Решение № 421 от 24.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 421 гр. Пловдив, 24.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанаска Ан. Анастасова при участието на секретаря Диана Н. Дичева като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно наказателно дело № 20235330205374 по описа за 2023 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е

Наказателно постановление

/НП/

23-0438-000566/02.08.2023г. на Началник Сектор към ОДМВР-Пловдив, РУ 03 Пловдив, с което на С. М. Х., ЕГН **********, са наложени административни наказания - глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140 ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП, като на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 10 контролни точки.

По съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. Д. Н.-А., жалбоподателят Х., моли съда да отмени НП. Претендира разноските по делото.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. В депозирана до съда молба-становище, моли за потвърждаване на процесното НП. При евентуално уважаване на жалбата, прави възражение за намаляване на адвокатското възнаграждение до нормативно предвидения минимум.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14 -дневен срок за обжалване, 1 изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е основателна.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 07.02.2023г. срещу жалбоподателя Х. била образувана прокурорска преписка № 1626/2023г. по описа на РП-Пловдив за престъпление по чл.345 ал.1 от НК. Същата приключила с Постановление за прекратяване на наказателното производство от 02.05.2023г. на прокурор при РП-Пловдив, който прекратил наказателното производство поради липса на извършено престъпление и изпратил материалите по преписката на административнонаказващия орган с оглед преценка за реализиране на административнонаказателна отговорност на С. Х..

Въз основа на постановлението на РП-Пловдив бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия АД, бл. № 0539292/30.06.2023г. срещу жалбоподателя Х. за извършено от него нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДП за това, че на 07.02.2023г. около 15:30ч. в гр. Пловдив, ул. „Напредък“ № 2, в района на Сектор „Пътна полиция“ управлявал л. а. „Мерцедес С 560 4 Матик” с рама № *** без регистрационен номер и без МПС да е регистрирано по надлежния ред. Посочено е, че МПС било управлявано с поставени регистрационни табели с № ***, които били на друго МПС.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното НП със същата правна квалификация – за нарушение на чл.140 ал.1 ЗДП, като наказващият орган приел за установено, че на 07.02.2023г . в 15:30ч. в гр.

Пловдив, ул. „Напредък” № 2, в района на Сектор „Пътна полиция“, като водач на л. а. „Мерцедес С 560 4 Матик ” с рама № *** жалбоподателят Х. управлявал моторното превозно средство без регистрационен номер и без същото да е регистрирано по надлежния ред. Посочено е, че МПС било с поставени регистрационни табели с № ***, които били за друго МПС. С НП на Х. са наложени административни наказания - глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДП, на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП, като на основание Наредба № Із – 2539 на МВР са отнети общо 10 контролни точки.

Описаната фактическа обстановка се установява от събраната по делото доказателствена съвкупност, включително от гласните показания на свидетелите М. Р. М. – актосъставител и Н. Б. К.. Съдът кредитира показанията на актосъставителя, като отчита обстоятелството, че не е очевидец и описаното от него в акта е възприето от данните, посочени в прокурорската преписка.

Съдът кредитира и показанията на св. К. в онези части, в които потвърждава, че е очевидец на случая и е подписал акта в качеството си на свидетел по него, като намира, че в останалата им част показанията му са лишени от конкретност и не представляват източник на обективна информация с доказателствена стойност относно фактите и обстоятелствата, 2 относими към състава на изследваното нарушение, както и не се подкрепят от събрания и кредитиран по делото доказателствен материал.

Фактическата обстановка по случая се установява и от приложените към административната преписка и надлежно приобщени към доказателствения материал по делото писмени доказателства – АУАН Серия АД, бл. № 0539292/30.06.2023г., Постановление за прекратяване на наказателното производство от 02.05.2023г. на прокурор при РП-Пловдив, справка за нарушител/водач, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г., Заповед № 8121К-8883/02.09.2020г. на Министъра на вътрешните работи, Заповед № 317з-11675/31.12.2021г. на Директора на ОДМВР-Пловдив, Протокол № 1 и Протокол № 2 относно проведено обучение и изпит, писмо рег. № 10300024441/17.11.2023г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВРПловдив, писмо изх. № 575/20.11.2023г. на Mercedes-Benz AG, разрешение за временно движение на л. а. „Мерцедес“, модел „ГЛЦ 250 4 МАТИК“, приемопредавателен протокол от 23.08.2023г., фактура, писмо рег. № 10300026818/20.12.2023г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВРПловдив с приложения към него.

При така очертаната фактическа обстановка и след обстоен анализ на събрания по делото доказателствен материал, настоящата инстанция приема от правна страна, че вмененото на наказания С. Х. административно нарушение по смисъла на чл.140 ал.1 от ЗДП не се доказа по несъмнен и категоричен начин. Отделно от това, настоящият съдебен състав намира, че в хода на административното производство при ангажиране на административната отговорност на жалбоподателя и налагане на административно наказание са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до ограничаване и нарушаване на правото му на защита, които на самостоятелно основание водят до отмяна на обжалвания санкционен акт.

Съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН и НП са описание на фактическите признаци на нарушението и посочване на нарушените правни норми, а конкретно за НП - и на санкционната норма, въз основа на която се налага наказанието. Безспорно в теорията и в съдебната практика АУАН очертава предмета на доказване по делото – нарушението с неговите обективни и субективни признаци, връзката между инкриминираното деяние и дееца, надлежната правна квалификация.

От своя страна, НП е властническия правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който деецът бива санкциониран за извършеното административно нарушение. Неговата форма и съдържание, както и на АУАН, следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя изисква пълно съответствие между сочените в АУАН и НП факти, правната квалификация, под която те са подведени от контролните органи и 3 приложената санкционна норма. Следва да е налице и съответствие между предявените на дееца факти, надлежно описани в акта и тези, въз основа на които наказващият орган налага административното наказание с издаденото постановление. Противното води до съществено ограничаване правото на защита на санкционирано лице, доколкото то се поставя в невъзможност да разбере какви точно са правните рамки на нарушението, за което е санкционирано – тези, които следват от надлежно предявените факти или тези, които следват от приложените от наказващия орган правни норми.

Ограничаване и препятстване правото на защита на нарушителя представлява съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до отмяна на НП като незаконосъобразно.

Именно такъв е настоящият случай. Административното обвинение срещу жалбоподателя е за това, че е управлявал конкретно нерегистрирано МПС, на което били поставени регистрационни табели на друго МПС. При индивидуализиране на управляваното МПС, актосъставителят е описал в своя акт л. а. „Мерцедес С 560 4 Матик” с рама № *** и с поставени на него регистрационни табели с № ***, докато в НП е прието, че същото МПС е било с рама № *** и регистрационни табели с № ***. Допуснатото несъответствие между описаните в акта и постановлението рама на процесния лек автомобил и номера на поставените на него регистрационни табели, води до противоречиви твърдения в двата акта, което представлява порок, засягащ описание от обективна страна на обстоятелства, при които е извършено нарушението – в случая индивидуализиране на МПС, с което се твърди да е извършено деянието. Това от една страна е довело до въвеждане за пръв път с НП на нови факти, по които санкционираното лице не се е защитавало дотогава в процеса, а от друга страна го поставя в невъзможност да разбере по кои фактически параметри на деянието е обвинено и следва да организира своята защита. Описаното нарушение представлява неизпълнение на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН относно съдържанието на АУАН и НП, което е от категорията на съществените такива, тъй като ограничава правото на защита на наказаното лице и не може да бъде санирано във въззивното производство, което обосновава отмяна на НП като незаконосъобразно.

Наред с обсъденото несъответствие при описание на нарушението и обстоятелствата по неговото извършване, съдът намира, че нито приетите в акта фактически положения, нито тези, възприети от наказващия орган, се подкрепят безспорно и категорично от събрания по делото доказателствен материал, което води до извод за недоказаност на вмененото на жалбоподателя нарушение на чл.140 ал.1 ЗДП.

Посочената разпоредба сочи, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Както се посочи по-горе жалбоподателят е наказан затова, че управлявал конкретно нерегистрирано МПС, на което били 4 поставени регистрационни табели на друго МПС. Безспорно на процесните дата и място Х. е управлявал нерегистриран л. а. „Мерцедес С 560 4 Матик”, като се е придвижил до района на Сектор „Пътна полиция“ в гр. Пловдив.

Същевременно обаче от наличната по делото доказателствена съвкупност не се установяват останалите факти, залегнали в обвинителната теза на актосъставителя, както и тези, приетите за установени и доказани от наказващия орган, които са от значение за съставомерността на деянието и установяване на конкретните обстоятелства по неговото извършване.

Възприетите от актосъставителя за поставени на процесния лек автомобил регистрационни табели са описани в АУАН с № ***. Видно обаче от изисканите по делото справки от ОДМВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ транзитни регистрационни табели с № *** са издадени на 03.02.2023г. на лицето Филип Богданов Базеников, ЕГН ********** за л. а. „Сузуки СХ 4“ с номер на рама ***. По делото не се установява това МПС и лицето Базеников да имат връзка с обсъжданата деятелност на жалбоподателя Х. и не се споменават никъде в преписката, още повече, че от същите справки на ОДМВР-Пловдив се уточнява, че няма данни в системата на АИС-КАТРегистрация тези табели да са били предоставяни за друго МПС. Очевидно процесното МПС „Мерцедес С 560 4 Матик” не е било управлявано от наказаното лице с регистрационни табели, описани в акта. Липсват доказателства същото да е управлявано и с регистрационните табели, посочени в НП.

Що се отнася до изложените от жалбоподателя твърдения в показанията му, дадени по образуваната прокурорска преписка по описа на РП-Пловдив, че допуснал грешка и е взел регистрационните табели на л. а.

„Мерцедес“, модел „ГЛЦ 250 4 МАТИК“, то в хода на настоящото производство се установява, че за посоченото от него МПС е било издадено разрешение за временно движение, копие от което е приложено и приобщено като писмено доказателство към доказателствената съвкупност. Отбелязаните в него регистрационни табели обаче са с № ***, а не описаните в АУАН - № ***, нито тези в НП - № ***. В тази насока са освен представеното по делото разрешение, така и приложените към справката с рег.№ 10300026818/20.12.2023г. на ОДМВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ заявление за първоначална регистрация на л. а. „Мерцедес“, модел „ГЛЦ 250 4 МАТИК“, така и извлечение от база данни КАТ за първоначална регистрация и собственици на превозното средство.