Решение № 3060 от 17.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3060 гр. С., 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря Теодора Ст. Велчева като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА Гражданско дело № 20221110169865 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Г. А. Д. срещу „Сити Кеш“ ООД, с която са предявени искове по чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 11, ал. 1 от сключен между страните Договор за паричен заем № ******/26.09.2022г., предвиждаща заплащане на неустойка за непредоставено обезпечение, и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 145,41 лв., с равностойност 74,35 евро, представляваща недължимо платена и подлежаща на връщане сума по нищожната клауза.

В исковата молба ищецът твърди, че е сключил с ответника Договор за паричен заем № ******/26.09.2022г., по силата на който последният му е предоставил сумата от 500 лв., при уговорено погасяване на заема на 11 седмични погасителни вноски, без посочен размер на месечен лихвен процент. В чл. 5, ал. 1 от договора е предвидено обезпечаване на заема чрез поръчителство от физически лица, които да отговарят на определени условия, или банкова гаранция. Съгласно чл. 11, ал. 1 от договора в случай, че не предостави обезпечение по реда и условията на чл. 5, ал. 1, заемополучателят дължи неустойка в размер от 145,41 лв., платима разсрочено на вноски съобразно приет погасителен план. Ищецът поддържа, че тъй като не е обезпечил заема съгласно предвиденото в договора, му 1 е начислена така договорената неустойка. Навежда подробни съображения, че процесният договор, в частност клаузата на чл. 11, ал. 1 от същия, са нищожни. В тази връзка поддържа, че не е спазена предвидената от закона форма на договора поради нарушение изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Поддържа също нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради непосочване на реалния размер на ГПР и липса на ясна методика за определянето му, което съгласно чл. 22 ЗПК влече недействителност на договора. Твърди също, че договорената неустойка по естеството си представлява разход, отговарящ на критериите по § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, като с уговарянето й под формата на обезщетение за неизпълнение се заобикаля изискването по чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като с включването й в ГПР същият надхвърля законово допустимия размер. Твърди също и заобикаляне разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Навежда нищожност на оспорената клауза и поради накърняване на добрите нрави, като твърди, че в нарушение на изискванията за справедливост и добросъвестност в отношенията неустойката е уговорена извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция. Отделно от горното, твърди нищожност на договора поради неспазване изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, позовавайки се на неяснота относно дължимата за срока на кредита възнаградителна лихва и съотнасянето й с главницата, както и счита, че същата е в размер, надвишаващ трикратния размер на законната лихва, противоречащ на добрите нрави. Намира за неспазени и условията по чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. С тези доводи ищецът обосновава правния си интерес от търсената искова защита. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който признава предявените установителни искове. Посочва обаче, че ищецът не му е заплащал неустойка по процесния договор, поради което намира за неоснователна осъдителната му претенция, както и счита, че доколкото не е търсил плащане на неустоечното вземане, не е дал повод за завеждане на исковете и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК не следва да му бъдат възлагани в тежест разноски по делото.

Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, формира следните изводи от фактическа и правна страна:

За успешното провеждане на предявените от ищеца искове в негова тежест е да докаже наличието на сключен между страните договор със соченото в исковата молба съдържание, и пороците, които твърди да влекат нищожност на оспорената клауза от същия, както и извършено плащане на исковата сума в 2 погашение на произтичащо от тази клауза задължение за неустойка за непредоставено обезпечение.

Макар и непредставен като доказателство по делото, доколкото не е спорно, съдът приема, че страните са обвързани от твърдяното от ищеца правоотношение по Договор за паричен заем № ******/26.09.2022г., с предмет предоставяне от ответното дружество на заемни средства в размер от 500 лв., срещу поето от заемополучателя задължение за връщане на заема на 11 седмични погасителни вноски. Също като безспорно съдът приема и наличието на клауза от договора, предвиждаща изискване за обезпечаване на заема чрез поръчителство от физически лица, които да отговарят на определени условия, или банкова гаранция, чието неизпълнение е скрепено с неустойка в размер от 145,41 лв., платима разсрочено ведно с погасителните вноски.

От страна на ответника е направено признание за нищожността на неустоечната клауза от процесния договор, за която съдът намира, преценявайки безспорното й съдържание, че действително не поражда валидно действие.

Уговорената с тази клауза неустойка за непредоставено обезпечение санкционира неизпълнение не на главното задължение на заемополучателя по договора – да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, а на задължението в определен срок от получаване на заемната сума да предостави обезпечение за кредитора, от което пряко не произтичат вреди. Тази неустойка се дължи независимо от допусната забава в плащането на главното задължение, наред с главницата и уговорената възнаградителна лихва на падежните дати на погасителните вноски. При съобразяване на основанието за дължимост на неустойката съдът намира, че същата излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага без насрещна престация от негова страна и без да е извършил допълнителни разходи по заема или да е претърпял подлежащи на репариране вреди. Това позволява на кредитора да се обогати неоснователно за сметка на длъжника и нарушава принципа на справедливост. Такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на заемодателя за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията му. Несъмнено целта на регламентираната по този начин неустойка не съответства на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т.е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта й нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. В този смисъл са и задължителните разяснения в Тълкувателно решение № 1/2009 г.

3 по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3. Отделно от това, съгласно императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. С начисляването на неустойка на предвиденото в процесния договор основание посочената законова забрана се заобикаля, тъй като тази неустойка реално се кумулира с дължимото обезщетение при забава в плащането на главното задължение, което води до заплащане на обезщетение за забава в размер, по-висок от допустимия от закона размер, съизмерим със законната лихва.

По изложените съображения съдът намира за доказани основанията по чл.

26, ал. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД за нищожност на оспорената клауза, без да обсъжда основанията за нищожност на клаузата като съставляваща част от изцяло нищожен договор поради нарушение на императивни норми на ЗПК относно формата и съдържанието му, доколкото клаузите, относими за преценката на тези основания, не биха могли да се установят при липсата на представен по делото самия договор.

Съгласно заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено, ищецът е извършил плащания по процесния договор в общ размер от 671 лв., с които са погасени задълженията за главница в размер от 500 лв., за начислена възнаградителна лихва в размер от 25,59 лв. и за неустойка в размер от 145,41 лв.

При тези данни и предвид извода за нищожност на неустоечната клауза се явява изпълнен фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД като в полза на ищеца е възникнало вземане за връщане на платената въз основа на тази клауза сума от 145,41 лв., с равностойност 74,35 евро, поради начална липса на основание за имущественото разместване в патримониумите на страните.

С оглед изложеното исковите претенции следва да се уважат, а като последица от уважаването на осъдителния иск на ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата от 145,41 лв. считано от датата на подаване на исковата молба – 22.12.2022г. до окончателното плащане.

Съобразно изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има ищецът, който своевременно е заявил искане за присъждането им и доказва сторени такива за държавна такса в размер от 100 лв. и за депозит за възнаграждение на вещото лице в размер от 260 лв. или общо 360 лв., с равностойност 184,07 евро, които следва да му се присъдят. Противно на доводите на ответника, няма основание за освобождаването му от отговорност за разноски в 4 приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, доколкото освен, че не признава осъдителната претенция, е дал повод за завеждане на иска, отнасяйки извършени от ищеца плащания в погашение на спорното вземане за неустойка.

На основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. в полза на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, предоставило на ищеца безплатно процесуално представителство съгласно уговорка в този смисъл в представения договор за правна защита и съдействие, следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение. Същото съдът определя в размер от 120 евро с вкл. ДДС, като отчита липсата на фактическа и правна сложност на делото, по което е проведено само едно открито съдебно заседание като освен писмени, други доказателства не са събрани, както и факта, че по данни от служебна справка в ЕИСС се установява ищецът да е завел няколко отделни дела със сходен предмет, предполагащи еднотипно организирана защита, съобразявайки в тази връзка постановките на Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г., съгласно което решаващият състав не е обвързан от минималните прагове на адвокатските възнаграждения, приети от съсловната организация на адвокатите.

По горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове на Г. А. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С., бул. „**************“ № 40, ет. 4, срещу „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „**************“ № 115 Е, ет. 5, че клаузата на чл. 11, ал. 1 от сключен между страните Договор за паричен заем № ******/26.09.2022г., предвиждаща заплащане на неустойка за непредоставено обезпечение, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „**************“ № 115 Е, ет. 5, да заплати на Г. А. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С., бул. „**************“ № 40, ет. 4, по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 74,35 евро (левова равностойност 145,41 лв.), представляваща недължимо платена и подлежаща на връщане неустойка за непредоставено обезпечение съгласно клаузата на чл. 11, ал. 1 от сключен между страните Договор за паричен заем № ******/26.09.2022г.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „**************“ № 115 Е, ет. 5, да заплати на Г. А. Д., 5

ЕГН **********, с адрес: гр. С., бул. „**************“ № 40, ет. 4, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 184,07 евро – деловодни разноски.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „**************“ № 115 Е, ет. 5, да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ под № **********, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв., сумата от 120 евро – възнаграждение за предоставено на ищеца Г. А. Д. безплатно процесуално представителство.