Протокол № 4463 от 31.08.2021, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 5137/2021
- Вид
- Протокол № 4463
- Подписан
- 31.08.2021
- В сила
- 05.10.2021
- Състав
- Георги Росенов Гетов
Цитирани разпоредби
- чл. 132, т. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл.78а · Наказателен кодекс
- чл. 274 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 275 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 302 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 377, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.55 · Наказателно-процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 4463 гр. Пловдив , 26.08.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и шести август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова и прокурора Евгений Владимиров Милев (РП-Пловдив)
Сложи за разглеждане докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20215330205137 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:15 часа се явиха:
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА- ПЛОВДИВ – редовно призована, се представлява от прокурор Е.М..
ОБВИНЯЕМИЯТ С.К.Г. – редовно призован, не се явява.
Представлява се от упълномощения си защитник адв. С.С., която е редовно призована.
СЪДЪТ докладва постъпила справка за съдимост за обвиняемия Г..
ПРОКУРОР: Няма процесуална пречка да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Моля да дадете ход на делото. Неявяването на подзащитния ми е по уважителна причина. Същият е ***. Представям разпечатка от ***, от което това е видно. В телефонен разговор с него при въпроса ми дали държи да участва лично в съдебното заседание бях уверена, че той не държи на лично участие и желае делото да бъде разгледано в негово отсъствие.
Съдът, след съвещание и като съобрази становищата на страните, както и изричното изявление от страна на защитника, че обвиняемият Г., който е редовно призован, е съгласен делото да бъде гледано без неговото присъствие в съдебно заседание, намира, че не е налице пречка за даване ход на делото.
1
Така мотивиран,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдът разясни на обвиняемия, чрез неговия защитник правата му по чл.55 от НПК.
Съдът разясни на страните правата им по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОР: Нямам отводи и нови искания.
АДВ. С.: Нямам отводи и нови искания.
Съдът, след съвещание и предвид липсата на искания и отводи, намира, че следва да бъде даден ход на съдебното следствие.
Така мотивиран,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДОКЛАДВА се делото с доклад на председателя на състава с посочване на основанията за образуване на съдебното производство.
ПРЕДОСТАВИ се възможност на прокурора, ако желае, да изложи обстоятелствата, включени в обвинението.
ПРОКУРОР: Поддържам постановлението на РП – Пловдив. Нямам какво да добавя.
ПРОКУРОР: Нямам искания. Считам делото за изяснено от фактическа и правна страна.
АДВ. С.: Моля да се даде ход на съдебните прения.
СЪДЪТ, след съвещание и като взе предвид становищата на страните и липсата на нови искания, намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което след прочитане и приемане на приложените по делото писмени доказателства, доказателствени средства, както и заключенията по изготвените съдебномедицинска експертиза и комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, следва да се обяви за приключено съдебното следствие и да бъде даден ход на съдебните прения.
2
Така мотивиран,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРОЧИТА И ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства, писмени доказателствени средства, както и заключенията по изготвените съдебномедицинска експертиза по писмени данни и комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, приложени по досъдебното производство.
ОБЯВЯВА за приключено съдебното следствие.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОР: Считам, че престъплението, за което обвиняемият е подведен под наказателна отговорност, е доказано от обективна и субективна страна. Намирам, че са налице предпоставките на ал. 1 на чл.78а от НК и същият следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание глоба, ориентирано около минимума.
Моля да се произнесете в този смисъл.
АДВ. С.: Считам, че обвинението не е доказано по несъмнен начин. В постановлението на Районна прокуратура – Пловдив самото изпълнително деяние е описано по следния начин: „***“. Описаното изпълнително деяние в настоящия случай представяла едно от многото предположения по какъв начин са причинени уврежданията на пострадалата. Самото произшествие е станало на 03.08.2019 г., а съдебномедицинското удостоверение е издадено едва на 12.09.2019 г. или почти 40 дни след инцидента. Същото установява по писмени данни травматични увреждания, но не и механизма, по който те са причинени. Неясно защо самото досъдебно производство е започнало едва през месец ноември 2019 година, след като има данни по делото, че самата пострадала е била посетена от полицейски служители. Нещо повече, съдържанието на жалбата, която тя е подала чак през месец ноември 2019 година, е изключително противоречиво: „***“. Тя твърди, че в този момент е усетила силен удар в гърба, като дори твърди, че автобусът я е повлякъл, като е потеглил. Допълва, че е била завъртяна във въздуха. Същевременно няколко месеца по-късно в разпита си от 03.08.2019 г. пострадалата дава съвсем различна версия на събитията. Твърди, че известно време буквално се е борила с вратата. В пълно противоречие са показанията й относно това колко души са я придружили в болницата. Съдебномедицинската експертиза не е 3 категорична относно механизма на причинените увреждания и дава три различни варианта на това, като се казва, че или е паднала сама, или се е завъртяла, или е паднала при потеглянето на автобуса и е била завъртяна от него. Нито една от трите хипотези, описани в съдебномедицинската експертиза, не е посочена в постановлението на Районна прокуратура – Пловдив като механизъм на престъплението. Единственото категорично нещо, което приема съдебномедицинската експертиза, е, че при потеглянето на автобуса пътничката е паднала. Дали за това е отговорен шофьорът и неговите действия е въпрос на предположение. При наличието на всички тези противоречиви свидетелски показания на единствения очевидец на деянието и липсата на категоричност в съдебномедицинските експертизи, които са изготвени твърде много време след деянието по независещи от доверителя ми причини, считам, че извършването на деянието не е доказано по несъмнен начин.
Ако въпреки това приемете, че доверителят ми е виновен за извършване на деянието, то са налице всички предпоставки за налагане на административно наказание в неговия минимум, в това число и обстоятелството, че той е спрял, изпратил е кондукторката на автобуса да придружи пострадалата до болницата и в следващите дни е предприел действия по заинтересуваност за това какво е състоянието на пострадалата.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдът, след тайно съвещание и като съобрази становищата на страните, намира, че на основание чл. 302 от НПК следва да бъде възобновено съдебното следствие, като бъдат отменени съдебните определения, с които е даден ход на съдебните прения и е обявено за приключено съдебното следствие. Това се налага, тъй като в хода на съвещанието съдът намира, че при изготвяне на постановлението с предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание е допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение, което е довело до ограничаване на правото на обвиняемия да узнае фактическите рамки на обвинението, за което е предаден на съд. В случая твърди се с диспозитива на постановлението обвиняемият да е нарушил две правила за 4 движението по ЗДвП, включително и това по чл. 132, т. 3 от ЗДвП, а именно:
„При превозване на пътници водачът е длъжен да затваря вратите на автобуса, тролейбуса или трамвая преди потеглянето и да не ги отваря по време на движение“. Същевременно в обстоятелствената част на постановлението изпълнителното деяние, т.е. конкретното поведение на обвиняемия от фактическа страна, което прокурорът инкриминира, е описано със следните изречения: ***. При така направеното описание съдът намира, че има противоречие между двете изречения, което внася неяснота в това какво прокурорът приема, че се е сключило от обективна страна. В първото изречение се твърди, че обвиняемият е затворил вратата на автобуса и е потеглил в тази последователност. Във второто изречение обаче се посочва, че свидетелката М.-Ц. е затисната от вратата и докато все още е била затисната, автобусът е потеглил, което по необходимост налага извод, че автобусът първо е бил приведен в движение, а след това вратата е била затворена. Вероятно в първото изречение под „затворил вратата“ прокурорът е имал предвид, че водачът е изпълнил командата за затваряне на вратите на автобуса. Въпреки това при описанието не се твърди просто, че водачът е извършил такова действие, но и че е настъпил определен резултат – че вратата е затворена и след това автобусът е потеглил. Според съда този начин на описание на фактическата обстановка поражда неяснота във фактическите твърдения, която е годна да затрудни упражняването на правото на защита, а и изначално поставя неяснота в предмета на доказване по делото – каква е последователността на събитията и на действията на водача, за които има повдигнато обвинение. С други думи има противоречие и неяснота в това дали прокурорът твърди, че вратата на автобуса е била затворена и тогава той е потеглил или това се е случило в обратната последователност.
Изясняването на това обстоятелство има важно значение, за да може обвиняемият да участва адекватно в процеса и да е наясно какво точно се твърди да е извършил от фактическа страна.
В случая нарушението е съществено по смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, тъй като ограничава правото на обвиняемия да разбере какво се твърди, че е извършил, а същевременно то е отстранимо, което налага да бъде прекратено единствено съдебното производство, а делото да бъде върнато на досъдебната фаза. Следва да се отбележи, че съдът извършва единствено проверка за редовност на постановлението, а не за неговата обоснованост, 5 която е въпрос по същество и в тази връзка при настоящото произнасяне не е извършван анализ и преценка на доказателствата, а проверка дали са налице надлежни твърдения, срещу които обвиняемият да се защитава.
Доколкото съдът се произнася в открито съдебно заседание, то следва да се произнесе с определение.
Така мотивиран и на основание чл. 302 от НПК и чл. 377, ал. 1 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ съдебното определение, с което е даден ход на съдебните прения.
ОТМЕНЯ съдебното определение, с което е обявено за приключено съдебното следствие.
ВЪЗОБНОВЯВА съдебното следствие по делото.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по АНД № 5137/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХІ наказателен състав.
ВРЪЩА делото на Районна прокуратура – Пловдив за отстраняване на констатираното съществено процесуално нарушение.
Определението подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок от днес пред Окръжен съд – Пловдив по реда на глава ХХІІ от НПК.
Протоколът се изготви в съдебна зала.