Решение № 978 от 09.05.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 978 гр. Бургас, 09.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАН Г. ДЕЧЕВ като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело № 20222120104241 по описа за 2022 година

Производството е по чл.250 ГПК.

С решението си съдът е осъдил Ж. А. Ч., ЕГН ********** от гр.*** да заплати на “ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК 202317122, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Витоша“ 15, мецанин, представлявано от И. Г. Д.-М. сумата от 1836.61 лева /хиляда осемстотин тридесет и шест лева и шестдесет и една стотинки/, представляваща 1/3 от общата сума от 5509.82 лева, вноски за главница по договор за кредит за текущо потребление от 21.10.2008г., за периода от 14.07.2017г. до 14.10.2018г., дължими от ответницата като наследник на починалия длъжник И. Т. Ч., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 29.06.2022г. до изплащането, както и сумата от 190.17 лева /сто и деветдесет лева и седемнадесет стотинки/ разноски по делото като е отхвърлил иска за горницата над 1836.61 лева главница до целия претендиран размер от 3672.09 лева и за периода от 14.04.2017г. до 13.07.2017г.

Осъдена е М. И. Ч., ЕГН ********** от гр.*** да заплати на “ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК 202317122, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Витоша“ 15, мецанин, представлявано от И. Г. Д.-М. сумата от 1836.61 лева /хиляда осемстотин тридесет и шест лева и шестдесет и една стотинки/, представляваща 1/3 от общата сума от 5509.82 лева, вноски за главница по договор за кредит за текущо потребление от 21.10.2008г., за периода от 14.07.2017г. до 14.10.2018г., дължими от ответницата като наследник на починалия длъжник И. Т. Ч., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 29.06.2022г. до изплащането, както и сумата от 190.17 лева /сто и деветдесет лева и седемнадесет стотинки/ разноски по делото като е отхвърлен искът за горницата над 1836.61 лева главница до целия претендиран размер от 3672.09 лева и за 1 периода от 14.04.2017г. до 13.07.2017г.

Осъдена е и Н. И. Ч., ЕГН ********** от гр.*** да заплати на “ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК 202317122, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Витоша“ 15, мецанин, представлявано от И. Г. Д.-М. сумата от 1836.61 лева /хиляда осемстотин тридесет и шест лева и шестдесет и една стотинки/, представляваща 1/3 от общата сума от 5509.82 лева, вноски за главница по договор за кредит за текущо потребление от 21.10.2008г., за периода от 14.07.2017г. до 14.10.2018г., дължими от ответницата като наследник на починалия длъжник И. Т. Ч., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 29.06.2022г. до изплащането, както и сумата от 190.17 лева /сто и деветдесет лева и седемнадесет стотинки/ разноски по делото като съдът е отхвърлил иска за горницата над 1836.61 лева главница до целия претендиран размер от 3672.09 лева и за периода от 14.04.2017г. до 13.07.2017г.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца в отхвърлителните му части.

Отделно ищецът е подал молба за допълване на решението като съдът се произнесе и относно претенциите за възнаградителни лихви по договора. Заявено е, че съдът неправилно е приел, че е сезиран с иск само за главицата. В петитума на исковата молба се съдържа претенция за заплащане на вноски по кредита, които включват както главница, така и възнаградителна лихва. Моли се решението да бъде допълнено.

Ответниците са представили становище за неоснователност на молбата.

Съдът намери следното:

Според чл.250, ал.1 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Молба за това може да се подаде в едномесечен срок от връчването на решението или от влизането му в сила.

Молбата е подадена в законовия срок и е допустима. По същество се преценява за неоснователна.

В случая не е налице хипотеза, при която съдът не се е произнесъл по цялото искане на ищеца. Петитумът на исковата молба е да се осъди всеки от ответниците да заплати на ищеца по 3672.09 лева, представляващи 1/3 част от общата сума от 11016.27 лева, непогасени по давност вноски с падежи от 14.04.2017г. до 14.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до изплащане на вземането.

На стр.5 от исковата молба /стр.5 и от делото/, малко преди петитума, изрично е записано, че всеки от наследниците дължи по 3672.09 лева, представляващи 1/3 част от общата сума от 11016.27 лева – непогасена по давност главница по вноски с падежи от 14.04.2017г. до 14.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

Следователно, на базата на това изречение, съдът е направил извод, че искът е с предмет само вноските за главница по кредита, а не и вноските за възнаградителната лихва.

Ако ищецът търсеше и вземанията си за възнаградителната лихва, той би описал и е следвало да опише в петитума тези вземания като отделна претенция, като посочи и 2 размерите им. Такава е и практиката при предявяване на такъв вид дела. При положение, че в петитума не се съдържа искане за присъждане на възнаградителните лихви, а искането е за присъждане на вноски, то следва да се приеме, както е и прието от съда, че исковете са само за главниците. Така е записано и в мотивите на исковата молба, а именно че се дължи непогасена по давност главница.

С определението по чл.140 ГПК е извършен доклад на спора, в който съдът изрично е записал, че исковете са за осъждането на ответниците да заплатят на ищеца вноски за главница. Докладът е съобщен на страните и в съдебното заседание на 07.11.2022г., като представителят на ищеца изрично е заявил, че няма възражения по него. Следователно, това е предметът на делото и той включва произнасяне само по вноските за главницата.

По изложените съображения съдът намира, че не са налице условията на чл.250 ГПК, като БРС се е произнесъл по цялото заявено искане. Ето защо не е необходимо решението да бъде допълвано.

Молбата като неоснователна трябва да се отхвърли.

Така мотивиран Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ молбата на “ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК 202317122, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Витоша“ 15, мецанин, представлявано от И.

Г. Д.-М. за допълване на основание чл.250 ГПК на постановеното по делото решение от 14.03.2023г., като съдът се произнесе и относно претенциите за възнаградителни лихви по договор за кредит за текущо потребление от 21.10.2008г.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3