Решение № 37 от 11.02.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Варна, 10.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вилиян Г. Петров

Членове:

Георги Йовчев

Николина П. Дамянова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20213001000598 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по жалба на „Дженерали Застраховане“ АД – гр. София , подадена чрез ю. к.

Х.Х., срещу решение № 260119/14.06.2021г., постановено по т. д. № 547/2020г. по описа на Варненски окръжен съд, с което въззивникът е осъден да заплати на ИВ. Н. Р., действащ със съгласието на майка си ИВ. М. С. , и на Д. Й. СТ. , действащ със съгласието на майка си Й. М. С. (до 14.01.2022г., когато е навършил пълнолетие), сумата от по 50 000лв. за всеки от тях, по частични искове от сума в общ размер от 80 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от загубата на М. С. Д., починал на 06.06.2019г., в резултат на пътно - транспортно произшествие, настъпило по вина на И. А. И.ов, управлявал л.а. „Митцубиши Паджеро“ с рег. № РК 0041 ВА, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, ведно със законната лихва, считано от 07.06.2019г., до окончателното изплащане, на основание чл.

432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Поддържайки доводи за неправилност на решението въззивникът 1 моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени. Оплакванията са за неправилност на изводите на първоинстанционния съд за доказана активна материалноправна легитимация на ищците, респ. за доказана изключителност в емоционалната връзка между ищците и техния починал дядо М. С. Д.. В евентуалност, се твърди, че размерите на обезщетенията не са съобразени с лимита по § 96, ал. 1 от Кодекса за застраховането и са необосновано завишени, с което е нарушен чл.

52 ЗЗД.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирани лица, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването и е процесуално допустима.

Процесуалният представител на въззиваемите ИВ. Н. Р. и на Д. Й.

СТ. представя отговор, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата, с подробно изложени доводи и съображения. Искането е за потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:

Варненският окръжен съд е бил сезиран с обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 от ЗЗД, предявени от ИВ. Н. Р., действащ със съгласието на майка си ИВ. М. С. , и на Д. Й. СТ. , действащ със съгласието на майка си Й. М. С. срещу „Дженерали Застраховане“ АД – гр. София, за присъждане на обезщетения по 50 000лв. за всеки от тях, по частични искове от сума в общ размер от 80 000лв., претендирани като обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта на М. С. Д., починал на 06.06.2019г., в резултат на ПТП, настъпило на 06.06.2019г. по вина на водача И. А. И.ов, управлявал л.а. „Митцубиши Паджеро“ с рег. № РК 0041 ВА, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, ведно със законната лихва, считано от 07.06.2019г., до окончателното изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Страните не спорят и се установява по безспорен начин от събраните доказателства наличието на следните елементи от правопораждащия фактическия състав за основателността на пряк иск на увредено лице срещу 2 застраховател, по чл. 432, ал. 1 КЗ, за обезщетяване на причинените от застрахованото лице вреди от деликт, а именно: валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ ГО на автомобилистите” , сключено с ответното дружество за увреждащия лек автомобил л.а. „Митцубиши Паджеро“ с рег. № РК 0041 ВА; настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора – ПТП от 06.06.2019г., в резултат на което е настъпила смъртта на М. С. Д..

Въпросите относно извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на водача на застрахования увреждащ автомобил, за причиняване на смърт, по непредпазливост, са разрешени със задължителна за гражданския съд сила, съгласно чл. 300 ГПК във вр. чл. 413, ал. 2 и ал. 3 НПК, с присъда № 153/15.12.2020г. по НОХД 346/2020г. по описа на ОС– Ямбол, влязла в сила на 31.12.2020г.

Спорните въпроси, за разрешаване на които е сезиран въззивният съд, са свързани с материалноправната легитимация на ищците и за размерите на обезщетенията, като се твърди неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД и несъобразяване с лимитите по § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр.

101 от 2018 г.).

Преценката по първия от спорните пред настоящата съдебна инстанция въпроси относно материалноправната легитимация на ищците е обусловена от разрешенията, дадени от ОСГНТК на ВКС по тълк. д. №1/2016 г. С решението на общото събрание на трите колегии на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

Съгласно мотивите на тълкувателното решение, обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата по делото може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка 3 с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни ( като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Отчетено е, че според традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг, а връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Ето защо, когато съдът установи, че поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между тях е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС- че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.

От съвкупната преценка на събраните доказателства за релевантните по спорния въпрос факти и обстоятелства, се установява, че ищецът ИВ. Н. Р. е отглеждан от дядо си и баба си по майчина линия още от бебе / на една година/, тъй като родителите му са заминали да работят в чужбина. Баща му Н. Р. П. е починал на 26.06.2015г. при ПТП на територията на Република Гърция, когато момчето е било на единадесет години. Родителите на ищеца Д.

Й. СТ. са съжителствали без брак и са се разделили още докато детето е било на няколко месеца. Майката на Д. е останала да живее с него при своите баща и майка. До смъртта на дядото по майчина линия ищците са живели заедно с него, в едно домакинство. Всички членове на семейството са били силно привързани към дядото, той ги е издържал финансово и ги е подкрепял морално. Двамата внуци са наричали дядо си „татко“.

Показанията на разпитаните свидетели са категорични и непротиворечиви и по отношение състоянието на ищците след смъртта на М.

С. Д.– техен дядо по майчина линия. Всеки от тях е приел много тежко 4 смъртта на дядо си, който е бил като техен бащо в житейски и емоционален аспект, тъй като между Д. и неговия баща не са поддържани никакви контакти, бащата на И. е починал през 2015г., а преди смъртта си е работил в чужбина. Ищците са се затворили в себе си, променили са начина си на общуване с околните; след смъртта на „главата“ на семейството то се е разпръснало, настъпила е коренна промяна в създадените здравите и продължителни семейни връзки и традиции.

Със загубата на дядо си по майчина линия, ищците са се лишили от моралната и емоционална подкрепа на единствения човек, който от тяхната много ранна детска възраст е замествал фигурата на бащата в тяхното отглеждане и възпитание. Установява се сериозно емоционално въздействие на трагичната загуба върху тях, вкл. претърпяна коренна промяна в поведението и общуването им с околните, като проекция на преживените негативни емоции.

По тези съображения съдът намира, че ищците са претърпели и ще продължават да търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата на единствения човек, които възприемат като баща, и е справедливо да бъдат обезщетени по реда на чл. 52 ЗЗД.

По спорния въпрос за размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД.

Въззивният съд напълно споделя изложените мотиви от ОС – Варна относно констатирано противоречие между европейското право и националното право, в частност разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.) предвиждаща по - малка сума от посочените в чл.1, параграф 2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива 2009/1ОЗ/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. относно застраховката "Гражданска отговорност", чиито чл. 9, ал. 1 предвижда, следните минимални суми: в случай на телесно увреждане — минимална застрахователна сума 1 000 000 EUR за пострадал или 5 000 000 EUR за събитие, независимо от броя на пострадалите; в случай на имуществени вреди-1 000 000 EUR за застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите.

Визираните в чл. 9 ал. 1 от Директива 2009/103/ЕО на ЕП и Съвета на ЕС суми са размери на задължителни за страните членки минимални застрахователни суми, с изплащане в рамките на които, съобразно 5 действително търпимите увреди, да бъдат задължени застрахователите при настъпване на застрахователно събитие / събития и съобразно броя на пострадалите. Въвеждане на предел на застрахователна сума в националния закон, която е под уредения минимален размер на застрахователна сума в Директива 2009/103/ЕО – част от правото на ЕС, означава по същество ревизиране на минималния размер на отговорност на застрахователите, съобразно общностното право, тъй като при настъпване на застрахователното събитие не би бил преценим действителен обхват на търпимите вреди в случаите, в които надхвърлят сумата от 5 000 лева, в разрив с принципа за справедливо обезщетяване на пострадалите, в съответствие с който са определените с Директивата лимити. Именно в този смисъл е и постановеното Решение на СЕС от 24.10.2013 г. по дело С-277/12, макар по тълкуване на разпоредби - чл. 3, § 1 от Директива 72/166 и чл. 1, § 1 и 2 от Втора директива 84/5, последващо възпроизведени в кодифицираната Директива 2009/103/ ЕО: „Не се допуска национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка „ Гражданска отговорност „ при използване на МПС покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила при ПТП, само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в чл.1, § 2 от Втора директива 84/5 , на която съответства понастоящем чл. 9, ал. 1 от Директива

2009/103/ЕО. Съобразно разпоредбата на чл.633 от ГПК, решенията по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища и учреждения в Република България.

Разпечатката съдържа 34 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/63a5369c-eb19-4fb7-9ab4-6fe0a571dd17