Решение № 255 от 03.11.2025, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 255 гр. Козлодуй, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Л. Крумова при участието на секретаря Валентина Ст. Гъркова като разгледа докладваното от Николинка Л. Крумова Гражданско дело № 20251440100640 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

От Й. М. Р., ЕГН:********** от гр.Козлодуй, обл.Враца, ......, чрез процесуалния й представител адв.М. С. от АК – Враца против „ Неткредит „ ООД, ЕИК:201253421, със седалище и адрес на управление гр.София, район „ Изгрев „, ул.“ Лъчезар Станчев „ №3, представлявано от И. Н. Христова Станкова е предявен иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП, за провъзгласяване нищожността на клаузите съдържащи се в чл.4, ал.3 и чл.6, ал.1 от договор за потребителски кредит №202405160156410070/16.05.2024г., сключен между ищцата и ответното дружество, поради противоречие със закона и добрите нрави.

В исковата молба се твърди, че ищецът е страна по договор за потребителски кредит от 16.05.2024г., сключен между страните, по силата на който в качеството му на кредитополучател му е бил отпуснат от ответното дружество кредит в размер на 1000.00 лева, с ГЛП – 41.05%, ГПР – 49.72% и размер на погасителната вноска от 103.00 лева, при 12 месечен срок на погасяване, с дата на първа вноска – 17.06.2024г. и краен падеж – 17.05.2025г., с общо дължима сума в размер на 1236.00 лева.

Посочено е, че съгласно чл.4, ал.3 от договора, ищецът като кредитополучател се е задължил да предостави до края на следващия ден от сключването на договора банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова институция в размер на 1236.00 лева, със срок на валидност до 18.05.2025г., като в противен случай кредитополучателят ще дължи на кредитодателя неустойка в размер на 1080.00 лева, съгласно чл.6, ал.1 от договора.

1

Счита се, че клаузите на чл.4, ал.3 и чл.6, ал.1 от договора, предвиждащи дължимостта на неустойка са нищожни поради противоречие с добрите нрави, както и поради това, че противоречат на нормите на чл.143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП.Сочи се, че със същите поради накърняване на добрите нрави се е стигнало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното правоотношение, с цел извличане на собствена изгода за кредитора.Счита се, че основната цел на така посочената клауза е неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя.

Сочи се още, че е налице противоречие с чл.146, ал.1 от ЗЗП, тъй като търсената неустойка по договора не е индивидуално уговорена по смисъла на чл.146, ал.2 от ЗЗП, доколкото ставало въпрос за еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не можел да влияе.

Отразено е, че процесните клаузи се намирали в пряко противоречие с целта, преследвана с транспонираната в ЗПК Директива, като на практика подобна уговорка прехвърляла риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника и водела до допълнително увеличаване на размера на задълженията.Сочи се, че в случая проверката за кредитоспособност е била извършена въз основа на попълнен от длъжника формуляр и едва след разрешаването на кредита, поради което било неразбираемо защо от същия се изисквало да представя обезпечение и да заплаща неустойка, предварително определена по размер и разсрочена в погасителни вноски, ако не осигури такова.

Сочи се, че неустойката за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпените вреди, бил типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.

Счита се, че по този начин се заобикаляла и разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК.Сочи се, че с процесната клауза за неустойка за кредитора било уговорено още едно допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което не произтичали вреди.Подобна неустойка всъщност обезпечавала вредите от това, че вземането нямало да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетявали и чрез мораторната лихва по чл.33, ал.1 от ЗПК, а подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва било недопустимо.

Твърди се, че ищецът е изплатил цялото задължение за главница по дотовора за кредит, като към момента на подаване на исковата молба е изплатил сума в размер на 1005.00 лева, както и че не следвало да заплаща допълнителни суми за лихви, такси и неустойки по договора.

Към исковата молба са приложени следните писмени доказателства договор за потребителски кредит №202405160156410070/16.05.2024г.; справка за платени суми по договора; вносна бележка; удостоверение за настоящ адрес.

2

В срока за отговор по чл.131 от ГПК от ответното дружество, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Д. Д. е постъпил писмен такъв.

С отговора ответното дружество на основание чл.175 от ГПК признава, че между страните е сключен процесния договор за кредит, по силата на който на ищеца на 16.05.2024г. е била предоставена сума в размер на 1000.00 лева.

Оспорват се твърденията на ищеца за нищожност на неустоечните клаузи в процесния договор за кредит.Сочи се, че видно от представените от самия ищец доказателства, на последния не му е начислявана неустойка и такава не била претендирана.Изложени са твърдения, че ответното дружество е изпълнило задълженията си по чл.16 от ЗПК.

Прави се искане предявеният иск да бъде отхвърлен като се претендират и направени разноски.

В съдебно заседание ищецът не се явява,представлява се от адв.М. С..За ответното дружество също не се явява представител.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 16.05.2024г., ищцата Й. Р. в качеството си на кредитополучател сключила с ответното дружество в качеството му на кредитодател договор за потребителски кредит №202405160156410070/16.05.2024г. по смисъла на чл.9 от ЗПК, вр.чл.240 от ЗЗД.По силата на договора ответното дружество е предоставило на кредитополучателя кредит в размер на 1000.00 лева, а кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в срокове и при условията на процесния договор.

В договора били уговорени следните параметри и условия:

- сума на кредита / главница / – 1000.00 лева;

- срок на кредита – на 12 месечни вноски до 17.05.2025г.;

- размер на погасителната вноска – 103.00 лева;

- ГПР – 49.72%;

- ГЛП – 41.05%;

- обща дължима сума по кредита – 1236.00 лева;

В договора е инкорпориран погасителен план, в който за всяка вноска е посочен падеж, главница, лихва, вноска и падеж на погасителна вноска.

В чл.4, ал.3 от договора било предвидено, че заемателят се задължава в срок до края на следващия ден от сключване на договора, да предостави на кредитора гаранция по кредита, съгласно реда и условията, предвидени в ОУ по договора.Предвидено било банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция да бъде за сума в размер на 1236.00 лева и със срок на валидност – 18.05.2025г..

В чл.6, ал.1 от договора било предвидено, че при неизпълнение на чл.4, ал.3 от договора, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 3

1080.00 лева.Отразено е, че неустойката се начислява на месец, считано от изтичането на срока по чл.4, ал.3 от договора / чл.6, ал.2 /.

В чл.6, ал.5 от договора било уговорено, че начислената неустойка се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита, съобразно уговорения погасителен план.

Съгласно чл.154 от ГПК, всяка от страните по делото е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

Представения по делото договор за потребителски кредит

№202405160156410070/16.05.2024г., установяват възникналото заемно правоотношение по смисъла на чл.9 от ЗПК, вр.чл.240, ал.1 от ЗЗД между ищцата, в качеството й на кредитополучател и ответното дружество, в качеството му на кредитодател.

Процесният договор за кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит / обн.ДВ, бр.18/05.03.2010г. /, в който се съдържат разпоредби от императивен порядък.

Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК, договор за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

По делото няма спор, а и след служебна справка в публичния регистър на БНБ по чл.3а от ЗКИ се установява, че посоченият в договора кредитор е регистриран като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.Така констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК.

Отпуснатият заем на ищцата като физическо лице, представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на §13, т.12 от ДР на ЗЗП и същата има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, както и по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП.

Процесният договор е договор за потребителски кредит и по отношение на него са приложими разпоредбите на ЗПК, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 от ЗПК и в ЗЗП.

В чл.10 и чл.11 от ЗПК се съдържат императивни изисквания, относно формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.

Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат 4 взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение №1 начин.Неспазването на това изискване води до недействителност на договора за кредит.

Съгласно чл.16 от ЗПК, задължение на кредитора е, преди да предостави заемните средства да извърши за своя сметка оценка на кредитоспособността на потребителя.

Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи, настоящи или бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора /, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, общ разход по кредита за потребителя, са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

Разпоредбата на чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК предвижда, че при изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, като тази разпоредба се отнася до неизпълнение от страна на потребителя на неговото основно задължение да върне кредита, който му е предоставен, а не до неизпълнение на други задължения.

Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК, ГПР по кредита не може да бъде по – висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения.

Разпоредбата на чл.21 от ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон е нищожна, а според действащата към момента на сключване на процесния договор редакция на чл.22 от ЗПК , когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 – т.12 и т.20 и ал.2, и чл.12, ал.1, т.7 – т.9, договорът за потребителски кредит е недействителен.В чл.24 от ЗПК е посочено също, че за договора за потребителски кредит се прилагат и чл.143148 от ЗЗП.