Определение № 896 от 25.09.2025, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 896 гр. ХАСКОВО, 25.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20255600500742 по описа за 2025 година Производството е по чл.248, ал.3 от ГПК, вр. чл.274 – чл.279 от ГПК.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – адв. Д. В. М., в качеството на пълномощник на ищцата Т. М. М. е останал недоволен от Определение № 1745/21.07.2025 година, постановено по гр.д. № 2024/2024 год. по описа на Районен съд – Хасково, с което е уважена подадената от дружеството ответник “Вивус.бг“ ЕООД – София молба за изменение на Решение № 396 от 17.05.2025 год., постановено по същото дело, в частта за разноските.

Жалбоподателят настоява, че не са били налице основанията за намаляване на дължимоло на адв. М. възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв , моли атакуваният съдебен акт да бъде отменен, а молбата по чл. 248 от ГПК – оставена без уважение.

В срока по чл.276 от ГПК е постъпил отговор от дружеството-ответник, който намира атакуваното определение за правилно и моли същото да бъде потвърдено.

1

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по гр.д. № 2024 / 2024 год. по описа на Районен съд – Хасково е образувано по искова молба, подадена Т. М. М., чрез упълномощен адв. Д. В. М. против „Вивус.бг“ ЕООД – гр.София, с искане на основание чл. 55 ал. 1 от ЗЗД ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 558 лева, представляваща недължимо платени суми по договор за потребителски кредит, поради нищожност на целия договор. Своевременно е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв – за оказана на ищцата безплатна правна помощ и процесуално представителство. Представен е договор за правна защита и съдействие, в който адвокатско възнаграждение е договорено да бъде изплатено на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА – за оказване на помощ на близък.

Ответникът е оспорил предявения иск, а освен това е въвел възражения в частта за претендираното адвокатско възнаграждение, обосновано с доводи за злоупотреба с права и твърдения, че се касае за порочна адвокатска практика, целяща да генерира печалби чрез завеждане еднотипни дела без правна и фактическа сложност.

По делото са проведени две открити съдебни заседания и е постановено решение, с което искът е уважен, а ответното дружество – осъдено да заплати на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева, с ДДС, на основание чл.38 от ЗА.

В срока за обжалване на първоинстанционното решение, дружеството-ответник е подало молба по чл.248 от ГПК, с искане за изменение на решението в частта за разноските, а именно – за намаляване на размера на присъденото адвокатско възнаграждение. По тази молба първоинстанционният съд се е произнесъл с определението, предмет на обжалване в настоящото производство, уважавайки молбата и намалявайки размера на възнаграждението по чл. 38 от ЗАдв от 480 лева с ДДС на 240 лева с ДДС.

Определението е съобщено на ищцата на 28.07.2025 год., а подадената от процесуалния представител частна жалба е приета в съда в същия ден, т.е. е допустима с оглед сроковете.

2

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Основателността на искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца, се обосновава с приложението на чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.38 от ЗА.

Искането за присъждане на разноски е заявено своевременно и е поддържано в хода на разглеждане на делото.

Спорният по делото въпрос се свежда до размера на адвокатското възнаграждение, претендирано от пълномощника на ищеца при условията на чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 от ЗА, съгласно приложен по делото договор за правна защита и съдействие.

Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредбата/, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес до 1 000 лева, възнаграждението е в размер на 400 лева, а според предишната редакция – 300 лева.

Обемът на осъществената от пълномощника на ищеца защита е сведен до изготвяне и подаване на исковата молба, едно писмено становище при приключване на делото в първата инстанция и отговор на молба по чл. 248 от ГПК. Изготвянето и подаването на другите писмени изложения се дължи на оставяне на ИМ без движение поради нейната нередовност. Процесуалният представител на ищцата не се е явил в нито едно съдебно заседание по делото.

Анализът на посочената по-горе норма от Наредбата в сегашната и в предишната й редакция, обосновава извод за това, че определеното от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, ведно с ДДС в размер на 80 лева, се явява прекомерно завишен.

При определяне на посочения размер, съдът изхожда и от решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 год. по дело С – 438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, явяващо се задължително за съда, съгласно чл.633 от ГПК, според което посочените в Наредбата минимални размери не са обвързващи за съда.

3

Съгласно цитираното решение, при определяне на размера на адвокатските възнаграждения, следва да се вземат предвид данните за цените, при които се възмездява осъществяването на правна защита от лице с юридическо образование по дела като процесното, както и правната и фактическа сложност на делото и действията, извършени от упълномощения адвокат. Процесното дело е едно от множеството дела, водени от адв. М., в това число в съдебния район на ХОС, които имат твърде сходни факти, практически идентично приложимо право и вече стабилна, предвидима съдебна практика. Това характеризира тези дела като такива с относително ниска правна и фактическа сложност. Обемът на положения от адвоката труд в конкретния случай е малък, като работата му не е била свързана с явяване в с.з. за осъществяване на процесуално представителство.

Данни за цените, при които се възмездява осъществяването на правна защита от лице с юридическо образование по дела като процесното, се съдържат в Наредбата за заплащането на правната помощ, която за разлика от Наредба № 1 от 09.07.2004 год., не е издадена от съсловна организация, а въз основа на Постановление на Министерския съвет № 4 / 2006 год. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес, възнаграждението е от 100 лева до 360 лева.

Ето защо правилно районният съд, с атакуваното определение, е преценил, че първоначално определеният от него размер на адвокатското възнаграждение 480 лева с ДДС е прекомерен и не съответства на обема и сложността на положения от адвоката труд. На извършената от процесуалния представител на ищцата работа съответства възнаграждение в размер на 200 лева, а като се вземе предвид регистрацията на адвоката по ДДС – общо 240 лева с ДДС.

Достигайки до същите фактически и правни изводи за основателност на молбата на ответника за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските и уважавайки същата, първоинстанционният съд е постановил правилно определение, което по изложените по-горе съображения следва да бъде потвърдено.

Мотивиран така, съдът

4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1745 от 21.07.2025 год., постановено по гр.д. № 2024 / 2024 год. по описа на Районен съд – Хасково.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5