Решение № 3350 от 17.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3350 гр. Пловдив, 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20235330104554 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът В. Г. Т. от гр. П. моли съдът да постанови решение при условията на признание на иска, с което да прогласи нищожността на клаузата за заплащане на неустойка в размер на 121, 54 лева на чл.8 от сключения между нея и ответника в гр. П. Договор за паричен заем № ********/******** г. към искане № *********, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски – включително и съдът да присъди на пълномощника й адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв.

Ответникът “Сити Кеш” ООД – гр. София признава иска и моли съдът да постанови решение при условията на признание на иска, с което да го уважи, по изложените в отговора на исковата молба съображения. Претендира разноски, като счита, че са налице предпоставките на чл.78, ал.2 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното от пълномощника на ищцата адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

1

Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че действително между тях в гр. П. е бил сключен Договор за паричен заем № ******/********** г. към искане № ***********, с който ответното дружество е отпуснало на ищцата заем в размер на 200 лева, платими на 29 седмични вноски, считано от ********** г. – като в чл.8 от Договора страните са уговорили, че ако ищцата не предостави на ответника уговореното между тях в чл.6 от Договора обезпечение в тридневен срок от сключването на Договора, или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в Договора, тя дължи на ответника неустойка в размер на 121, 54 лева, с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Приложение 1 към Договора.

Предвид направеното от ответника признание на иска - което не попада сред хипотезите на чл.237, ал.3 от ГПК, и с оглед разпоредбата на чл.237, ал.2 от ГПК, съдът намира, че искът се явяват доказан по основание и следва да се уважи.

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищцата направените разноски за производството по делото в размер на 50 лева – платена ДТ, а на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв. следва да заплати на пълномощника на ищцата – адв. С. Н., адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева – като, независимо, че ответникът е признал иска, доколкото е включил в Договора посочената нищожна клауза, с това ответното дружество е дало повод за завеждане на иска, поради което и е неоснователно искането му за присъждане на разноски при условията на чл.78, ал.2 от ГПК в негова полза.

С оглед фактическата и правна сложност на спора, цената на иска и обстоятелството, че адвокатското възнаграждение по чл.38 от ЗАдв. е в минималния размер по Наредба № 1 на ВАдв.С, съдът намира, че направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от пълномощника на ищцата и определено от съда, е неоснователно и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата за заплащане на неустойка в размер на 121, 54 лева на чл.8 от сключения между В. Г. Т. , ЕГН **********, от гр. П., ул. „**********” № ***, вх.***, ет.**, със съдебен адрес: гр. П., ул. “**********” № ***- ******, адв. С. Н., И „Сити Кеш” ООД, Е И К 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.

„**********” № **, ет.**, представлявано от *********** Н. П. П., в гр. П., Договор за паричен заем № *********/********** г. към искане № **********, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

2

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление И Законен представител, ДА ЗАПЛАТИ НА В. Г. Т., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 50 лева.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление И Законен представител, ДА ЗАПЛАТИ НА Адвокат С. К. Н., със служебен адрес: гр. П., ул.

“***********" № *** - ******, адвокатско възнаграждение В РАЗМЕР НА 400 лева на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение за прекомерност на присъденото на пълномощника на ищцата адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________

3