е свързана с неизпълнение на чуждо задължение, каквото е това на работодателя да плати дължимата заплата на В., а е задължение на ответника да осигури постъпване на средства с уговорения месечен минимум, съобразно договора. Тук е заложен критерий размера на МРЗ. На следващо място , в чл.

20, ал. 4 от договора е посочени, че при настъпване на тези обстоятелства ще се изготви нов погасителен план, т.е. е предвидено в него да се посочат и размерите на дължимите главница и лихвени плащания. Това не води до извод за нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗПК.

По отношение на твърдението, че Н. М. В. не е получил заемната сума.

Твърдението е може да бъде споделено. Заключението на вещото лице беше изслушано и прието в с.з., като особения представител на възрази срещу същото. Следва да се отчете и обстоятелството, че вещото лице е установило, че на 22.05.2023г. сметката на ответника е била заверена със сумата в размер на 20368.00лева и посочено основание „усвояване на кредит“. След тази дата 4 са установени плащания по заема, като липсва правна и житейска логика ответникът да погасява задължения по договор, по който не е получил изпълнение.