Решение № 310 от 03.05.2022, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 310 гр. Стара Загора, 03.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Емилия Енчева при участието на секретаря Ивелина Б. Костова като разгледа докладваното от Емилия Енчева Гражданско дело № 20225530100658 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 422 от ГПК.

Ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София твърди в исковата молба, че на 26.11.2020 г. е подписано Приложение 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 26.11.2020 г., сключен между "АЙ ТИ ЕФ ТРУП" АД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на което вземането на "АЙ ТИ ЕФ ТРУП" АД, произтичащо от договор за потребителски кредит № 228098/26.05.2018 г., било прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Сочат, че общите условия към договора за потребителски кредит съдържали клауза, която давала право на Кредитодателя по всяко време да прехвърля правата си по договора на избрано от него трето лице. Длъжникът бил уведомен за станалата продажба на вземането от името на "АЙ ТИ ЕФ ТРУП" АД с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-АТФ/228098 от дата 07.12.2020 г., изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента.

Твърди, че приложение 1 от 26.11.2020 г. за цедиране на вземания към Рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 26.11.2020 г. било представено само с данните на ответника, тъй като данните на останалите длъжници били защитени съгласно Закона за защита на личните данни /Чл. 2, ал. 2, т. 2, 3, 5, във вр. с чл. 23, ал. 1, 2, 3, във вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗЗЛД/ и книжата по делото не се представяли само на съда.

Заявява, че с цел спазване изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните (ОРЗД)) приложение № 1 се предоставя със заличени лични данни на физическите лица, които не участвали в настоящия съдебен процес. Съгласно принципите, залегнали в чл. 5, nap. 1, б. „г“ и „е“ от ОРЗД, администраторът бил длъжен да ограничи обработването на личните данни на физическите лица до минимум и да прилага такива мерки за защита, които да гарантират, че 1 данните на субектите нямало да бъдат засегнати по неблагоприятен начин. Ето защо в извлечението на приложение № 1 били включени само и единствено личните данни на участващите в настоящия правен спор субекти. Личните данни на другите физически лица били заличени. Сочи, че обратното би означавало превишаване на целите, за които се обработвали личните данни, и нарушаване на горепосочените принципи. В приложение № 1 и договора за цесия била заличена и търговската информация, която също била ирелевантна за процесния случай.

Моли съда, в случай че прецени нуждата от представяне на приложение № 1 в цялост, да бъдат уведомени за това с нарочен акт на съда.

„АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 26.11.2020 г. от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.

Сочи, че по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника било изпратено от страна на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-П- АТФ/228098 от дата 02.12.2020 г. за станалата продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора за кредит постоянен адрес.

Твърдят, че се позовават на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о., съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда като факт от значение за спорното право.

Заявява, че в случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл.47, ал. 1 от ГПК и в настоящето производство безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем, не било погасено, моли съда да приеме, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове. Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Сочи, че длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на което фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не било от значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се установило, че претендираното с исковата молба задължение не било погасено. В тази насока Определение № 987/18.07.2011 г. на ВКС по гр.дело 867/2011 г., IV г.о. и Решение №173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/2013г„ ТК.

Счита, че на 26.05.2018 г. между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД /Кредитодател/ и Г. ХР. ХР.

/Кредитополучател/ бил сключен договор за потребителски кредит с № 228098, съгласно който Кредитодателят се е задължил да предостави на Кредитополучателя потребителски кредит, който Кредитополучателят се задължава при условията и сроковете на договора да усвои и върне, като заплати на Кредитодателя уговорената лихва за ползване на кредита. С подписването на договора за кредит страните са били съгласили и декларирали, че договорът за потребителски кредит бил сключен на основание Предложение за сключване на договор за потребителски кредит отправено от Кредитополучателя към Кредитодателя и Стандартен Европейски формуляр предоставен предварително от Кредитодателя на Кредитополучателя, в който били посочени индивидуалните условия на потребителския кредит. Кредиторът е предоставил кредита на Кредитополучателя чрез системата на ePay.bg.

Договарянето между страните се било осъществило чрез средствата за комуникация 2 от разстояние /електронна поща, уеб-сайт и телефон/, като договорът се сключвал във формата на електронен документ или на хартиен или друг траен носител и правоотношението се реализирало при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, Закона за платежните услуги и платежни системи /ЗПУПС/, Закона за електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП/, Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Сключването на договора за кредит било инициирано от страна на Кредитополучателя, който попълвал Заявка за кандидатстване, намираща се на уеб-страницата на кредитора, където предоставял пълни и верни лични данни. В края на Заявката за кандидатстване Кредитополучателят посочвал, че бил съгласен с приложимите Общи условия, като приемането на Общите условия е необходимо условие за изпращане на заявката. След изпращане на заявката за кандидатстване Кредитополучателят получава ПИН код под формата на кратко електронно съобщение /СМС/ на посочения от него телефонен номер, както и линк на посочената от него електронна поща. Кредитополучателят потвърждава заявката си като активира линка, при което се зарежда част от уеб сайта на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД - www.smilecredit.bg, където Кредитополучателят трябва да въведе ПИН кода на заявката, след което да натисне бутона „Потвърди“, които действия били необходимо условие за разглеждане на заявката за кандидатстване. Кредиторът уведомявал Кредитополучателя за одобрението за отпускане на кредита чрез изпращане на съобщение до електронната му поща и/или със CMC. В случай на одобряване на отпускането на кредита кредитора изпращал на електронната поща на Кредитополучателя договора за кредит, ведно с Общите условия и Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити съгласно приложение 2 от ЗПК. Договорът за кредит се считал за сключен след изпращане от Кредитополучателя на кредитора съгласието за сключване на Договора за кредит и Общите условия, като отговорът на Кредитополучателят потвърждава неговото желание за незабавното превеждане на кредита по неговата банкова сметка или чрез система ePay.bg.

Съгласно т. 1.3.1 от договора за потребителски кредит, Кредитополучателя дължи на Кредитодателя Годишна лихва за ползване на кредита в размер на 41.00% върху главницата по кредита, като лихвата за ползване на кредита на ден е в размер на 1/365 от Годишната лихва за ползване на кредита. Общата дължима сума от страна на Кредитополучателя била посочена в Погасителен план към договора, който бил неразделна част от договора за потребителски кредит. Погасяването на кредита се извършвало на равни погасителни вноски в размер и изискуеми на дата, определена съгласно Погасителния план към договора за кредит. Погасителните вноски, които Кредитополучателят се задължавал да изплаща на Кредитодателя, съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на Кредитодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на Кредитодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на Договора.

Заявява, че с подписването на договора Кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя парична сума в размер на 800,00 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита, като Кредитополучателят се е задължил да върне на Кредитодателя общата стойност на плащанията по кредита, която е в размер на 957,90 лв.

Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 157,90 лв. Съгласно Погасителния план, Кредитополучателят се е задължил да върне кредита в срок до 22.03.2019 г. на 10 равни месечни погасителни вноски, в размер на 95,79 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска е 25.06.2018 г., а падежът на последната погасителна вноска е 22.03.2019 г.

Срокът на договора бил изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно 22.03.2019 г. и не е обявяван за предсрочно изискуем.

Сочи, че съгласно т. 3.2. от договора за потребителски кредит, при забава на което и 3 да е парично задължение Кредитополучателят дължал законна лихва за забава върху неплатената главница за времето на забавата. На посоченото основание, на длъжника била начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва, за периода от 26.10.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда, която била в общ размер на 149,40 лева, като за периода 13.03.2020 г. – 14.07.2020 г. не била начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.

Посочват, че заявителят „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, бил регистриран в Системата за сигурно електронно връчване, поддържана от Държавна агенция „Електронно управление” и използва метод за връчване чрез квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща съгласно чл. 3, § 37 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. (Регламент (ЕС) № 910/2014). В тази връзка молят връчването на съдебни книжа, по смисъла на чл. 50, ал. 5, във връзка с чл. 38, ал. 2 от ГПК, да се осъществява на следния електронен адрес: https://edelivery.egov.bg.

Длъжникът не е заплатил дължимия паричен заем към дружеството.

Молят съда да постанови съдебен акт, по силата на който да признае за установено по отношение на ответника Г. ХР. ХР., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Стара Загора, кв. Казански, бл. 31, ет. 2, ап. 4, че същият дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД ЕИК 203670940 следните суми по договор за потребителски кредит №228098, сключен на 26.05.2018 г.: 660,74 лв. (шестстотин и шестдесет лева и 74 стотинки) - главница; 105,58 лв.(сто и пет лева и 58 стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 25.10.2018 г. до 22.03.2019 г. (падеж на последна погасителна вноска); 149,40 лв.(сто четиридесет и девет лева и 40 стотинки), представляващо обезщетение за забава за периода от 26.10.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда. За периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС; законната лихва за забава от датата на входиране на заявлението в районния съд до окончателното изплащане на задължението.