Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 239 от 19.11.2025, Районен съд - Сандански

Съд
Районен съд - Сандански
Дело
Гражданско дело 1110/2023
Вид
Решение № 239
Подписан
19.11.2025
В сила
15.04.2026
Състав
Росица Георгиева Калугерова

Цитирани разпоредби

  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.83, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.50 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 239 гр. Сандански, 19.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Г. Калугерова при участието на секретаря Спаска Г. Трушева като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело № 20231250101110 по описа за 2023 година взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Ц. Г. Т. с ЕГН-**********, с адрес-гр.С., р-н”П.Х.”, № * срещу А. Ф. А. с адрес- гр.С., ул.”П.”, № *, с която е предявен иск за заплащане на сумата от 5000лева, съставляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди-болки и страдания, в резултат от ухапване на 19.04.2023г. от кучето, намиращо се под надзора на ответника, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане, с правно основание чл.50 от ЗЗД.

Към делото е присъединено и производството по гр.д.№ 1111/2023г. по описа на Районен съд-Сандански, образувано по искова молба на Л. И. М. с ЕГН-**********, с адресгр.С., ул.”П.”, № ***, срещу А. Ф. А. с адрес- гр.С., ул.”П.”, № *, с която е предявен иск за заплащане на сумата от 5000лева, съставляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди-болки и страдания, в резултат от ухапване на 19.04.2023г. от кучето, намиращо се под надзора на ответника, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане, с правно основание чл.50 от ЗЗД.

В исковите молби двете ищци сочат, че на 19.04.2023г. сутринта се разхождали като вървели по пътя от С. за с.Л. и минавайки покрай механа „Х.“ в гр.С. видели едно голямо куче без намордник, черно-бяло на цвят, с тегло около 70-80кг., изправено на крака повисоко от тях. Твърдят, че кучето се затичало към тях и нападнало първо Л. М. като я съборило на земята и я захапало за дясната ръка; че в този момента другата ищца, която е леля на Л. М., взела тънка пръчка опитвайки се да защити племенницата си и да изгони кучето, но кучето оставило едната ищца и нападнало нея, бутнало я на земята и я захапало за дясната ръка. Двете ищци твърдят, че в резултат на ухапването на кучето от ръцете им потекла кръв. Сочат, че от съседна къща дошла непозната жена, която ги транспортирала до Център за спешна медицинска помощ-С., където им била оказана помощ, като раните им били обработени, били превързани и били ваксинирани с противобясна ваксина. Двете ищци твърдят, че в резултат на нападението на кучето претърпели травматични увреждания, както 1 следва: от Ц. Т. –напречно разположена рана по външната повърхност на десния лакът с леко хлътнала, светлочервеникава повърхност и с размери 0,5см./1см., подобна рана, разположена на около 7-8см. под първата, с размери 0,3/1,2см., както и още две подобни рани на 4-5см. зад първата, отстоящи на по 2см. и с размери по около 0,3/1-1,3см.; от Л. М.напречно разположена рана по гърбната повърхност в долната трета на дясната предмишница с дължина 1,7см., втора подобна рана, разположена на 3см. успоредно и понадолу, с дължина 2,4см., трета рана с дължина 1см., разположена на 1см. успоредно под втората рана, и насрещна по дланната повърхност друга напречно разположена рана с дължина 1,3см. Ищцата Ц. Т. твърди, че освен травматичните увреждания тя изпитала и продължава да изпитва ужас и стрес от нападението на кучето; че се страхува да излиза сама навън; че често сънува как я напада кучето, обзема я паника, повишава се кръвното й налягане и става тревожна; че този случай се е отразил изключително негативно на здравето и ежедневните й навици и че това е наложило да посети и психолог, който да й окаже необходимата помощ. Ищцата Л. М. твърди, че освен травматичните увреждания тя изпитала и продължава да изпитва непрекъснат страх за здравето си; че е имала безсъние, липса на апетит, треперене на ръцете, често изпотяване и снижаване на концентрацията й, което е довело и до дискомфорт в ежедневието й, както и че това е наложило да посети и психолог, който да й окаже необходимата помощ. И двете ищци твърдят, че кучето което ги е нападнало е отглеждано и се е намирало под надзора на ответника, поради което твърдят, че той е длъжен да ги обезщети за вредите които са претърпели от нападението. Твърдят, че за случая са подали жалба в РУ на МВР гр.С., но нямат информация за движението по преписката. По изложените съображения ищците предявяват настоящите искове, в подкрепа на които представят писмени доказателства и сочат гласни такива.

Ответникът е депозирал отговор на исковите молби, в които оспорва предявените искове като неоснователни. Същият оспорва, че кучето, което е било под негов надзор, е нападнало ищците. Твърди, че към онзи момент кучето, което е било под негов надзор се е намирало в имота му в специална клетка, вързано със синджир. Твърди, че кучето никога не е напускало имота, не е напускало клетката без намордник и без водач. В тази връзка сочи, че на около 100 /стотина/ метра от неговия обект има друг търговски обект, чиито стопани имат няколко големи кучета, както и други съседи които също имат голямо куче. В подкрепа на становището си сочи гласни доказателства.

По делото са назначени съдебни медицински и съдебно психологични експертизи и са приети заключения на вещи лица.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Ответникът А. А. има куче, което отглежда до заведението си- механа „Х.”, находяща се на „Ч.К.” по пътя гр.С.-с.Л. (показанията на всички свидетели). Кучето е черно-бяло, не твърде голямо (показанията на всички свидетели). За кучето е направена клетка/къщичка, за която е вързано с железен синджир (показанията на всички свидетели). На 19.04.2023г. кучето на ответника обикаляло пред вратата на имота му (показанията на св. В.А.-съсед на ответника).

Докато била вкъщи свидетелката А. чула писъци и викове за помощ. След като излязла пред дома си, свидетелката видяла три жени на отсрещния тротоар-срещу входа на м.”Х.”, две от които били с рани от куче и кръв по ръцете. Свидетелката сочи, че от страх жените се били преместили след случая на отсрещния тротоар, както и че тя ги закарала с автомобила си до Спешна помощ.

От фиш за спешна медицинска помощ амб.№453, издаден на 19.04.2023г. от ФСМПгр.С., е, че Ц. Т. е постъпила за помощ в 09,40часа след ухапване от куче и е насочена към МБАЛ”Югозападна болница”. На същата била извършена първична хирургична обработка на раните - стерилна превръзка с йодасепт и като медикаментозно лечение е изписан антибиотик, а също са й били поставени профилактично противотетанусна и противобясна ваксини, като Ц. Т. отказала поставяване на хирургични шевове на раните (лист за преглед на пациент в спешното отделение на болницата с № 3586 /19.04.2023г. и съдебно2 медицицинската експертиза). При прегледа са установени следните рани: напречно разположена рана по външната повърхност на лакътя с леко хлътнала, светлочервеникава повърхност и с размери 0,5/1 см.; на около 7-8см. под първата-втора подобна рана, покрита с кафеникаво коричка и с размери 0,3/1,2см.; на 4-5см. зад първата- две подобни рани, отстоящи на по 2см. с кафеникава коричка и с размери по около 0,3/1 -1,3см. (лист за преглед на пациент в спешното отделение на болницата с № 3586 /19.04.2023г. и съдебномедицицинската експертиза). Ц. Т. е била освидетелствана от съдебен лекар, а именно д-р Я.З., на 27.04.2023 г., който е установил няколко рани на дясната ръка, а именно: напречно разположена рана по външната повърхност на лакътя с леко хлътнала, светлочервеникава повърхност и с размери 0,5/1 см.; на около 7-8см. под първата-втора подобна рана, покрита с кафеникаво коричка и с размери 0,3/1,2см.; на 4-5см. зад първата- две подобни рани, отстоящи на по 2см. с кафеникава коричка и с размери по около 0,3/1 -1,3см. (медицинско свидетелство за пред съда с № 75/2023). Съдебният лекар д-р З. е дал заключение, че установените травматичви увреждания могат да се получат по време и начин съобщени от освидетелстваната-ухапана от куче на 19.04.2023г.

Видно от заключението на вещото лице К. А. по приетата съдебно медицинска експертиза (което съдът кредитира като обективно и обосновано дадено) е, че установените травматични увреждания при Ц. Т. са й причинили временно разстройство на здравето, неопасни за живота; че тези увреждания добре отговарят по разположение, вид и давност да са причинени от ухапване от куче, както е посочено в исковата молба; че в първите дни след инцидента болките са били интензивни, особено при движение на дясната ръка и в областта на лакътната става, поради възпалителна реакция на тъканите и дълбочината на ухапванията; че в следващите дни болката постепенно е намалявала, като към момента на прегледа на 27.04.2023 г. пациентката все още е съобщавала за болка и чувствителност около десния лакът.

На 05.05.2023г. Ц. Т. посетила В.М.-магистър психолог, за консултация във връзка с нейното психологично състояние, като й е било издадено експертно становище-приложено по делото.

От заключението на вещото лице проф.И. А. по приетата съдебно психологична експертиза е видно че травматичното събитие с нападението от голямо куче на 19.04.2023 г. представлява силен и животозастрашаващ шок за Ц. Т., като в периода непосредствено след инцидента тя е изпитала остра стресова реакция, която се характеризира със следните симптоми: силен, интензивен страх и усещане за непосредствена заплаха за живота („До тук ми е бил животът!“); физически прояви на паника и нервно възбуждане - силно треперене, сърцебиене, настръхване и чувство за вцепенение; временна загуба на ориентация и амнезия по отношение на някои детайли от случилото се („Не знам как съм станала, не помня кой ме е вдигнал“); сериозни нарушения на съня - неспособност да заспи, страх да затвори очи и продължително безсъние; свръхчувствителност към шум и други дразнители. Видно от заключението на вещото лице А. е още, че с времето острата стресова реакция е преминала в хронично състояние с формиране на посттравматично стресово разстройство (ПТСР), като през последните две години Ц. Т. изпитва повтарящи се натрапчиви мисли и кошмари, свързани с кучетата и инцидента; силно избягване на ситуации, места и хора, асоциирани с кучета, дори когато няма непосредствена опасност; постоянна тревожност и хипервъзбудимост - лесна раздразнителност, силно сърцебиене, безсъние и повишена чувствителност към външни стимули; усещане за самота, страхове относно самостоятелния живот и бъдещето и соматични симптоми като слабост, изпотяване, настръхване и отпадналост. Вещото лице А. заключава, че нападението от куче на 19.04.2023 г. е причинило психична травма на Ц. Т.; че това травматично събитие е предизвикало у нея силен емоционален и физиологичен стрес, който в първите часове и дни след инцидента се е проявил като остра стресова реакция с типични симптоми: интензивен страх, паника, дезориентация, нарушения на съня и свръхчувствителност към дразнители; че с течение на времето тази остра реакция е преминала в хронично състояние, характерно за посттравматично стресово разстройство, което потвърждава наличието на значима психична 3 травма; че последвалото хронично състояние на посттравматично стресово разстройство и свързаните с него симптоми са довели до значима промяна в ежедневието и качеството на живот на Ц. Т. и тази промяна е белязана от затруднена адаптация и повишено напрежение; че при Ц. Т. се установяват силно изразени депресивни симптоми, включително чувства на отчаяние, понижено настроение и загуба на интерес към ежедневни дейности; налице е и повишена тревожност и нервно напрежение, които допълнително утежняват емоционалното й състояние и всички тези симптоми ограничават нейната социална активност и качеството й на живот.

От фиш за спешна медицинска помощ амб.№452, издаден на 19.04.2023г. от ФСМПгр.С., е, че Л. М. е постъпила за помощ в 09,40часа след ухапване от куче и е насочена към МБАЛ”Югозападна болница”. На същата била извършена първична хирургична обработка на раните - хирургични шевове, стерилна превръзка и като медикаментозно лечение е изписан антибиотик, а също са й били поставени профилактично противотетанусна и противобясна ваксини (лист за преглед на пациент в спешното отделение на болницата с № 3585 /19.04.2023г. и съдебно-медицицинската експертиза). При прегледа са установени следните рани: напречно разположена рана по гърбната повърхност в долната трета на дясната предмишница, с дължина 1,7см., покрита с тънка отпадаща кафеникава коричка със ширина 2мм.; зачервена кожна периферия около нея, на ширина около 4-5мм.; на Зсм. успоредно и по-надолу -втора подобна рана с дължина 2,4см.; на 1см. успоредно под втората-трета рана с дължина 1см. и насреща по дланната повърхност, напречно разположена подобна рана с дължина 1,3см. (лист за преглед на пациент в спешното отделение на болницата с № 3585 /19.04.2023г. и съдебно-медицицинската експертиза). Л.