Определение № 516 от 24.10.2023, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 516 гр. Монтана, 24.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно частно гражданско дело № 20231600500336 по описа за 2023 година

Съдебното производството е образувано по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл. 83, ал. 2 от ГПК по жалба на Д. Н. В. , чрез пълномощник адвокат В. И. срещу определение № 1094/29.08.2023г. на РС Лом, с което е оставено без уважение искането й за освобождаване от внасяне на държавни такси и разноски по гр.дело № 1420/2023г. по описа на РС Лом .

Твърди се в жалбата, че определението е неправилно. Възстановените й средства по гр.дело № 520/2021г. са били взето назаем и е следвало да ги върне, а съдът неправилно е прие, че в кръга на семейството й се включват нейните родители, които могат да й осигурят средства за водене на делото, без да отчете факта, че ищцата е пълнолетна и родителите й не са длъжни да я издържат. Иска се отмяна на определението и уважаване на искането за освобождаване от такси и разноски.

Окръжен съд Монтана , за да се произнесе взе предвид следното:

Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване по реда на чл. 274,ал.1 ГПК съдебен акт, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Производството по гр.дело № 1420/2023г. е образувано по искова молба от 03.08.2023г. на Д. Н. В., без да е посочен адреса на ищеца съгласно изискванията на чл.

127,ал.1,т.2 ГПК, срещу И. В. , гражданин на А , с посочен адрес в гр. Л , с която е предявен иск за прекратяване на брака между страните с правно основание чл. 49 СК.

С исковата молба е направено искане за освобождаване ищцата от заплащане на такси и разноски в производството с твърдения, че е безработна, няма спестявания, сама отглежда малолетното си дете, като е подпомагана от родителите си. В подкрепа на това искане е представена декларация от 03.08.2023г., с която ищцата е декларирала, че не 1 получава трудово възнаграждение, живее в чужбина при свои роднини, тъй като детето й все още учи там, като за издръжката си разчита на помощта на своите родителите. Декларирала е, че не притежава недвижим имоти и МПС и липса на доходи и имущество.

При преценка основателността на молбата съдът е установил наличие на регистрирано от ищцата търговско дружество във връзка, с което е дал указания на ищцата да представи декларация за получавани дивиденти и доходи от него. В продължения по молба на страната срок е подадена декларация, с която ищцата е декларирала, че за периода 03.08.2022г. – 03.08.2023г. не е получавала дивидент от дружество и по нейна информация то не работи и не е упражнявало дейност.

С обжалваното определение съдът е приел, че на 10.08.2023г. на ищцата е възстановена сума от 600 лева, внесена от нея като разноски по прекратено гр.дело № 520/2021г. на РС Лом, както и че същата е декларирала, че се издържа от родителите си, не страда от заболявания и е в трудоспособна възраст, поради което и предвид дължимата при предявяване на иска д.т. от 25 лева, е приел, че същата разполага с достатъчно средства за заплащане на таксите и разноските по производството, поради което и е оставил искането й без уважение.

Така постановеното определение е неправилно.

Съгласно чл. 83,ал. 2 от ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят.

Преценката за наличие на предпоставките за освобождаване от внасяне на държавна такса и разноски се извършва от съда въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса и разноски за производството по делото.

От представените от ищцата декларации се установява следното:

Ищцата е омъжена , трудоспособна, в добро здравословно състояние, не получава доходи от трудово правоотношение , няма недвижими имоти и МПС. Семейството й се състои от малолетно дете и съпруг, с който не живеят заедно, предвид подадената молба за развод. От данните по делото се установява, че ищцата живее в чужбина при свои роднини, като е декларирала, че към 03.08.2023г. не работи по трудов договор и е в процес на търсене на работа.

Декларирала е, че регистрираното от нея търговско дружество не осъществява дейност. От служебно извършената от съда справка по партидата на Т В. ЕООД гр. Л в ТР се установява, че дружеството е регистрирано 2019г. с едноличен собственик и управител Д.

В. с капитал 20 лева, като по партидата му няма обявени годишни финансови отчети, което е индиция, че същото не осъществява търговска дейност. Всички декларации от ищцата са дадени под страх от наказателна отговорност .

Дължимата за производството държавна такса е 25 лева.

При така установените обстоятелства във връзка с материалното състояние на ищцата 2 към датата на подаване на молбата, то следва извод, че същата не разполага със средства за заплащане дължимите в производството такси и разноски и са налице предпоставките на чл.

83,ал.2 ГПК за освобождаването й от задължението за внасяне на такива.

Възстановеният на ищцата депозит по прекратено гражданско дело по описа на РС Лом не може да се приеме за неин доход, доколкото по делото няма данни с какви средства е заплатен същия. Без значение за възможността на ищцата да заплаща такси и разноски е обстоятелството, че разчита за издръжката си на помощта на своите родители. Ищцата е пълнолетна и има свое семейство , като родителите й не са длъжни да я издържат.

Преценката за предпоставките на чл. 83,ал.2 ГПК следва да се извърши според данните към момента на искането, а не въз основа на евентуални минали или бъдещи вземания, като е недопустимо да се откаже освобождаване поради наличието на евентуални предположения за доходи.

Предвид гореизложеното съдът приема, че ищцата не разполагат с достатъчно средства за заплащане такси и разноски по делото и са налице предвидените в чл. 83,ал.2 ГПК предпоставки за освобождаване от заплащането им, съответно обжалваното определение се явява неправилно и следва да бъде отменено .

Водим от гореизложените мотиви, Окръжен съд Монтана

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1094/29.08.2023г. на РС Лом по гр.дело № 1420/2023г. , с което е отказано освобождаване на Д. Н. В. от заплащане на такси и разноски по делото, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83,ал.2 ГПК ищцата Д. Н. В. от заплащане на такси и разноски по гр.дело № 1420/2023г. по описа на РС Лом .

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3