Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260366 от 24.02.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 3219/2021
Вид
Решение № 260366
Подписан
24.02.2023
В сила
24.02.2023
Състав
ИВАНКА КОЛЕВА ИВАНОВА, ПЕТЪР ЛЮБОМИРОВ САНТИРОВ, ВАНИНА ЗДРАВКОВА МЛАДЕНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.288 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • член 12, буква а) · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
  • член 8 · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
  • чл.67, ал.1 · Закон за държавния служител
  • чл.111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.142, ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.176 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.178, ал.1, т.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.179, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.179, ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.179, ал.3 и ал.4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.179, ал.3 и ал.4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.1 и ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.5 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.5, т.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.188, ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.46, ал.2 · Закон за нормативните актове
  • чл.140, ал.1 · Кодекс на труда
  • чл.261 · Кодекс на труда
  • чл.264 · Кодекс на труда
  • чл.6 · Конституция на Република България
  • чл.9 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
  • чл.9, ал.2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 24.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ мл. с. ВАНИНА

МЛАДЕНОВА при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. дело № 3219 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение № 20015201 от 18.01.2021 г., постановено по гр. д. № 8964/2020 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 164 състав, СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ е осъдена да заплати на Г.В.Т., на основание чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР вр. с чл.179, ал.1 ЗМВР вр. с чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР, сумата от 1 623, 54 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2029 г., ведно със законната лихва , считано от 18.02.2020 г. до погасяване на задължението, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 230, 51 лв., представляваща обезщетение за забавеното плащане на възнаграждението за извънреден труд за периода 25.04.2018 г. – 18.02.2020 г. ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, както и да заплати по сметка на СРС сумата от 114, 94 лв. – държавна такса и 200 лв. – възнаграждение за вещо лице.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ към МВР, с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалния закон. По силата на заповед на министъра на вътрешните работи № 8121з-1429/23.11.2017 г. за определяне размерите на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22.00 ч. и 06.00 ч., за полагането на труд на официални празници и за времето на разположение, условията и реда за тяхното заплащане на държавните служители в МВР се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25 лв. с оглед на това липсва неяснота относно заплащането на нощния труд на служителите на МВР, поради което липсва основание за прилагане на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, което неправилно е направил решаващият съд. През исковия период са действали заповеди на министъра на вътрешните работи относно заплащането на нощния труд, за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, условията и реда за тяхното изплащане на държавните служители в МВР по делото е представена справка за исковия период, съгласно която на ищеца са изплатени всички дължими възнаграждения за положения нощен труд. Неправилно решаващият съд е приел, че на ищеца се дължи обезщетение за положен нощен труд, преобразуван с коефициента, предвиден в чл.9 от НСОРЗ – 1, 143 и съответно отработеното в повече в резултат на това преобразуване да се зачита като работа извън установеното работно време, т. е като извънреден труд. В действащата през исковия период Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. не е предвидено такова преобразуване. В чл.9 НСОРВ касае уредбата на трудовите правоотношения по КТ, но не и служебните правоотношения по ЗМВР, който се явява специален закон съгласно чл.142, ал.2 ЗМВР в чл.187, ал.9 ЗМВР изрично е предвидена делегация на министъра на вътрешните работи относно редът за организацията, разпределянето, отчитането на работното време на държавните служители към МВР чрез издадената от него наредба по тези въпроси. В чл.179, ал.3 и ал.4 ЗМВР също е предвидена делегация на министъра на вътрешните работи относно определянето на условията, реда и размера на допълнителните възнаграждения за нощен труд чрез издадените от него наредби и заповеди с оглед на това счита, че не е налице празнота, която да налага субсидиарно приложение на НСОРЗ в МВР е разрешено полагане на 8 часа нощен труд, за разлика от другите държавни служители, на които е разрешено полагането на 7 часа нощен труд, поради което на още едно основание чл.9, ал.2 НСОРЗ не следва да намери приложение. По делото не са ангажирани доказателства, че ищецът е работил на смени, превишаващи заложените 12 часа за смяна, които да не са му били заплатени от СДВР.

Преобразуването на нощните работни часове в дневни не би могло да обоснове извод за реално осъществен извънреден труд. Това увеличение на броя отработени часове не отговаря и не съответства на действително отработените часове, а би могло само да съставлява основание за заплащане на по – големи по размер допълнителни възнаграждения за нощен труд при положение, че такова преобразуване на нощни в дневни часове би било допустимо. Счита, че правното положение на служещите в МВР полицейски служители не е неравностойно спрямо тези по КТ и ЗДлС. В ЗМВР е предвидено полицейските служители да получават допълнителни материални блага, което оказва осезателно влияние за подобряване на общото материално и социално състояние – допълнително възнаграждение за прослужено време, увеличен размер на платен годишен отпуск, обезщетения при прекратяване на правоотношението в увеличен размер спрямо ЗДСл и КТ, по – благоприятен режим на заплащане на извънреден труд, безплатна храна или левовата й равностойност. Поддържа, че е недопустимо използване на аналогия на закона чрез норми, въведени в подзаконов нормативен акт, какъвто е НСОРЗ, в нарушение на ЗНА. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца Г.В.Т., с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Счита, че в случая е налице празнота, която може да се преодолее единствено с прилагане по аналогия на друга близка по смисъл и съдържание разпоредба. Решаващият съд детайлно е анализирал приложимите разпоредби и аргументирано е обосновал субсидиарното приложение на нормите на КТ, за да се преодолее тази празнота. По този начин в съответствие с чл.5 ГПК решаващият съд е с пазил принципа на законност. Поддържа, че липсата на конкретна норма в действащите за част от периода подзаконови нормативни актове не води до забрана и/или изключване на необходимостта от заплащане на положения извънреден труд, получен след преобразуване на нощния труд в дневен липсата на изрична разпоредба за това не води до отпадане на задължението да заплати допълнително възнаграждение за отработените часове извън установеното работно време. В противен случай служителите на

МВР биха били поставени в по – неблагоприятно положение от други, което е в противоречие с основни принципи на правото. Моли съда да потвърди обжалваното решение.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

СРС е сезиран с иск с правно основание чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2019 г. е полагал извънреден труд като полицейски служител в 03 РУ-СДВР, Група „Охрана на обществения ред“. По силата на ЗМВР имал статут на държавен служител. На основание чл.187, ал.1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица за работещите на 8, 12 или 24-часови смени, то се изчислява сумирано за тримесечен период, с възможно полагане на труд и през нощта – между 22.00 ч. и 06.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. За исковия период са издавани различни наредби от министъра на вътрешните работи.

За периоди, когато липсва изрична правна уредба, съответно приложение намира НСОРЗ. Трудовото законодателство дава право на работещите да получават завишено почасово заплащане на нощния труд и задължава работодателя да преизчисли нощните часове в дневни и по този начин да се съобрази продължителността на работния ден. При преобразуване на нощния труд в дневен следва да се приложи коефициент 1, 143. През 2017 г. е положил 63 нощни дежурства, 504 часа, които се равняват на 576 часа. През 2018 г. е положил 73 нощни дежурства, 584 часа, които се равняват на 667 часа. През 2019 г. е положил 66 нощни дежурства, 528 часа, които се равняват на 603 часа. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 1 606, 03 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2019 г., сумата от 227, 63 лв. – мораторна лихва, формирана за всяко отделно тримесечие за исковия период, начиная първия ден на тримесечието, следващо тримесечието, за което се е породило задължението, до завеждане на делото.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявеният иск. Позовава се на изтекла погасителна давност, която на основание чл.111, б.“в“ ЗЗД е тригодишна. Излага съображения, че НСОРЗ не намира субсидирано приложение. Съгласно представената с отговора справка за исковия период всички дължими възнаграждения за положения от ищеца нощен труд са заплатени. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира сторените по делото разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение.

С молба от 12.08.2020 г. ищецът е уточни как е формирана исковата сума за главница и лихва, като периодът на претендираната мораторна лихва е от 01.04.2017 г. до завеждане на делото.

Страните не спорят, а и от ангажираните по делото доказателства се установява, че през исковия период 01.01.2017 г. – 31.12.2019 г. е съществувало правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „старши полицай в Група „Охрана на обществения ред“, Сектор „Охранителна полиция“, към 03 РУ при СДВР.

Със заповед № 8121з-7910/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи, на основание чл.179, ал.2 ЗМВР е постановено за всеки отработен час през нощта или за част от него между 22.00 ч. и 06.00 ч. на държавните служители да се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25 лв. Допълнителното възнаграждение се изплаща след предоставяне в съответните финансови звена на протокол – приложение № 5 към чл.32, ал.1 и чл.33 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители в МВР

Съд заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи, на основание чл.179, ал.2 вр. ал.1 ЗМВР е постановено за всеки отработен час през нощта или за част от него между 22.00 ч. и 06.00 ч. на държавните служители да се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25 лв. Допълнителното възнаграждение се изплаща след предоставяне в съответните финансови звена на протокол – приложение № 6 към чл.32 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.

По делото са представени работни графици и справки за положените от ищеца дежурства по график и за положения нощен труд.

От заключението на вещото лице В.Д.П. по изслушаната съдебно – счетоводна експертиза се установява, че през исковия период 01.01.2017 г. – 31.12.2019 г. ищецът е отработил 205 броя нощни дежурства или 1 640 часа нощен труд. При преизчисляване на нощния труд с коефициент 1, 143 и превърнат в дневен труд по месеци и тримесечия е в размер на 1 874, 54 часа. С оглед на това положеният от ищеца извънреден труд е 234, 54 часа, за което се дължи възнаграждение в размер на 1 623, 54 лв. Тази сума не е платена на ищеца. Лихвата за забава, изчислена на тримесечна основа за периода от първо число на месеца, следващ дължимото плащане – 01.04.2017 г., до 18.02.2020 г., възлиза на 230, 51 лв.