Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 9941 от 29.05.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 68023/2023
Вид
Решение № 9941
Подписан
29.05.2025
Състав
РУМЯНА ЗАПРЯНОВА ЗАПРЯНОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 9941 гр. София, 29.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20231110168023 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„Витоша“ № 89Б, представлявано от К.Ч. и Б.В.- изпълнителни директори, чрез пълномощника адв. Г. С. Я., АК – Благоевград, със съдебен адрес в гр. София, ул. „Хан Аспарух“ № 35, ет. 1, надп. офис 3 против Столична община, БУЛСТАТ 000696327, с адрес гр. София, ул. „Московска“ № 33, представлявана от Кмет, като ответник.

В исковата молба са наведени твърдения, че на 18.02.2022 г. в гр. София, район „Лозенец“, на ул. „акад. Вера Мутафчиева", водачът на автомобил марка „Volkswagen“, модел „Passat“, с peг. № ..., попада в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, вследствие на което на автомобила са нанесени щети, за който към момента на процесното ПТП имало сключена имуществена застраховка „Каско+“. По заведената пред ищеца преписка по щета № 440104122043481 и след направен опис на повредите е определено и изплатено обезщетение в размер на 25.54 лв. Поддържа, че с изплащане на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на застрахования за възстановяване на платеното обезщетение ведно с ликвидационните разходи за определянето му срещу причинителя на вредите. Твърди, че ответникът носи гражданска отговорност за обезщетените вреди, тъй като има задължение да поддържа в изправност пътното платно, съответно да вземе мерки за обезопасяването на опасности по него.

Като излага тези обстоятелства, процесуалният представител на „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД обосновава правния интерес от предявяването на осъдителен иск, предявен против ответника Столична община за сумата 40.54 лв., представляваща регресно вземане по платено обезщетение по имуществена застраховка „Каско+“ за л.а. марка „Volkswagen“, модел „Passat“, с peг. № ..., за причинени вреди вследствие на ПТП от 18.02.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 12.12.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.

С исковата молба ищецът моли за събирането на писмени и гласни доказателства и за допускането и назначаването на съдебна автотехниче ска и на съдебно – счетоводна 1 експертизи.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищцовото дружество поддържа предявените искове и направените доказателствени искания. Не ангажира допълнително доказателства.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба.

Представляващият Столична община оспорва предявените искове по основание и размер. Посочва, че от съдържанието на исковата молба не се установява механизма на реализираното ПТП, на пътната обстановка, в това число на размера, особеностите и деформациите на препятствието. Поддържа, че ПТП не се е случило в присъствието на длъжностното лице, както и че не е направен снимков материал на процесното препятствие.

Твърди, че няма представени доказателства с каква скорост се е движил водачът на увреденото МПС, дали е бил под въздействието на алкохол или други упойващи вещества.

Посочва, че не били събрани доказателства за причиняване на вреди в резултат на настъпило застрахователно събитие. Оспорва посочения в исковата молба механизъм на ПТП и наличието на причинно-следствена връзка между последния и процесните вреди. Оспорва се размера на изплатеното обезщетение като завишено и прекомерно. Възразява срещу искането за допускането и назначаването на съдебна автотехническа експертиза и съдебносчетоводна експертиза Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира присъждане на сторените разноски.

В съдебно заседание пълномощникът на Столична община поддържа възраженията и исканията, направени в отговора на исковата молба. Не сочи нови доказателства.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 11.03.2021 г. между ищцовото дружество и Г. А. В. е сключен договор за застраховка „Каско +“ под формата на комбинирана застрахователна полица № 440121213029970 за застраховки „Каско“ и „Помощ на пътя“. Като покрити рискове в застрахователния договор са отразени клаузите „Пълно Каско“, „Премиум“ и „Чужбина“.

Предмет на договора за застраховка е лек автомобил марка „Volkswagen“, модел „Passat“, с peг. № .... Срокът на действие на застрахователния договор е от 15.03.2021 г. до 14.03.2022 г.

Уговореното заплащане на застрахователната премия е еднократно. От представената и приета като доказателство по делото сметка № 2103116081958 от 11.03.2021 г. е видно, че застрахованият е заплатил цялата застрахователна премия.

Н а 03.05.2022 г. Г. А. В. (допуснат и разпитан в качеството на свидетел по делото) депозира уведомление за щета пред „ДЗИ-Общо Застраховане“ ЕАД (л. 8 по делото). В същото е посочено, че на 18.02.2022 г., по време на движение по ул. Вера Мутафчиева, лек автомобил марка „Volkswagen“, модел „Passat“, с peг. № ... преминава през дупка на пътното платно, вследствие на което е причинена щета, изразяваща се в увреждане на кората под двигателя. Със същото уведомление, застрахованият е заявил и щета, причинена на 16.02.2022 г. Въз основа на заявлението пред застрахователя е образувана щета № 44010412204348 от 21.02.2022 г. С доклада по същата е прието, че стойността на причинените вреди е в размер на 218,44 лв. Не е спорно по делото, че сумата в размер на 218,44 лв. е платена от ищеца на застрахования с банков превод от 23.02.2022 г. (л. 12 по делото).

С регресна покана от 02.08.2022 г. (л. 13 от делото) ответната страна е поканена да заплати на ищцовото дружество сумата от 40,54 лв., представляваща застрахователно обезщетение в размер на 25,54 лв. и 15 лв. ликвидационни разноски. С писмо изх. № СОА22-ТД26-10724-[1] от 23.08.2022 г. (л. 15 от делото) е отказано плащане по регресната покана.

В качеството на свидетел по делото в съдебно заседание, проведено на 26.09.2024 г., е 2 разпитан Г. А. В.. Свидетелят помни, че е имал инцидент при управление на лек автомобил марка „Volkswagen“, модел „Passat“, с peг. № ..., като е попаднал в дупка на улица, намираща се в квартал Лозенец, в близост до мол Парадайс. В следствие на това произшествие и бира повредена кората на кората. Сочи, че не е викал полицейски служители, а само е събрал кората на двигателя.

В съдебно заседание, проведено на 26.09.2024 г. е изслушано и прието, без да е оспорено от страните, заключението на съдебната автотехническа експертиза (САТЕ).

Според писмения доклад на експерта, от техническа гледна точка увреждането на процесното МПС се намира в причинно-следствена връзка с твърдяния и възможен механизъм на настъпване на произшествието – попадане на автомобила в дупка на пътното платно по време на движение. Експертизата дава заключение, че стойността на щетата, определена по средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на сумата от 83,78 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявеният от ДЗИОбщо Застраховане“ ЕАД против Столична община осъдителен иск с правно основание с осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, във вр. чл. 49 ЗЗД, във вр. чл. 45 ЗЗД за основателен, предвид следните съображения:

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което отговаря за неговите виновни противоправни действия. За възникване на регресното вземане, съгласно чл. 410, ал.

1, т. 2 КЗ, във вр. чл. 49 ЗЗД, е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение.

Безспорно се установи по делото, че между ищцовото дружество и собственика на увредения автомобил марка „Volkswagen“, модел „Passat“, с peг. № ... – Г. А. В. е била налице договорна обвързаност към датата на твърдяното пътно – транспортно произшествие – 18.02.2022 г., основана на договор за застраховка „Каско +“, чийто срок на действие е в периода от 15.03.2021 г. до 14.03.2022 г. По делото е приет като писмено доказателство писмен договор под формата на застрахователна полица, удостоверяващ наличието на горепосоченото облигационно правоотношение. От представената и приета като доказателство по делото сметка № 2103116081958 от 11.03.2021 г. се установява, че застрахованият собственик на моторното превозно средство е заплатил цялата застрахователна премия еднократно, при сключването на договора. Ето защо, съдът приема, че към датата на настъпване на застрахователното събитие между ищеца и Г. В. е имало валидно застрахователно правоотношение.

Неоснователно е възражението на ответника за липса на основания за ангажиране на отговорността на застрахователя към застрахованото лице, с оглед систематичното тълкуване на процесния договор, сключен при Общи условия. От приетите по делото Общи условия за автомобилна застраховка „Каско +“ се установява, че процесното събитие представлява покрит риск, съгласно Раздел II, т. 2.1.3.1., като не е налице изключение по Раздел I, т. 9. Застрахователят покрива щети от сблъскване или удар от МПС и/или други физически тела, в това число ПТП, съгласно ЗДвП, каквото представлява произшествието е с един участник, съгласно чл. 125, т. 8 ЗДвП. Следователно застрахователното обезщетение е платено от ищеца на собственика на застрахования автомобил по покрит от застрахователния договор риск – т.е. при наличие на застрахователно събитие и основание за плащане.

Неоснователно се явява и твърдението на ответника, че от събраните по делото доказателства механизмът на ПТП и причинно-следствената връзка между ПТП и 3 причинените вреди, не са били доказани. Липсата на протокол за ПТП и неуведомяването на органите на МВР за настъпването на застрахователното събитие, съответно липсата на протокол за ПТП и извършени оглед и заснемане на мястото на произшествието, не обуславят извод за недоказване на обстоятелствата около настъпването и механизма на ПТП.

Случаите, когато органите за контрол на МВР посещават задължително мястото на ПТП, са изчерпателно посочени в разпоредбата на чл. 125, т. 1-8 ЗДвП. По аргумент от противното от чл. 125, т. 8 ЗДвП и чл. 6, т. 4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд следва, че при ПТП с имуществени вреди и един участник, същият няма задължение да уведомява органите на МВР, нито последните са длъжни да посещават мястото на произшествието и да съставят съответен протокол. Изключение представляват случаите, при които МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди, каквито твърдения и доказателства в случая липсват. От показанията на свидетеля Г. В. се установява, че е продължил да се придвижва с повреденото МПС и не е налице осъществена услуга пътна помощ за репатриране на автомобил. В допълнение, следва да се отбележи, че действително, протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП. Когато обаче фактът съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. В този смисъл, дори да е бил съставен протокол за ПТП, то той не би се ползвал с формалната и материална доказателствена сила относно механизма на ПТП, тъй като досежно това обстоятелство той би имал характера само на частен документ. Механизмът на ПТП подлежи на доказване с всички допустими доказателства по ГПК, а в конкретния случай безспорно е установен със събраното гласно доказателство и заключението на САТЕ. Съдът кредитира показанията на свидетеля Г. В. като непротиворечиви, кореспондиращи с останалия доказателствен материал и потвърдени и от приетата по делото САТЕ. От заключението по САТЕ, което е компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установява, че щетите, получени в по автомобила са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП.