Определение № 338 от 04.06.2024, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 338 гр. Ямбол, 04.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Яна В. Ангелова като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно частно гражданско дело № 20242300500190 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.121 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. Д. С. от гр.******, М. Н. Б. от гр.****** и Н.

Д. С. от гр.******, тримата представлявани от адв.В.Т., срещу Определение №744 от 03.04.2024 г. по гр.д. №2075/2023г. по описа на Ямболски районен съд, с което е прекратено производството по гр.д. №2075/2023г. по описа на този съд и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд гр.Несебър.

Оплакването на частните жалбоподатели е за неправилност на обжалваното определение на районния съд, с искане същото да бъде отменено и делото да бъде върнато на ЯРС за продължаване на съдопроизводствените действия. Жалбоподателите излагат, че спорът е трудов и според правилото на чл.114 ГПК те като ищци могат да предявят претенциите си пред съда по мястото, където работникът или служителят полага своя труд.

Сочат, че от представените по делото доказателства може да се направи обоснован извод, че местоработата на Д. Н. С. към датата на трудовата злополука е била в Авиобаза Безмер, това е мястото, където той обичайно е полагал труд и е налице основанието на чл.114 ГПК наследниците му да предявят претенциите пред ЯРС.

Ответникът „Брилянт – Слънчев бряг“ООД гр.Свети Влас, представляван от управителя Р.С., чрез адв.С. Ч., е подал отговор, с който е оспорил частната жалба като неоснователна. Изложените съображения са, че съгласно последното сключено с Д.С. допълнително споразумение към трудовия договор от 01.01.2021г., за място на работа на работника е посочено повече от едно населено място и временното полагане на труд в Авиобаза Безмер не е обичайното му място за полагане на труд. Според ответника по жалбата, при правилно приложение на чл.66, ал.3 КТ, според която когато не е определено с трудовия договор мястото на работа, същото съвпада със седалището на предприятието, ЯРС е приел за място на работата седалището на работодателя, което е в гр.Свети Влас, при което на основание чл.108, ал.1 ГПК компетентен да разгледа делото е съдът по седалището на ответника – Районен съд гр.Несебър.

ЯОС намира, че частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от легитимирани страни, а разгледана по същество се явява основателна.

От фактическа страна е установено, че производството по гр.д.№2075/2023г. по описа на ЯРС е образувано по исковата молба на В. Д. С., Н. Д. С. и М. Н. Б., съответно дъщеря, баща и сестра на Д. Н. С., поч. на 27.05.2021г., с която искова молба, против ответника „Брилянт – Слънчев бряг“ООД гр.Свети Влас ищците са предявили субективно 1 съединени искове за заплащане на основание чл.200 КТ на обезщетения за неимуществени вреди от трудова злополука, при която е настъпила смъртта Д. Н. С..

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който е релевирал възражение за местна неподсъдност на делото пред ЯРС съобразно чл.105 ГПК, тъй като седалището на ответното дружество е в гр.Свети Влас, а разпоредбата на чл.114 ГПК е неприложима, тъй като наследодателят на ищците временно е извършвал работата си в Авиобаза Безмер.

Видно е от представеното от работодателя допълнително споразумение №124 от 01.01.2021г., което е било сключено с работника Д. Н. С., същият е изпълнявал длъжността „машинист автовишка“ с място на работа повече от едно населено място по ЕКАТТЕ.

Установено е с представените от ищците с исковата молба писмени доказателства (декларация за трудова злополука, протокол на ТП на НОИ-Бургас, разпореждане от 07.09.2021г. на ТП на НОИ-Бургас и влезлите в сила Решение №912/2022г. на АдмС-Бургас по адм.д.№2683/2021г. и Решение №5553/29.05.2023г. на ВАС по адм.д.№8914/2022г.), че настъпилата при ПТП на 27.05.2021г. на Автомагистрала „Тракия“ смърт на работника Д.С. е трудова злополука, при която работникът е пътувал по обичайния път от работното място до дома. Установено е със същите писмени доказателства, че към датата на трудовата злополука работникът С. е извършвал работа по полагане на асфалт в Авиобаза Безмер, повреда и ремонт на асфалтополагаща машина, които дейности са част от работата, възложена на работодателя „Брилянт –Слънчев бряг“ООД по сключен на 15.09.2020г. договор за възлагане на СМР по част „пътна“ и „отводняване“ в Авиобаза Безмер.

С обжалваното Определение №744 от 03.04.2024г. по гр.д. №2075/2023г. на ЯРС, районният съд е прекратил производството по делото по описа си и е изпратил делото по подсъдност на Районен съд гр.Несебър. За да постанови този резултат, съдът е приел, че починалият работник не е имал обичайно място на работа, тъй като това са били различни обекти на ответното дружество – работодател, при което на основание чл.66, ал.3 КТ за място на работата на работника се смята седалището на предприятието. Поради това и като е счел за неприложима разпоредбата на чл.114 ГПК, ЯРС е заключил, че съгласно разпоредбата на чл.108, ал.1 ГПК компетентен да се произнесе по делото е съдът по седалището на ответника – РС-Несебър.

Определението е неправилно.

Съгласно нормата на чл.105 ГПК местно компетентен по предявен иск е съдът по поС.ният адрес или седалището на ответника. Разпоредбата на чл.114 ГПК дава възможност на работника по трудови спорове да предяви иск против своя работодател и по мястото, където той обичайно полага труд. Касае се за изборна подсъдност в полза на работника, в отклонение на общата, само за трудови дела и в случай, че мястото на полагане на труда, разбирано като поС.но или преобладаващо полагане на определено място, не съвпада с адреса на ответника.

В настоящия казус безспорно спорът по предявените искове е трудов.

Следователно, ищците могат да изберат освен общата местна подсъдност по чл.105 от ГПК, така също и специалната местна подсъдност по чл. 114 от ГПК съобразно наличието на предпоставките за това, а именно по мястото, където обичайно починалият при трудовата злополука работник е полагал своя труд. В случая ищците са упражнили тези си права при наличието на законовите предпоставки.

Неправилно при решаване на въпроса за неподсъдността на спора пред сезирания съд ЯРС се е обосновал с разпоредбата на чл.66, ал.3 К и употребения в нея термин „място на работа“. Нормата на чл.114 ГПК предоставя в полза на работника специална местна подсъдност като възможност да предяви иска си в мястото, където обичайно полага труда си, а не където е управлението или седалището на работодателя. Целта на предоставения избор е да се облекчи защитата на икономически по-слабата страна, като й се предостави възможност да реализира правата си в по-удобния за нея съд. Съдържанието на използвания от законодателя в нормата на чл.114 ГПК термин: „място, където работникът обичайно полага своя труд“ е различно от това на употребения в чл.66 КТ термин „място на работа“, като неправилно ЯРС не е съобразил различното съдържание на термините. Съгласно чл. 66, т.1 КТ "мястото на работа" е задължителен елемент от съдържанието на трудовия договор, а 2 съгласно ал.3 на чл.66 КТ за място на работа се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовия договор, доколкото друго не е уговорено и не следва от характера на работата. Според чл.114 ГПК под „място, където работникът обичайно полага своя труд“ се има пред вид мястото, където работникът фактически, реално престира работната си сила.

Когато по делото има данни, че това място е различно от посоченото в сключения трудов договор място на работа и работникът е упражнил законово предоставена му възможност за избор на подсъдност, съдът при направено възражение за неподсъдност съобразява всички ангажирани доказателства, за да прецени дали е компетентен да реши спора (в този смисъл е Определение № 123/21.03.2016г. на ВКС по ч. гр. д. № 787/2016г.) В случая от представените по делото писмени доказателства е установено, че преди и към момента на трудовата злополука работникът Д.С. фактически е работил на обект Авиобаза Безмер, за изпълнение на СМР на който обект ответникът- работодател е имал сключен договор за изработка. Или Авиобаза Безмер е мястото, където работникът обичайно е полагал своя труд до трудовата злополука. И щците са доказали наличието на специалния елемент на изборната местна подсъдност по чл.114 ГПК, поради което не могат да намерят правилата на общата местна подсъдност по смисъла на чл.105 от ГПК.

Ето защо обжалваното определение на ЯРС се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от гореизложеното, ЯОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №744 от 03.04.2024 г. по гр.д. №2075/2023г. по описа на Ямболски районен съд, с което е прекратено производството по гр.д. №2075/2023г.г. по описа на този съд и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд гр.Несебър.

ВРЪЩА делото на ЯРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в 1седмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3