Решение № 19569 от 30.10.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 59879/2023
- Вид
- Решение № 19569
- Подписан
- 30.10.2024
- Състав
- ИЛИНА ЛЮБОМИРОВА ГАЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.139, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 139, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 139в · Закон за енергетиката
- чл.142, ал.2 · Закон за енергетиката
- чл.150 · Закон за енергетиката
- чл.150, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.150, ал.3 · Закон за енергетиката
- чл. 153 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- § 1, т. 42 · Закон за енергетиката
- чл.111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.114, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 200 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59, ал. 1 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
№ 19569 гр. София, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20231110159879 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца следните суми:
2644,53 лева - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 14.06.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 01.06.2023 г. в размер на 331,32 лева, цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 49,18 лева за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 14.06.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2020г. до 01.06.2023 г. в размер на 9,99 лева.
Ищецът – „*********************” ЕАД, твърди, че е в облигационно отношение с ответника, по силата на което предоставя топлинни услуги в имот, намиращ се в гр.С****************************, аб. № *******. Сочи, че ответника не е заплатил в определения в общите условия срок стойността на доставената топлинна услуга за посочените в исковата молба, периоди. Ето защо, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответницата за сумите, както следва: 2644,53 лева - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 14.06.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 01.06.2023 г. в размер на 331,32 лева, цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 49,18 лева за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 14.06.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2020г. до 01.06.2023 г. в размер на 9,99 лева., като била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК.
След постъпило възражение от ответника срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, ищецът е предявил установителни искове за сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение. Претендира разноските по производството.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът, чрез назначения му особен представител адв. П., 1 е подал отговор на исковата молба. В отговора се оспорва, че процесният имот е бил собственост на ответника, както и че същият е бил топлофициран, респ., че ищецът е доставял топлинна енергия в същия. Оспорва представения договор, сключен ТЛП и етажните собственици на ЕС, находяща се в гр.***********************. Оспорва твърдението, че е налице валидно облигационно правоотношение между страните по делото, както и че ищецът е изпълнил задълженията си по същото, оспорват се издадените счетоводни документи за начислените като дължими суми, както и надлежното отчитане на същите. Прави се възражение за изтекла погасителна давност.
Третото лице – помагач не взима становище по предявените искове.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №32835/2023г.
Спорно между страните по делото е дали през процесния период между тях е съществувало валидно договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия.
Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г. всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т.
42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща през исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение с лица, извън посочените в чл. 153 ЗЕ, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване на имот в сграда – етажна собственост, се явява потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона 2 между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
От представения по делото договор от 14.02.2003 г. за покупко-продажба на недвижим имот и учредяване на вещно право на ползване, обективиран в нотариален акт № ***, том I, рег. № 3931, дело № 54 от 2003 г., се установява, че Б. С. А. е придобил собствеността върху процесния недвижим имот, а именно: апартамент № 86, находящ се в гр. *****************************, като върху посочения имот е било учредено пожизнено и безвъзмездно право на ползване в полза на трето лице – Ц.Ц. А.а. От постъпилия по делото препис – извлечение от акт за смърт от 24.04.2024 г. се установява, че Ц.Ц. А.а е починала на 24.10.2019 г., от която дата се счита и прекратено учреденото в нейна полза вещно право на ползване върху процесния имот – арг. от чл. 59, ал. 1 ЗС.
Следователно се установи, че през процесния период ответникът като собственик на процесния имот е бил битов клиент за доставка на топлинна енергия по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, аб. № *******, относно процесния имот.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР /писмена форма на договора не е предвидена/.
Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия. Дори и да се прекрати топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището, съгласно изричната норма на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ ответникът остава потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост. Съобразно становището, възприето в мотивите на ТР №2/2016г. на ОСГК на ВКС, поради естеството на етажната собственост отказът от топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр на права върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли сградната инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или титуляри на вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен собственик, независимо дали е съгласен с него.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
3
В случая индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е възложено на третото лице – помагач „**************“ ЕООД.
С оглед на така действащата нормативна уредба следва да се приеме за установено, че за ответникът е възникнало задължение по силата на закона и договор при общи условия да заплаща на ищцовото дружество количеството подадена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот.
Доставката на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната от ищеца цена, се установява от кредитираното заключение на СТЕ. От заключението на вещото лице по съдебно - техническата експертиза, се установява, че дължимите суми за доставена в имота на ответника топлинна енергия са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, т. е. спазени са изискванията на действащите технически правила и норми. Установява се още, че от отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция. Установява се и обстоятелството, че през процесния период ФДР е извършвала дялово разпределение на топлинна енергия в съответствие с действащата нормативна уредба, като са издавани индивидуални изравнителни сметки за дялово разпределение за абонатен № *******. От заключението на вещото лице по СТЕ се установява стойността на доставената топлинна енергия през исковия период, която възлиза общо на претендираната сума от ищеца.
Установява се още, че през процесния период измервателният уред е бил в техническо годно състояние.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответника е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано коректно. Количеството потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена, се равнява на претендираното от ищцовото дружество, което обстоятелство се установява и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира на основание чл. 202 ГПК, като пълно и обективно изготвена.
Разпечатката съдържа 34 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/63a0d7c0-02c8-4f5b-b401-39ef404ad544