Решение № 993 от 17.07.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 993 гр. София, 17.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20251000500283 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

С решение № 102/16.07.2024г, постановено по гр.д.№ 77/2023г по описа на ОСБлагоевград, е осъдено „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407 да заплати на Р. Г. К., с ЕГН **********, със съдебен адрес: чрез адв.Г. Д., сумата от 25 000,00 /двадесет и пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на причинени увреждания – счупване на преден пръст на десен крак, в резултат на ПТП от 17.03.2021г. в гр.Разлог, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на иска – 24.04.2023г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен като неоснователен искът за неимуществени вреди над горния уважен размер до поискания от 100 000 /сто хиляди/ лева, както и за мораторна лихва от датата на деликта 17.03.2021г. до подаване на иска. Осъдено е „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407 да заплати на Р. Г. К., с ЕГН **********, сумата от 9 409,25 /девет хиляди четиристотин и девет лева и двадесет и пет стотинки/ лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, от които: сумата от 6 696,97 /шест хиляди шестстотин деветдесет и шест лева и деветдесет и седем стотинки/ лв., пропусната полза от получаване на пълен размер на трудово възнаграждение за периода 18.03.2021г. – до 20.05.2021г. и сумата от 2712,28 лв., като претърпени загуби за разходи за лекарства, лечения и медицински консумативи, които имуществени вреди са причинени в резултат на ПТП от 17.03.2021г. в гр.Разлог, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на иска – 24.04.2023г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен искът за имуществени вреди над горния уважен размер до поискания от 13 248,39 /тринадесет хиляди двеста четиридесет и осем лева и тридесет и девет стотинки/лева като неоснователен, както и за мораторна лихва от датата на деликта 17.03.2021г. до подаване на иска.

Осъдено е „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407 да заплати на адв.Г.

Д., сумата от 2789,22/две хиляди седемстотин осемдесет и девет лева и двадесет и две стотинки/ лв. адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете за осъществена защита на ищеца по чл.38, ал.1,т.3 ЗА.

1

Осъдено е „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407 да заплати на Р. Г.

К., с ЕГН **********, сумата от 1963,08 /хиляда деветстотин шестдесет и три лева и осем стотинки/ лв., представляваща направените от ищеца разноски, съобразно с уважената част от исковете.

Осъдена е Р. Г. К., с ЕГН **********, със съдебен адрес: чрез адв.Г. Д., да заплати на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407 сумата от 1072,09 /хиляда седемдесет и два лева и девет стотинки/ лв., направени от ответника разноски, съобразно с отхвърлената част от исковете.

С определение № 578/13.11.2024г е оставена без уважение молба по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от Р. Г. К., чрез адв.Г.Д., в частта му, с която е отхвърлена исковата претенция за неимуществени вреди за сумата над присъдените 25 000лв до предявения размер от 100 000лв., в частта му, с която е отхвърлена исковата претенция за обезщетение за имуществени вреди над присъдената сума в размер на 9 409.25лв. до сумата от 12 836.95лв., ведно със законната лихва, с доводи, че е неправилно.

Възразява срещу приетото, че не е доказано осъществено рехабилитационно лечение-водни процедури в басейн, негативни отражения върху психическото й състояние, неблагоприятни прогнози за лечението й, трайните последици за здравето й, промяната в начина й на живот и неотчетената обществено-икономическа обстановка в страната. Позовава се на заключението на съдебно-медицинската експертиза за установяване на претърпените увреждания и болки и страдания. Относно претендираните имуществени вреди сочи, че неправилно не са приети за доказани същите с представените документи за осъществено лечение. Възразява срещу началния момент, от който е прието, че се дължи лихва за забава върху обезщетението, като се позовава на чл.429, ал.3, изр.2 КЗ, че застрахователят дължи лихвите за забава от датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице.

Поддържа, че е неправилно решението в частта му, с която е отхвърлена исковата претенция за възстановяване на разхода на стойност 1 000лв. за имуществени вреди, формирани от заплатеното възнаграждение за адвокат за изготвяне и предявяване на претенцията пред застрахователя, както и поддържа, че не са присъдени разноски по смисъла на чл.7, ал.9 от Наредба №1/9.07.2024г за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно представения списък по реда на чл.80 ГПК и не е съобразено, че са били проведени четири заседания по делото.

Претендира да се отмени решението в обжалваната му част и да се уважат исковите претенции за претендирания размер.

В писмената защита на процесуалния представител на въззивницата се поддържат доводите, изложени във въззивната жалба.

Ответната страна-„ДЗИ Общо застраховане” ЕАД, представлявана от юрисконсулт Р.К., е оспорила въззивната жалба. Излага доводи, че обезщетението за неимуществени вреди е определено в справедлив размер, че е неоснователно искането за присъждане на лихви от датата на деликта и за присъждане на сумата от 1072лв. Претендира да се остави без уважение въззивната жалба, да се потвърди обжалваното решение и да се присъдят направените по делото разноски.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

Ишцата по делото-Р. Г. К. е посочила в исков ата молба, че на 17.03.2021г в гр.Разлог, около 17.10ч, в района на паркинг за платено паркиране на ул. “Екзарх Йосиф”, е претърпяла ПТП, като е била блъсната от лек автомобил „Шкода”, модел „Румстър”, с рег. № ***, 2 вследствие на което й била причинена средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура /счупване/ на основата на първи пръст на десния крак и други травми, което е довело до трайно затруднение на движението на крайника. Била транспортинрана в МБАЛ –Разлог, където й била поставена инжекция за обезболяване и ваксина против тетанус. Установени били травматичен оток в областта на дясното стъпало, контрактура в областта на първа метатарзално-фалангеална става на дясното стъпало, разкъсно-контузна рана в областта на лявото коляно. След рентгеноложко изследване било установено, че е необходимо лечение, чрез гипсова имобилация на долния десен крайник до коляното, която й била поставена.

През следващите няколко дни посещавала ортопед в МБАЛ-Разлог, тъй като изпитвала силни болки. Установено било възпаление на меките тъкани, поради което й били изписани антибиотици. След около 35 дни била свалена гипсовата имобилация, но няколко месеца след инцидента, пострадалата се придвижвала с особени затруднения и с помощни средства. Били й предписани медикаменти против съсиреци и тромбове, обезболяващи, за възстановяване на кръвоносни съдове и париферната нервна система, антистресови такива, част от които продължавала да ползва.

В първите месеци след получаване на травмата била на легло, изпитвала силни физически болки и страдания, стрес, паник-атаки. Не излизала от дома си, само до лекар, била обгрижвана от роднини и близки. Изпитвала болка на травмираните участъци при допир с топла и студена вода, което затруднявало личната й хигиена. Не е могла да осъществява трудовите си задължения, но била принудена да работи дистанционно, тъй като заемала ръководна длъжност. Осъществявала рехабилитационно лечение. Лечението се провеждало по време на епидемична обстановка-Covid 19, което довело до допълнителна утежненост.

В края на м. май 2019 й били предписани и изпълнени рехабилитационни интервенции в МБАЛ-Разлог, които били извършени и през м. август същата година.

Понеже кракът й не бил напълно възстановен, била принудена да посещава периодично такива.

Била затруднена да полага грижи за двете си деца, които отглеждала сама.

Не е настъпило пълно възстановяване, тъй като не можела да свива палецът на десния си крак. Продължавала да изпитва болки в областта на ходилото, които се засилвали след известно придвижване или стоеж в изправено положение, болки при клякане и свиване в областта на кръста. Походката й след инцидента била трайно нарушена. Заради болки при ходене и стоеж в изправено положение, ходела често прегърбена, имала болки в областта на кръста и гръбначния стълб, поради което ползвала обезболяващи медикаменти. Не било възможно да поддържа здравословен начин на живот, какъвто водела до момента на ПТП, да спортува, да се разхожда ежедневно, не можела да използва официални обувки, което й пречело да спазва етикет на обекло за професията й на прокурор. Изпитвала страх от автомобили при пресичане на уличните платна. Била затруднена да отгледа третото си дете.

Ползвала отпуск по болест, поради което са й причинени пропуснати ползи, изразяващи се в разликата между полученото от НОИ обезщетение за болнични и сумата за трудово възнаграждение, което би получила при осъществяване на трудовата си дейност.

Сумата, която е получила от НОИ, е в размер на 5 529.03лв. за двата месеца, в които била в болничен, а тази, която е щяла да получи при обичайното изпълнение на служебните си задължения, е в размер на 11 226лв., поради което не е получила разликата от 6 696.97лв.

Заплатила е 1000лв. на адвокат за разглеждане на документите, изготвяне и предявяване на претенцията пред застрахователя. За медикаменти /лекарства и други медицински продукти/ е заплатила сума в размер на 1 608.07лв. За периода на проведените в профилакториум „Терма Вита” в Огняново медицински процедури в периода 1218.03.2023г е заплатила сумата от 1038.60лв., които суми са претърпени имуществени вреди в общ размер от 10 354.43лв.

Било е образувано НАХД № 991/2022г по описа на РС-Благоевград, което е било прекратено с определение от 4.10.2022г, било е издадено Наказателно постановление № 220331-000997, с което на водача е било наложено наказание по чл.179, ал.2 ЗДвП и чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП.

3

Процесният автомобил, с който е осъществено ПТП, е бил управляван от Г. Ч., като към момента на ПТП е била налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с ответното дружество- „ДЗИ Общо застраховане” ЕАД.

Претендирала е да бъде осъдено застрахователното дружество да й заплати сумата от 80 354.43лв. главница, от които 70 000лв. за обезщетение за неимуществени вреди / изменена на 55 000лв, сумата от 10 354.43лв. /изменена 10 678.83лв./ обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП, ведно със законната лихва от датата на ПТП17.03.2021г до датата на завеждане на исковата молба.

В съдебно заседание на 17.06.2024г., на основание чл.214, ал.1 ГПК по искане на ищеца - е допуснато изменение на размера на иска за имуществени вреди , като същият е увеличен от сумата от 55 000 /петдесет и пет хиляди/ лв. на 100 000 /сто хиляди/ лв., както и е допуснато изменение на размера на иска за имуществени вреди и такива се претендират за сумата от 13 248,39 лв. , ведно с мораторната лихва върху горните суми, считано от датата на увреждането – 17.03.2021г. до исковата молба и ведно със законната лихва от подаване на иска до изплащането.

Ответникът-„ДЗИ-Общо застаховане” ЕАД, чрез юрисконсулт Р.К., е оспорил исковите претенции с доводи, че са неоснователни. Заявил е, че не оспорва начиличието на застрахователно отношение на водача на лек автомобил „Шкода”, модел „Румстър”, с рег. № ***. Възразил е срещу твърденията за наличието на противоправно поведение на водача на лекия автомобил, начилието на пряка причинно-следствена връзка между действията на застрахования и настъпилия резултат. Посочил е, че няма доказателства, установяващи механизма на ПТП. Оспорил е вида и характера на описаните в исковата молба телесни увреждания и възникването им от ПТП, както и наличието на дълбоко емоционално разстройство и силен психологически стрес. При евентуалност е ангажирал становище, че размерите на претенциите са завишени и е навел възражение за съпричиняване от страна на пострадалата.