Определение № 3140 от 09.09.2026, Районен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3140 гр. Перник, 09.09.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Ив. Тодорова Гражданско дело № 20261720109801 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове по чл.422, вр. чл.415, вр. чл.410 ГП, с правно основание чл.79, вр. чл.86 от ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба от „Топлофикация- Перник”АД, ЕИК 113012360 чрез ю.к. С., срещу Е. М. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.

****, с искане да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищеца следните суми: сумата в размер на 1324,09 евро - главница за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град ****, за периода от 01.07.2024 г. до 30.04.2025г. включително; сумата от 179,34 евро – лихва за забава за периода от 08.09.2024 г. до 18.02.2026 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението, с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането, за които суми в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 146 от 04.03.2026 г. по ч.гр.д. № 272/2026 г. на Районен съд – Гоце Делчев.

Съдът след като извърши служебна проверка на предявения иск, и хода на заповедното производство, намира, че предявеният иск е недопустим по следните съображения:

Видно от материалите съдържащи се в електронното ч.гр.д. № 272/2026 г. на Районен съд – Гоце Делчев, процесната Заповед № 146 от 04.03.2026 г., първоначално не е била връчена на длъжника, като съобщението е върнато в 1 цялост по делото, с отбелязване, че входната врата на блока е заключена и призовкаря няма достъп до апартамента, като на оставени известия на 05.03.2026 г.; 21.03.2026 г.; 06.04.2026 г., никой не се е отзовал. Изпратено е ново съобщение до длъжника от 18.06.2026 г., което също е върнато в цялост по делото, с отбелязване, (е при извършено от призовкаря посещение на 29.06.2026 г., лицето не е открито, поради което е залепено уведомление, но до 14.07.2026 г. никой не се е отзовал.

Връчването не е могло да бъде извършено и чрез работодател, тъй като ответника няма действащ регистриран трудов договор.

Съдът като взе предвид изложеното, намира че съобщението до ответника, респ. издадената заповед за изпълнение му е била връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК – чрез залепване на уведомление на постоянния и настоящ адреси на длъжника, които съвпадат. Преди залепването на уведомленията на адресите, са направени посещения в продължение на повече от един месец, включително и в почивен ден. Връчителят не е събрал информация, че длъжника не живее на адреса, а е отразил в двете изпратени до адреса на длъжника съобщения, че лицето не е намерено, и на оставени известния никой не се е отзовал да получи съдебните книжа.

Заповедният съд е дал указания на заявителя – ищец за предявяване на иск, по реда на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК с разпореждане от 17.08.2026 г.

В изпълнение на дадените им указания в указаният срок на заявителя – ищец е предявил и настоящият иск, въз основа на който пред ПРС е образувано гр.д. № 09801/2026 г. на ПРС.

При тази фактическа обстановка, съдът намира, че не са били налице предпоставките за даване на указания по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, в редакцията и след изменението с ДВ бр.100/2019 г., тъй като съгласно посочената разпоредба, заповедният съд дава указания за предявяване на иск, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин, и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

В конкретния случай, при тези отразявания от връчителя в съобщенията не може да се направи извод да са събрани данни, че ответникът не живее на 2 посочения постоянен и настоящ адрес в гр. Перник, на който видно от извършената справка в НБДН е регистриран през 2004 г. Напротив, от същите, по-скоро следва да се направи изводът, че лицето живее на адреса, но не се явява за получаване на съдебните книжа.

В този смисъл издадената заповед за изпълнение е влязла в сила по отношение на ответника, като с влизането й в сила е изпълнена целта на заповедното производство, което пък препятства надлежното упражняване на правото на иск съгласно чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл.422 от ГПК – поради липсата на правен интерес от воденето на иск за установяване на съществуването на вземането, а предявения установителен иск е недопустим.

В случая, исковият съд не контролира законосъобразността на постановени съдебни актове на друг, равен му по степен съд, а преценява допустимостта на образуваното пред него производство, тъй като той не е обвързан от изводите на заповедния съд относно необходимостта от предявяване на иск за претендираното вземане. В тази насока са и разясненията на т.10а на Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г., по тълк.д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, в която е разяснено изрично, че съдът, разглеждащ иска по чл.422, вр. чл.415 от ГПК, извършва самостоятелна преценка на тези специални процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство.

За правна прецизност следва да бъде отбелязано и това, че заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК не подлежи на обезсилване, тъй като е влязла в сила.

В горния смисъл, предвид влязлата в сила заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена в полза на ищеца срещу ответника по ч.гр.д. № 272/2026 г. на Районен съд – Гоце Делчев, и е годно основание за издаване на изпълнителен лист, което е само и единствено в прерогативите на заповедният съд, а не на исковия съд. От тук и следва извода, че е налице процесуална пречка за допустимост на настоящото производство – влязла в сила заповед за изпълнение, поради което и предявеният иск е недопустим, а производството по делото следва да бъде прекратено.

Воден от горното и на основание чл.130 от ГПК, Пернишкият районен съд

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 09801/2026 г. на Пернишкия районен съд, поради недопустимост на предявените от „ТоплофикацияПерник”АД, ЕИК 113012360 искове, срещу Е. М. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, с искане да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищеца следните суми: сумата в размер на 1324,09 евро - главница за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град ****, за периода от 01.07.2024 г. до 30.04.2025г. включително; сумата от 179,34 евро – лихва за забава за периода от 08.09.2024 г. до 18.02.2026 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението, с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането, за които суми в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 146 от 04.03.2026 г. по ч.гр.д. № 272/2026 г. на Районен съд – Гоце Делчев.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Препис от настоящето определение ДА СЕ ВРЪЧИ на ищеца.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________ 4