Решение № 23824 от 30.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23824 гр. София, 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. И.А като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20241110119969 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „Банка ДСК“ АД срещу П. И. К..

Ищецът извежда съдебно претендираните си права при твърденията, че между „С.Ж Експресбанк“ АД (с универсален правоприемник ищеца), в качеството си на кредитодател, и И.Е.К (наследодател на ответника), в качеството на кредитополучител, бил сключен договор за кредит

Експресо

№*************/01.06.2016 г., по силата на който ищецът предоставил на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 7400 лева. Сочи, че на 01.02.2016 г. сумите по кредита били изцяло усвоени от кредитополучателя. Съгласно чл. 8 от договора за кредит, кредитополучателят се задължил да заплаща възнаградителна лихва в размер на 9,35% на година за целия срок на договора.

Съгласно чл. 11 от договора за кредит ГПР по кредита бил в размер на 13,53%.

Сочи, че съгласно чл. 7 от договора за кредит кредитополучателят е следвало да погаси задълженията по договора до 10.02.2019 г. Това не било сторено и кредитополучателят бил изпаднал в забава, считано от 10.03.20218 г. Твърди, че кредитополучателят бил починал на 24.02.2018 г., като оставил за наследници лицата Е.И.К. и П. И. К.. С оглед на обстоятелството, че на 27.03.2018 г. в особената книга при СРС бил вписан отказ от наследството на И.Е.К от страна на наследника Е.И.К., ищецът насочва исковите си претенции само срещу наследника П. И. К..

По изложените съображения, ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумите, както следва: сумата в размер на 2715,27 лева – изискуемо и 1 непогасено вземане за главница по договора за кредит, сумата в размер на 139,60 лева – възнаградителна лихва по договора за кредит за периода 10.03.2018 г. – 09.02.2019 г., сумата в размер на 187,60 лева – обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) до датата на настъпване на изискуемост за периода 10.03.2018 г. – 09.02.2019 г., сумата в размер на 1460,76 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 10.02.2019 г. – 03.04.2024 г., сумата в размер на 66,50 лева – непогасено вземане за такси и разноски, представляващи разходи за принудително събиране на вземания, дължими на основание чл. 10 от договора за кредит във връзка с чл. 6 от общите условия. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

Съдът намира, че е сезиран с искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД.

По предявените искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи претенцията му факти: наличие на валидно сключен между ищеца и праводателя на ответника договор за потребителски кредит; усвояване на сумата от страна на лицето И.К.; изискуемост на вземанията за главница, възнаградителна лихва и такси и размер на същите.

Между страните не се спори, а и от извършена служебно справка от съда по реда на чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ се изяснява, че ищецът – "Банка ДСК" ЕАД е универаслен правиприемник на "С.Ж Експресбанк" АД, поради което ищецът се явява страна по процесния договор за кредит.

От предственото удостоверение за наследници от 06.03.2018 г. се установява, че И.Е.К е починал на 24.02.2018 г., като е оставил за свои наследници синовете си Е.И.К. и П. И. К..

Установява се от представеното съдебно удостоверение, издадено от СРС, 149 състав по гр.д. №18036/2018 г., че Е.И.К. е подал заявление от 16.03.2018 г., с което се отказва от наследството на наследодателя му И.Е.К, като този отказ е вписан в особената книга на съда под №408/27.03.2018 г.

С оглед на изложеното, ответникът П. К. се явява единствен наследник на лицето И.Е.К и е легитимиран да отговаря за евентуалните задължения, част от наследствената маса след смъртта на баща му.

По делото е безспорно, а и това се установява от представения договор за кредит експресо №************* от 01.12.2016 г., че на посочената дата между „С.Ж Експресбанк“ АД и И.Е.К е сключен договор за потребителски кредит, по силата на 2 който банката предоставила на И.К. кредит в размер на 7400 лева, при годишен лихвен процент в размер на 9,35%, годишен процент на разходите в размер на 13,53% и краен срок за погасяване на кредита 10.02.2019 г. В чл. 9.1. от договора е уговорено, че върху просрочените погасителни вноски кредитополучателят дължи лихва с включена наказателна надбавка в размер на 6 (шест) пункта над номиналния лихвен процент по т. 8 (в размер на 9,35% на година) или общо лихвеният процент върху просрочени погасителни вноски е в размер на 15,35%.

За установяване на релевантни обстоятелства по делото е допусната съдебносчетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено. Съгласно заключението на вещото лице, на 01.02.2019 г. разплащателната сметка на И.Е.К в „СЖ Експресбанк“ АД е заверена със сумата в размер на 7400 лева, като по този начин предоставения му кредит с договор за кредит експресо №************* от 01.12.2016 г. е усвоен изцяло. За погасяване на сумите са постъпили суми в общ размер от 5746,53 лева, с които са погасени главница в размер на 4684,73 лева, възнаградителна лихва в размер на 995,79 лева и застрахователна премия в размер на 66,01 лева. Към датата на подаване на искоавата молба остава непогасена главница в размер на 2715,27 лева, 139,53 лева – възнаградителна лихва за периода 10.02.2018 г. до 09.02.2019 г., 1460,76 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 10.02.2019 г. -03.04.2024 г., 66,50 лева – такси и разноски. Съгласно заключението, начислено е и обезщетение за забава в размер на 15,35% за периода 10.03.2018 г. 09.02.2019 г. в размер на 187,60 лева. Вещото лице сочи, че ако се изчисли лихвата за забава претендирана от ищеца, върху просрочените вноски за главница за периода 10.03.2018 г. - 09.02.2019 г. с лихвения процент на законната лихва, то обезщетението за забава за този период би било в размер на 124,94 лева.

При така установените фактически обстоятелства съдът намира от правна страна следното:

Съдът намира, че между „С.Ж Експресбанк“ АД (с правоприемник ищцовата банка) и наследодателя на ответника е сключен писмен договор, въз основа на който кредиторът се е задължил да предостави на потребителя-ищец кредит под формата на парична сума за определена цел, която длъжникът се е задължил да ползва съобразно уговореното и да върне в определения срок, като договорът съдържа всички необходими реквизити. Приложение в отношенията между страните следва да намерят нормите на ЗПК в действащата към момента на сключване на договора редакция, тъй като ищецът има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и няма данни при сключването на договора физическото лице да е действало в рамките на своя професионална или търговска дейност – чл. 9, ал. 3 ЗПК.

Установява се, че наследодателят на ответника е усвоил изцяло отпуснатата му 3 сума, като е направил частични погасявания и незаплатени остават главница в размер на 2715,27 лева, възнаградителна лихва за периода 10.02.2018 г. до 09.02.2019 г. в размер на 139,53 лева. От заключението на вещото лице по допуснатата съдебносчетоводна експертиза се установява, че размерът на законната лихва за забава върху непогасената главница в размер на 2715,27 лева за периода от 10.02.2019 г. (крайния срок за погасяване на договора) до 03.04.2024 г. (датата предхождаща подаването на исковата молба) е в размер на 1460,76 лева.

С оглед на изложеното съдът намира, че предявените искове за горепосочените суми за главница, възнаградителна лихва и законна лихва за забава за периода 10.02.2019 г. -03.04.2024 г. са изцяло основателни и следва да бъдат уважени.

Що се отнася до претенцията в размер на 66,50 лева за разходи за събиране на вземанията, същата следва да бъде отхвърлена по следните съображения.

В чл. 10 от договора е уговорено, че разходите за събиране на дължимите вноски и/или други плащания (в брой или по друг начин), в т.ч. за реализация на обезпеченията се дължат съгласно съответните тарифи в действащото законодателство.

На съда не е известно в действащото законодателство да са предвидени такси за събиране на дължими вноски по потребителски кредити. Напротив, в чл. 33 ЗПК (действаща редакция на разпоредбата и към момента на сключване на процесния договор) е предвидено, че при забава кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. В този смисъл, уговорката за дължимост от страна на потребителя на разходи за събиране на вземанията противоречи на разпоредбата на чл. 33 ЗПК, поради което посочената договорна клауза е нищожна и не може да бъде основание за дължимост на разходи за събиране на вземания. Нещо повече, по делото не се установява такива разходи да са били извършени от ищцовата банка.

По аналогични съображения, свързани с приложимостта на разпоредбата на чл.

33 ЗПК, съдът намира за нищожна и разпоредбата на чл. 9.1. от договора за кредит, предвиждаща при забава кредитополучателят да дължи лихва в размер на номиналния лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на 6 (шест) пункта или лихва в общ размер на 15,35%.

Предвид обстоятелството, че на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД, нищожната, поради противоречие с императивна правна норма, уговорката следва да бъде заместена с правилото на нормата на чл. 33 ЗПК, съдът намира, че за периода на забава 10.03.2018 г. - 09.02.2019 г. на кредитора се дължи лихва за забава в размер на законната лихва. С оглед на изложеното предявеният иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца лихва за забава върху падежиралите вноски от главницата за периода 10.03.2018 г. 09.02.2019 г. е основателен до размера от 124,94 лева, съобразно изчисленията на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, като за разликата над 124,94 лева до 4 пълния претениран размер от 187,60 лева искът следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.

Ищецът претендира присъждането на разноски, както следва: 198,40 лева за държавна такса, 300 лева – депозит за съдебно-счетоводна експертиза, както и юрисконсултско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Относно заплащане на правната помощ чл. 37 от Закона препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ. В редакцията на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, приложима към момента на претендиране от страна на ответника на заплащането на юрисконсултско възнаграждение, е предвидено, че за осъществяване на правна защита и съдействие по дела с определен материален интерес, се присъжда възнаграждение в размер от 200 до 450 лева. Предвид неголямата правна и фактическа сложност на делото, на ищцовото дружество следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.

Предвид изложеното и с оглед уважената част от исковете, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 678,66 лева.

Ответникът не претендира присъждането на разноски, поради което такива не му се дължат.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА П. И. К., ЕГН: ********** да заплати на „Банка ДСК“ АД, ЕИК:

********* на основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД сумите, както следва: 1) сумата в размер на 2715,27 лева – изискуемо и непогасено вземане за главница по договора за кредит експресо №************* от 01.12.2016 г., сключен между „С.Ж Експресбанк“ АД и И.Е.К, 2) сумата в размер на 139,60 лева – възнаградителна лихва по договора за кредит за периода 10.03.2018 г. – 09.02.2019 г., 3) сумата в размер на 124,94 лева – обезщетение за забава до датата на настъпване на изискуемост за периода 10.03.2018 г. – 09.02.2019 г., 4) сумата в размер на 1460,76 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 10.02.2019 г. – 03.04.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за разликата над 124,94 лева – лихва за забава за периода 10.03.2018 г. – 09.02.2019 г. до пълния претендиран размер 5 от 187,60 лева, както и за сумата в размер на 66,50 лева - непогасено вземане за такси и разноски, представляващи разходи за принудително събиране на вземания, дължими на основание чл. 10 от договора за кредит във връзка с чл. 6 от общите условия.