Решение № 105 от 16.04.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Бургас, 12.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Георги Хр. Иванов

Красимира Т. Донева при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева като разгледа докладваното от Георги Д. Пепеляшев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20232100600102 по описа за 2023 година С Присъда № 150 от 24.10.2022 г., постановена по НЧХД № 1624/2022 г.

Районен съд - Бургас е признал подсъдимия Г. Н. Д. с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 28.11.2021 г. в гр. Бургас, **********, нанесъл удари на Д. В. К. с ЕГН **********, с което му причинил лека телесна повреда – кръвонасядане и охлузване по лицето и крайниците, довели до болка и страдание – престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 78а от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева, както и да заплати направените по делото разноски в размер на 612 лв..

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият Г. Н.

Д., който чрез упълномощения си защитник – адв. Ваня Радиева от БАК я обжалва по реда на въззивното обжалване пред Окръжен съд – гр. Бургас. В жалбата се съдържа оплакване за неправилност на постановения съдебен акт.

Излагат се доводи за необоснованост на фактическите констатации. Моли се присъдата на БРС да бъде отменена и бъде постановена нова, с която подсъдимият Д. бъде признат за невиновен по предявеното му обвинение.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият Г. Д. се явява лично и със защитника си адв. Ваня Радиева от АК-Бургас. Защитникът му поддържа изцяло жалбата и аргументите застъпени в нея. Иска отмяна на 1 първоинстанционната присъда и постановяване на нова оправдателна присъда, тъй като приетите от съда фактически констатации, обосноваващи сe на свидетелските показания, са противоречиви.

Частният тъжител Д. В. К. не се явява, за него се явява повереника му – адв. Сава Каров от АК – Бургас. Пледира жалбата да бъде оставена без уважение. Моли за присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

Бургаският окръжен съд, след цялостна служебна проверка на правилността на присъдата, в предмета и пределите по чл. 313 и чл. 314 от НПК, намира за установеното следното:

Подсъдимият Г. Н. Д. е роден на ***** г. в гр. *****, обл. Враца, с постоянен адрес: ********, ***** гражданин, ***** с ЕГН **********.

За да постанови обжалваната присъда районният съд подробно е изложил установените фактически обстоятелства, като изводите в тази насока напълно се споделят и от настоящия състав.

При съблюдаване на процесуалните правила за събиране и проверка на доказателствата в наказателното производство, районният съд е направил верни, обосновани от доказателствата по делото изводи, по фактите значими за правилното решаване на делото. Достатъчно подробно и внимателно са обсъдени отделните противоречиви доказателства, като аргументирано е изяснено какви са основанията на съда да приеме за установена следната фактическа обстановка, която и настоящият съдебен състав намира за достоверно и законосъобразно установена, а тя е следната:

Тъжителят В. К. и подс. Г. Н. Д. били съседи и живеели в една сграда в гр. Бургас, **********. Първоначално били приятели, но в последствие отношенията им се влошили и те престанали да контактуват помежду си. Във връзка с появилата се помежду им вражда двамата многократно се карали, като имало и опити за физическа саморазправа.

На 28.11.2021 г. пострадалият К. се прибирал и на входа на блока се разминал с подс. Д., който започнал да го обижда.

Същия ден по-късно К. излязъл от входа и се запътил към микробуса си.

Към него се запътил подс. Д., който отново започнал да обижда К., който не отговорил на обидите. Качил се в микробуса си и потеглил.

След известно време К. се прибрал и паркирал микробуса си. След това тръгнал към входа да се прибира. Тогава подс. Д. го пресрещнал до контейнера за боклук, като този път словесната агресия се превърнала и във физическа, като Д. хванал ръката на К., след което го дръпнал и блъснал на земята. К. се опитал да се измъкне, но Д. го стискал за ръката, дърпал го и го изблъсквал, като междувременно му нанесъл удар в областта на лицето. В резултат на тези действия на Д., К. получил кръвонасядания и охлузвания, както по лицето, така и по крайниците. Тези действия на Д. спрямо пострадалия К. били забелязани от св. С., която в този момент се намирала на терасата на апартамента, в който живеела и той бил в жилищния блок, в който 2 живеели пострадалият и подсъдимият. След инцидента били извикани служители от Четвърто РПУ-Бургас, които снели сведение от присъстващите.

Била образувана и прокурорска преписка, която е приключила с отказ от образуване на ДП, тъй като прокурорът е констатирал, че се касае за престъпление от частен характер.

Няколко дни по-късно след инцидента пострадалият посетил отделението по съдебна медицина, където му било издадено съдебномедицинско удостоверение, в което били отразени посочените увреждания.

Така изложената фактическа обстановка съдът е приел за установена, като се е позовал частично на обясненията на подсъдимия, от показанията на свидетелите В. С., П. В., Н А. и И. А., съдебномедицинско удостоверение, както и от материалите в приложената прокурорска преписка. Въззивният съд счита, че фактическата обстановка по спора е правилно установена от събраните доказателства, които са прецизно анализирани.

Съдът е обсъдил доказателствените средства и е изложил подробни и убедителни съображения защо не кредитира в цялост обясненията на подсъдимия, както и показанията на повечето свидетели, с изключение на показанията на свидетеля С.. По отношение на обстоятелствата от значение за правилния изход на делото – място и дата на извършване на деянието, както и мотивът за извършването му, фактически данни се съдържат частично в обясненията на подсъдимия, писмените доказателства, приложени по делото, както и частично в показанията на разпитаните свидетели.

Правилно съдът е ценил като непротиворечиви, логични и последователни показанията на разпитаната по делото свидетелка С., която не е заинтересована от изхода но делото. Настоящата инстанция също констатира, че в своите показания св. В. разкрива идентична фактическа обстановка, който привлечен от шума на двамата мъже е излязъл на терасата на апартамента си и там е получил тел. обаждане от К., състоящо се в оплакване, че е бил нападнат от Д.. Веднага след телефонното обаждане той е излязъл от апартамента си и срещайки се с подсъдимия на стълбите на блока, на въпроса му, какво се е случило, е получил агресивен и обиден отговор. По отношение показанията на свидетеля И. А., настоящият състав също счита, че са нелогични и в противоречие с показанията на свидетелите С. и В..

Въз основа на така установените фактически констатации, Районен съд – Бургас е направил обоснован извод, че с деянието си подсъдимият Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.

130, ал. 2 от НК, тъй като на 28.11.2021 г., в Бургас, ********** нанесъл удари на Д. В. К., с което му причинил лека телесна повреда – кръвонасядане и охлузване по лицето и крайниците, довели до болка и страдание.

С оглед на изложените съображения, не са налице основания за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която деецът да 3 бъде оправдан.

За посоченото деяние законът предвижда наказания лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба от сто до триста лева.

При определяне вида и размера на наказанието, правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че по отношение на подсъдимия Д. са налице предпоставките на чл. 78а от НК, като го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба“. При определяне размера на административното наказание, районният съд е съобразил доброто процесуално поведение и липсата на предходни наказания. С оглед постигане в максимална степен целите на генералната и преди всичко на индивидуалната превенция, съдът е наложил на подсъдимия Г. Д. административно наказание глоба в минималния предвиден в нормата на чл. 78а НК размер от 1000 лева.

В тежест на подсъдимия Д. следва да останат и направените разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивния съд от страна на пострадалия К. в размер на 600 лева.

При тези изводи Бургаският окръжен съд не намира основание за отмяна на обжалваната присъда. Същата е обоснована, законосъобразна, постановена при спазване на процесуалните правила, поради което и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 от НПК следва да бъде потвърдена изцяло.

Предвид изложеното, Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 150 от 24.10.2022 г., постановена от Районен съд - гр. Бургас по НЧХД № 1624/2022 г.

ОСЪЖДА Г. Н. Д. ЕГН ********** да заплати на Д. В. К. сумата от 600 /шестотин/ лева деловодни разноски за адвокат пред въззивния съд.

Решението е окончателно.

На основание чл. 340, ал. 2 от НПК да се изпрати писмено съобщение на страните, че въззивното решение е изготвено.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4