Решение № 169 от 11.05.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. София, 09.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мина Топузова

Членове:

Христина Михова

Татяна Грозданова при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова в присъствието на прокурора Б. Г. Д. като разгледа докладваното от Татяна Грозданова Касационно наказателно дело от общ характер № 20228002200923 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 346, т. 1 НПК.

Образувано е по касационните жалби на защитниците на подс. К. П. Й. срещу решение № 138/27.09.2022 година по в.н.о.х.д. № 126/2022 година на Варненския апелативен съд, в които се излагат съображения за наличие на всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК.

В жалбата на първия защитник - адв. И, касационното основание по чл.

348, ал. 1, т. 2 НПК се обосновава с нарушение на реда, по който окръжният съд е пристъпил към разглеждане на делото при съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 1 НПК; липса на мотиви по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК в първоинстанционния съдебен акт, тъй като версията на подсъдимия за случилото се е отхвърлена от окръжния съд като средство за защита на формално основание, без позоваване и анализ на доказателствата, които оборват обясненията му; нарушение на процесуалните права на подсъдимия, който не получил мотивиран и процесуално валиден отговор на възраженията си; грешно възприета фактическа обстановка при формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд, който не взел предвид промяната в поведението на пешеходеца 2,4 секунди преди удара; ограничаване на правото на защита на подсъдимия поради отказ да бъдат назначени повторна съдебномедицинска експертиза за установяване на причината за смъртта на пострадалия и повторна съдебна автотехническа експертиза за изясняване на 1 спорните по делото въпроси относно точността при изчисление на скоростта на движение на участниците в процесното деяние.

Касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК се свързва с признаването на подсъдимия за виновен по възведеното му обвинение.

Присъдата и въззивното решение почивали само на изложеното в обвинителния акт. Апелативният съд се отнесъл към изложените съображения за случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК без дължимото внимание и обсъждане, погрешно интерпретирал наличните доказателства и се аргументирал с неотносима към случая съдебна практика - ТР № 28 по н.д.

10/84 година на ОСНК.

Касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК се обосновава с неоснователния отказ наказанието да бъде индивидуализирано по реда на чл.

55, ал. 1 и ал. 3 НК. Твърди се, че съдът неправилно е оценил съвкупността от смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, които били многобройни. Подценена била относителната тежест на две от тях изключително ясно изразеното съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия пешеходец, който не само е нарушил разпоредбите на чл. 113 и чл. 114 ЗДвП, но се е движел хаотично, рязко променяйки траекторията си до изскачане непосредствено пред движещото се моторно превозно средство и професионалната квалификация и трудовата ангажираност на подсъдимия като автомобилен инструктор от всички категории МПС.

В условията на алтернативност се формулират три искания подсъдимият Й. да бъде оправдан изцяло, или да бъде смекчено наложеното му наказание на основание чл. 55, ал. 1 и ал. 3 НК, или делото да бъде върнато за ново разглеждане с указание за правилното приложение на закона.

В касационната жалба на втория защитник – адв. Т., касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК се свързва с допуснати от решаващите съдилища съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК и чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК. В съдебните актове на двете инстанции не бил даден отговор на основния според защитника въпрос – защо мотоциклетистът и пешеходецът са се възприели един друг едва в опасната зона, след като и двамата нямали физически, психически и интелектуални ограничения за адекватна реакция в градска среда при извършването на обичайни дейности - единият да шофира, а другият да пресече булевард с интензивен трафик. Не били обсъдени също така въпросите чие поведение е причина за ПТП и чии нарушения имат превес. Правото на защита на подсъдимия било нарушено, тъй като съдът избирателно бил допуснал задаването на въпроси към експертите, изготвили автотехническата експертиза, съобразно неговото виждане кое е релевантно и кое не и не били уважени възраженията, направени още в разпоредителното заседание, срещу изводите в обвинителния акт и експертизите, на които те се основават.

Излагат се доводи за непълнота и необоснованост на съдебната автотехническа експертиза, чиито заключения за скорост на мотоциклетиста, момента, в който би могъл да види пешеходеца и липсата на препятствия помежду им били изведени по технико-логически път и се основавали на 2 презапис от охранително устройство, без възможност да бъде проверено самото записващо устройство и без да е установен обхватът на охранителната камера. Правото на защита на подсъдимия било нарушено и с отказа на съдилищата по фактите да назначат съдебно-медицинска експертиза, по която хабилитирано лице - специалист по белодробни заболявания, да изясни кога е констатирана бронхопневмонията на пострадалия, лекувана ли е и би ли могло състоянието му да бъде овладяно. Според защитника за съпътстващото заболяване, което е причина за смъртта, не е извършвано никакво лечение и то е констатирано при смъртта на пациента.

Нарушението на закона се мотивира в две насоки – изключителен превес на противоправното поведение на пострадалия пешеходец, което е непредвидимо и затова изключва нарушение от страна на подсъдимия на задължението по чл. 20, ал. 2 ЗДвП и липса на причинна връзка между деянието на подсъдимия и резултата. Последното се обосновава с това, че причината за ПТП е поведението на пешеходеца, а пряката причина за неговата смърт – настъпилата бронхопневмония, която като усложнение с голяма възможност може да настъпи след причинените тежки травми, но не била изключена възможността състоянието да бъде овладяно, което от своя страна би довело и до промяна на правната квалификация на деянието.

Твърди се, че изводите на вещото лице съдебен медик, че още в първите дни поради уврежданията и залежаването се проявила хипостатична бронхопневмония, за чието лечение наред с останалите увреждания, са приложени всички медицински стандарти, са предположения.

Явната несправедливост на наложеното наказание също се обосновава с отказа да бъде приложен чл. 55, ал. 1 и ал. 3 НК като повторно се акцентира на изключителния превес на противоправното поведение на пешеходеца, оценено от защитника като случайно и непредвидимо събитие. Оспорва се и оценката, която е дадена при индивидуализацията на наказанието на професията на подс. Й. – инструктор по управление на автомобила, както и на извършените от него нарушения по ЗДвП.

В условията на алтернативност се иска отмяна както на въззивния, така и на първоинстанционния съдебен акт и връщане на делото на Варненския окръжен съд, евентуално на въззивната инстанция или присъдата да бъде изменена като касационната инстанция приложи чл. 55 НК и намали наказанието и не наложи кумулативното наказание лишаване от право да управлява МПС.

В заседанието пред ВКС защитникът Иванов и подс. Й., редовно призовани, не се явяват.

Защитникът адв. Т. подържа подадената касационна жалба и направените с нея искания

Частните обвинители П. А. и повереника й, както и Н. М., Ж. М. и А. П., редовно призовани, не се явяват.

Прокурорът от ВКП счита и двете касационни жалби за неоснователни.

Сочи, че не са налице претендираните съществени нарушения на процесуалните правила, установена е причинно-следствената връзка между 3 пътно-транспортното произшествие и настъпилите усложнения, довели до смъртта на пострадалия, а съдът не е отрекъл в решението съпричастността на пешеходеца за настъпване на пътния инцидент. Пледира за оставяне в сила на решението на Апелативен съд – Варна, тъй като не са налице условията на чл. 55 НК.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 350, ал. 1 НПК, от надлежни страни, срещу акт, подлежащ на касационен контрол съобразно чл.

346, т. 1 НПК, поради което са допустими и основателни само в частта относно заявеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК по следните съображения:

С присъда № 15/08.03.2022 година по н.о.х.д. № 444/2021 година, Окръжният съд – Варна признал подс. К. П. Й. за виновен в това, че на 12.10.2020 година в гр. Варна, на бул. „Сливница“, при управление на моторно превозно средство – мотоциклет „Кавазаки Z650“ с ..............., нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Димитър Р. М., като на основание чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 НК и чл. 343г НК му наложил наказание две години лишаване от свобода, условно, с изпитателен срок по чл. 66, ал. 1 НК от четири години и лишаване от право да управлява моторни превозни средства за срок от четири години. С присъдата съдът оправдал подсъдимия за нарушение по чл. 116 ЗДвП и се произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото, които възложил на Й..

По жалба на защитника на подс. Й. присъдата била проверена от Варненския апелативен съд и потвърдена с решение № 138/27.09.2022 година по в.н.о.х.д. № 126/2022 година, предмет на настоящия касационен контрол.

По касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК:

Оплакванията на касаторите за допуснати от въззивната инстанция съществени нарушения на процесуалните правила следва да бъдат разгледани приоритетно, тъй като ако такива действително са налице, не би могло да се обсъжда наличието на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК.

Върховната инстанция намира оплакванията за неоснователни. Всички те са били заявени пред Варненския апелативен съд и са получили правилен и законосъобразен отговор.

Въззивният съд е разгледал претенцията за допуснато от първата инстанция съществено нарушение на процедурата по провеждане на съкратеното съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 1 НПК и на л. 90 от 4 въззивното решение е изложил подробно съображенията си защо счита оплакването на касаторите за неоснователно. Аргументите се споделят изцяло от касационната инстанция. Действително, обстоятелството, че в протокола от съдебното заседание на 14.09.2021 година не е записано изрично изявлението на подсъдимия, че е съгласен да не се провежда разпит на трима от четиримата частни обвинители като свидетели, е нарушение на процесуалния ред по чл. 371, т. 1 НПК, но в конкретния случай то не е от категорията на съществените и не може да обуслови исканата отмяна на съдебните актове на решаващите съдилища и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Данните в протоколите за разпит на свидетелите П. А., Ж. М. и А. П. се отнасят единствено до това кога те като наследници на пострадалия се научили за пътно-транспортното произшествие, както и за обстоятелството, по което не се спори, че пострадалият М. е починал в болничното заведение. Тези факти нямат отношение към предмета на доказване, очертан в чл. 102, т. 1 и т. 2 НПК и не са послужили на съдилищата при решаването на въпросите за вината и отговорността на подсъдимия Й..

Не е налице и претендираното съществено нарушение на процесуалните правила от категорията на абсолютните по чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК, заявено с различни аргументи и от двамата защитници.

Следва да се посочи, че предмет на касационния контрол е въззивният, а не първоинстанционният съдебен акт. Оплакването, че първоинстанционният съд е отхвърлил формално и без анализ на доказателствата версията на подсъдимия, че е нямал възможност да предотврати настъпването на пътнотранспортното произшествие, оценявайки обясненията му като средство за защита, не е релевирано пред Варненския апелативен съд. То би могло да бъде разгледано в касационното производство от гледна точка на допуснато от въззивния съд нарушение на чл. 314, ал. 1 НПК, доколкото в него имплицитно се съдържа твърдението, че ВАС не е проверил изцяло правилността на присъдата, независимо от посочените от страните основания.